Р Е Ш
Е Н И Е
№384
гр. Добрич, 16.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О
Д А
Добрички
административен съд, в публично заседание на седемнадесети септември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр.Добрич, Радослав Бухчев и секретаря,
Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 483
по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ) и е образувано по искова молба
на А.Щ.Д. ***. Ищецът е предявил искове за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди през периода на 2016, 2017 г. и 2018 г. в размер на 21 лева
ведно със законната лихва и за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 2000 лева през същия период, ведно със
законната лихва, произтичащи от вреди, причинени актове, действия и бездействия
на кмета и служители на Община Каварна, осъществени при и по повод изпълнение
на административна дейност.
І.
Становища на страните
В исковата
молба са изложени твърдения, че ищецът, в качеството си на съсобственик на
недвижим имот в гр.Каварна, ул.“ххххххх, е поискал да бъде освободен от
заплащане на такса „Битови отпадъци“ (ТБО) за 2016 г., поради това, че не
ползва имота. За целта попълнил и подписал декларацията, която изпратил на един
от съсобствениците, Й.Г.С., живеещ в гр.Каварна. Това направил, тъй като бил
уведомен, че декларацията следвало да бъде подадена от всички съсобственици на
имота. Й.С.уведомил ищеца, че е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ, заведена с
вх. № ********** на 14.09.2016 г., както и декларация за освобождаване
заплащането на част от ТБО, заведена с вх. № ********* от 14.09.2019 г. Ищецът
твърди, че по същия начин било процедирано през 2017 г. и през 2018 г. На 28
август 2018 г. ищецът направил справка в Община Каварна и бил уведомен, че
следва да заплати ТБО за 2017 г. в размер на 2,27 лева. Това ищецът възприема
като „върха на цинизма“ и изтъква, че не е в младежка възраст, за да не му се
отрази на психическото и здравословното състояние. В уточняване на исковата
претенция, направено със заявление с вх. № 3207/25.09.2018 г. до РС Каварна,
ищецът твърди, че не бил освободен от заплащане на такса смет, въпреки подадена
декларация от 14 септември 2016 г. Затова моли ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 21 лева, считано от 2016 г., представляващи обезщетение за
нанесените му имуществени вреди - удържаната такса-смет и направените разходи,
както и 2000 лв. – обезщетение за нанесените му неимуществени вреди. В съдебно
заседание се явява лично и заявява, че поддържа исковите претенции срещу Община
Каварна и прави възражение за нищожност на чл.78, ал.5 от Наредба № 3 на
Общински съвет Каварна. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът
– Община Каварна, представлявана от кмета, Н.С., чрез процесуален представител
изразява становище за неоснователност на предявените искове. В писмо с вх. №
2378 от 23.08.2019 г. ответникът прави изявление, че установеното задължение за
ТБО за 2016 г. е определено и за трите вида услуги, тъй като декларация за този
период не е подавана; за 2017 г. и за 2018 г. е подадена декларация за
освобождаване, поради което ищецът е освободен от заплащане на ТБО, но само в
частта за услугите сметосъбиране и
сметоизвозване. Ответникът счита, че правилно и законосъобразно е начислил ТБО
и се позовава на разпоредби на Закона за местните данъци и такси. Моли исковете
да се отхвърлят като неоснователни като оспорва твърденията за причинени на г-н
Д. имуществени и неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица в Община Каварна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Добрич, прокурор Бухчев, дава заключение за неоснователност на исковете
като изразява становище за недоказаност на причинени от Община Каварна вреди на
ищеца. По делото било установено, че надвзетата сума е била възстановена и
прихваната за следващото задължение. По отношение на имуществените вреди според
прокурора не се установяват незаконосъобразни актове, а твърденията за
неимуществени вреди са недоказани и неподкрепени с посочени от ищеца писмени
или гласни доказателства.
