О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№480
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в
закрито заседание на 30.07.2019г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
МАРИЯ МАРИНОВА.
като разгледа
докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 346/2019 год. по описа на Апелативен съд – гр.
Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е
частна жалба от С.Р.М. и Н.С.Т., чрез процесуалния им
представител адв. В.В. срещу определение № 83/11.02.2019 год. по гр. д. № 249/2018
год. по описа на Окръжен съд - Шумен, с което е изменено решение №
270/14.12.2018 год. по в. гр. д. № 249/2018 год. в частта за разноските, като
жалбоподателите са осъдени да заплатят 600 лв., вместо 900 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение и е оставена без уважение молбата им с правно основание
чл. 248 от ГПК за присъждане на сторените от тях разноски по делото.
В жалбата се
навеждат доводи за неправилност на определението. Излагат се твърдения за
липсата на предпоставките по чл. 78, ал. 2 и ал. 4 от ГПК за възлагане на
разноските по делото в тежест на ищците. Посочват, че отпадането на правния
интерес е настъпило в хода на производството. Молят за отмяна на определението
в осъдителната част и присъждане на сторените в производствата разноски.
В постъпилия
отговор, ответникът „Б. 08“ ЕООД, изразява становище за неоснователност на
частната жалба и потвърждаване на определението. Посочва, че не е дал повод за
завеждане на делото.
Съставът на
Апелативен съд – гр. Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от
легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Пред Районен
съд – гр. Нови пазар е предявен иск от С.Р.М. и Н.С.Т. срещу „Б. 08“ ЕООД по реда
на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за признаване за установено спрямо ответното дружество
наличието на грешка в кадастралната карта, изразяващо се в невярно отразяване
на границата между имоти с идентификатори № 52009.501.880.1.13 и №
52009.501.880.1.14. С решение № 109/08.04.2015 год. по гр. д. № 732/2015 год.
Районен съд – гр. Нови пазар е отхвърлил горепосочения иск. Същото е потвърдено
с решение № 149/17.07.2016 год. по в. гр. д. № 265/2016 год. на Окръжен съд –
Шумен, което не е допуснато до касационно обжалване с определение №
286/21.06.2017 год. по гр. д. № 773/2017 г. на ВКС.
След
депозирана молба по чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК от С.М. и Н.Т. е отменено
влязло в сила решение № 149/17.07.2016 год. по в. гр. д. № 265/2016 год. на
Окръжен съд – Шумен и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен
състав.
С решение №
270/14.12.2018 год. по в. гр. д. № 249/2018 год. на Окръжен съд – гр. Шумен е
обезсилено решение № 109/08.04.2015 год. по гр. д. № 732/2015 год. на Районен
съд – гр. Нови пазар, прекратено е производството по делото и ищците са осъдени
да заплатят на „БИС 08“ ЕООД сумата от 900 лв., представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.
248 от ГПК е постъпила молба от С.М. и Н.Т. за изменение на определението в
частта за разноските.
С обжалваното
определение, първоинстанционният съд е изменил решението в частта за разноските
и жалбоподателите вместо сумата от 900 лв. са осъдени да заплатят сумата от 600
лв., като е оставена без уважение молбата им за присъждане на сторените от тях
съдебно-деловодни разноски в производствата.
По същество:
Отговорността
за разноските е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния
закон. Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК разноски се присъждат във всеки
акт, с който приключва производството. Във въззивното производство и двете
страни са навели искане за присъждане на разноски.
В съдебната
практика се приема, че при прекратяване на производството, в отклонение от
правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК, съдът при разпределяне тежестта за
разноските следва да съобрази причините за прекратяването и да изследва по
аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК дали нуждата от съдебна намеса не е отпаднала
в резултат на извънпроцесуалното поведение на ответника, който иначе е дал
повод за предявяването на иска /Определение № 595/22.11.2017 год. на ВКС по ч.
т. д. № 2217/2017 год., I т. о., ТК, Определение № 843/17.11.2014
год. по ч. гр. д. №
6176/2014 год. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 626/20.08.2012 год.
по ч.
гр. д. №
275/2010 год. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 277/14.05.2014 год.
по ч.
гр. д. №
2432/2014 год. на ВКС, ГК, I г. о., Определение № 388/11.07.2017 год.
на ВКС
по ч.
т. д.
№ 831/2017
год. на
ВКС, ТК, II т.
о. и др./.
В продължение
на горното, следва да се съобрази, че молбата за издаване на заповед № КД
14-27-341 от 11.10.2012 год. на началника на СГКК - гр. Шумен, послужила за
неправилно заснемане на границата между имотите е депозирана от ЧСИ – Даниела
Златева. По искане на ищците е обявена нищожността на заповед № КД 14-27-341 от
11.10.2012 год. на началника на СГКК - гр. Шумен с решение № 23/ 20.03.2017
год. по адм. д. № 57/2016 год. на Административен съд – гр. Шумен, потвърдено с
решение № 10359/07.08.2017 год. по адм. д. № 4772/2017 год. на ВАС. От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че по сега действащата кадастрална карта спорните 16 кв. м.,
предмет на установителния иск за признаване наличието на грешка в кадастралната
карта, вече попадат в границите на имота на ищците. Издаването на заповедта е в
компетентността на съответния административен орган, а прогласяването на
нищожността на същия индивидуален административен акт – на съда. Поради което
следва да се приеме, че ответното дружество не е дало повод с извънпроцесуалното
си поведението за завеждане на делото, респ. за последващо възникналите
процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на производството. С оглед на
горното, същото не дължи възмездяване на сторените разноски от С.М. и Н.Т..
В доктрината
се приема, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото
поради отказ, оттегляне или при констатирана недопустимост на иска, каквато е
настоящата хипотеза /така П.. Б., Г.. В., Х.. Г., М.. Д., Т.. Д., К.. Е., Б..
Е., Т.. К., В.. К., З.. М., О.. М., Б.. М., К.. С. Граждански процесуален
кодекс, С:, 2017, с. 149/. Това разбиране произтича от правилото на чл. 78, ал.
4 от ГПК, което не е абсолютно и следва да се съобрази с общия принцип, че
разноските по делото се понасят от страната, която с незаконосъобразното си
поведение, е станала причина за завеждането на делото. С оглед на горното, в
полза на ответното дружество, което не е дало повод за завеждане на делото,
следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски.
Същото
дружество претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски в общ размер на
900 лева, от които 300 лв. по в. гр. д. № 265/2016 год. на Окръжен съд – гр.
Шумен, 300 лв. по гр. д. № 711/2018 год. на ВКС и 300 лв. по в. гр. д. №
249/2018 год. на Окръжен съд – гр. Шумен.
Съобразно
липсата на обжалване от насрещната страна на определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК, в частта, с която е приета недължимостта на съдебно-деловодни разноски по
в. гр. д. № 265/2016 год. на Окръжен съд – гр. Шумен, въззивният съдебен състав
намира, че същата не е предмет на настоящото производство.
Предвид направено
искане и представянето на доказателства за реалната направа на разноските /2
броя договори за правна защита и съдействие с отбелязване за плащане в брой - л.
17 от в. гр. д. № 249/2018 год. на Окръжен съд – гр. Шумен и л. 18 от гр. д. №
711/2018 год. на ВКС/, съдът намира за дължима сумата в общ размер на 600 лв.,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение от „БИС 08“ ЕООД.
С оглед на
гореизложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от
горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 83/11.02.2019 год. по в. гр. д. № 249/2018
год. на Окръжен съд – гр. Шумен, г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.