РЕШЕНИЕ
№ 1427
гр. Велико Търново, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110101888 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения че между
страните съществуват облигационни отношения във връзка с ползване от ответника на
услуги за доставка на електроенергия по *. Изтъква се, че за времето от 11.01.2022г. до
09.10.2022г. последният е ползвал електрическа енергия на обща стойност от 212,11 лв., за
което доставчикът на услугите е издал фактури за периода от 23.02.2022г. до 24.10.2022г.
Ищецът твърди, че от неизпълнението на ответника, за него е възникнало право да
претендира обезщетение за забава в размер на 8,76 лв., считано от падежа на всяка фактура
до 02.03.2023г. Навеждат се твърдения, че поради липсата на доброволно изпълнение е
издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №848/2023г., по описа на
Великотърновския районен съд относно посочените суми, която е връчена по чл. 47, ал. 5 от
ГПК. Ищецът твърди, че вземанията по заповедта за изпълнение са дължими, поради което
отправя искане до съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването
им, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
1
За периода от 23.02.2022г. до 24.10.2022г. ищецът издал фактури на обща стойност от 212,11
лв. по партида на И. А. М. *, свързани с плащане на цена за консумирана електрическа
енергия за времето от 11.01.2022г. до 09.10.2022г. На 17.03.2023г. е подадено заявление от *
за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно изплащане на
горепосочената сума както и на лихва за забава от 8,76 лв., считано от падежа на всяка
фактура до 02.03.2023г., във връзка с което е образувано частно гражданско дело
№848/2023г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на
заявителя като на 22.03.2023г. издал заповед за изпълнение, която е връчена по чл. 47, ал. 5
от ГПК. В хода на производството по делото ищецът е изложил твърдения, че ответникът е
погасил задълженията си за главница и лихви по процесните фактури.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на основанието, от което
произтичат претендираните вземания за главница и лихви, техния размер, че ответникът е
имал качеството на потребител на електрическа енергия за процесния период и обект, и че
реално му е доставил посочените в процесните фактури количества електроенергия.
Въпреки това, той не е представил доказателства, от които да се установява съществуване на
облигационно отношение свързано с продажбата на електрическа енергия за обекта,
намиращ се в * и реалната доставка на количествата енергия посочени в процесните
фактурите. Липсват и доказателства за периода от 11.01.2022г. до 09.10.2022г. ответникът да
е бил собственик или ползвател на обекта, за който ищецът твърди, че е предоставил услуги
за доставка на електроенергия. Приложените по делото фактури са частни диспозитивни
документи и се ползват само с формална доказателствена сила като установяват, че
съдържащите се в тях изявления принадлежат на ищеца. Признанието на неизгоден факт от
доставчика на услугите за погасяване на претендираните вземания, преценено съгласно чл.
235, ал. 3 от ГПК, води до извод, че ответникът не дължи сумите за главница и лихви, за
които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №848/2023г., по описа
на Великотърновския районен съд, поради което предявените установителни искове по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна, защото не е установен
фактът, че с неизпълнение на задължението си ответникът е дал повод за образуване на
производството по делото. Ищецът твърди, че претендираните вземания са погасени, но не е
представил доказателства, нито за реално плащане от ответника, нито за момента, в който то
е извършено.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни предявените от*, срещу И. А. М. с ЕГН: ********** *, искове
2
по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно
установяване съществуване на вземанията от 212,11 лв. /двеста и дванадесет лева и
единадесет стотинки/ - главница, представляваща цена на ползвани услуги за доставка на
електроенергия за периода от 11.01.2022г. до 09.10.2022г., за която са издадени фактури за
периода от 23.02.2022г. до 24.10.2022г. по партида *, 8,76 лв. /осем лева и седемдесет и шест
стотинки/ - лихва за забава, считано от падежа на всяка фактура до 02.03.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2023г. до окончателно изплащане на
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №328 от 22.03.2023г. по частно
гражданско дело №848/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №848/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3