Административен
съд - Добрич като обсъди събраните по
делото доказателства намира за
установено следното от фактическа и правна страна страна :
ІІ. Относно
подсъдността на делото
Ищецът е предявил
искова молба с цена на исковете 2 021 лева на 07.09.2018 г. пред Районен
съд Каварна, който е образувал гр.д. № 630/2018 г., прието като доказателство
по настоящото дело. С Определение № 338 от 02.07.2019 г. Районен съд Каварна е
приел, че исковата претенция е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което прекратил
производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд
–Добрич.
Съгласно
чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е
подсъдно на Административен съд - Добрич. Ищецът е изложил твърдения за
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностни лица от Община
Каварна, вследствие на които е претърпял вреди, които общината следва да
обезщети. Следователно, искът черпи правното си основание от чл.1, ал.1 на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди, според който държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност.
ІІІ. По
допустимостта
Исковете са
процесуално допустими. Предявени са от лице с активна процесуална легитимация,
което твърди, че е претърпяло имуществени и неимуществени вреди, причинени от длъжностни
лица на Община Каварна при определянето на задължения за заплащане на ТБО за
периода от 2016 до 2018 г.
Съгласно
чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чиито незаконосъобразни действия или бездействия
са причинени вредите. Налице и пасивна процесуална легитимация на ответника,
Община Каварна, по исковете.
ІV. По
основателността на исковите претенции- главни и акцесорни за заплащане на лихви
Съгласно чл.4
от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Отговорността се характеризира като обективна, безвиновна. Възникването
на право на обезщетение в случая предполага установяване на всички елементи от
фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност; реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
От
събраните по делото доказателства не се установява наличие на незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на Община Каварна
при определянето на задълженията за ТБО, дължими от ищеца в качеството му на
собственик на недвижим имот, т.е. на лице по чл.11, ал.1 от Закона за местните
данъци и такси.
По делото
страните не спорят, че ищецът, г-н Д., е съсобственик на недвижим имот, находящ
се в гр.Каварна, от който по наследство притежава 1/8 идеална част. Не се
спори, че на 14.09.2016 г. г-н Д. е подал декларация, с която е заявил пред
Община Каварна, че не ползва имота и желае да бъде освободен от заплащане на
ТБО. Не се спори по делото, че подобни декларации ищецът е подал през 2017 г. и
през 2018 г. Това обстоятелство се заявява от ответника в писмото му с вх. №
2378 от 23.08.2019 г.(л.14).
От
твърденията в исковата молба видно че ищецът счита за незаконосъобразни актовете
на длъжностните лица при Община Каварна, свързани с определянето на дължима от него
ТБО за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., тъй като същият твърди, че се е освободил от
заплащане на таксата с подавани декларации, че не ползва имота.
Следва да
се има предвид, че съгласно чл.62 от Закона за местните данъци и такси, в
редакцията на нормата действала през процесния период 2016 – 2018 г., ТБО се
заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се
определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване.
В тази
връзка по делото се установява, че спорните задълженията са определени въз
основа на декларация, подадена от един от наследниците и касаят заплащането на
ТБО, дължима за 2016, 2017 г. и 2018 г. за притежаваната от ищеца 1/8 идеална
част от наследствения недвижим имот в гр.Каварна.
Установява
се, че за 2016 г. на ищеца са определени задължения за ТБО в размер на 3,60
лева. В писмото си от 23.08.2019 г. ответникът е посочил, че за 2016 г. е
начислил на ищеца ТБО и за трите компонента на таксата ( по чл.62 от ЗМДТ) като
е посочил поотделно техния размер: за сметосъбиране и сметоизвозване - 2,10
лева; за депо - 0,80 лева и за поддържане на чистота на териториите за
обществено ползване - 0,70 лева.
