№ 3051
гр. Варна, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20233110107819 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава „Тринадесета” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. С. Д.,
ЕГН **********, с която се претендира да бъде прието за установено по
отношение на „С. к.“ ООД, ЕИК *********, че е недействителен договор за
потребителски кредит №833194/23.03.2023 г. поради противоречието му с
императивни правни норми от ЗПК, ЗЗП, ЗЗД и с добрите нрави, и в условието
на евентуалност, че е нищожна клаузата от договора за неустойка по договора
в размер на 8109,80 лв. на същите основания.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права: На 23.03.2023 г. между ищеца като заемател-
потребител и ответника като заемодател /кредитор/ бил сключен договор за
потребителски кредит, от който не било представено копие на заемателя. По
него усвоената сума била в размер на 4000 лв. В погасителния план била
начислена неустойка в размер на 8109,80 лв. разсрочени на равни части към
всяка от погасителните вноски. Сочи се, че клаузата за неустойка била
нищожна на осн. чл. 21 ал. 1 ЗПК като противоречаща на императивните
норми на чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 33, ал.1
ЗПК, тъй като стойността й не била включена в ГПР. Счита, че противоречала
и на добрите нрави по см. на чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД, поради значителна
нееквивалентност на престациите. Твърди се нищожност на осн. чл. 146, ал. 1
ЗЗП поради противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 147 ЗЗП като уговорени
във вреда на потребителя и водещи до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по договора. Сочи, че по договора била
платила 752,10 лв. Претендира разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от редовно уведомения ответник, с който изразява становище за
неоснователност на иска. Не оспорва наличието на сключен между страните
договор за потребителски кредит №833194/23.03.2023г. и уговорената с него
неустойка в размер на 8109,80 лв., разсрочени на равни части към всяка от
погасителните вноски. Излага доводи, че договорът за кредит не противоречал
на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, тъй като отговарял на установените с тях правила.
Уговарянето на обезпечение в полза на заемодателя, респ. на неустойка при
непредставянето му, съответствало на характера на процесния заем, отпуснат
при наличието на висок риск и на чл. 92 ЗЗД. Задължението за неустойка не
било включено в ГПР, тъй като било условно и било включено в разсрочените
погасителни вноски само за улеснение на заемателя. Сочи, че уговорената
неустойка не противоречала на добрите нрави, тъй като не нарушавала
определен морален принцип. Ако клаузата бъде приета за нищожна, счита, че
това не водело до нищожност на целия договор. Признава плащането на
сумата от 757,10 лв. по договора, от които 133,50 лв. били отнесени за
погасяване на възнаградителни лихви и 628,50 лв. за неустойка. Претендира
разноски.
В срока за отговор е предявен насрещен иск за главницата по договора
за заем в размер на 4000 лв. и 777,83 лв. – сбор от неплатените вноските за
възнаградителна лихви за периода от 23.05.2023 г. до 23.10.2023 г. по
погасителен план. Претендира разноски.
От първоначалния ищец е подаден отговор на насрещния иск, с който го
оспорва в частта до размер от 757,10 лв., които са платени от него, но
неправилно били отнесени за погасяване на неустойка. Твърди, че с тях е
погасил част от главницата. Сочи, че не е станал причина за предявяване на
насрещния иск и моли за присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Представен е договор за паричен заем Кредидирект
№833194/23.03.2023г., по силата на който „С. к.“ ООД е предоставило на К. С.
Д. кредит в размер на 4000 лв., а Д. се е задължила да върне предоставения
кредитен ресурс в срок от 18 месеца. Страните са уговорили договорна лихва в
размер на 40,05% на годишна база, ГПР в размер на 47,91% и обща сума за
плащане в размер на 5611,10 лв. В договора се съдържа уговорения между
страните погасителен план.
Видно от приобщеното по делото извлечение за извършените и
предстоящи плащания по договор за паричен заем №833194/23.03.2023 г. на
24.04.2023 г. е погасена сума в размер на 757,10 лв.
От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице Р. С., което съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че размерът на непогасената главница по договор
за потребителски кредит №833194/23.03.2023 г. е 4000 лв. Размерът на
непогасената възнаградителна лихва по договора за периода от 24.04.2023 г. до
22.09.2024 г. е 1472,70 лв. В случай че плащанията в размер на 757,10 лв. са
отнесени единствено за погасяване на главница и договорна лихва, без да се
погасява с тях неустойка, биха били погасени всички погасителни вноски до
падежна дата 24.07.2023 г., като от погасителна вноска с падежна дата
2
23.08.2023 г. цялата дължима лихва би била погасена, а от дължимата
главница 228,80 лв. би се погасила сума в размер на 89,60 лв. и остатък за
плащане по главницата за тази погасителна вноска 139,20 лв. В случай че
плащанията в размер на 757,10 лв. са отнесени за погасяване на главница и
договорна лихва, без да се погасява с тях неустойка, дължимата лихва по
погасителни вноски за периода от 23.08.2023 г. до 22.09.2024 г. би била в
размер на 938,70 лв. В случай че плащанията в размер на 757,10 лв. се отнесат
за погасяване на договорните лихви за периода от 23.05.2023 г. до 23.10.2023 г.
и за главница, без да се погасява с тях неустойка при спазване редът на
погасяване съгласно ЗЗД, дължимата главница по погасителни вноски за
периода от 23.08.2023 г. до 23.09.2024 г. би била в размер на 3910,40 лв. При
изчисляване на ГПР при обща дължима сума по кредита в размер на 5606,20
лв., която сума включва главница и лихва, ГПР е 47,91%, а при изчисляването
му при обща дължима сума по кредита в размер на 13716,80 лв., която сума
включва главница, лихва и неустойка – 566,58%
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявеният главен установителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Предявеният евентуален установителен иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.
Предявен е и евентуален установителен иск относно неустоена клауза в
договор, който намира правното си основание в разпоредбата на чл. 26 ал. 1
пр. 1 ЗЗД.
Предявените насрещни осъдителни искове намират правното си
основание в разпоредбата на чл. 9 ЗПК.
Между страните по делото не е спорно, че на 23.03.2023 г. са сключили
договор за паричен заем №833194, по силата на който „С. к.“ ООД е
предоставило на К. С. Д. кредит в размер на 4000 лв., а Д. се е задължила да
върне предоставения кредитен ресурс в срок от 18 месеца.
Липсва спор, че заемната сума е усвоена от ищцата.
Безспорно е и, че в погасителния план е начислена неустойка в размер
на 8109,80 лв., разсрочена на равни части към всяка от погасителните вноски.
Спорни са въпросите относно действителността на процесния договор и
отделни уговорки от него и относно дължимостта на вземанията на
заемодателя.
По първоначалния иск:
Сключеният между страните договор за паричен заем по своята правна
характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по см. на чл. 9,
ал. 1 ЗПК. Следователно длъжникът се ползва от регламентацията на
потребителската закрила, уредена в ЗЗП – арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148
ЗЗП.
Съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Процесният договор е с предмет заемане на парична сума в размер на
4000 лв., като при възникване на облигационното правоотношение страните са
уговорили договорна лихва в размер на 40,05% на годишна база и ГПР в
3
размер на 47,91%.
Съдът намира, че формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ГПК, доколкото посочения в договора размер на ГПР не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същевременно обаче той не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно – неустойката.
В т. 6.2. от договор за заем Кредидирект №833194/23.03.2023 г. е
предвидено, че при неизпълнение на т. 6.1 заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 8104,90 лв. Неустойката се начислява автоматично от
заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се счита за
уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща
разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. Според т. 6.1 от
договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването
на заемната сума да предостави обезпечение по начина и реда, отговарящо на
условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция.
Неустойка за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за
предоставяне на обезпечение представлява разход по договора за кредит,
който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит - арг.
чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от разпоредбата на §1, т. 1 ДР ЗПК
и от начина, по който тази клауза е уговорена между страните.
Неустойката се начислява автоматично от заемодателя и следва да се
включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
съгласно която всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни,
такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
С уговорената между страните по делото неустоечна клауза се цели
единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне
на процесната заемна сума - т. нар "скрита възнаградителна лихва". Този извод
на първо място следва от краткия срок за изпълнение задължението, по
отношение на което е уговорена неустойката – предоставяне на обезпечение,
който предполага, че кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на
задължението и е преценил, че наред с уговорената възнаградителна лихва,
ще получи и неустойката. Следва да се отбележи и уговорката, че в случай на
възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде
заплащано заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно
уговорения в договора погасителен план. Това навежда към изначално
съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение
няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне.
С оглед гореизложеното, задължението по т. 6.2 от договора не е
свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по см. на чл.
19, ал. 1 ЗПК, който в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 ЗПК не е
включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума за плащане от
5611,10 лв., дължима от потребителя към деня на сключването.
4
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Следователно лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50% от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни на осн. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
С неустоечната клауза се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се
уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия.
В случая само размера на неустойката надвишава над два пъти заетата сума и
заедно с нея според заключението по ССчЕ се формира годишен процент на
разходите в размер на 566,58%, който е значително по-висок от нормативно
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неустоечната клауза е нищожна на осн. чл. 26,
ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Макар формално в договора да са посочени годишен процент на
разходите и общ размер на задължението, те не могат да изпълнят отредената
им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин,
да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора,
въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му, след
като в тях не е включена сумата по т. 6.2 от договора.
Предвидените в чл. 26, ал. 4 ЗЗД хипотези не намират приложение, тъй
като нищожната клауза на процесния договор относно определянето на
годишния процент на разходите по кредита не може да бъде заместена по
право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски
кредит би бил сключен, ако в него не са включени такива клаузи, като се
изхожда от възмездния характер на договора и от обстоятелството, че
включването на такива клаузи е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
С оглед гореизложеното съдът приема, че нищожността на неустоечната
клауза обуславя недействителност на целия договор на осн. чл. 22, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, е основателна и като такава следва да бъде
уважена.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на предявените в условията на
евентуалност искове, поради което не дължи произнасяне по него.
По насрещните искове:
По съображенията, изложени по-горе, възмездната сделка е
недействителна.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Страните по делото не спорят, че ищцата е погасила част от
задълженията си по договора, като е заплатила сума в размер на 757,10 лв.
Предвид недействителността на договора за потребителски кредит
заплатената сума следва да бъде отнесена само към задължението за главница,
но не й за възнаградителна лихва и неустойка, както е сторено от ответното
дружество.
5
С предявяване на насрещния иск непадежиралите до този момент
вноски по договора – от №8 с падеж на 23.11.2023 г. до №18 с падеж на
23.09.2024 г., са обявени от кредитора за предсрочно изискуеми.
Заемополучателят дължи връщане на разликата между усвоената заемна сума
от 4000 лв. и платената сума от 757,10 лв., която разлика възлиза на 3242,90
лв.
Релевираното от ответника възражение за прихващане е неоснователно,
доколкото предявените от ищцата искове са установителни, а не осъдителни.
По изложените съображения насрещната искова претенция с правното
основание чл. 9 ЗПК за главница е частично основателна – за сума в размер на
3242,90 лв., и като такава следва да бъде уважена за посочената сума, а за
разликата над 3242,90 лв. до претендираната главница в размер на 4000 лв. –
отхвърлена като неоснователна. Насрещната искова претенция за
възнаградителна лихва в размер на 777,83 лв., начислена за периода от
23.05.2023 г. до 23.10.2023 г., също е неоснователна и като таква следва да
бъде отхвърлена.
С оглед горното следва да бъде уважено и искането за присъждане на
законна лихва върху главницата от 3242,90 лв., считано от депозиране на
насрещната искова молба в съда – 24.10.2023 г. до окончателно изплащане на
задължението.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК на ищцата се
дължат сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски
съобразно уважения първоначален иск и отхвърлената част от насрещния иск.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, в който е обективирано искане за
определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв. Представен е
договор за правна защита и съдействие, видно от който адв. М. е предоставил
правно съдействие и защита на ищцата в производството при условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, вида и
обема на извършените от пълномощника процесуални действия по защитата
на страната, броя и цената на предявените искове, и действащата към момента
на уговаряването между страните редакция чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба
№1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съдът намира, че справедливото възнаграждение, което следва да се определи,
възлиза на по 777,78 лв. за всеки от исковете (първоначален и насрещен). Тъй
като възнаграждение се определя от съда, същото не е прекомерно, затова
възражението, релевирано от ответника, е неоснователно. В тежест на
ответното дружество следва да бъде възложена сума в общ размер на 1027,65
лв. (777,78 + 249,87), която се дължи на адв. М..
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ответното
дружество се дължат сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски съобразно уважената част от насрещния иск. Представен е
списък по чл. 80 ГПК за юрисконсултско възнаграждение. На осн. чл. 78, ал. 8
ГПК и чл. 25, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът
определя юрисконсултско възнаграждание в размер на 100 лв., предвид
фактическата и правна сложност на делото и провеждането на едно открито
съдебно заседание, в което не се е явил процесуален представител на страната.
Възражението на ищцата, че не е дала повод за предявяване на насрещния иск
е основателно, доколкото към момента на депозиране на насрещната искова
молба ищцата е погасила изцяло падежиралите до този момент вземания на
6
ответника за главница, отнесени от него за погасяване на възнаградителна
лихва и неустойка, затова в нейна тежест не следва да бъдат възлагани
разноски на ответника.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от К. С. Д., ЕГН **********, с която се
претендира да бъде прието за установено по отношение на „С. к.“ ООД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК,
нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем
№833194/23.03.2023 г. заобикаляне на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА по предявения насрещен иск К. С. Д., ЕГН **********, да
заплати на на „С. к.“ ООД, ЕИК *********, сума в размер на 3242,90 лв. (три
хиляди двеста четиридесет и два лева и деветдесет стотинки), представляваща
непогасена главница по договор за паричен заем Договор за паричен заем
№833194/23.03.2023 г., сключен между К. С. Д. и „С. к.“ ООД, ведно със
законната лихва, считано от 24.10.2023 г. до окончателно изплащане на
задължението на осн. чл. 9 ЗПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за
разликата над 3242,90 лв. (три хиляди двеста четиридесет и два лева и
деветдесет стотинки) до претендираната главница в размер на 4000 лв.
(четири хиляди лева), и за възнаградителна лихва в размер на 777,83 лв.
(седемстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки), начислена
за периода от 23.05.2023 г. до 23.10.2023 г.
ОСЪЖДА „С. к.“ ООД, ЕИК *********, да заплати на адв. Й. М., с л.
№*********, АК - ****** сума в размер на 1027,65 лв. /хиляда двадесет и
седем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена в полза на К. С. Д. безплатна адвокатска
помощ, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7