Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 4218 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение от 24.04.2018
г., постановено по гр. д. № 52294/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 28 състав, „Ч.Р.Б.“ ЕАД е осъден, на
основание чл.92 ЗЗД да заплати на Н.А.В., сумата от 9, 19 лв., представляваща
договорна неустойка за забава по сключен между страните договор за присъединяване
на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на „Ч.Р.Б.“ ЕАД
на 02.03.2016 г., като искът е отхвърлен до пълния предявения размер от 9, 80
лв. ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 0, 39 лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, представляваща съдебно – деловодни разноски както и да заплати
на адв. Н.А.В., сумата от 1, 83 лв., на основание чл.38, ал.1 ЗАдв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
Ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.8 ГПК, сумата
от 99, 51 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С определение от
05.11.2018 г., постановено по горепосоченото дело, по реда на чл.248, ал.1 ГПК,
е оставено без уважение искането на ответника за изменение на постановеното
съдебно решение в частта за разноските, като неоснователно. Определението е
влязло в сила, като необжалвано.
С решение № 150903 от
25.06.2019 г., постановено по горепосоченото дело по реда на чл.247, ал.1 ГПК е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка във втори абзац на диспозитива
на съдебното решение от 24.04.2018 г., като вместо „адв. Н.А.В., ЕГН **********,
с адрес ***“, се чете „адв. З.В.И. - САК, служебен адрес ***, офис № 3.
Решението е влязло в сила, като необжалвано.
Срещу постановеното на
24.04.2018 г. съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е
депозирана въззивна жалба от ответника „Ч.Р.Б.“ АД. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Счита, че по делото
ищцата не е доказала виновна забава от страна на ответника за изграждане и
въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване на процесната
жилищна сграда, поради което необосновано съдът е приел обратното. На основание
чл.10, ал.2 от договора за присъединяване на обекти на клиенти към
разпределителната ел. мрежа на „Ч.Р.Б.“ № ДПЕРМ **********/02.03.2016 г. срокът
за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията е 6 месеца от датата
на издаденото и влязло в сила разрешение за строеж. Изграждането на
съоръженията за присъединяване е нормативно регламентирана процедура, при която
се съобразяват наличието или липсата на минимално необходимите условия и
документи. Решаващият съд не е отчел, че задължението на ответника да
присъединява обекти зависи от съгласувателни процедури с трети лица – институции
и експлоатационни дружества, като ответникът не може да повлияе на
продължителността на сроковете за съгласуване. Твърди, че своевременно е
предприел действия по изпълнение на процедурата по присъединяване. Изпълнил е
всички нормативно определени условия и представяне в община Перник на
необходимите документи. Издадено е разрешение за строеж е влязло в сила на
14.08.2017 г. съгласно чл.10, ал.2 от сключения между страните договор срокът
за въвеждане и експлоатация на съоръженията за присъединяване е 6 месеца от
датата на влизане в сила на разрешението за строеж. С оглед на това крайният
срок за изпълнение на задълженията по договора за присъединяване е 14.02.2018
г. и изтича сред депозиране на исковата молба. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата - Н.А.В., с който я
оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно. Жалбоподателят е следвало да изгради и въведе в срок
съоръженията за експлоатация за не повече от 12 месеца, считано от датата на
заплащане на договорената цена за присъединяване. Същият не е изпълнил това
свое задължение в рамките на определения срок. Извършваната дейност по
присъединяване представлява част от професионална дейност на жалбоподателя и
сроковете, уговорени между страните са известни на дружеството, като същото ги
взема предвид при сключването на договори от такъв тип. След сключване на
договора между страните е налице бездействие на изпълнителя. Присъединяването е
започнало на доста по – късен етап след заплащане цената за присъединяване,
поради което правилно решаващият съд е приел, че ответникът е изпаднал в забава
и не е изпълнил в срок договора. Моли съда да потвърди решението в обжалваната
част. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
СРС е сезиран с осъдителни
искове с правно основание чл.92 ЗЗД. Ищцата твърди, че на 02.03.2016 г. е сключил с ответника договор за
присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на
„Ч.Р.Б.“ АД ДПЕРМ **********, SAP № IB391357, SAP № IB-32-14-21022. По силата на договора ответникът се е
задължил срещу заплащане от страна на ищцата да извърши присъединяване на
недвижим имот – жилищна сграда, находяща се в гр. Перник, кв.150 УПИ I-509.9318, собственост на ищцата, към разпределителната
електрическа мрежа на ответното дружество. Страните не са предвидили етапи при
изпълнение на задължението на ответника, като договорените срокове за
изпълнение може да бъдат удължени при настъпване на непреодолима сила. На
02.03.2016 г. ищцата е заплатила в пълен размер дължимите такси за
присъединяване, съгласно чл.30, ал.1 от договора, за което е съставена фактура
на стойност 696 лв. по силата на чл.2 от договора проектирането, съгласуването
в съответствие с действащата нормативна уредба, изграждането на съоръженията за
присъединяване и въвеждането им в експлоатация е задължение на ответното
дружество и се извършва за негова сметка. От момента на заплащане на посочената
цена е започнал да тече 6 – месечен срок за проектиране и издаване на
разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване – чл.10, ал.1 от
договора. След изтичане на този срок започва да тече нов 6 – месечен срок за
фактическо изграждане на съоръженията по експлоатация и тяхното въвеждане в
експлоатация – чл.10, ал.2 от договора.