Съдът
намира, че така определеният размер на задължението за ТБО за 2016 г. е
правилен и законосъобразен. Съгласно чл.71, т.1 от ЗМДТ в редакцията на
нормата, действала през процесния период, не се събира такса при условие, че имотът
не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от
собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по
местонахождението на имота, но само за компонента „сметосъбиране и
сметоизвозване“. Декларацията на ищеца за освобождаване от заплащане на таксата
не е подадена в законоопределения срок – до края на предходната година, т.е. до
края на 2015 г., а е подадена на 14.09.2016 г. Затова приходната общинска
администрация я е взела предвид при определяне на задълженията за ТБО не за
2016 г., а за следващата 2017 г.
Обстоятелството,
че ищецът е бил запознат със сроковете за подаване на декларация, че няма да
ползва имота, е видно от написана от него собственоръчно молба до кмета на
Община Каварна, представена на л.4 от делото на РС-Каварна. Тази молба е
подадена на 30.08.2016 г. и в нея се заявява, че А.Д. като собственик на дял от
наследствена къща в гр.Каварна не живее в нея, нито я ползва, затова желае за
2017 г. година и за следващите години да бъде освободен от заплащане на такса
смет.
По делото
не е спорно, че през 2016 г. община Каварна предоставя услугата „сметосъбиране
и сметоизвозване“ спрямо имотите на територията на град Каварна и че територията
на града е включена в представените от ответника заповеди на кмета с № 738/2015
г., № 98 от 10.02.2017 г. и № 1097 от 27.10.2017 г., касаещи районите, в които
общината извършва и трите услуги, за които се дължи такса ТБО.
В писмото
си от 23.08.2019 г. ответникът е посочил, че за 2017 г. е начислил на ищеца ТБО
за два компонента на таксата ( по чл.62 от ЗМДТ) като е посочил поотделно
техния размер: за депо - 0,80 лева и за поддържане на чистота на териториите за
обществено ползване - 0,70 лева. За услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“
такса за 2017 г. не е начислявана, поради това, че на 14.09.2016 г. ищецът е
подал декларация за освобождаване от заплащане на таксата.
Макар че
временно декларацията на ищеца, подадена на 14.09.2016 г., е останала „необработена“, както се установява
от писмо на Община Каварна с изх. № РД-01-6469/06.11.2017 г., л.6, грешката е
поправена и общината е уведомила г-н Д., че му дължи възстановяване на сумата
от 5,01 лева. За целта е издадена Акт за възстановяване и прихващане № 260 от
13.02.2018 г.
По същият
начин за 2018 г. ответникът е начислил ТБО в размер на 0,98 лева и 0,53 само за
услугите по експлоатиране на депо за отпадъци и за почистване територии за
обществено ползване.
Ищецът не
оспорва предоставянето на услугата по поддържане на чистота на териториите за
обществено ползване, т.е. територията на град Каварна, в която попада имотът на
жалбоподателя. Не се оспорва и обстоятелството, че в община Каварна има
функциониращо и поддържано депо за битови отпадъци, което е и общоизвестно.
Следва да
се отбележи, че независимо от подадената декларация за освобождаване по чл.71,
т.1 от ЗМДТ, такса за останалите два компонента на ТБО се дължи, щом тези
услуги се предоставят от общината. Така е определил законодателят в чл.71, т.2
и т.3 от ЗМДТ. Такса за услугите по т.2 и т.3 от чл.71 на ЗМДТ( изм.) не се
събира единствено, ако се установи, че същите не се предоставят от общината.
Както бе посочено по-горе, жалбоподателят не твърди, че услугите не се
предоставят от общината. Напротив, от представените от ответника доказателства
се установява, че за процесния период на 2016 - 2018 г. Община Каварна е
организирала и осъществява поддържане на чистотата в град Каварна ( където
попада имотът на жалбоподателя) и осъществява обезвреждане на битовите отпадъци
и поддържане на депо за битови отпадъци. Естеството на тези две услуги
е такова, че не зависи от това дали даден имот генерира или не отпадъци. В този
смисъл е и еднопосочната практика на Върховния административен съд при
тълкуването и прилагането на чл.71 от ЗМДТ. (Решение № 6373 от
01.06.2015 г. по адм.д. № 14316/2014 г., VІІ отд. на ВАС; Решение № 4071 от
24.03.2014 г. по адм. д. № 11954/2013 г., VІІ отд. на ВАС и др.)
