№ 596
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. Коев
Членове:Стефан Милев
ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от И. Коев Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211100604171 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
Софийският районен съд, с присъда от 08.03.2021 г., постановена по НОХД № 15062 по
описа на Софийски районен съд за 2019 г., Наказателно отделение, 110-ти състав, признал Р.
С. М., с ЕГН: **********, за виновен в това, че на 15.06.2018 г., около 12:16 часа, в гр.
София, ул. ****, в административната сграда на Отдел "Пътна полиция" при СДВР - гр.
София, на гише № 54, пред системен оператор И.Д.Г., съзнателно се е ползвал от
неистински официален документ-нотариална заверка /удостоверяване на подписи/, с рег. №
5901 от 14.06.2018 г., положена на Договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство от 14.06.2018 г., със страни С.Н. Г. – продавач и Р. С. М. – купувач, като на
удостоверяването е придаден вид, че е извършено от нотариус С.Д., с рег. №399 на
Нотариалната камара, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност, поради го което и на основание чл. 316, пр. 1, във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с
ал. 1 НК, при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за
срок от една година.
Със същата присъда и на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на така наложеното
на подсъдимия Р. С. М., наказание лишаване от свобода за срок от една година, с
изпитателен срок за три години.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият Р. С. М., със снета по делото
самоличност, да заплати в полза на СДВР направените разноски на досъдебното
производство в размер на 75.27 лева.
Недоволен от постановената присъда е останала подс. М., чрез защитника си адв. Л. К.
– САК, който я обжалва. С въззивна жалба от 12.03.2021 г. се правят оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост, неправилност,
незаконосъобразност на постановената присъда. Развиват се доводи за приложението на чл.
1
78а, ал. 1 НК.
В проведеното разпоредително заседание на 10.11.2021 г., въззивният съд, по реда на
чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага разпит на
подс. М., св. Щ. и св. Д., не се налага изслушването на експертизи, както и ангажирането на
нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл се налага провеждане на
въззивно съдебно следствие за разпита на посочените лица, за обезпечаване на
правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на
делото.
В съдебното заседание пред въззивния съд, въззивната жалба се поддържа от защитника
на подс. М.. Отново се излагат съображения, за необоснованост на присъдата, тъй като не са
съпоставени всички събрани по делото доказателства.
Подсъдимият М., поддържа становището на защитника си и моли жалбата да бъде
уважена.
Представителят на Софийска градска прокуратура, счита въззивната жалба за
неоснователна. Споделя изложените мотиви на първоинстанционния съд и развива
допълнителни съображения за правилността на присъдата, както и за липсата на
предпоставките за приложението на чл. 78а НК. Пледира, постановената присъда, като
правилна и законосъобразна, да се потвърди от настоящата инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната
присъда, изложеното във въззивната, вкл. и доводите на страните в проведеното съдебно
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 и ал. 4 НПК и от легитимирано
лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество – въззивната жалба
е частично основателна.
За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд приел за установена
фактическата обстановка безспорно доказваща авторството на престъплението от дееца, а
именно, че на 15.06.2018 г., около 12:16 часа, в гр. София, ул. ****, в административната
сграда на Отдел "Пътна полиция" при СДВР - гр. София, на гише № 54, пред системен
оператор И.Д.Г., съзнателно се е ползвал от неистински официален документ-нотариална
заверка /удостоверяване на подписи/, с рег. № 5901 от 14.06.2018 г., положена на Договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство от 14.06.2018 г., със страни С.Н. Г. –
продавач и Р. С. М. – купувач, като на удостоверяването е придаден вид, че е извършено от
нотариус Снежанка Доганова, с рег. №399 на Нотариалната камара, като от него за самото
му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, пр. 1,
вр. чл. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена и доказана
съобразявайки доказателствата по делото, които подробно описал в мотивите си.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно доказаността на
приетата фактическа обстановка. Противно на становището на защитата този състав намира,
че районната инстанция е изпълнила задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК, както и е
изяснила обстоятелствата подлежащи на доказване съобразно чл. 102 НПК.
Във въззивната жалба липсват наведени съществени оплаквания, които да не са получи
своя отговор в мотивите на съда, а още повече, че пред въззивната инстанция защитата е
заявила, че не поддържа основанията в жалбата.
На следващо място, избраният от първата инстанция подход при анализа на
2
свидетелските показания е удачен и не противоречи на правилата на наказателния процес, за
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с
останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно
релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по
делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за
тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно
стеклите се събития и извършеното деяние от подс. М..
При така установената и доказа фактическа обстановка се налага единственият
възможен правен извод, приет й от първоинстанционния съд, а именно, че подсъдимия М.
от обективна и субективна страна е извършил престъплението, за което е обвинен и
предаден на съд.
Предвид изложеното до тук, въззивният съд счита, че възраженията на защитата за
допуснати съществени нарушения при разглеждане на делото или в досъдебната му фаза,
при постановяването на присъдата и при изготвянето на мотивите, са изцяло
неоснователни. Спазени са процесуалните правила от проверяваната инстанция.
Първоинстанционният съд подробно и в достатъчен обем е изложил установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени средства и какви са правните
съображения по отношение на престъплението за което е бил предаден на съд подсъдимия,
съобразно чл. 305, ал. 2 и ал. 3 НПК.
Въззивната инстанция обаче не споделя развитите мотиви на проверяваната
инстанция при определяне вида и размера на наказанието, което е наложено на подс. М.,
като счита, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, като са били
налице предпоставките за преквалифициране на деянието по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 4, т. 2,
вр. ал. 2 НК. По делото не са налице каквито и да било доказателства подсъдимият да е
взел участие в изготвянето на документа.
Родов обект на престъпленията по Глава IX от НК "Документни престъпления" са най-
общо обществените отношения, свързани с документооборота – съставяне, използване и
съхранение на различните видове документи. В практиката на ВКС, а преди това и на ВС,
неотклонно се приема, че документните престъпления накърняват реда и правната сигурност
на документирането, подриват обществено-правната функция, която се възлага на
документа, затрудняват дейността на държавните и обществени органи и организации и
създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите.
В конкретния случай, предмет на инкриминираното деяние е един "неистински
официален документ". В закона няма легална дефиниция за "документ", но според
Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по н. д. № 12/81 г. на Пленума на ВС, документът
съдържа факти и обстоятелства, или пък твърдения за съществуването или
несъществуването на такива факти или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват
или установяват права и задължения или правоотношения. Съдържанието на документа
включва както изявлението, така и другите необходими елементи, като подпис, дата и др. От
своя страна според легалната дефиниция в чл. 93, т. 5 НК – "официален документ" е този,
който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му
или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция, а "неистински
документ", съгласно чл. 93, т. 6 НК е този, на който е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е
съставило.
В конкретния случай договора за покупко-продажба правилно е било квалифициран от
СРП като "неистински официален документ", доколкото съдържа всички гореописани
характеристики. Същият се издава по установен ред и форма. На документа е придаден вид,
че изхожда от нотариус, което видно от възприетата по-горе фактическа обстановка –
никога не го е съставяло или подписвало, поради което не остава никакво съмнение, че
документа наред с качество си на официален документ е и "неистински" по смисъла на
3
закона.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316 НК се изразява в "ползването" на
опорочения документ. От своя страна практиката е категорична, че под "ползване" на
документа следва да се разбира представянето му пред съответните органи или длъжностни
лица, с цел да удостовери същият, включените в него факти. В конкретния случай
действията на подс. М. по представяне пред служител в ОПП – СДВР категорично
представлява "ползване" на документа, поради което и този признак от обективна страна е
налице.
Правилно СРП, а оттам и от СРС е ангажирана отговорността на за ползване на
документа, а не за неговото съставяне. В Решение № 429 от 31.05.2005 г. по н. д. № 904/2004
г., I н. о. на ВКС, е прието, че престъпният състав на чл. 316 НК е субсидиарен, защото
същият е приложим само когато отговорността на ползвателя не може да се реализира за
самото съставяне на документите. В конкретния случай не са налични никакви
доказателства, че именно М. лично или посредствено е съставил документа, поради което и
правилно обвинението спрямо същият се е ограничило само до престъпното му ползване.
