РЕШЕНИЕ
№ 902
гр. Пловдив, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20235300501188 по описа за 2023 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК.
Образувано е по постъпили две въззивни жалби, подадени от Н.
М. Б. чрез упълномощения адвокат З. В., и от назначения на Н. Б. особен
представител в първоинстанционното производство адв. А. К., против
решение №3010 от 30.08.2022 г., постановено по гражданско дело
№19453/2021 г. на РС-Пловдив, V бр. състав. Решението се обжалва в частта
му, в която Н. М. Б. е осъдена да заплаща на дъщеря си В. К. П., чрез нейния
баща и законен представител К. В. П., издръжка в размер на 350 лв. месечно,
платима по банковата сметка на бащата до 5-то число на текущия месец,
считано от 08.12.2021 г. до настъпването на законоустановена причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното изплащане; в частта, в която е
осъдена Н. М. Б. да заплаща на Н. К. П., чрез нейния баща и законен
представител К. В. П., издръжка в размер на 250 лв. месечно, платима по
банковата сметка на бащата до 5-то число на текущия месец, считано от
08.12.2021 г. до настъпването на законоустановена причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане; в частта, в която Н. М. Б. е
осъдена да заплати на дъщеря си В. К. П., чрез нейния баща и законен
1
представител К. В. П., издръжка в размер на 350 лв. месечно или общо 2800
лв. за изминал период от време, а именно за периода от 01.04.2021 г. до
датата на завеждане на исковата молба – 08.12.2021 г., ведно със законната
лихва за забава от падежа до окончателното изплащане; в частта, в която Н.
М. Б. е осъдена да заплати на дъщеря си Н. К. П., чрез нейния баща и законен
представител К. В. П., издръжка в размер на 250 лв. месечно или общо 2000
лв. за изминал период от време, а именно за периода от 01.04.2021 г. до
датата на завеждане на исковата молба – 08.12.2021 г., ведно със законната
лихва за забава от падежа до окончателното изплащане; в частта, в която е
осъдена Н. М. Б. да заплаща на пълнолетния си учащ син К. К. П. издръжка в
размер на 400 лева месечно, считано от 22.01.2022 г. до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното изплащане и в частта, в която е осъдена Н. М. Б. да заплати на
пълнолетния си учащ син К. К. П. издръжка в размер на 400 лева месечно за
минал период от време, а именно за периода от 01.04.2021 г. до 08.12.2021 г.
или в общ размер на 3200 лева, ведно със законната лихва за забава от падежа
до окончателното изплащане.
С въззивната жалба на адв. З. В. се излагат доводи, че
жалбоподателката е превеждала суми за издръжката на децата през 2021 г. по
сметка на баща им, а през 2022 г. - по сметка на сестра си. Твърди се, че в
момента е без работа и не може да плаща издръжка, като неправилно при
липса на данни за постоянна работа и доходи на жалбоподателката е
определен размер на издръжката, а и същата надвишава нуждите на децата.
Твърди се, че не са налице предвидените от закона предпоставки за
присъждане на издръжка на пълнолетно лице. Сочи се и нарушение на
процесуалните правила при призоваване на ответника, като неправилно в
случая е бил назначен и особен представител. Размерът на издръжката на
непълнолетните деца, която първоинстанционният съд е следвало да
определи, е минималния такъв по закон, а издръжка на пълнолетното дете не е
следвало да се присъжда. Иска се да се отмени изцяло постановеното от РС
решение в частта относно присъдената издръжка като неправилно, тъй като тя
е заплатена, включително авансово, и размерът е бил неправилно определен, а
и отсъства основание на определяне на издръжка на пълнолетно лице.
Евентуално, ако се приеме, че издръжката не е била заплатена авансово, да се
отмени решението в частта, с която издръжката е била присъдена за минало
време, тъй като е била определена не в достатъчния за нуждите на децата, а в
завишен размер, и е била погасена, а издръжката за в бъдеще да се определи в
минималния по СК размер и само за непълнолетните лица, като за горницата
над този размер обжалваното решение да се отмени. Иска се присъждане на
направените по делото разноски, като отпаднат тези, присъдени от РС в
тежест на ответницата.
