О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански състав
На 20 януари 2020 година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр. дело № 47 по описа за 2020 година
За да се произнесе
взе предвид:
В изпълнение на
задълженията си по чл.267 ГПК, Ямболският окръжен съд констатира следното:
Делото е образувано
по въззивна жалба подадена от ГД "Гранична
полиция" при МВР - гр.София, против Решение №150/01.11.2019г. на EРС, постановено по гр.д.№234/2019г., с което ГД
"Гранична полиция"МВР - гр.София е
осъдена да заплати на А.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес
***, на основание чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл. 187,
ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1548,84 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
от 23.04.2016г. до
23.04.2019г., получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен
труд в дневен, ведно със законната
лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 23.04.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от
214,77 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата от 1548,84 лева,
начислена за периода на забавата
от падежа на всяко плащане
до датата на подаване на
иска в съда - 23.04.2019г., и
разноски по компенсация в размер на 372,69 лв.
Съдът констатира, че
жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е редовна от външна
страна, поради което следва да се внесе за разглеждане в открито заседание.
Въззиваемата
страна е депозирала отговор на жалбата.
Страните по делото не
са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че следва
да извърши доклад на жалбата и отговора, който да връчи на
страните заедно с призовката за с.з., поради което
О П Р
Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 31.03.2020 год.- 09.45 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Извърши доклад на жалбата и отговора както
следва:
В жалбата
се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че за
процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на
12 часови /дневни и нощни/ работни
смени, съгласно месечни графици, като работното време се е изчислявало
сумирано и чрез прихващане на положителните
с отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни
часове, му е заплащан като
извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Сочи се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране
на положения извънреден труд, е била приложена нормативната
уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание
чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители
извън редовното работно време, се определят с Наредба на министъра на вътрешните
работи, като за спорния въпрос,
за времето от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. била приложима
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., а за останалата част
от процесния период - Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. Според въззивника това е нормативната
база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на
възнагражденията за нощен труд на
държавните служители в МВР,
като неправилно районният съд бил приел,
че по отношение
на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията
на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът сочи, че за
нощния труд на служителите в МВР била неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като,
за да се
въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, били необходими
предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от
тези предпоставки не били налице - продължителност
на нощното работно време, по-малка от продължителността
на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми, тъй като дневното и нощното работно време били с една и съща
продължителност от 8 часа и не било налице
работа по трудови норми.
Предвид изложеното и по подрони съображения, изложени в жалбата, се претендира отмяна
на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени, и бъдат присадени разноските пред двете съдебни
инстанции. Направено е и възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
В писмения отговор се сочи, че
въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е
правилно и законосъобразно. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена,
атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски
пред въззивната инстанция.
Съдът приканва страните
към спогодба.
Препис от
определението да се връчи на страните.
Препис от отговора да
се връчи на жалбоподателя.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.