№ 311
гр. София, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Антоанета Н. Близнакова (АП-София)
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600707 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.
Постъпило е искане от осъдения К. Д. чрез упълномощения
защитник адв.Е. Г. по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на
НОХД №151/2021г. на РС-Петрич, НО, 2 състав.
В искането се излагат доводи за наличие на съществени процесуални
нарушения, допуснати от съда при одобряване на споразумението, за
неправилно прилагане на материалния закон при запълване на бланкетната
норма по чл.355 НК, като алтернативно се иска преквалифициране на
деянието по основния състав на този текст. Сочат се и основания да се счете,
че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се възобновяване на
наказателното производство и връщане на делото на прокурора, като
алтернативно се иска преквалифициране на престъплението по чл.355, ал.1
НК и налагане на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.„б“ НК.
1
В съдебното заседание на Апелативния съд представителят на
прокуратурата изразява становище за неоснователност на направеното
искане, като счита, че при одобряване на споразумението са спазени
изискванията на закона, събрани са всички необходими доказателства, не са
нарушени процесуални правила при одобряване на споразумението, а
наказанието съответства на целите по чл.36 НК.
Упълномощеният защитник на осъдения К. Д. - адв.Е. Г. иска
възобновяване на наказателното производство, като набляга на нарушения
при квалифицирането на деянието и оспорва възможността да има нарушение
на Заповедта на Министъра на здравеопазването на две основания. Сочи, че
липсват доказателства лицето да е заявявало преминаване при режим
„транзит“, като се позовава на обяснения на осъденото лице и на липсата на
писмени декларации от лицето да желае да премине режим транзит през
границите на Република България и набляга на принудата, упражнена върху
осъдения за сключване на споразумение чрез неговото задържане за срок от
72 часа и престой в следствения арест.
Осъденият К. Д., редовно уведомен, не се явява пред настоящия
съдебен състав и не взема становище по делото.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането
за възобновяване, както и тези, изложени в съдебно заседание, в пределите на
своята компетентност намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство по
делото, направено от осъдения К. Д. чрез упълномощения защитник адв.Е. Г.
е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК. То е подадено от процесуално
легитимирана страна в законоустановения срок по чл.421, ал.3 НПК, като се
иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 НПК. В
искането се излагат доводи в подкрепа на основанията по чл.422, ал.1, т.5
НПК вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК.
2
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С определение от 12.02.2021г. по НОХД №151/2021г. по описа на
РС-Петрич, НО, 2 състав съдът е одобрил споразумение, с което осъденият К.
Д. (български гражданин съгласно Указ №120/29.07.2020г. на
Вицепрезидента на Република България) се е признал за виновен за
извършено във времето от 28.09.2020г. до 13.11.2020г. престъпление по
чл.355, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, като осъденият Д. е признал, че на
два пъти в този период е нарушил мерки, издадени против разпространението
на заразна болест по хората - Заповеди №РД-01-488/31.08.2020г. на
Министъра на здравеопазването и №РД-01-547/30.09.2020г. на Министъра на
здравеопазването, като влязъл на 28.09.2020г. в Република България без
представен документ за отрицателен резултат от проведен до 72 часа преди
влизането му в Република България тест, изготвен по метода на полимеразна
верижна реакция за доказване на Ковид 19 и заявил, че ще премине транзит
през територията на страната, като не напуснал незабавно Република
България, а излязъл на 12.10.2020г. и отново влязъл на 13.11.2020г. в
Република България без представен документ за отрицателен резултат от
проведен до 72 часа преди влизането му в Република България тест, изготвен
по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на Ковид 19 и
заявил, че ще премине транзит през територията на страната, като не напуснал
незабавно Република България, а излязъл на 31.12.2020г., като деянието е
извършено по време на пандемия от Ковид-19, обявена от СЗО, свързана със
смъртни случаи.