По мнение на този съдебен състава, неправилно СРП не е квалифицирала случая като
маловажен, съгласно чл. 308, ал. 4 НК. Районният съд също е имал възможност да
преквалифицира деянието, но не го е сторил. В този смисъл защитените от НК
обществените отношение и документооборотът не са значително засегнати.
От субективна страна престъплението по чл. 316 НК е извършено при форма на вина
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал това. В частност подсъдимият много добре е
знаел, че в действителност се е ползвал с неистински официален документ, поради което и
същият отразява неверни обстоятелства и няма как да е издаден от длъжностното лице,
посочено в него.
Именно мотивите и подбудите на М. сочат на такава степен на обществена опасност на
деянието и на дееца, която изключва приложението на чл. 9, ал. 2 НК, като случаят не може
да се квалифицира като малозначителен. В този смисъл деянието, за което е предаден на съд
подс. М., следва да се преквалифицира в такова по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 4, т. 2, вр. ал. 2
НК.
Настоящият състав намира, че към момента на извършване на деянието, за което е било
повдигнато обвинение на М., същият е бил неосъждан, като по отношение на него е
приложима разпоредбата на чл. 78а НК. За престъплението, в по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 4, т.
2, вр. ал. 2 НК законът предвижда наказание "лишаване от свобода" до две години. В същото
време по отношение на М. са налице и останалите законово предвидени предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК, а именно: 1) за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години; 2) с извършеното престъпление не
са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към процесната дата подсъдимият не е
бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не
са налице множество престъпления, деецът не е бил в пияно състояние или под
въздействието на наркотични вещества или техни аналози и не е причинена тежка телесна
повреда или смърт.
Предвид това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК е предвидено наказание "глоба" в размер от хиляда
до пет хиляди лева.
При определяне на размера на наказанието съдът констатира, че липсват отегчаващи
отговорността обстоятелства. Обратно, налице са смекчаващи такива - изразеното
съжаление от подсъдимия, както и съдействието от негова страна в хода на производството
за изясняване на обективната истина. Предвид всичко изложено, съдът намира, че
справедлив размер на наказанието с оглед обществената опасност на извършеното и на
4
дееца, се явява такъв в минимума от 1 000 лв. Макар и в минимален размер, това наказание
ще допринесе за поправяне и превъзпитание на дееца.
Първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по веществените доказателства,
а именно: веществено доказателство (л. 5 от ДП) – 1 брой договор за покупко-продажба на
моторно превозно средство от 14.06.2018 г., издадено от нотариус С.Д., рег. № 399 на НК, да
остане приложено по делото до изтичане на срока за неговото съхранение, след което да
бъде унищожено по реда на ПАС.
Законосъобразно в тежест на подсъдимия с оглед постановената осъдителна присъда са
възложени направените по делото разноски.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 3 и чл. 337, ал. 1, т. 2 и т. 4 НПК,
Софийският градски съд, II-ри въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 20059990 от 08.03.2021 г., постановена по НОХД № 15062 по
описа на Софийски районен съд за 2019 г., Наказателно отделение, 110-ти състав, както
следва:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимия Р. С. М. /със снета самоличност/ по
чл. 316, вр. чл. 308, ал. 4, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК и го ОПРАВДАВА по обвинението за
престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 78а, ал. 1 НК подсъдимия Р. С. М. /със снета
самоличност/ от наказателна отговорност и му налага административно наказание "Глоба" в
размер на 1 000 (хиляда) лева.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 брой договор за покупко-продажба
на моторно превозно средство от 14.06.2018 г., издадено от нотариус С.Д., рег. № 399 на НК,
да остане приложено по делото до изтичане на срока за неговото съхранение, след което да
бъде унищожено по реда на ПАС.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5