РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Русе, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520202564 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Нефес” ЕООД гр.Русе против Наказателно постановление
№ 18-2100008/08.11.2021 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Русе, с
което за нарушение по чл.62 ал.3 вр.чл.414 ал.3 от Кодекса на труда му е наложено
наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв.
Наказаното дружество, редовно призовано,изпраща упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Ответникът, редовно призован, изпраща свой процесуален представител, който моли
съда да потвърди наказателното постановление, като законосъобразно и обосновано.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
На 02.09.2021г. “Нефес” ЕООД гр.Русе депозирало в Дирекция “Инспекция по труда”
гр.Русе искане № 21083255 по чл.62, ал.4 от КТ. В искането дружеството посочило, че
сключило със служителката М. К. Л. трудов договор № 26 от 01.08.2021г., но пропуснало да
изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите в срока по чл.62, ал.3 от КТ. Този договор бил прекратен със Заповед
№ 14/30.08.2021г. на управителя на дружеството, доколкото бил сключен със срок за
изпитване от шест месеца в полза на работодателя. Била извършена проверка от служители
1
на Д «Инспекция по труда» гр.Русе на 08.09.2021г. по работни места и на 14.09.2021г. по
документи, които дали предписание на основание чл.404 ал.1 т.10 от КТ на дружеството да
подаде уведомление по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда до ТД на НАП – варна ,офис Русе за
сключения трудов договор с М.Л. на основание чл.62 ал.3 от КТ.
В изпълнение на така даденото предписание дружеството подало в указания срок
уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ. В хода на проверката св.П.П. констатирала наличието на
фактите отразени в искането, в това число и обстоятелството, че “Нефес” ЕООД гр.Русе не е
подало уведомление за сключеният с М.Л. договор в тридневен срок от датата на
сключването му, а именно до края на деня на 04.08.2021г. С оглед установеното, свид. П.
приела, че е допуснато нарушение на чл.62 ал.3 от КТ, за което съставила акт срещу
“Нефес” ЕООД гр.Русе.
Въз основа на този АУАН Директора на “Инспекция по труда”-Русе издал
обжалваното наказателното постановление, с което за нарушението на чл.62, ал.3 от Кодекса
на труда и на осн. чл.414, ал.3 от КТ наложил на “Нефес” ЕООД гр.Русе наказание
“имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима
Разгледана по същество се явява неоснователна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното
нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да представляват самостоятелно основание за
отмяна на НП.
В АУАН, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било
описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на
състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се
съдебно производство.
От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че състава
на нарушението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда е осъществен от обективна страна от
“Нефес” ЕООД гр.Русе.
Съгласно цитираната разпоредба, в тридневен срок от сключването или
изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото
прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати
уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите.
Съдът приема за установено по несъмнен начин, че на 01.08.2021г., бил сключен
2
трудов договор № 26 със служителя М.Л. на длъжност «технически секретар». В същото
време, в тридневен срок от датата на сключване на договора, а именно до края на
04.08.2021г. дружеството-работодател не подало дължимото по силата на чл.62, ал.3
уведомление за този договор до компетентната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите. Сторило това със забава от един месец и три дни, видно от искането
на основание чл.62 ал.4 от КТ,л.14 от делото. Доказателствата за това са безспорни и
безпротиворечиви – във връзражението на управителя на дружеството на основание чл.44
ал.1 от ЗАНН изрично признава, че има формално извършено нарушение от обективна
страна, като причината за това се изразява в технически пропуск на служител на
обслужващата ги счетоводна къща.
Поради това съдът намира, че състава на нарушението по чл.62, ал.3 от КТ е
осъществен от обективна страна от “Нефес» ООД гр.Русе, за което правилно било
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Съдът счита, че в настоящият случай не са налице и предпоставките за налагане на
наказание по реда на чл.415в от КТ, а по 414, ал.3 от КТ.
Това е така, тъй като съобразно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ не са маловажни
нарушенията на чл.61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, в една от които
хипотези попада и настоящият случай. Поради това, с оглед конкретното нарушение,
разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ е неприложима и административнонаказващия орган
правилно не приложил тази санкционна норма, тъй като предпоставки за това не била
налице.
Следва да се отбележи, че наличието на специална разпоредба в Кодекса на труда
относно маловажните административни нарушения не изключва автоматично възможността
за прилагане на чл.28 от ЗАНН, според който за маловажни случаи на административни
нарушения, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. В този случай при преценката дали нарушението е маловажно или не намира
приложение разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, по силата на препращащата норма на чл.11 от
ЗАНН. В същото време обаче, разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ императивно ограничава
случаите на административни нарушения, които не се считат по закон за маловажни. В
процесния случай установеното от контролните органи на Д „ИТ” – Русе административно
нарушение, извършено от “Нефес” ЕООД гр.Русе безспорно попада именно в обхвата на
тази изключваща норма, поради което се явява неприложима и нормата на чл.28 от ЗАНН.
Не е основателно и възражението на защитата, че към момента на извършване на
проверката трудовият договор е бил прекратен. Това възражение е напълно ирелевантно и
няма никакво отношение към основният по делото факт – има ли пропускане на срока по
чл.62 ал.3 от КТ, защото след пропускане на срока по чл.62 ал. 3 от КТ уведомление за
сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от
контролните органи на инспекцията по труда, арг.чл.62 ал.4 от с.к. Отделно от това на
практика винаги пропускането на срока по чл.62 ал.3 от КТ е в рамките на вече сключения и
3
действащ трудов договор предвид изключително краткия срок, който очевидно е в полза на
работника /служителя с оглед охрана на неговите права по трудовото праовотношение,
произтичащи от целите на КТ, посочени в чл.1 ал.3 от него. Не е основателно и
възражението на защитата, че няма състав на нарушение, тъй като липсвало умисъл за
извършване на нарушението, защото както е известно и от теорията и съдебната практика
възпросът за субективната страна при административните нарушения, издвършени от
юридически лица и едноличните търговци не се изследва. Няма спор по делото, че има
възникнало трудовото правоотношение предвид сключения писмен трудов договор между
работодателя и служителката Л., л.26 и л.27 от делото.
Наказанието е правилно индивидуализирано и съобразенот с кретериите по чл.27 ал.2
от ЗАНН, като е наложена имуществена санкция в минималния размер по чл.414 ал.3 от КТ,
т.е. съдът се солидаризира с преценката на АНО, че в случая са налице само смекчаващи
отговорността обстоятелства.
При такъв изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО
сумата от 80,00 лв. за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, като се взе
предвид фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 вр.чл.63д ал.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-2100008 от 08.11.2021г. на
Директора на „Инспекция по труда“ гр.Русе, с което на “Нефес” ЕООД гр.Русе на осн.
чл.414, ал.3 от КТ е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. за
извършено нарушение по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „НЕФЕС„ ЕООД да заплати на ИА“Главна дирекция на труда“ гр.София
сумата от 80,00 лв. за разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен
съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4