С въззивната жалба, депозирана от особения представител, се
твърди, че решението е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно. Съдът
2
е възприел изцяло изложеното от ищеца, като няма доказателства за доходите
на ответницата. Иска се намаляване на издръжката до минималния размер,
като се отчетат и доходите на бащата.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като
се излагат подробни съображения, че въззивните жалби са неоснователни и
следва да се оставят без уважение, а първоинстанционното решение да се
потвърди, като от страната се претендира и присъждането на разноски.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок,
изхождат от легитимирана страна и са насочени срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да се разгледат по същество.
С въззивната жалба на адв. К. се твърди недопустимост на
решението, без да се сочат конкретни доводи. Настоящият състав обаче не
приема това твърдение.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо – постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, от
законен състав, в писмена форма, подписано е, установява се по какъв начин е
формирана волята на съда, при наличие на положителни и липса на
отрицателни предпоставки за развитие на исковия процес, и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в
жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени
искове с правно основание чл.127, ал. 2 от СК и чл. 143, чл. 149 и чл. 144 от
СК.
Исковата молба е подадена от К. В. П., в качеството на баща и
законен представител на В. К. П., ЕГН **********, Н. К. П., ЕГН **********,
и от К. К. П., ЕГН **********, със съгласието на неговия баща, всички чрез
адвокат Р. С., против Н. М. Б., ЕГН ************ като се твърди, че К. П. и
ответницата заживели заедно преди повече от 18 години в жилището на
ищеца, находящо се в град ***********. От съвместното им съжителство се
3
родили три деца - В. К. П., родена на ******* г., Н. К. П. - родена на *******
г. и К. К. П., роден на ********* г. Грижи за отглеждането и възпитанието на
децата полагали и двамата родители. В края на месец март 2021 г. майката
заминала за В. при една от сестрите си, за да работи във ферма за отглеждане
на зеленчуци и да подпомага семейния бюджет. Първоначално след
установяването там се обаждала 2-3 пъти седмично на семейството си.
Постепенно започнала все по - рядко да звъни по телефона. Не отговаряла
често и на обажданията им. В началото на месец ноември 2021 г. в телефонен
разговор с бащата му казала, че е срещнала друг мъж, искала нов живот и
щяла да вземе евентуално някое от децата при нея, но когато „си стъпела на
краката и имала възможност". Заявила, че смята да се установи във В. за
постоянно. Така бащата се оказал със задължението да отглежда и възпитава
сам три деца, тъй като майка им не се интересувала от тях, което много го
затруднявало от финансова страна. Понастоящем едната им дъщеря - В. била
ученичка в седми клас в Основно училище „***********. През 2022 г.
предстояло кандидатстване в друго училище в П., за да продължи обучението
си. Това било свързано с немалко средства за курсове, частни уроци,
транспорт, помагала, учебници, канцеларски материали и пр. Предвид
възрастта тя бързо израствала дрехи и обувки и често се нуждаела от
подмяната им. Само за храната в училище били нужни около 120 лева
месечно. Твърди се, че били необходими и средства за социални контакти -
кино, срещи с приятели, училищни екскурзии и други занимания, типични за
възрастта. Малката дъщеря - Н. - била на ** години и посещавала Детска
градина „***********. Тя също бързо израствала дрехи и обувки. Боледувала
по-често - като всяко малко дете, посещаващо детска градина. Нуждаела се от
играчки, книжки, занимателни пособия. Синът К. бил на **** години, ученик
в ***клас в **********. Тъй като семейството живеело в Х., всеки ден
пътувал до П. и обратно, което месечно като разход само за транспорт
възлизало на около 120 лева. За храната в училище му били нужни около 150
лева месечно. Всяка година се закупували учебници, тетрадки, помагала,
канцеларски материали и пр. Необходими били средства и за социалното му
развитие като млад човек - кино, екскурзии, книги, срещи с приятели и пр. До
заминаването на ответницата за В. бащата работел в строителството в град П.
