Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1149

 

град Пловдив, 17.06.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на деветнадесети май през две хиляди  двадесет и втора година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ   административно дело № 2305 по описа за 2021 година, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Делото е образувано по жалба на Р.Д.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, с която се обжалва изцяло Решение № Ц2153-15-278/10.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което са потвърдени разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-289/23.04.2021г. /л.143/ и разпореждане №**********/ /Протокол №2141-15-9/15.06.2021г. /л.148/ двете издадени от Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив,

Жалбоподателят, в жалбата си до съда и в съдебно заседание чрез адв.Б., моли за отмяна на оспореното решение като неправилно и необосновано, като излага съображения за неправилно определяне  размера на признатия стаж и изводите относно обективирания отказ за отпускане на  личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендират се направените по делото разноски.

 Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. В., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 Съдът, като прецени данните по административната преписка и представените от делото доказателства, намери следното:

 Подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

 В развилото се административно производство жалбоподателят е подал Заявление - вх.№2113-21-10676/02.12.2016г. в ТП на НОИ - София град, като към този момент е имал навършена възраст от 54 години и 1 месец. Р.П. е заявил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по условията на чл.69“б“ от КСО./л.5/

Към заявлението са приложени документи за осигурителен стаж, както следва: Удостоверение № 501/30.09.1982г. за периода на отбиване на наборна военна служба; Трудова книжка № 868 издадена на 08.06. 1979г. с посочен издател ОП "Свежест" Пловдив; обр.УП-3 №308/11.06.2002г. с посочен издател "Горубсо-Кърджали" АД; обр.УП-3 №389/23. 06.2000г. с посочен издател "Горубсо-Мадан" АД гр. Мадан; обр.УП-3 №1324/16. 11.2006г. с посочен издател "Параходство БМФ" ЕАД, Осигурителна книжка, издадена на 06.07.2010 г. и документ за осигурителен доход: обр.УП-2 №1323/16.11.2006г. с посочен издател "Параходство БМФ" ЕАД гр. Варна за периода от 01.01.1991г. до 31.12.1993г. -241 330.00 лв.

С разпореждане **********/Прот.№N51090/07.03.2017г. /л.39/ на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-София град, на Р.П., считано от 02.12.2016г.  е определена лична пенсия за ОСВ на основание чл. 69“б“, ал. 1 от КСО, при зачетен осигурителен стаж в периода от 05.02.1979г. до 31.07.2014г. с прекъсване както следва:

За определяне правото и размера на пенсията е зачетен осигурителен стаж в периода 05.02.1979г. до 31.07.2014г. с прекъсване както следва: осигурителен стаж от първа категория с продължителност от 08 години, 07 месеца и 20 дни за времето от 19.12.1990г. до 09.08.1999г. на длъжност "Моторист танкерно плаване" в "Параходство БМФ" Варна, по представеното обр. УП-3 № 1324/16.11.2006г., с посочен осигурител "Параходство БМФ"- Варна; осигурителен стаж по чл. 104, aл. 3 от KCO с продължителност 08 години и 02 месеца, за времето от 06.10.1982г. до 16.12.1986г. - 04 години, 02 месеца и 10 дни на длъжност "Подземен маневрист" в „Горубсо- Мадан" АД  гр. Мадан по представеното обр.УП-3 № 389/23.06.2000г. с посочен осигурител „Горубсо - Мадан" АД, участък "Петровица и за времето от 20.12.1986г. до 10.12.1990г. – 03  години, 11 месеца и 20 дни на длъжност "подземен шлосер" в "Горубсо Кърджали" АД - Кърджали по представеното обр. УП-3 № 308/11. 06. 2002г. с посочен осигурител "Горубсо Кърджали" АД - Кърджали и осигурителен стаж от трета категория с продължителност 07 години, 09 месеца и 02 дни.

На основание чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория е с продължителност 46 години, 07 месеца и 25 дни.

Индивидуалният коефициент на пенсията е определен на 1.501, изчислен от осигурителен доход за периода от 01.01.1991 г. до 31.12.1993г. - 241 330.00 лв. по представеното удостоверение - обр.УП-2 №1323/16.11.2006г. издадено от  "Параходство БМФ" ЕАД гр. Варна./л.9/

Р.П. е подал заявление на 10.05.2019г. /л.43/ за преизчисление на пенсията по чл. 102 от КСО. В тази връзка пенсионното му досие е изпратено от ТП на НОИ - София град в ТП на НОИ - Пловдив за произнасяне по компетентност и за продължаване изплащане на пенсията в ТП на НОИ - Пловдив.

Във връзка с извършен преглед на пенсионните досиета, с писмо изх.№ 2175-15-142#1/27.02.2020г. /л.65/ от Р.П. е изискано да представи всички документи за осигурителен стаж, послужили за отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

На 20.05.2020 г. с вх.№2175-15-142#5 Р.П. е представил в ТП на НОИ - Пловдив военна книжка № 024382 /л.127/ удостоверение, издадено от поделение 64110/л.130/.

По делото е представена трудова книжка № 868 издадена на 14.10.1982 г. от осигурител "Ел. монтажно управление" - Пловдив./л.244 и сл./

При съпоставяне на данните от оригиналното пенсионно досие, съхранявано в архива на ТП на НОИ- Пловдив, относно зачетения осигурителен стаж по заявление с вх. № 2113-21-10676/02.12.2016 г. и данните по представените с вх.№2175-15-142#5/20.05.2020 г. документи за осигурителен стаж, е констатирано несъответствие в наименование на осигурители, продължителност, заемана длъжност и категория труд, в която връзка била открита  процедура за установяване на осигурителния стаж и доход на Р.Д.П., както и преценка за законосъобразността  на отпуснатата му лична пенсия за ОСВ.

В административното производство на основание чл.108 от КСО са извършени проверки от контролните органи на ТП на НОИ-Варна (обективирани в  констативен протокол № КП-5-03-00773625/25.06.2020 г.) /л.83/; от ТП на НОИ-Кърджали (обективирани в констативен протокол № КП-5-08-00768479/15.06.2020г.) /л.81/; от ТП на НОИ-Смолян (обективирани в констативен протокол № КП-5-20-00837337/06.11.2020г.) /л.92/ и от ТП на НОИ-Пловдив (обективирани в констативен протокол № КП-5-15-00876099/05.02.2021 г.)/л.117/ В хода на административното производство служебно е била изискана  информация от част от осигурителите, при които е бил зачетен стаж и доход на лицето.

Представен е и доклад /л.102/ с анализ на документите съхранявани в оригиналното пенсионно досие, съобразени с данните установени в хода на проверката.

При анализа на релевантните факти, контролните длъжностни лица от структурите на НОИ и при проверката на документацията при първоначално посочените осигурители са установили, че удостоверение - обр. УП-3 № 1324/16. 11.2006г. не е издадено от "Параходство БМФ" - Варна и посоченият осигурителен стаж в него е невярен, както и че обр. УП-3 № 308/11. 06. 2002г. и обр.УП-3 № 389/23.06.2000г. не съответстват на първичните документи на осигурителите.

Установено е невярно оформяне на стажа в представена трудова книжка №868/14.10.1982 г. от осигурителя „Електромонтаж и строителство - Инженеринг" Пловдив за периода от 15.10.1982г. до 17.02.1983г.

Разпоредбата на Чл. 347 от  КТ изрично определя предназначението на трудовата книжка като официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Между тях съгласно чл. 349, ал. 1 КТ са заеманата от лицето длъжност, уговореното трудово възнаграждение, датата на постъпване на работа и датата и основанието за прекратяване на ТПО, както и продължителността на времето, което се признава за трудов стаж. Редовно водената трудова книжка, съдържаща изискуемите данни по чл. 349, ал. 1 КТ, подпечатана с печата на предприятието работодател и подписана от представляващото го лице, се ползва като официален удостоверителен документ с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника.

Такова отбелязване за стажа от 05.02.1979 г. до 11.09.1980 г. на длъжност "работник",  съобразно разпоредбата на  чл. 349, ал. 2 КТ, в трудова книжка №868/14.10.1982 г. от осигурителя „Електромонтаж и строителство - Инженеринг" Пловдив липсва.

В резултат на предприетите действия в хода на административното производство относно периода от 05.02.1979 г. до 31.07.2014 г. -  датата, до която е зачетен стаж при първоначалното отпускане на пенсията, е удостоверен и установен осигурителен стаж на Р.П. с прекъсване, както следва: осигурителен стаж от първа категория - 12 години, 00 месеца и 15 дни; осигурителен стаж от втора категория - 00 години, 09 месеца и 27 дни; осигурителен стаж от трета категория - 08 години, 10 месеца и  27 дни.

При преценка право на пенсия за ОСВ към датата на издаване на разпореждане №********** /Прот.№2140-15-289/23.04.2021 г., на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, е зачетен и допълнителен осигурителен стаж от трета категория, с което осигурителният стаж от трета категория на Р.  П. е изчислен на 11 години, 02 месеца и 11 дни, а на основание чл. 104 от КСО общият превърнат стаж от трета категория е в размер на 32 години, 03 месеца и 17 дни.

Като са съобразили събраните документи за осигурителен стаж на Р.П., пенсионните органи са обосновали извод, че не се доказва право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69“б“, ал. 1 от КСО нито към датата на отпускането й - 02.12.2016г., нито към 2021г., тъй като жалбоподателят не отговаря на изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст, поради което е заключено, че Р.П. няма право на пенсия по условията на чл. 69“б“, ал. 1 от КСО.

