№ 93
гр. Благоевград, 27.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Коева
като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело №
20231200900034 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№2076/16.02.2023 г. е
подадена от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул. „Пр. Ц.Л. ..., чрез юрк. Д.М., против „Н. ...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: гр. Г.Д. ...
От обстоятелствената част и петитума на исковата молба следва, че предмет
на делото e осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на производството, за която съдът следи служебно.
Настоящото дело не родово подсъдно на окръжен съд като първа инстанция
по силата на чл.104, т.4 от ГПК.
Съгласно тази разпоредба на окръжен съд като първа инстанция са
подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000
лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания
по актове за начет. Предмет на делото в случая са обективно съединени
искове, всеки от които е с цена под установения в чл.104, т.4 от ГПК лимит –
25 000 лв. В исковата молба ищецът е посочил, че паричното задължение на
ответното дружество е възникнало в резултат на сключени неформални
договори за покупко-продажба, по силата на които ответникът е получил
стоки от асортимента на „Т.Б.“ ЕАД, като за всяка от тях е издадена и отделна
фактура. Поради това, следва да се приема, че всяка от процесните фактури
обективира отделна сделка за търговска продажба на стоки. Ето защо,
вземането по всяка фактура е предмет на защита със самостоятелен иск и
именно с оглед на неговата цена, което по всяка фактура в случая е под 25 000
лв., а не с оглед сбора от цената на исковете по всички фактури, следва да
бъде преценявана родовата подсъдност на делото по чл.104, т.4 от ГПК (в
какъвто смисъл е и практиката на ВКС – напр. определение №603 от
20.09.2013 г. по ч.т.д.№2847/2013 г. на II т. о., Определение №49 от
14.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2568/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К.
Е., определение №309/15.04. 2010 г. по ч.т.д. № 163/2010 г. на І-во т.о. и
определение №28/24.01.2015 г. по ч.т.д.№110/2015 г. на ІІ-ро т.о.). Само
когато вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за
доставка или от трайно установени търговски взаимоотношения във връзка с
неговото изпълнение, претенцията за вземания относно цената във връзка с
неговото изпълнение /чиято стойност може да бъде предмет на отделни
1
фактури/ представлява един иск, но такива твърдения в случая липсват в
исковата молба - Определение №114 от 4.03.2014 г. на ВКС по т.д.№
2401/2013 г., II т. о., ТК. Правната квалификация на иска, включително и
преценката на предпоставките за допустимост на иска и надлежното му
упражняване, за които съдът следи служебно, се установяват от фактическите
твърдения на ищеца.
В случая ищецът не твърди наличие на общ правопораждащ задълженията
по отделните фактури факт, а изрично поддържа твърдението, че се касае до
множество сключени с ответното търговско дружество покупко - продажби.
Допълнителен аргумент в тази насока е и твърдението на ищеца в исковата
молба, че за обезпечаване на същият иск е водено предходно охранително
производство пред Районен съд С..
Ето защо, следва да се приеме, че вземането по всяка от фактурите е
възникнало на самостоятелно правно основание, поради което по всяка от тях
се формират отделни искови претенции.
Следователно, съобразно разпоредбата на чл.69 ал.1 т.1 от ГПК цената на
иска се определя от тази на всеки един иск поотделно. При положение, че
цената на всеки един от процесните искове е под 25 000 лева, то спорът е
родово подсъден на районен, а не на окръжен съд.
За разлика от родовата местната подсъдност е положителна, но относителна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за
наличието на която съдът не следи служебно /с изключение на тези местни
подсъдности, за които изрично и нормативно е определено, че съдът следи
служебно – чл.119, ал. 3 ГПК – това са тези по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115,
ал. 2 от ГПК до приключване на първото по делото заседание.
Съгласно чл.119, ал.4 ГПК във всички други случаи извън тези по ал. 1 – 3
възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и
най-късно в срока за отговор на исковата молба. При тези аргументи в случая
съдът не може да определя съд съобразно правилата на местната подсъдност,
доколкото в случая за такава, с оглед предмета на заявения търговски спор, не
е приложима разпоредбата на местна подсъдност, за която да следи служебно,
а е приложима общата разпоредба на чл.105 ГПК. На това основание – при
приложение само на правилата за родовата подсъдност – компетентен да
разгледа делото е по – нискостоящият по степен спрямо сезирания с исковата
молба районен съд, в чиято териториален обсег се намира и сезирания
окръжен съд, а именно РС Благоевград /в тази насока вж.Определение
343/04.02.2020г., постановено по ч.гр.д.№193/2020г. на Апелативен съд С./.
Водим от горното и на основание чл.104, т.4 ГПК вр. с чл.118, ал.2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 34/2023г. по описа на Окръжен
съд Благоевград.
ИЗПРАЩА делото по правилата на родовата подсъдност на Районен съд
Благоевград.
Определението, в частта за прекратяване на производството, може да се
обжалва с частна жалба пред Апелативен съд С., подадена в 1- седмичен срок
от получаване на препис от ищеца.
2
След влизане на определението в сила делото да се изпрати на
компетентния по правилата на родовата подсъдност съд.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
3