Затова и за
процесните 2017 г. и 2018 г. правилно длъжностните лица по приходите в община
Каварна са определили на ищеца дължима такса за битови отпадъци, независимо от
подадените от него декларации, че не ползва имота. Не се установява
извършване на незаконосъобразни
актовете на длъжностните лица при Община Каварна, свързани с определянето на
дължима от него ТБО за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и доколкото същите не са
оспорени своевременно при определянето им и отменени по съответния ред.
По делото не
се представят доказателства, че ищецът не е понесъл имуществени вреди, които
подлежат на обезщетяване. По отношение на заявените имуществени вреди от 21
лева, представляващи платена такса смет и направени разходи, същите не са в
резултат на незаконосъобразен акт, действие, или бездействие на длъжностно лице
от Община Каварна.
По
отношение на заявените 2000 лева неимуществени вреди, погазване на човешкото
достойнство на ищеца, здравословни проблеми, стрес и т.н.
От данните
по делото е видно, че общинската администрация е положила всички усилия да
удоволетвори исканията на ищеца, както и да изясни възникналите неясноти по
отношение дължимостта на публичното общинско вземане за ТБО. В съдържанието на връчения
на ищеца на 14.03.2018 г. Акт за прихващане и възстановяване № 260 от
13.02.2018 г. е вписано, че декларацията, която той е подал на 14.09.2016 г., е
декларация за намаляване на таксата за битови отпадъци, а не за пълно
освобождаване от заплащането на ТБО. Видно е, че допуснатото забавяне при
обработката на декларацията за освобождаване от заплащане на ТБО за
сметосъбиране и сметоизвозване, е поправено чрез издадения акт за прихващане и
възстановяване на сумата от 5,01 лева. Видно от Акт за прихващане и
възстановяване № 260/13.02.2018 г. ищецът, А.Д., е изявил желание с
надвнесената сума от 5,01 лева да му бъдат прихванати данък и ТБО за следващия
данъчен период и общинската администрация се е съобразила с това желание. Затова
не се установява действие или бездействие на длъжностно лице на Община Каварна,
което да е причинило вреди на ищеца, подлежащи на възстановяване.
3. Относно
оспорването на чл.78, ал.5 от общинската наредба, т.е. Наредба №3 за определянето
и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на
община Каварна, приета с решение № 73 по протокол № 7 от 29.03.2016 г. на
Общински съвет –Каварна
Дори и да
се приеме за незаконосъобразна нормата на чл.78, ал.5, че декларация за
освобождаване от заплащането на част от таксата, следва да се подаде от всички
съсобственици, то в случая това условие не е засегнало правото на ищеца да не
плаща пълния размер на ТБО. Видно е, че общинската администрация не е
начислявала ТБО в пълния й размер за 2017 г. и 2018 г., тъй като е зачела,
подавани по реда на чл.78 от Наредбата декларации на А.Д..
В заключение съдът намира, че не е налице нито
един от елементите на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране
имуществената отговорност на Община Каварна. Исковете като недоказани и
неоснователни следва да се отхвърлят.
V.
Разноски.
Община
Каварна претендира да й се присъдят направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Искането е основателно. В хода на съдебните
производства пред Районен съд Каварна и пред Административен съд –Добрич
общината е била представлявана и защитавана от юрисконсулт, който се е явявал
на публичните заседания и е изготвял писмени становища. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
Община Каварна разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в
минималния размер от 100 лева.
Така
мотивиран, Административен съд -Добрич, ІІІ състав:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените от А.Щ.Д. *** искове за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди през периода на 2016, 2017 г. и 2018 г. в размер
на 21 лева ведно със законната лихва и за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лева през същия период, ведно
със законната лихва.
ОСЪЖДА А.Щ.Д.
с ЕГН ********** *** сумата от 100 (сто) лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез настоящия съд, пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: