№ 5697
гр. С., 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20231100104841 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД от М. Н. М., ЕГН
**********, действаща със съгласието на майка си Д. Р. Ц., ЕГН **********, чрез адв. С. Н.,
съдебен адрес: гр. С., ******* против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, С., бул. *******, за
сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, претендирано пряко от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от
20.01.2023 г. - датата на сезиране на ответното дружество за изплащане на обезщетение, до
окончателното изплащане, както и направените от ищеца разноски по делото, в това число и
адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 29.12.2022 г. около 00:30 ч. ищцата пострадала в резултат
на ПТП в С. на пътя за с. Клисура като пътник в л.а. „Тойота Селика”, Рeг. № *******,
управляван от Р. Х. Б., който самокатастрофирал в дерето и в дърво в дясно от платното за
движение, като се преобърнал по таван.
Според ищцата, виновен за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил „Тойота Селика”
Р. Х. Б., който е управлявал автомобила с несъобразена за конкретните пътни условия
скорост.
В резултат на ПТП ищцата получила тежки травматични увреждания, изразяващи се в
контузия на главата и лицето с дълбоко охлузване, оток и кръвонасядане в дясната челна
1
област и др., подробно описани в исковата молба.
Твърди, че за увреждащия л.а. „Тойота Селика”, Рeг. № ******* е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника със застрахователна
полица № BG/22/122002950261, валидна от 05.10.2022 г.до 05.10.2023 г.
В тази връзка предявява настоящия иск срещу ЗК „Л.И.“ АД с правно основание чл. 432 ал.
1 КЗ.
Моли да бъдат допуснати и приложени към делото писмените доказателства, подробно
описани в исковата молба.
Ангажира устни доказателства и експертизи.
Моли на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът да представи застрахователна
полица № BG/22/122002950261, валидна от 05.10.2022 г.до 05.10.2023 г. за процесния
автомобил.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва предявеният иск като неоснователен.
На първо място заявява, че, по повод настъпилото на 29.12.2022 г. ПТП, в ответното
дружество е постъпила претенция от М. Н. М., действаща със съгласието на майка си Д. Р.
Ц., за изплащане на застрахователно обезщетение, по която дружеството е определило
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 800 лв., поради което и
не се иска за сумата до 1 800 лв., но се оспорва основателността на претенцията в останалата
част до пълния претендиран размер.
Оспорва твърдението, че, вследствие на ПТП от 29.12.2022 г., за ищцата са настъпили
всички претендирани с исковата молба вреди.
Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лек автомобил „Тойота Селика“,
Рeг. № ******* - Р. Х. Б., за настъпване на вредоносния резултат при ищцата.
Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата М. Н. М.,
която, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, е пътувала в автомобила без да
използва обезопасителен колан, с който моторното превозно средство е оборудвано.
Оспорва твърдението за настъпили при ищцата неимуществени вреди, обосноваващи
размера на исковата претенция. Счита размера на предявения иск за неимуществени вреди за
неоснователно завишен и прекомерен, както и за предявен в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Оспорва по основание и размер и предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за
забава.
Прави искане за ангажиране на писмени доказателства и свидетелски показания и
назначаване на експертизи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
2
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законните
последици.
За безспорно установено между страните е признато обстоятелството, че към момента на
ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по з.п. № BG/22/122002950261,
валидна от 05.10.2022 г. до 05.10.2023 г. по отношение на л.а. „Тойота Селика”, Рeг. №
******* с ответното дружество.
Спорът между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на всички
описани от ищеца телесни повреди и причинно – следствената връзка между ПТП и тях,
вината на водача на МПС, наличието на съпричиняване от страна на пострадалата и размера
на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед трайната
съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване на техните твърдения и възражения
са изслушани и приети заключения на САТЕ, СМЕ и допълнителна СМЕ, които съдът
кредитира като безпротиворечиви и съответстващи с оригиналния доказателствен материал.
От приетите САТЕ се установява, че механизмът на ПТП от 29.12.2022 г. е следният: На
29.12.2022 год., около 030 ч., л.а. „Тойота Селика”, Рeг. № *******, управляван от Р. Х. Б. се
движи по пътя с. Клисура – гр. Банкя, с посока на движение гр. Чанкя. Пътят е отворен за
движение в двете посоки, покрит е с дребнозърнест асфалт с широчина 7,60 м. с две пътни
ленти по една за всяка посока /около 3,80 м./, разделени с пътна маркировка М1 – единична
непрекъсната линия. Асфалтът е бил влажен. По очертаните по пътя две успоредни следи на
мястото на произшествието, които преминават през затревената площ, експертът прави
извода, че в този момент автомобилът е напуснал пътното платно. Вселдствие маневра,
неравности по пътя, наклон и дере, той се преобръща и се удря в крайпътно дърво,
намиращо се на 30 м. вдясно от десния край на платното за движение, което на височина от
1 м. е със счупени клони. При това обръщане на автомобила и удара в дървото се получават
уврежданията, получени от ищцата и описани в СМЕ по делото.
Автомобилът се е движел със скорост 70 км/ч, при разрешена такава 30 км/ч. На база на
приложения по делото Констативен протокол за ПТ № К-725/29.12.2022 г. и показанията на
водача на катастрофиралия автомобил, вещото лице прави извод, че ищцата е седяла на
задната седалка вдясно. Ударът в дървото е настъпил в преден десен калник с вторичен удар
в заден десен калник. При удара на предния калник в дървото автомобилът се е завъртял в
посока обратна на часовниковата стрелка, при което тялото на пострадалата е залитнало
надясно към дясната странична повърхност на колата. В последващия момент, при удара в
заден десен калник, автомобилът се завърта по посока на часовниковата стрелка и
пострадалата залита наляво към вътрешността на автомобила.
Според експерта, причините за настъпване на произшествието са избраната от водача
скоростна движение и начинът му на управление на автомобила, съчетан с влажната пътна
настилка, като основната причина е превишената скорост на движение.
3
Този тип автомобил е оборудван с предпазни колани за всички места – триточкови
инерционни колани – 2 предни и два задни, монтирани са средни и задни колони. Ако са
закопчани правилно, те се задействат автоматично при необходимост, като техните
блокиращи устройства не позволяват инерционното придвижване на телата напред,
предпазвайки пътуващите от удари на главата в челното стъкло или от воланни травми,
както и от удари на седящите отзад пътници в облегалките на предните седалки.
По искане на ответната страна и във връзка с възраженията й, съдът допусна и разпита
двама свидетели.
Свидетелят Р. Х. Б. познава М., която е приятелка на негова бивша приятелка. На 29.12.2024
г. отишли до Клисурския манастир да погледат светлините към С.. Връщали се към 23,30 –
24,00 ч. Свидетелят тогава карал колата, бил на 18 години. Пътят е много тесен, няма две
платна маркирани, ограничението е 30 км/ч. Б. карал със 70 км/ч. Времето било сухо. Карал
на дълги фарове, бил с чисто нови зимни гуми. Не би употребил алкохол или наркотици.
Катастрофата станала на един завой, преди това имало дълъг прав участък и той късно
видял завоя, в последния момент тръгнал да завива, гумите поднесли и колата излязла от
пътя. Изхвърчала надясно, дясната й предна гума се ударила в неравност и се обърнали.
Когато се свестил, свидетелят установил, че коланът, с който бил се бил, скъсал и затова
впоследствие се установило, че има счупена ключица. Помни, че успял да отвори вратата и
се измъкнал от колата. Всички излезли от пасажерската врата отпред. М. била отзад, зад
пасажера. Не си спомня дали е била с предпазен колан. След удара тя била в колата. По
колата имало щети – липсвали фаровете и броните, само купето било останало.
Свидетелката Б. В. В. е приятелка на ищцата още от много малка. Била е заедно с нея и св.
Б. на Клисурския манастир и се е возила в катастрофиралата кола на връщане. Според
показанията й, шофьорът изпуснал завоя. Било тъмно, не може да каже със сигурност дали е
имало маркировка, карал на фарове, не бил употребил алкохол. Отсреща нямало коли. Не
помни каква е била скоростта, но, при ограничение 30 км/ч, според нея тя е била над 60 км/ч.
След катастрофата свидетелката, както и другите участници, се събудила в обърнатата кола
вдясно от пътя. Последният й спомен преди катастрофата е как пътят свършва и после се
събудила. Р. й помогнал да излезе. Не може да си спомни дали всичките пет човека, които
пътували заедно, са били в съзнание след инцидента. Заяви, че тя е била с поставен
обезопасителен колан, но не знае дали другите пътниците на задната седалка са били. В. се
обадила на тел. 112 и дошла полиция и медицински екип.
От ишцовата страна по делото бе представено Постановление на прокурор при СРП от
11.10.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 513 ЗМТ 11418/2022 г.
по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. №205823/2023 г. на СРП, на основание чл. 199 НПК, чл.
243, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като деянието за причинена лека
телесна повреда се преследва по тъжба на пострадалото лице.
Според съдебномедицинската експертиза, В резултат на претърпяното ПТП на 29.12.2022г.
4
ищцата М. М. е получила следните травматични увреждания: - Контузия, кръвонасядане и
оток в областта на лицето - челото, дясната очница и дясната скулна област, - Две разкъсно -
контузни рани в дясната слепоочна област - Контузия на двете лакътни области и - Контузия
и хематом в областта на дясното бедро към тазобедрената става. Всяка една от описаните
травматични увреждания е реализирала медико-биологичния критерий временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Прегледана е в болница и претрпяла
медицински интервенции. Двете рани в областта на лицето са били зашити. По отношение
описаните контузии е приемала анлгетици. Очната цепка на дясното око е била притворена
както от посттравматичния оток на меките тъкани около дясната орбита, така и от отока на
клепачите. Двете разкъсно - контузни рани са били хирургично обработени с наложен по
един шев. Лечението е продължило около 10 - 15 дни. Няма невъзстановени функции на
зрителните органи. Вещото лице заявява, че ищцата има малък белег странично от ъгъла на
очницата с размер около 0.5 - О.б мм, даващ незначителен козметичен дефект. От другата
рана не е констатиран козметичен дефект. Към момента на прегледа, извършен за нуждите
на експертизата, единственото оплакване е наличие на слаба палпаторна болка в областта на
дясното бедро в горната външна част от получения там при ПТП-то хематом.
По – нататък в заключението си експертът прави извод, че по тялото на ищцата не са
описани травми, които да са от поставен обезопасителен колан, а и самата тя съобщава, че е
била без поставен предпазен колан. При описания механизъм на ПТП, обаче, дори и при
добре поставен обезопасителен колан, не би имало особена разлика в получените
травматични увреди.
За установяване на претърпените неимуществени вреди ищцата поиска и съдът допусна
разпит на свидетелката В.М. Ц. – нейна баба. В съдебно заседание тя разказа, че точно
преди Нова година, на 29.12.2022 г., след полунощ, внучката й М. претърпяла катастрофа.
Тогава нямала още 16 години. Видяла я на следващия ден, вкъщи, лежала, била пострадала
тежко. Имала хематоми, натъртвания, шевове по лицето, също и на окото. Изпитвала болки
в главата. Повече от месец не ходила на училище – изпитвала болки, а и се срамувала, че
има толкова рани и белези. Имала хематоми от дясната страна на дясното бедро, охлузвания
и синини на двата лакътя. нараняванията й не били широки, но били дълбоки. Повече от
десет дни не можела да ходи – боляло я цялото тяло. Давали й много обезболяващи, не
можела да спи, била много тревожна. Около месец й било много трудно, ставала от леглото
но и било трудно, около три дни имала нужда от помощ при ставане. На бедрото имала буца
колкото юмрук, която и досега не се е разнесла, но лекарите казват, че ще отшуми.
Притеснявали са дали не са й засегнати яйчниците.
Според свидетелката и досега травмата не е отшумяла и внучката й продължава да се
притеснява като се вози в кола.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и
експертизи.
5
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД са за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 29.12.2022 г. ПТП пряко от
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е
причинил катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на
кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на
прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-
обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма –
умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от
състава на непозволеното увреждане.
Причините за настъпването на катастрофата не са обективни, а субективни и те се
коренят в поведението на водача на л.а. „Тойота Селика”, Рeг. № ******* Р. Х. Б..
В приетите САТЕ, вещото лице приема, че причините за настъпване на произшествието
са избраната от водача скоростна движение и начинът му на управление на автомобила,
съчетан с влажната пътна настилка, като основната причина е превишената скорост на
движение.
В резултат на станалото ПТП ищцата е получила описаните по – горе травматични
увреди и е претърпяла описаните от експертизата и свидетелката болки и страдания, които
са в причинна връзка с катастрофата.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди
при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се вземат пред вид
всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищцата
Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение
житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с
конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищцата са причинени телесни
6
увреждания – Контузия, кръвонасядане и оток в областта на лицето - челото, дясната
очница и дясната скулна област, - Две разкъсно - контузни рани в дясната слепоочна област -
Контузия на двете лакътни области и - Контузия и хематом в областта на дясното бедро към
тазобедрената става. Лечението е продължило 10 – 15 дни, а периодът за възстановяване от
описаните увреди е около месец. Ищцата е в добро общо състояние, като към момента на
прегледа, извършен за нуждите на експертизата, единственото оплакване е наличие на слаба
палпаторна болка в областта на дясното бедро в горната външна част от получения там при
ПТП-то хематом.
От ответната страна бе направено възражение за съпричиняване и съдът дължи произнасяне
по него. Съдът намира, че по делото се доказа наличие на виновно поведение от страна на
увредената ищца, което е допринесло за настъпване на процесното ПТП, пред вид
обстоятелството, че както свидетелите, разпитани в производството, така и вещото лице –
лекар заявиха, че при пътуването М. М. не е била с поставен обезопасителен колан. С оглед
на това, съдът приема наличие на съпричиняване от нейна страна по отношение на
вредоносния резултат, като, пред вид отразеното в СМЕ, че, при описания механизъм на
ПТП, дори и при добре поставен обезопасителен колан, не би имало особена разлика в
получените травматични увреди, счита, че съпричиняването е 15 %.
С оглед на това, настоящият съдебен състав, като съобрази всички обстоятелства по делото,
намира, че исковете са доказани по основание, а досежно техния размер той да бъде
определен съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е
извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените морални страдания,
възрастта на ищеца и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищцата вследствие
процесното ПТП, техния вид, интензитет и продължителност, възарастта на ищцата –
понастоящем на 18 години, въстановяването й и, като приложи принципа за справедливост,
съобразявайки съдебната практика и социално-икономическите условия на живот към 2022
г. и сега, съдът намира, че адекватното обезщетение, което трябва да бъде присъдено е 15
000 лв. При отчитане на приетото съпричиняване от ищцата в размер 15 %, обезщетението
следва да бъде определено на 12 750 лв.
За тази част искът е основателен и доказан и, като такъв, следва да бъде уважен, а за
горницата до 26 000 лв. – отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По искането за присъждане на лихва за забава от датата, на която е сезирано ответното
дружество за изплащане на обезщетение – 20.01.2023 г., съдът счита иска за основателен и
доказан.
7
По отношение на разноските, сторени от двете страни:
Ищцата е представила договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
процесуалното представителство е осъществявано безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 1
ЗА. Ответникът следва да бъде осъден на 2 321 лв. адвокатско възнаграждение в полза на
адв. . С. Н., съдебен адрес: гр. С., *******, съразмерно на уважената част от иска и
представения списък с разноски.
Ответникът е представил списък с разноски на обща стойност 1 045 лева, като на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски в производството в
размер на 157 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска, включващи д.т., депозит за
свидетел и експертиза и ю.к. възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса
в полза на Софийски градски съд в размер 510 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, С., бул. *******, да заплати на М. Н. М., ЕГН
**********, действаща със съгласието на майка си Д. Р. Ц., ЕГН **********, чрез адв. С. Н.,
съдебен адрес: гр. С., *******, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 12 750 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили при
станалото на 29.11.2022 г. ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.01.2023 г. до окончателното изплащане,
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до пълния претендиран размер 26 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, да заплати на адв. С. Н., съдебен адрес: гр. С., бул. “*******, ет.
адвокатско възнаграждение в размер 3 2 321 лв. лв. на основание чл. 38 ЗА, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. Н. М., да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, разноски, съобразно отхвърлената част от
иска, в размер 157 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД да заплати в полза на СГС сумата 510 лв. - държавна такса,
съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8