Така уговореният 12 – месечен срок е изтекъл на 02.03.2017 г. Счита, че
в случая не е налице непреодолима сила и съответно уговорените срокове не могат
да се удържат. В чл.35 от договора е предвидена неустойка при неизпълнение на
СМР в срок, дължима от неизправната страна. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да й заплати сумата от 2 000 лв. поради пълно
неизпълнение на задължението да присъедини недвижимия имот, собственост на
ищцата, към разпределителната електрическа мрежа.
С постъпилия в
срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявеният иск. Счита,
че уговореният в чл.10, ал.2 от договора 6 – месечен срок се изчислява от датата
на влизане в сила на разрешението за строеж. В случая това е 14.08.2017 г. така
уговореният срок изтича на 14.02.2018 г. – след завеждане на делото. Ответникът е описал извършените от него
действия за снабдяване с необходимата документация за изпълнение на възложената
работа. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск,
като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
На 02.03.2016 г.
между страните в производството е сключен договор за присъединяване на обекти
на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД, ДПЕРМ
********** SAP №
IВ-32-14-21022,
по силата на който ответното дружество се е съгласило да проектира, съгласува в съответствие с
действащата нормативна уредба и изгражда съоръженията за присъединяване за своя
сметка във връзка с присъединяване към разпределителната електрическа мрежа на
дружеството на обект: жилищна сграда, находяща се в гр. Перник, кв.150, УПИ I-509.9318.
В чл.10, ал.1 страните са предвидили, че срокът за проектиране и издаване на
разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване е 6 месеца от датата на
заплащане на дължимата цена за присъединяване по този договор. В ал.2 от същата
клауза е предвидено, че срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на
съоръженията за присъединяване е 6 месеца от датата на издаденото и влязло в
сила разрешение за строеж. Етапи за изпълнение не се предвиждат. В чл.12 е
уговорено при наличие на непреодолима сила сроковете се удължават с толкова
време, колкото е траело събитието. В
чл.30, ал.2 е уговорено заплащането на цена за присъединяване в размер на 696
лв. с ДДС, платима в 5 – дневен срок от подписването на договора. В клаузата на чл.35 от договора страните са
се съгласили, че при неизпълнение на СМР в договорените срокове, неизправната
страна дължи неустойка в размер на 3 %, както и разликата до пълния размер на
претърпените вреди и пропуснати ползи. Постигнато е съгласие, че страните се
освобождават от отговорност за неизпълнение на задълженията им по този договор
при забрана за строителство, както и поради непреодолима сила, съгласно
действащите нормативни документи. При наличие на непреодолима сила сроковете за
изпълнение на задълженията на страните се удължават с толкова време, колкото е
траело събитието. Страната, която се позовава на непреодолима сила е длъжна в
10 – дневен срок за уведоми другата за събитието.
Съставена е фактура
№ **********/02.03.2016 г. на стойност 696 с ДДС – цена за присъединяване към
мрежа. Страните не спорят, че сумата е платена от ищцата, в каквато насока е и
представената разписка № 05000420858842 от 02.03.2016 г.
С писмо изх. №
100000096869/31.03.2017 г. ответникът е уведомил ищцата във връзка с депозирана
от нея жалба относно изграждане на съоръжения за присъединяване на обект
„Жилищна сграда“, находящ се в кв.150 УПИ I-509.918 в гр. Перник по процесния
договор, че съгласно ЗУТ и процесния договор, съоръженията за присъединяване
подлежат на проектиране. За изготвените работни проекти е задължително да бъде
спазен съгласувателен режим със съответните инстанции, доставчици на комунални
услуги (БТК,
ВиК и др.),
както и РИОСВ. Понастоящем проектът е внесен в РИОСВ, след съгласуване от тяхна
страна същият ще се внесе в общината за издаване на разрешение за строеж.
Сроковете за тези процедури са независещи от дружеството, като от негова страна
ще бъдат предприети всички действия за финализиране на процедурата да
присъединяване в максимално кратки срокове.
Съгласно
взлагателен протокол № 29 от 11.03.2016 г. ответникът е възложил на „Е.П.К.“
ЕООД за обект: жилищна сграда, находяща се в гр. Перник, кв.150 УПИ I-509.9318,
във връзка със сключения между страните договор от 02.03.2016 г. страните са
уговорили срок за изпълнение на възложените дейности от 150 дни от подписване
на договора до получаване на разрешение за строеж стойността на възложеното е в
размер на 1 261 лв. без ДДС.
Представен е
инвестиционен проект с възложител – ответника, с обект – процесната жилищна сграда,
който е съгласуван на 13.07.2017 г.
На 12.04.2017 г. е
изготвено становище от РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
Перник, за съответствие на инвестиционен проект с правилата и нормите за
пожарна безопасност на основание чл.125, ал.1, т. ЗМВР и чл.143 ЗУТ. В него е
приото, че част „Електрическа“ съответства на нормативните изисквания за ПБ,
регламентирани в Наредба № Iз-1971.
На 02.05.2017 г. е
изготвено съгласувателно становище по заявление вх. № 43-Б/07.04.2017 г. за
съгласуване на работен проект, касаещ външно електрозахранване в процесната
жилищна сграда.
С решение №
ПЕ-32-ПР/2017 на МОСВ е постановено да не се извършва оценка на въздействието
върху околната среда на инвестиционно предложение за „Външно ел. захранване НН
за нуждите на процесната жилищна сграда.
На 13.07.2017 г. е
издадено разрешение за строеж № 221 за външно електрозахранване НН за
процесната жилищна сграда.
Съгласно
представената поръчка № **********/24.08.2017 г. стойността на СМР за
присъединяване на нови обекти, дължима от ответника, възлиза на 273 лв.
В проведеното на
14.02.2018 г. открито съдебно заседание ищецът е оттеглил исковата си молба за
сумата над 9, 80 лв. до 2 000 лв. С оглед на това съдът е прекратил на
основание чл.232 ГПК производството по делото за сумата над 9, 80 лв. до 2 000
лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
Спорен
по делото е въпросът относно обстоятелството налице ли е забава от страна на
жалбоподателя и съответно основание за заплащане на неустойка.
Съгласно
чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по - големи вреди. За да бъде основателен
иска за заплащане на неустойка за забава, ищецът следва да докаже наличието на
главен дълг; договорна клауза за мораторна неустойка; настъпването на уговорените
предпоставки за възникване на договорната отговорност – забава и нейната
продължителност. В тежест на ищеца е да докаже горните обстоятелства при
условията на пълно и главно доказване, в какъвто смисъл е и докладът на
първоинстанционния съд, изготвен по реда на чл.146, ал.1 ГПК.
В
случая срокът за изпълнение на договорните задължения на ответника е уговорен в
клаузата на чл.10, ал.1 и ал.2 от сключения между страните договор. В чл.1 ал.1
страните са предвидили 6 – месечен срок за проектиране и издаване на разрешения
за строеж на съоръжения за присъединяване, считано от датата на заплащане на
дължимата цена за присъединяване по този договор. Тъй като цената за
присъединяване е платена на 02.03.2016 г., то уговореният 6 – месечен срок е
изтекъл на 02.09.2016 г. Същевременно разрешението за строеж е издадено на 13.07.2017 г., т. е. след изтичане на
този срок.
Действително
в чл.10, ал.2 от процесния договор страните са уговорили, че срокът за
изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване е 6
месеца, считано от датата на издаденото
и влязло в сила разрешение за строеж. Неустоечната клауза обаче следва да
се тълкува съобразно изискванията на чл.20 ЗЗД – с оглед установяване
действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. В чл.10, ал.2 от договора страните са уговорили вторият
6-месечен срок да тече от издаване и влизане в сила на разрешението за строеж,
с цел да се отчете периодът от време от датата на издаване до датата на влизане
в сила на същото. Не би могло да се приеме обаче, че допуснатото забавено
изпълнение на задълженията на ответника за снабдяване с разрешение за строеж
може да послужи като основание за отлагане във времето на момента, от който се
изчислява 6-месечният срок по чл.10, ал.2 от договора. Това би означавало да произтекат
ползи за страната поради собствената й забава, каквато не е била целта на
страните. При тълкуване на волята на същите, като уговорките на ал.1 и ал.2 от
чл.10 от договора се ценят във връзка една с друга и в контекста на смисъла на
сключения между страните договор, се налага изводът, че срокът за изпълнение на
договорните задължения на ответника е общо 12 месеца. Страните са предвидили
възможност върху този срок да се отрази единствено периодът от момента на
издаване на разрешението в края на срока по ал.1 до момента на влизането му в
сила. Други обстоятелства, не влияят върху началния момент, от който тече срокът
по чл.10, ал.2 от договора, с изключение наличието на непреодолима сила, на
каквато обаче не се позовава ответникът.
В
случая разрешението за строеж е издадено извън уговорения срок, което от своя
страна е рефлектирало върху момента на влизането му в сила, а оттам и върху
момента на изпълнение на уговорените строително – монтажни работи. Уговореният
между страните срок от 12 месеца е изтекъл на 02.03.2017 г. Ответникът не
оспорва обстоятелството, че към момента на завеждане на делото – 31.07.2017 г.,
не са изпълнени уговорените строително – монтажни работи. Ето защо и доколкото
е налице забава от страна на ответника при изпълнение на уговорените строително
– монтажни работи, то са налице предпоставките за ангажиране на договорната му
отговорност.
Наличието
на евентуално забавяне от страна на трети лица, не може да послужи като
основание за освобождаването му от отговорност спрямо насрещната страна по
правоотношението. Законосъобразни са изводите на решаващия съд, че дейностите
по изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръжения за присъединяване на
обекти на клиенти към разпределителната мрежа представлява част от
професионалната дейност на ответното дружество, на което са известни
съгласувателните процедури. Също така жалбоподателят е търговец и като такъв
следва да изпълнява задълженията си с грижата на добрия търговец. Тази грижа
поставя по – високи изисквания от грижата на добрия стопанин, тъй като
изпълнението на поетото задължение представлява осъществяване на дейност по
занятие. Ето защо в тежест на жалбоподателя е да прецени и съответно уговори необходимото
време за точно изпълнение на поетите договорни задължения.
По
изложените съображения и доколкото е налице неизпълнение на строително –
монтажните работи в рамките на договорените срокове, са налице предпоставките
за ангажиране на договорната отговорност на ответника за неустойка за забава.
Страните
не са изложили оплаквания относно размера на неустойката за забава, поради
което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивиня
контрол и не следва да се обсъжда.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Тъй
като ответницата по жалбата не е ангажира доказателства относно сторени от нея
разноски във въззивното производство, такива не следва да й се присъждат.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.04.2018 г., постановено по гр. д. № 52294/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 28 състав, поправено с решение
№ 150903 от 25.05.2019 г., постановено по гр. д. № 52294/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 28 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която „Ч.Р.Б.“ ЕАД, ЕИК *******,
с адрес ***, е осъден да заплати на Н.А.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, ар.5, сумата от 9, 19 (девет лева и деветнадесет стотинки), представляваща
договорна неустойка за забава по сключен между страните договор за
присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на
„Ч.Р.Б.“ ЕАД от 02.03.2016 г.
Решението в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.