След края на месец март 2021 г. се принудил да търси работа в Х., тъй като
сутрин трябвало да заведе най-малкото дете на детска градина, а следобед да
го прибере. Същевременно ответницата нямала други деца, на които да дължи
издръжка. Във В. реализирала трудово възнаграждение от порядъка на 400-
450 британски лири на седмица, което обстоятелство самата тя била заявявала
на бащата. Иска се да бъде постановено решение, с което Н. Б. да бъде
осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250 лв. за Н. К. П., в
размер на 350 лв. за В. К. П. и в размер на 400 лв. за К. К. П. На основание чл.
149 от СК е поискано да бъде осъдена Н. М. Б. да заплати издръжка за
периода 01.04.2021 г. до 08.12.2021 г., в размер на 250 лв. месечно за Н. К. П.,
в размер на 350 лв. за В. К. П. и в размер на 400 лв. за К. К. П.Поискано е с
4
решението да се предостави на бащата упражняването на родителските права
по отношение на двете деца Н. и В., тъй като в хода на производството К. е
навършил пълнолетие. Децата да бъдат с местоживеене при бащата. Да бъде
определен режим на лични отношения на майката с децата Н. и В. Поискано е
да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от
назначения на ответницата особен представител адвокат А. К., с който счита,
че исковата молба е изцяло неоснователна, поради което моли същата да бъде
отхвърлена. Оспорва се изложената в исковата молба фактическа обстановка.
Твърдението за реализирани доходи на майката не било подкрепено с
доказателства. Дори и да било вярно, съдът следвало да вземе предвид, че
подобно възнаграждение не позволявало заплащането на исканите от ищците
суми. Ответницата живеела в чужда страна, където плащала наем и разходите
за живот вероятно били значително по-големи, отколкото разходите на
нейния съпруг. Същата нямала възможност да изплаща 1000 лв. издръжка
всеки месец. Претендираната издръжка не била съобразена с актуалната
правна и икономическа обстановка в България. Съгласно СК минималната
издръжка била равна на 1/4 от минималната работна заплата за всяко дете или
177,50 лв. По никакъв начин не се установявало трите деца да имат никакви
специални потребности, които да налагат размер на издръжката, по-голям от
минималния. Следвало да се отчете и получавания от бащата доход. Бащата
също следвало да участва в осигуряването на издръжката на децата, поради
което необходимата издръжка за всяко дете следвало да бъде разпределена
пропорционално между майката и бащата. Счита, че майката следва да
заплаща на трите си деца издръжка в размер не повече от 100 лв. за всяко от
децата. Счита, че исковата молба е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е приета за установена следната фактическа обстановка:
Между страните не се спори, и от представените по делото
удостоверения за раждане се установява, че В. К. П., ЕГН **********, Н. К.
П., ЕГН **********, и К. К. П., ЕГН **********, са деца на К. В. П., ЕГН
**********, и Н. М. Б., ЕГН **********.
Показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел на
ищцовата страна, Н. Я., потвърждават описаната в исковата молба фактическа
обстановка. С ищеца се познавали от ученическите години. Близък бил на
семейството. Откакто заминала ответницата, не знаел да се е прибирала.
Бащата се грижил за децата. Детето Н. имало нужда от логопед, трудно
разговаряла. К. водил дъщеря си на логопед и бил взел навременни мерки, за
да се справи с този проблем. В. посещавала уроци по математика, като през
лятото бащата търсил учител за допълнителни уроци. Догодина К. щял да
бъде абитуриент, като учел в град П., което било свързано с допълнителни
разходи. Майката на децата, откакто била заминала, не е пращала средства.
5
Веднъж била изпратила пари, защото имала да му връща пари, с които
услужил, за да замине. Децата чакали майка си да се прибера, но тя не се
върнала. Не им се е обаждала. Причината според свидетеля била, че е
започнала нов живот. Ищецът нямал сключен трудов договор. К. се
занимавал със строителство, работил предимно за приятели и познати.
Трудно му било да се справя финансово. Взимал често пари на заем от
приятели, за да покрива разходите покрай децата. Децата не са ходили на
гости при майка си. Тя не ги е канила. Предполага, че няма подходящи
условия при нея, за да ги гледа, доколкото знаел, живеела на каравана. При
последният им разговор майката била споделила, че работи сезонна работа за
лятото, но ще преминава на постоянен договор.
Съдът е кредитирал изцяло изложеното от свидетеля, като е приел,
че непосредствено е възприел факти от личния живот на страните, и
информацията, поднесена от него, е правдива и логически последователна.
Според констатациите на приетия социален доклад, изготвен от
ДСП – П., фактическата раздяла между родителите на децата е настъпила
месец март 2021 г. Основни грижи за децата полагал техният баща, който се
стараел да посреща потребностите им адекватно и своевременно. На децата
били осигурени подходящи социално битови условия за отглеждането им,
посещават редовно училище. Не поддържат контакт с близките роднини по
бащина и майчина линия. Бащата на децата не работел на трудов договор и не
получавал постоянни доходи от работна заплата. Към 23.05.2022 г. бащата на
децата бил претърпял злополука, наранил дясната си ръка и бил в
невъзможност да работи. Майката в получавала помощи от ДСП-Х. до месец
януари 2022 г.
Относно доходите на бащата на децата К. П. са събрани писмени
доказателства, а именно справка от НАП – П., съгласно която няма
регистрирани сключени трудови договори. Няма подадени данни за
осигуряване. Няма данни за подадени годишни данъчни декларации по чл. 50
от ЗДДФЛ за отчетните 2020 г. и 2021 г. Видно от справка за изплатени
доходи - трудови и различни от трудови, бащата е получил възнаграждения в
общ размер на 369.16 лева за 2021 г.
Относно доходите на майката Н. Б., от справка от НАП – П. се
установява, че е имала сключен договор по трудово правоотношение, с
основна месечна заплата от 510 лева, което е прекратено на 16.03.2020 г. Няма
данни за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2020 г. и 2021 г. Няма
данни и за изплатени суми от извънтрудови правоотношения.
Приложени са справки, от които е видно, че страните по делото
нямат други деца, на които да дължат издръжка.
По делото като писмени доказателства са приети: уверение с изх.
№УР-23-159/01.12.2021 г. издадено от ************* за това, че К. К. П. е
ученик в**** клас, дневна форма на обучение през учебната 2021/2022 г.;
служебна бележка с изх. №УР-21-24/30.11.2021 г. от *********** в уверение
6
на това, че детето В. К. П. е ученика в 7 клас през учебната 2021/2022 г.;
служебна бележка с изх. № РД-21-2/30.11.2021 г. от ДГ ***********, че
детето Н. К. П. посещава редовно детската градина и е в ****група; заверени
копия от фискални бонове, удостоверяващи закупуването за дрехи, обувки,
играчки, лекарства; заверени копия от разписки за заплащане на разходи за
текущи нужди: вода, ток, телефони.
Пред въззивната инстанция се представиха доказателства, че
жалбоподателката е изпращала суми, като тези от 2021 г. са получавани от
бащата К. П., а за 2022 г – от трето лице. Дали същите са свързани с
издръжката на децата не е отбелязано в приложените документи.
Същевременно бе предоставена възможност на майката да представи
документи за получаваните от нея доходи, като това не бе направено. От
насрещната страна се оспорва, че сумите са изпратени във връзка с
издръжката на децата, а за погасяване на задължения за семейството. От
показанията на разпитания свидетел се установява именно този факт – че Б. е
изпратила средства, за да изплати задължение към него. Не се установи
именно за издръжка на децата да са преведени сумите по сметка на бащата.
Респективно по отношение на сумите, преведени на трето лице, не се
установи, че същите касаят издръжка на децата, съответно – че са
предоставени на тях или на баща им. В този смисъл сбраните пред въззивната
инстанция доказателства не водят до промяна в установените от
първостепенния съд факти.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е
предоставил упражняването на родителските права върху децата Н. и В. на
бащата, определил е местоживеенето им при него и режим на лични
отношения с майката. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Прието е, че като последица от предоставяне родителските права
на бащата, майката следва да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка
на непълнолетните си деца.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК родителите дължат
издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
съобразно своите възможности и материално състояние трябва да осигуряват
условията на живот, необходими за развитието на децата. Конкретният размер
на издръжката е съчетание от потребностите на децата и възможностите на
неговите родители - чл. 142, ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от
минимума, предвиден в нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, т.е. една четвърт от
размера на минималната работна заплата за страната, възлизаща от 01.04.2022
г. на 710 лв.
Към момента на постановяване на първоинстанционното решение
детето В. е било на почти *** години, а Н. - на *** години. Не се установява
някой от родителите да страда от здравословни проблеми или към момента да
дължи издръжка на друг свой низходящ. По делото безспорно е установено,
7
че непосредствените грижи за здравето, възпитанието, образованието,
емоционалното и физическо развитие на децата са изцяло поети от бащата.
Същият няма сключен постоянен трудов договор и не получава постоянни
доходи от работна заплата. Майката, макар да няма декларирани доходи, е в
трудоспособна възраст и във възможност да реализира такива. От гласните
доказателства се установява, че ответницата работи във ***********, където
минималните възнаграждения превъзхождат средните за Република България.
Съдът е приел, че за малолетното дете В. П. минималната
необходима месечна издръжка е в размер на поне 500 лева, а за малолетното
дете Н. П. – в размер на поне 400 лева. За В. издръжката е в по-висок размер,
тъй като е ученичка в гимназиален етап. Тези суми следвало да се
разпределят, като по-голям дял се възложи на ответницата, като се има
предвид и обстоятелството, че децата се отглеждат от бащата и той полага
ежедневни грижи за тях. Бащата следвало да осигурява по 150 лева месечна
издръжка за всяко от децата, а останалите средства да се поемат от майката.
Относно присъждане на издръжка за минало време – от 01.04.2021
г. до датата на завеждане на иска – 08.12.2021 г., съдът е приел, че
претенцията е основателна. От данните по делото се установява, че
малолетните деца В. и Н. живеят само с баща си от края на месец март 2021 г.
- началото на април, и той е родителя, който полага ежедневните грижи за
тяхното отглеждане и възпитание. При доказателствена тежест, лежаща върху
ответницата, последната не установява да е изпълнявала задължението си за
осигуряване издръжка на децата си в процесния период. Поради изложените
съображения относно размера на издръжката занапред, издръжката за минало
време следва да се присъди, както е поискано от бащата, в размер на 250 за
детето Н. П. и 350 лева за детето В. П. за описания период, ведно със
законната лихва. Съобразено е, че за периода от 01.04.2021 г. до 08.12.2021 г.
социално-икономическите условия в страната не са се променили значително,
което обуславя извода, че децата са имали нужда от издръжка и в този период
от около 400-500 лева месечно. Прието е, че водещи при определяне на
размера на издръжката са преди всичко нуждите на децата.
По отношение на иска за издръжка на пълнолетното дете К. К. П.,
съдът е съобразил, че, за да бъде уважен искът за осъждане на ответницата да
заплаща месечна издръжка на сина си в определен размер, следва да се
установи, че същият продължава образованието си в средно или висше
учебно заведение, не е навършил 25-годишна възраст, не може да се издържа
от доходите си или от използване на имуществото си и ответникът може да
дава издръжката без особени затруднения. От събраните по делото
доказателства се установило, че К. е ученик в *** клас, редовна форма на
обучение, и няма доходи, от които да се издържа, поради факта, че не работи.
Установило се и, че понастоящем бащата на ищеца няма сключен трудов
договор и работи в сферата на строителството, като много трудно успява да
посрещне всички разходи, тъй като се грижи за трите си деца. Съдът е
намерил, че майката без особени затруднения би могла да заплаща на
8
пълнолетния си учащ син К. месечна издръжка в размер на 400 лева, като не
са възприети доводите на процесуалния представител на ответницата в
обратната насока. Съдът е приел, че на ищеца са необходими средства за
пътуване с градски транспорт, за храна, облекло, както и за закупуване на
учебни пособия. На същия са необходими и средства за покриване на
елементарни нужди, свързани с потребностите на всеки един млад човек –
развлечения и културни мероприятия. На детето му предстои да бъде
абитуриент, което е свързано и с допълнителни разходи. Ето защо съдът е
намерил, че искът следва да бъде уважен в пълен размер, а именно в размер
на 400 лева месечно.
По отношение на предявената претенция за осъждане на
ответницата да заплаща на пълнолетния си син издръжка за минал период от
време, а именно за периода от 01.04.2021 г. до 08.12.2021 г. съдът е счел, че
искът следва да бъде уважен, доколкото ищецът в процесния период от време
е бил непълнолетен. И през процесния период от време ищецът е имал нужди
и разходи, идентични с тези, които има понастоящем. Освен това и в
процесния период от време за ответницата са важали тези факти и
обстоятелства, които са действащи и в момента за него относно нейната
възраст, трудоспособност и задължения към трети лица.
Настоящата инстанция, за да се произнесе по въведените в
процеса възражения, взе предвид следното:
Относно издръжката на ненавършилите пълнолетие деца на
страните:
Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, а според ал.2 родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съдебната практика посочва, че нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот и
са конкретни; освен от възрастта и образованието, зависят още и от всички
обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата,
които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация, като възможността винаги е конкретна и
обективна. Следва да се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето - да се имат предвид усилията, които се полагат от родителя
при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. Размерът на
издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и
отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно (в този смисъл - решение № 204 от
17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2664/2014 г., III г. о., решение № 9 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК).
По делото липсват доказателства за доходите на страните –
9
бащата няма сключен трудов договор, не се твърди, че работи и получава
доходи около 1000 лв., като в тази насока е представил и декларация. За
майката са налице данни, че е работила в чужбина и е реализирала доходи. За
размера на същите може да се направи извод и от приложените преводи на
суми. Б. е имала разходи, които е заплащала, но, въпреки това, е могла да
задели значителни суми, които е превеждала в страната. В този смисъл не се
възприемат твърденията за липса или недостатъчност на доходите за
заплащане на издръжка. Твърди се, че се е завърнала в страната, но отново не
са ангажирани доказателства в тази насока.
Не се възприемат и твърденията, че платежните документи касаят
издръжката на децата. Както се отбеляза, не е посочено основание на
преводите, получени от П., а същият оспорва, че средствата са били за
заплащане на задължения на семейството – факт, потвърден и от показанията
на свидетеля. Ето защо не се прие за доказано твърдението, че сумите са
преведени за издръжка на децата, респективно – че жалбоподателката е
изпълнила задълженията си предсрочно (авансово, както сочи пълномощника
). Ето защо според настоящия състав са налице основания за присъждане на
издръжка. Цитираната от пълномощника практика касае различен казус, в
който е прието, че платените суми са именно за издръжка на детето.
По отношение на текущата издръжка:
От постановяване на първоинстанционното решение е изминал
продължителен период от време 10 месеца, като е налице и изменение на
размера на минималната работна заплата, която в момента е 780 лв.
Съответно минималният размер на издръжката е 195 лв.
Определеният размер на издръжката на Н. не надвишава
значително минималния размер на издръжката. Същевременно следва да се
отчете, че детето ще бъде първокласник, което е свързано с допълнителни
средства. Ето защо настоящия състав счита, че за издръжката на същото са
необходими средства в размер, не по – малък от 400 лв., като от тях майката
следва да поеме 250 лв., а остатъка да се осигурява от бащата. По – малкото
му участие в паричната издръжка се обуславя от това, че полага грижи в
натура, които, с оглед възрастта на детето, са в значителен обем, а и поема
всички извънредни и неотложни разходи.
По отношение на В.: към настоящия момент същата е на 14
години и половина, ученичка. За задоволяване на най – елементарни нужди на
същата – храна, облекло, учебници и пособия, транспорт, са необходими
средства в размер, не по – малък от 600 лв. месечно. От тях майката следва да
поеме 350 лв., а остатъка да се осигурява от бащата.
Предмет на производството е присъждане на издръжка за
малолетно и за непълнолетно дете. В този случай задължението за издръжка е
безусловно – родителите дължат издръжка на децата си, независимо дали са
трудоспособни и съставлява ли издръжката на детето затруднение за тях да я
плащат.
10
Неоснователни са доводите, че не е съобразен размерът на
издръжката с нуждите на децата. Така определената на всяко от двете деца ще
осигури задоволяване само на най – елементарните нужди, без излишества и
лукс, като доводите във въззивната жалба в обратната насока не се
възприемат от настоящата инстанция. Сумите следва да се присъдят ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до
окончателното изплащане.
По отношение издръжката на пълнолетния син на страните К.:
Съгласно чл. 144 СК родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения,
за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст
при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във
висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения.
Безспорно към момента на предявяване на иска К. е бил
непълнолетен, като се е дължала издръжка от датата на подаване на исковата
молба до навършване на пълнолетие. Съдът не се е произнесъл по този иск, не
е поискано и своевременно допълване на решението. Недопустимо е
настоящата инстанция да се произнася по този иск. Месец и половина след
предявяването му К. е навършил пълнолетие, но е продължил обучението си в
средно учебно заведение. Не се оспорва от жалбоподателката, че синът не
притежава имущество и не реализира доходи. По отношение на възможността
на жалбоподателката да дава издръжка – от приложените преводни
документи към въззивната жалба може да се направи извод за възможностите
на майката да заплаща издръжка без особени затруднения – преводите за 2021
г., за които има информация по делото, са в размер над средната за страната
работна заплата месечно. Ето защо се прие, че същата има възможност за
заплащане на издръжка и на пълнолетния си син без особени затруднения.
Безспорно е установено по делото, че К. живее в Х., но учи в П.,
което предполага необходимост от допълнителни средства за транспорт и
храна във връзка с посещението на учебното заведение, наред с другите
необходими разходи за храна, облекло, отопление, осветление, учебни
пособия (които са нужни и за останалите деца в семейството). Ето защо искът
и по отношение на него е основателен. За издръжката му са необходими
средства в размер, не по – малък от 700 лв., като от тях майката следва да
поеме 400 лв. Искът е доказан в пълния предявен размер. Сумата е дължима
до завършване на средното образование, но не по – късно от навършване на
20 години на ищеца, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от датата на падежа до окончателното изплащане.
Като е достигнал до същия краен резултат, съдът е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
По отношение исковете за заплащане на издръжка за минало
11
време – за периода от 01.04.2021 г. до 08.12.2021 г.:
Безспорно е, че през този период и трите деца на страните не са
били навършили пълнолетие, като са имали безусловно право на издръжка и
такава следва да се определи в размера на текущата издръжка, доколкото се
касае за един период от осем месеца.
Не се възприемат доводите на жалбоподателката, че издръжката е
заплатена авансово – доказателства в тази насока – че са извършвани
плащания за издръжката на децата – не са ангажирани. Съдът следи служебно
за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, като е длъжен да определи
издръжката на същите. Ако се установи, че сумите са платени, след като
определи издръжката, съдът следва да констатира, че не са налице
предпоставките за присъждане, тъй като вече е заплатена. Това по настоящето
дело не се установи. След определяне на задължението и при необходимост
от принудително изпълнение, могат да се вземат предвид извършените
плащания от жалбоподателката, но същите нямат отношение при определяне
на дължимата и занапред издръжка.
Въз основа на гореизложеното не се възприемат доводите, че
определената издръжка надвишава нуждите на децата, както и, че не са
налице предвидените от закона предпоставки за присъждане на издръжка на
пълнолетно лице.
Не се възприемат и доводите, че не са изпълнени изискванията на
ГПК за назначаване на особен представител – страната не е намерена на
адреса. Нещо повече – именно същия адрес е посочен от нея във въззивната
жалба, като са били налице предпоставките за назначаване на особен
представител с оглед развитие на производството.
Ето защо и двете жалби – депозираната лично от Б. чрез
упълномощения от нея адв. В. и от особения представител, назначен в
първоинстанционното производство, са неоснователни като следва да се
оставят без уважение, а първоинстанционното решение в атакуваните части –
да се потвърди.
Разноски са поискани от двете страни. С оглед отхвърляне на
въззивната жалба не следва да се присъждат на жалбоподателя, а само на
въззиваемата страна – в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение
съгласно списъка на разноските, за които в приложения договор за правна
защита и съдействие, приложен към отговора на въззивната жалба е
отбелязано, че е заплатено изцяло и в брой от К. П.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3010 от 30.08.2022 г., постановено
12
по гражданско дело №19453/2021 г. на РС-Пловдив, V брачен състав,
в частта, в която Н. М. Б., ЕГН **********, е осъдена да заплаща
на дъщеря си В. К. П., ЕГН **********, чрез нейния баща и законен
представител К. В. П., ЕГН **********, издръжка в размер на 350 (триста и
петдесет) лв. месечно, платима по банковата сметка на бащата до 5-то число
на текущия месец, считано от 08.12.2021 г. до настъпването на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане;
в частта, в която е осъдена Н. М. Б., ЕГН **********, да заплаща
на Н. К. П., ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител К. В.
П., ЕГН **********, издръжка в размер на 250 (двеста и петдесет) лв.
месечно, платима по банковата сметка на бащата до 5-то число на текущия
месец, считано от 08.12.2021 г. до настъпването на законоустановена причина
за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане;
в частта, в която Н. М. Б., ЕГН **********, е осъдена да заплати
на дъщеря си В. К. П., ЕГН **********, чрез нейния баща и законен
представител К. В. П., ЕГН **********, издръжка в размер на 350 (триста и
петдесет) лв. месечно или общо 2800 лв. за изминал период от време, а
именно за периода от 01.04.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба
– 08.12.2021 г., ведно със законната лихва за забава от падежа до
окончателното изплащане;
в частта, в която Н. М. Б., ЕГН **********, е осъдена да заплати
на дъщеря си Н. К. П., ЕГН **********, чрез нейния баща и законен
представител К. В. П., ЕГН **********, издръжка в размер на 250 (двеста и
петдесет) лв. месечно или общо 2000 лв. за изминал период от време, а
именно за периода от 01.04.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба
– 08.12.2021 г., ведно със законната лихва за забава от падежа до
окончателното изплащане;
в частта, в която е осъдена Н. М. Б., ЕГН **********, да заплаща
на пълнолетния си учащ син К. К. П., ЕГН **********, издръжка в размер на
400 (четиристотин) лева месечно, считано от 22.01.2022 г. до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното изплащане;
в частта, в която е осъдена Н. М. Б., ЕГН **********, да заплати
на пълнолетния си учащ син К. К. П., ЕГН **********, издръжка в размер на
400 (четиристотин) лева месечно за минал период от време, а именно за
периода от 01.04.2021 г. до 08.12.2021 г. или в общ размер на 3200 лева, ведно
със законната лихва за забава от падежа до окончателното изплащане.
В необжалваната му част първоинстанционното решение е влязло
в законна сила.
13
ОСЪЖДА Н. М. Б. от град **************, да заплати на К. В. П.
от град ***********, ЕГН **********, разноски за въззивното производство
в размер на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14