На основание чл.355, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК и чл.54 НК
осъденият Д. се е съгласил да му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на четири месеца и глоба в размер на 10 000 лв., като на
основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание „лишаване
от свобода“ е отложено за изпитателен срок от три години.
Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на
същата дата - 12.02.2021г.
3
Пред съда се излагат основания по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК - неправилно приложение на материалния закон,
съществени процесуални нарушения при постановяването на съдебния акт и
явна несправедливост на наложеното наказание.
Съдът не констатира на досъдебното производство или в съдебната
фаза да са били допуснати нарушения на процесуалните правила от
категорията на съществените - такива, които да са довели до ограничаване
правото на защита на осъденото лице.
На досъдебното производство е било формулирано и предявено
надлежно обвинение, което съответства на изискванията на бланкетната
норма по чл.355, ал.2 вр. ал.1 НК (повече за тези изисквания - Решение
№34/08.03.2021г. по НД №71/2021г. на ВКС, II н.о. и Решение
№60114/06.07.2021г. по НД №438/2021г. на ВКС, III н.о.). Посочени са
периодите на извършените деяния, бланкетната норма е била запълнена с
посочване на конкретните Решения на МС на Република България за
удължаване на срока на извънредната епидемична обстановка, както и на
конкретните Заповеди на министъра на здравеопазването, въвеждащи забрани
за влизане на територията на Република България и изключенията от тези
забрани, посочени са действията и бездействията, осъществени от осъдения
Д..
Неоснователни са възраженията на защитата, че фактическата
обстановка по делото почивала само на самопризнанията на осъдения Д. и по
този начин се нарушавала забраната на НПК осъдителният акт да почива
единствено на самопризнанията на привлеченото към наказателна
отговорност лице.
По делото е безспорно установена фактическата обстановка, която
съответства на фактите по обвинението, повдигнато на К. Д. и по която
осъденият се е признал за виновен в присъствието на упълномощен от него
защитник. Осъденият К. Д. е признал верността на изложените факти, признал
4
е своята вина, подписал е доброволно споразумението, декларирал е, че
разбира и приема последиците от това споразумение и че е съгласен с
наложеното наказание.
Районният съд е проверил направеното самопризнание, което
действително се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства. Налице са показанията на служители на гранична полиция
- на св.Д. Н., пред която на 28.09.2020г. осъденият Д. не е представил
документ за проведени изследвания и е декларирал, че ще премине транзит
през територията на Република България, поради което не представя
изискваните тестове;
- на св.Н. Я., пред когото на 13.11.2020г. осъденият Д. не е
представил документ за проведени изследвания и е декларирал, че ще
премине транзит през територията на Република България, поради което не
представя изискваните тестове;
- на св.И. Х., който е осъществил документален контрол на
поведението на осъдения и на твърденията на другите двама свидетели.
Налице са и писмени доказателства - извадки от системата за
граничен контрол на Република България и на Република Северна Македония,
както и писмо от РЗИ-Благоевград, които установяват верността на
показанията на тримата свидетели.
Законът не изисква декларирането на преминаване транзит да бъде
писмено - това е и обективно невъзможно при натовареността по ГКПП на
Република България. Достатъчно е устно посочване на това обстоятелство
пред служителите на ГКПП и представителите на съответните РЗИ на
границата. Тази декларация се отразява в електронната система за граничен
контрол от служителите на граничните полицейски управления (в тази насока
са показанията на св.Н. и св.Я., както и писмените документи от РЗИ-
Благоевград и АИС „Граничен контрол“).
Определението на РС-Петрич е съобразено със събраните
доказателства, при неговото постановяване не са нарушени правата на
5
осъдения К. Д., който е бил представляван от защитник по свой избор - адв.В.
П. (пълномощно на л.32 ДП).
Изрично трябва да се посочи, че осъденият Д. не е давал обяснения
нито пред органите на досъдебното производство, нито в съдебна фаза, когато
е признал вината си и е подписал споразумение. Позоваването от страна на
адв.Е. Г. на такива обяснения, каквито не съществуват по делото, за да
обоснове недоказаност на обвинението, е неоснователно.
Неоснователни са и възраженията за оказан върху осъдения Д.
натиск за сключване на споразумение. Осъденият писмено е декларирал, че
доброволно и в пълно съзнание сключва споразумение, това е заявил и
публично, пред съдебния състав в открито съдебно заседание, с участието на
упълномощен лично от него процесуален представител - защитник с
адвокатски права.
Задържането на осъдения е продължило от 21.30 часа на 10.02.2021г.
до 13.40 часа на 12.02.2021г. (по-малко от 42 часа), като е било извършено на
основание чл.64, ал.2 НПК и е било съобразено с липсата на постоянен и
настоящ адрес на осъдения Д., както и на трайно установена фактическа
връзка с друг адрес на територията на Република България. Това задържане е
било с цел предотвратяване на неговото отклонение от разследването на
извършените от осъдения Д. деяния. Това задържане съответства на закона и
отговаря на установените в НПК критерии за задържане. Не може да се
сподели становището, че задържането е оказало такова психическо или друго
въздействие върху осъдения Д. - пълнолетно лице, студент в УНСС,
преминавало многократно през границите на Република България, та е
сломило неговата воля до степен да не разбира своите изявления, да не
контролира действията, които предприема (сключване на споразумение,
признаване на вина пред съд) и да не осъзнава последиците от тези действия.
Същността на оплакванията за нарушение на материалния закон в
искането за възобновяване се състои в това, че според искането за
възобновяване поведението на осъдения Д. не било в нарушение на чл.61 от
Закона за здравето, доколкото той не бил поставен по съответен ред под
6
карантина. Това действително е така - той никога не е бил поставян под
карантина и не е нарушавал изисквания, свързани карантина.
Осъденият К. Д. грубо е нарушил изискванията за влизане на
територията на Република България, като двукратно е влизал, без да
представи изискваните по съответните действащи Заповеди на Министъра на
здравеопазването отрицателни резултати от проведени до 72 часа преди
влизането му в Република България тестове, изготвени по метода на
полимеразна верижна реакция (ПСР) за доказване на Ковид 19 и е
декларирал, че ще премине транзит през територията на Република България.
Вместо да излезе незабавно от територията на страната, той е останал в
Република България в периодите от 28.09.2020г. до 12.10.2020г. (15 дни) и от
13.11.2020г. до 31.12.2020г. (48 дни).
Това съставлява нарушение на посочените две заповеди на
Министъра на здравеопазването - №РД-01-488/31.08.2020г. и №РД-01-
547/30.09.2020г., които са действали последователно в инкриминирания
период. Тези заповеди са издадени от Министъра на здравеопазването в
изпълнение на правомощията му по чл.61, чл.63 и чл.63в от Закона за
здравето и в изпълнение на Решения на Министерския съвет за удължаване на
извънредната епидемична обстановка в Република България, свързана с
обявената от Световната здравна организация пандемия от Ковид 19.
Заповедите предписват задължения за определено поведение
(действия и бездействия) на всички лица, на които е позволено влизането в
Република България, като осъденият Д. е нарушил изискването на т.6 от
заповедите да представи отрицателен ПСР тест, което само по себе си би
довело до поставянето му под 14-дневна карантина съобразно т.10 от
съответните заповеди (които в тези свои части са идентични), чрез
посочването, че преминава транзит през територията на Република България
(право, което е имал по т.3 от тези Заповеди) и не е изпълнил задълженията си
по т.4 от Заповедите - да напусне незабавно територията на Република
България.
По този начин той е осъществил престъпния състав на чл.355, ал.1
НК, доколкото е нарушил мерки, издадени против разпространението на
7
заразна болест по хората.
При квалифицирането на деянието на осъдения Д. органите на
досъдебното производство и РС-Петрич не са допуснали нарушение на
материалния закон, доколкото неговото поведение е подведено под
правилната правна норма, посочени са обективните и субективните елементи
на престъпното поведение, а твърдението за изключване на изискването за
представяне на ПСР тест в случай на транзитно преминаване по принцип е
вярно, но както беше посочено осъденият К. Д. е нарушил едновременно т.6 и
т.4 от Заповедите, като не е представил ПСР тест и е декларирал преминаване
транзит, което пък е довело до това той да не бъде поставен под карантина за
срок от 14 дни, каквато е последицата при непредставяне на ПСР тест от
български гражданин, какъвто към момента на престъплението е бил
осъденият Д. (това изискване важи и за гражданите на Република Северна
Македония).
Пред настоящия съд се излага твърдение, че към момента на
деянието осъденият не е бил български гражданин, макар за реализирането на
наказателната отговорност това като цяло да няма значение. По делото е
приложено Удостоверение №13797/2017 на Министерство на правосъдието
на Република България (л.15 ДП), съгласно което от 29.07.2020г. осъденият К.
Д. е български гражданин (ср. чл.36 от Закона за българското гражданство) и
има всички права и задължения на български гражданин, вкл. задълженията,
свързани с извънредната епидемична обстановка, установена в Република
България.
По мнението на настоящия съдебен състав преценката на районния
съд за това, че поведението на К. Д. представлява престъпление по чл.355 НК
се основава на доказателствата по делото, на данните за личността на лицето,
както и на продължителността на отклонението на поведението на осъдения
от спазване на изискванията на установените противоепидемични мерки.
Продължителността на нарушението на противоепидемичните мерки от
страна на осъденото лице и повтаряемостта на престъпната дейност, довела
до нейното осъществяване в условията на продължавано престъпление,
обосновават извод за наличие на обществена опасност, която е достатъчна, за
да бъде ангажирана наказателната отговорност по чл.355, ал.1 НК.
8
Налице са и съответните квалифициращи признаци по чл.355, ал.2
НК, доколкото пандемията от Ковид-19 е официално обявена от Световната
здравна организация и със съответни Решения на Министерския съвет на
Република България е обявена извънредна епидемична обстановка, като в
резултат на тази пандемия са настъпили смъртни случаи, вкл. на територията
на Република България. Това не позволява да се приеме искането на защитата
за преквалифициране на деянието по основния текст на чл.355, ал.1 НК.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че липсват
нарушения на процесуалния или на материалния закон при одобряване на
споразумението от състава на РС-Петрич и няма основание за възобновяване
на наказателното производство по делото на тези основания.
Навеждат се доводи за явна несправедливост на наложеното
наказание, като се изтъква чистото съдебно минало и добрата социална и
личностова характеристика на осъдения Д.. Трябва да се отбележи, че са били
наложени минимално възможните по закон наказания, като освен това е
приложена и разпоредбата на чл.66, ал.1 НК за минималния възможен срок от
три години. Липсват предпоставките на чл.55 НК, доколкото не съществуват
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на осъденото
лице обстоятелства. Посочените от защитата обстоятелства са довели до
налагане на минималните възможни наказания и прилагането на института на
условното осъждане и сами по себе си не представляват някакво изключение
от нормалното положение за обикновения гражданин. Продължителността на
осъществената престъпна дейност също не позволява да се приеме за
възможно прилагането на чл.55 НК, като определянето на наказанието в
рамките, предвидени от закона, не е прекомерно тежко за осъдения Д. и
неговото деяние. Тези съображения изключват възобновяването на
наказателното производство и по отношение на определеното със
споразумението наказание.
С оглед на всички описани съображения определението на РС-
Петрич е правилно, законосъобразно и справедливо. Липсват основания за
9
възобновяване на наказателното производство и искането за това следва да се
остави без уважение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.426 НПК вр. чл.354, ал.1, т.1
НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на
наказателното производство по НОХД №151/2021г. на РС-Петрич, НО,
2 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10