Като е извел извод за неправилно отпусната пенсия административният орган е постановил Разпореждане №********** /Протокол №2140-15-289/23.04.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, буква "г" от КСО е отменено разпореждане №**********/ Прот. № N51090/07.03.2017 г. и всички последващи, и на Р.П. е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ.

В хода на съдебното производство от отдел Икономическа полиция - Пловдив при ОД на МВР - Пловдив са представени заверено копие на трудова книжка №868/14.10.1982 г., издадена на Р.П. от „Електромонтажно управление“  Пловдив, приобщена като веществено доказателство по ДП №263/2020г. и на трудова книжка №868/08.06.1979 г., издадена на Р.П. от СД-ОП „Свежест“, приобщена като веществено доказателство по ДП №282/2020г. По несъмнен начин са потвърдени констатации на административния орган за наличието на две трудови книжки с един и същи номер, но с различно съдържание, издадени на името на жалбоподателя.

След като контролните органи на НОИ в проверките по реда на чл.108 от КСО, са констатирали недостоверност на фактите отразени в трудова книжка №868/08.06.1979г., издадена на Р.П. от СД-ОП Свежест, обр. УП-3 № 1324/16.11. 2006г., обр.УП-2 №1323/16.11.2006 г., обр. УП-3 № 308/11.06.2002г. и обр.УП-3 № 389/23.06.2000г., са достигнали до извод неправилност на отпуснатата въз основа на тези документи лична пенсия.

Пред разследващ полицай в отдел „Икономическа полиция" към ОД на МВР-Пловдив, Р.П. е дал показания удостоверени с протоколи за разпит от 05.08.2021г./л.188/ и протокол за разпит от 16.08.2021г. /л.203/ по ДП №282/2020г. В тези показания жалбоподателят заявява, че е упълномощил фирма „Най консулт“ с управител А.Г., и че е получил разпореждането, с което му е отпусната личната пенсия за ОСВ по условията на чл.69“б“ от КСО /л.204/. При дадените му обяснения от страна на А.Г., че на адреса: ***/друго компетентно поделение на НОИ/ нещата ставали по-лесно, жалбоподателят не възразил.

При личните обяснения на жалбоподателя, по реда на чл.176 от ГПК, са заявени същите факти и обстоятелства, за които е бил и разпитан. До приключване на съдебното дирене от страна на жалбоподателя не се представиха доказателства за осигурителен стаж, които да опровергаят установеното в процесното разпореждане, защото в негова тежест е да удостовери продължителността и местоположението на трудовия/ осигурителния си стаж, осигурителния си доход, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния орган.

Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1, т.2, б. "г" от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й.

С процесното разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-289/ 23.04.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, поправено с разпореждане №**********/ /Протокол №2141-15-9/15.06.2021г. ясно и несъмнено са разграничени и посочени периодите, които не се признават за стаж.

Неоснователно е възражението в жалбата, че не е издирен целият стаж на лицето, тъй като не е взет предвид осигурителният му стаж до датата на процесното решение № Ц2153-15-278/10.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив. В тази насока, следва да се съобрази, административното производство се е развило по повод установяване правилността на отпуснатата по заявление с вх.№2113-21-10676/02. 12.2016г. считано от 02.12.2016 г., лична пенсия за ОСВ по условията на чл.69“б“ от КСО, при отпускането на която е зачетен осигурителен стаж за времето от 05.02.1979г. до 31.07.2014г. Релевантен е положеният от жалбоподателя осигурителен стаж за този период от време включително до датата на отпускането, но не и след тази дата.

Неоснователно е оплакването на лицето за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на решение № Ц2153-15-278/10.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив поради непредоставянето на Р.П. на възможност за изразяване на становище събраните в рамките на административното производство нови документи за стаж. Не са наведени конкретни оплаквания, че административният орган в нарушение на чл.34 от АПК  е отказал или възпрепятствал Р.П. да участва в административното производство чрез запознаване с материалите по преписката или чрез изразяване на становище по събраните доказателства.

Доколкото жалбоподателят не отрича подаването на заявлението и  получаването на личната си пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната по условията на чл.69б, ал.1 от КСО, то обстоятелството от кого е подадено заявлението за пенсия, е без значение за приложението на чл.99, ал.1, т.2, буква "г" от КСО.

В жалбата се навеждат възражения, че неправилно отпуснатата пенсия може да е в резултат на действията на пенсионния орган или на трети лица. Съгласно съдебната практика на ВАС (съдебно решение №5985/19.04.2019г. на ВАС по адм. д. № 8909/2018г., VI отделение) не могат да бъдат извинителна причина действията на административния орган, дори и да се приеме, че същият е допринесъл за отпускане/изменение на пенсия при отсъствие на материалните предпоставки за това.

По силата на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО е допустимо и основателно контролните органи при ТП на НОИ да извършват ревизиране и проверка на пенсионните преписки по всяко едно време, независимо от изтеклия период, независимо от наличието или липсата на съмнение и независимо от наличието или липсата на външни сигнали или обективни индикации. Това право административният орган е реализирал и констатираните факти и наложените изводи не променят установеното по несъмнен начин различие между действително положения от Р.П. стаж и зачетеният му такъв при отпускане на пенсията през 2016.

Следва да се отбележи, че съобразно константната и непротиворечива практика на ВАС, в тежест на жалбоподателя е да удостовери продължителността и местоположението на трудовия си стаж, осигурителния си доход, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния орган. Съгласно изискванията на НПОС (в относимата редакция) в пенсионното досие не се съхраняват документи за стаж на лицата, поради което и за пенсионния орган не съществува задължение да пази същите.

Няма съмнение, че в развилото се административно производство за Р.Д.П. е съществувала възможността по реда на чл.99, ал. 3 от КСО да докаже целия си стаж, като представи нови доказателства, въз основа на които да се направи нова преценка относно правото и на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Няма спор, че по силата на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО е допустимо и основателно контролните органи при ТП на НОИ да извършват ревизиране и проверка на пенсионните преписки по всяко едно време, независимо от изтеклия период, независимо от наличието или липсата на съмнение и независимо от наличието или липсата на външни сигнали или обективни индикации. В доказателствена тежест на Р.Д.П. е да докаже наличието на своя трудов/осигурителен стаж.

Съдът намира, че формираните от пенсионния и от горестоящия орган изводи за наличие на хипотезата на чл. 99, ал. 1, т.2, б. „г" от КСО и отсъствие на материалноправните предпоставки по чл.69“б“ от КСО по отношение на Р.П., са правилни и обосновани, съответни на събраните доказателства.

Доводите и възраженията на Р.П., изложени с жалбата и поддържани в хода на съдебното производство за незаконосъобразност на разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-289/23.04.2021г. и разпореждане №**********/ /Протокол №2141-15-9/15.06.2021г., и двете издадени на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив потвърдени с Решение № Ц2153-15-278/10.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, съдът намира за неоснователни. Обосновано и в хронология се посочиха изчерпателно всички действия на различни органи да извършат надлежно връчване, а и от липсата на такова не се преклудира нито една възможност на жалбоподателя. 

За Р.П. е налице правната възможност при условията на пълно, главно, насрещно доказване да  установи наличието на стажа, при който с разпореждане ********** /Прот.№N51090/07.03.2017г. /л.39/ на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-София град, на Р.П., считано от 02.12.2016г.  е определена лична пенсия за ОСВ на основание чл. 69“б“, ал. 1 от КСО. В хода на настоящето съдебно производство, на Р.П. предоставена подобна възможност, като му е указана необходимостта от представяне по делото на доказателства, относими към трудовия и осигурителния му стаж.

По отношение възражението на жалбоподателя за възстановяване на сумите  по чл. 114 от КСО следва да се посочи, че същото е в мотивната част на процесното разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-289/23.04.2021г. и няма характер на разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 2 от КСО за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсия. Прилагане разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО е предмет на друго административно производство.

С оспореното решение на ръководител ТП на НОИ  Пловдив, постановено по контрол на разпореждането № **********/ Протокол № 2140-15-289/23.04.2021г. въпросите, свързани с добросъвестността на Р.Д.П., не са разрешени по посочения в КСО начин, то същите не могат да бъдат предмет на разглеждане по същество и на това съдебно производство.

Процесното разпореждане е издадено  от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Длъжностното лице по чл.98 от КСО е оправомощено по силата на закона да издава разпореждания, с които пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват. Началникът на отдел ”Пенсии” при ТП на НОИ Пловдив се явява длъжностното лице по чл. 98 от КСО.

В случая Ръководителят на пенсионното осигуряване се е произнесъл в рамките на своята компетентност.

При съдебното дирене се установи, че ответникът е преценил всички релевантни по въпроса за изменението на лична пенсия на Р.Д.П., доказателства.

Обективно погледнато, това обосновава и изводите на настоящия състав на съда за неоснователност на жалбата на лицето, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора, в полза на ТП на НОИ Пловдив за осъществената юрисконсултска защита следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от НЗПП, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.

Предвид горното, Аминистративен съд Пловдив, II отделение, десети състав,

                                           Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, с която се обжалва изцяло Решение № Ц2153-15-278/10.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което са потвърдени разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-289/23.04.2021г. и разпореждане №**********/ /Протокол №2141-15-9/15.06.2021г., и двете издадени на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив.

ОСЪЖДА  Р.Д.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ТП на НОИ Пловдив, разноските по делото в размер на 100лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

 

 

 

 

 

                  

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: