Решение по дело №163/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                         09.12.2021 г.                        град С.З.

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                            Търговско  отделение

На 20.10.                                                                                                          2021 г.

В публично заседание в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА

изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА

т.дело № 163 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че ищцата С.С.У. е дете на починалия, вследствие на ПТП С.М.У., на 26 години.

На 02.06.2016 г. около 23,40 часа, път 1-6, км.325, при управление на л.а. “Опел Вектра”, с peг. № ***, водача А.Б.К. нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена скорост, поради което реализирал удар с излизащия от района на бензиностанция л.а. “Фолксваген Голф”, с peг. № ***, управляван от водача С.М.У.. Вследствие на удара е загинал водача на л.а. “Фолксваген Голф“ С.М.У., както и са причинени увреждания на още две лица.

По случая е образувано ДП № 678/2015 г. по описа на РУП - К., пр. пр. № 1979/2016 г. по описа на ОП-С.З.. Посочва се, че към момента на депозиране на исковата молба воденото наказателно производство е висящо и не е приключило с окончателен съдебен акт. Изложени са съображения, че настъпилото произшествие се дължи на допуснатите от водача на л.а. “Опел Вектра” А.К. нарушения на правилата за движение по пътищата. Ето защо, в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача А.К. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на С.М.У..

Ищцата, чрез процесуалния си представител посочва, че за увреждащия л.а. “Опел Вектра”, с peг. № ***, управляван от виновния водач А.Б.К., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № 02116001562329/02.06.2016 г. със срок на валидност една година, считано от 02.06.2016 г. до 01.06.2017г. със ЗД “Б.И.“ АД.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата, действаща чрез своята майка и неин законен представител, е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД “Б.И.“ АД, като е представила всички документи, с които разполага. По случая е заведена преписка, по която застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното, в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД “Б.И.“ АД за причинените неимуществени вреди на ищцата.

Посочва се, че починалият С.М.У. е бил млад мъж на 26 г., в разцвета на силите си, в работоспособна възраст, бил е деен, активен, винаги се е занимавал с нещо, бил е изключително грижовен и отговорен към семейството си. Същият е очаквал да стане баща на първородното си дете, което не е успял да види, опознае, възпита, да го обича и да дари с цялата си бащина обич, с която само един баща може да дари своята дъщеря.

Ищцата С.С.У. е негова дъщеря, родена след смъртта му на 18.06.2016г. Посочва се, че следва да се има предвид, че С.С.У. не е имала, няма и няма да има и за е бъдеше възможността да познава своя баща. Детето остава без бащина обич и подкрепа, без издръжката във възраст когато се развива, осъзнава живота и има най-много нужда от него. Моралните страдания от неочакваната и несвоевременна загуба на баща са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия й живот. Кръгът на лицата имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди е посочен изчерпателно в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г, с оглед на което С.С.У., действаща чрез своята майка и неин законен представител А.Д.М. счита, че има право на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния баща - С.М.У..

В исковата молба се излагат съображения, че при определяне обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на родител следва да се обезщетят не само болките и страданията, които детето към момента търпи, а и тези които ще търпи в бъдеще поради липсата на ласка, обич, внимание и закрила. Малолетното дете търпи във всяка възраст неимуществени вреди, когато е загубило родителя си, независимо че то няма съзнанието за загубата която е претърпяло, защото то се лишава от грижите, вниманието и радостта, които родителят може да му даде като необходима морална подкрепа в живота. С.С.У. остава само на грижите и издръжката на майка си, която много трудно може едновременно да се грижи за нея и да работи, за да осигури необходимите средства за нормален живот и за обучение. Детето на починалия С.М.У. С.У. е лишена от издръжка на баща за времето от неговата смърт до навършване на пълнолетие, както следва:

С.С.У. - родена на *** г., е лишена от издръжка за период от 216 месеца, считано от 02.06.2016 г. до настъпване на пълнолетие, като счита, че следва да се присъди минимален общ размер на издръжката - сумата от 32 400 лв. /по 150 лв. месечно/.

С оглед на изложеното, ищцата счита, че причинените й болки страдания следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.

Излагат се съображения, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил А.Б.К., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД “Б.И.“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което ищцата счита, че за нея е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените й неимуществени вреди.

Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД “Б.И.“ АД, гр. С., да заплати на А.Д.М., в качеството на майка и законен представител на С.С.У., действаща със съгласието на майка си Д.М.М., сумата от 25 500 лв., частичен иск от 200 000 лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на баща й С.М.У., както и сумата от 32 400 лв., за причинените й имуществени вреди от смъртта на баща й С.М.У..

Претендира законна лихва върху сумата, считано от 10.06.2016 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал. 3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответникът взема становище, че предявените искове (главен и акцесорен) са недопустими, неоснователни, необосновани, недоказани и прекомерно завишени по размер, поради което оспорва изцяло ищцовата претенция, както по основание, така и по размер, включително и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.

Ответникът посочва, че на 23.05.2019год. между ЗД „Б.И.“ АД и А.Д.М., ЕГН **********, лично и в качеството й на родител и законен представител на С.С.У., ЕГН ********** - наследник на пострадалия С.М.У., ЕГН ********** е сключено споразумение, по силата на което Застрахователното дружество се задължава да заплати на бенефициентите си сума в размер на 50 000 лева (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от последните имуществени и неимуществени вреди, включително такива от лихва за забава, пропуснати ползи и въобще всякакви вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпило застрахователно събитие на 02.06.2016год. - пътнотранспортно произшествие, при което е починал С.М.У., за което събитие в дружеството е образувана ликвидационна преписка по щета с № **********/15.12.2017год. Споразумението е нотариално заверено, с peг. № 13755/23.05.2019год. по описа на Милена Георгиева, нотариус в района Районен съд-С. с peг. № 622 на Нотариалната камара.

С платежно нареждане за кредитен превод от 21.06.2019год. с референтен № FT19172042138109 сумата от 50 000 лева,е изплатена на А.Д.М..

На 23.05.2019год. между ЗД„Б.И." АД и А.Д.М., ЕГН **********, в качеството й на наследник на пострадалия С.М.У., ЕГН ********** е сключено споразумение, по силата на което Застрахователното дружество се задължава да заплати на бенефициента си сума в размер на 50 000 лева (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от последните имуществени и неимуществени вреди, включително такива от лихва за забава, пропуснати ползи и въобще всякакви вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпило застрахователно събитие на 02.06.2016год. - пътнотранспортно произшествие, при което е починал С.М.У., за което събитие в дружеството е образувана ликвидационна преписка по щета с № **********/15.12.2017год. Споразумението е нотариално заверено, с peг. № 13753/23.05.2019год. по описа на Милена Георгиева, нотариус в района Районен съд - С. с peг. № 622 на Нотариалната камара.

В двете описани споразумения е налице клауза, по силата на която бенефициентите посочени по - горе в изложението са се съгласили, че са сключили споразуменията доброволно и без за тях да е налице крайна нужда и/или явно неизгодни условия, както и че са съгласни с размера на определеното застрахователно обезщетение, което покрива изцяло претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди и тези, които евентуално биха търпели за в бъдеще, по повод и във връзка с настъпилото застрахователно събитие и нямат никакви други претенции към деликвента и ЗД "Б.И." АД по застрахователна полица № BG/02/116001562329.

С молба вх. № 86223 от 02.07.2019год., депозирана по гражданско дело № 9745 по описа на С. градски съд за 2017 година, I - 8 състав, А.Д.М., ЕГН **********, лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетната С.С.У., ЕГН ********** е уведомила съдията - докладчик по делото, че на основание чл. 233 ГПК, поради наличието на сключено споразумение със застрахователното дружество, прави отказ от иска в лично качество и отказ от иска като законен представител на С.С.У.. В молбата се заявява още, че по отношение малолетната й дъщеря С.С. Устава, А.Д.М. прави евентуално оттегляне на иска, при положение, че съдът не допусне отказа. Моли, съда да прекрати производството по делото, като не поддържа исковата молба. Молбата е нотариално заверена, с peг. № 2624/01.07.2019год. по описа на Десислава Кръстева, нотариус в района Районен съд - К. с peг. № 574 на Нотариалната камара.

Посочва, че от справка в електронната деловодна система на С. градски съд е видно, че там е образувано гражданско дело № 9745 по описа на съда за 2017 година, I - 8 състав. С определение от 09.07.2019г, производството по делото е прекратено.

В Окръжен съд - С.З. във връзка с процесното ПТП от 02.06.2016год. е водено НОХД № 585 по описа на съда за 2017год. Към материалите по това производство е приобщено и досъдебно производство № 678 по описа на РУ - К. за 2016год. По делото, на 05.04.2018год. е постановена присъда, която не е влязла в законна сила.

Предвид изложеното съдът намира, че искът е недопустим и производството по търговско дело № 163 по описа на Окръжен съд- С.З. за 2019год. следва да се прекрати. Този извод се налага от факта, че е налице изрична декларация за оттегляне на пълномощно, изготвена на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД и чл. 35 ГПК от съдържанието, на която става видно, че А.Д.М., ЕГН **********, лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетната С.С.У., ЕГН ********** е оттеглила всички пълномощия дадени от нея в лично качество, както и като законен представител на малолетната С.С.У., ЕГН **********, в полза на адв. Ангел Николов Боев и П.Д.К., по повод правата на първите като увредени лица от ПТП, състояло се на 02.06.201бгод. Волята на А.Д.М. е безпротиворечиво ясна по отношение на оттеглянето на всички пълномощия от цитираните адвокати във връзка с ПТП, състояло се на 02.06.201бгод., което обстоятелство недвусмислено означава, че последните не могат да извършват каквито и да било действия по представителство на увредените лица по каквото и било производство, касаещо транспортното произшествие от 02.0б.2016г, при което е загинал С.М.У..

Счита, че предявеният иск е недопустим и неоснователен и по друга причина. Това е така с оглед сключените споразумения между ЗД „Б.И." АД и ищците по делото. От съдържанието на споразуменията е видно, че страните по тях са уредили отношенията по между си досежно всички имуществени и неимуществени вреди възникнали за увредените лица във връзка с ПТП от 02.06.2016год. Сумите по двете споразумения са изплатени съобразно уговорените срокове, което еднозначно означава, че А.Д.М., ЕГН **********, лично и в качеството й на родител и законен представител на С.С.У., ЕГН ********** - наследник на пострадалия С.М.У., ЕГН ********** не следва да има имуществени и неимуществени претенции към ЗД „Б.И." АД. От друга страна, с иска по търговско дело № 163 по описа на Окръжен съд - С.З. за 2019год. се претендират имуществени и неимуществени вреди от ПТП от 02.06.2016год., които по силата на цитираното споразумение и направените пращания от 21.06.2019год. са репарирани изцяло. По изложените съображения, счита, че искът следва да бъде прекратен като недопустим и неоснователен.

Относно неоснователността на предявения иск ответникът излага и следните съображения:

Заявява, че оспорва твърдяната причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент имуществени и неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.

В настоящият случай твърди, и че е налице изключителен принос на пострадалия, който прекъсва причинно - следствената връзка между поведението на застрахования водач и настъпване на събитието. Твърди, че причина за настъпване на телесните повреди при ПТП довели до смъртта на пострадалия С.М.У., водач на лек автомобил "Фолксваген Голф", с peг. № *** е обстоятелството, че същият е управлявал автомобила в нарушение на правилата за предимство - чл. 6, ал. 1 ЗДвП (не е спазил пътен знак Б2), както и без поставен предпазен колан. Счита, че е налице безспорно самоувреждане на лицето. В настоящият случай е налице и изключителен принос на пострадалия, който изключва вината и прекъсва причинно - следствената връзка между поведението на застрахования водач и настъпване на събитието.

Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лек автомобил "Опел Вектра", с peг. № *** А.Б.К. за настъпването на твърдените в производството вреди, като навеждам довод за сълричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия С.М.У., изразяващо се в непропускане на движещия се по път с предимство лек автомобил "Опел Вектра", с peг. № *** - нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗДвП и на неизползване на обезопасителен колан - нарушение на чл. 137а ЗДвП, с което поведение сам се е поставил в риск.

Твърди, че причина за настъпване на процесното ПТП освен неправомерното поведение на А.Б.К., при управление на лек автомобил "Опел Вектра", с peг. № *** е и неправомерното поведение на пострадалия С.М.У., като водач на лек автомобил "Фолксваген Голф", с peг. № ***, който при условията на независимо съпричиняване с първия водач е станал причина за своята смърт, както и за смъртта на други две лица и причиняване на телесни повреди на повече от едно лице.

Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.

Счита, че обезщетение в настоящия случай не следва да се присъжда при доказана родствена връзка, а при доказана трайна и особено дълбока, близка и емоционална връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди, както и на естеството и продължителността на търпените болки и страдания.

Оспорва наличието на силна и дълбока емоционална връзка между ищцата и пострадалото лице, която да е прекъсната с причинената смърт. Твърди, че не са налице сериозни по интензитет и продължителност болки и страдания, предполагащи възможност да се установи наличие на оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие между ищцата и пострадалия. Счита, че претенцията на ищцата не отговаря на тези критерии. Оспорва наличието на възникнала трайна и дълбока емоционална връзка на ищцата с починалия, както и че последната

действително е претърпяла сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания - неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени.

Посочва, че към датата на смъртта на С.М.У. в ищцата е била новородена, на 16 дни, която възраст сама по себе си не предполага и не може да обоснове всички изложени твърдения в исковата молба. В принципен план при тези обстоятелства физически, а и духовно е невъзможно да се изгради връзка между ищцата и нейния родител, най - малко поради причината, че първата не го познава.

С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства поддържа, че претендираната от ищцата парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона. Претенцията на ищцата надхвърля значително дори максималните стойности на обезщетенията за подобен род вреди, които се присъждат съгласно актуалната съдебна практика, колкото и към момента да не е формирана като константна.

На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е прекомерна.

В случай, че съдът приеме, че предявения иск за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди е доказан по своето основание, то заявява, че правя и възражение за прекомерност на претенцията.

На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е недължима поради самоувреждане на пострадалия.

Самостоятелно прави и възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че заявените с исковата молба вредоносни последици и съответно - неимуществени вреди са възникнали единствено поради виновните действия на водача на лек автомобил "Опел Вектра", с peг. № *** А.Б.К..

С оглед горното твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С.М.У. (при условията на независимо съпричиняване с А.Б.К., водач на лек автомобил "Опел Вектра", с peг. № ***) като поддържа, че причина за настъпване на телесните увреждания, довели до смъртта му е негово виновно нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата.

Поради горните доводи, счита, че са налице основания за намаляване на обезщетението на ищцата поради съпричиняване на настъпилите вредни последици, като обезщетението следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

На основание изложените по - горе съображения, ответникът изцяло оспорва допустимостта и основателността на предявения иск за имуществени вреди в размер на 32 400 лева. Счита същия за недължим, респ. прекомерен.

Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенциите за имуществени и неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главните искове.

На самостоятелно основание оспорва акцесорният иск за присъждане на лихва като недължим като се позовава на изтекла давност.

Моли съда, да се произнесе с определение, с което да прекрати производството по търговско дело № 163 по описа на Окръжен съд - С.З. за 2019год. поради недопустимост на исковете, предявени от А.Д.М., като майка и законен представител на С.С.У., действаща със съгласието на майка си Д.М.М..

Алтернативно моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от А.Д.М., като майка и законен представител на С.С.У., действаща със съгласието на майка си Д.М.М. искове като неоснователни и недоказани.

Алтернативно моли съда, в случай, че счете за основателни исковите претенции на ищцата, то да намали размерите на претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, тъй като претендираните размери не кореспондират с принципа на справедливостта, установената съдебна практика и законовите разпоредби. Включително, моли съда да отчете и степента на съпричиняване на вредоносният резултат.

Претендира направените по делото разноски, в това число и адвокатски хонорар.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на 02.06.2016 г. около 23,40 часа, път 1-6, км.325, при управление на л.а. “Опел Вектра”, с peг. № ***, водача А.Б.К. нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена скорост, поради което реализирал удар с излизащия от района на бензиностанция л.а. “Фолксваген Голф”, с peг. № ***, управляван от водача С.М.У.. Вследствие на удара е загинал водача на л.а. “Фолксваген Голф“ С.М.У., както и са причинени увреждания на още две лица.

Безспорно е, че за увреждащия л.а. “Опел Вектра”, с peг. № ***, управляван от виновния водач А.Б.К., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № 02116001562329/02.06.2016 г. със срок на валидност една година, считано от 02.06.2016 г. до 01.06.2017г. със ЗД “Б.И.“ АД.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата, е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД “Б.И.“ АД, като е представила всички документи, с които разполага. По случая е заведена преписка.

Безспорно е установено, че на 23.05.2019год. между ЗД „Б.И.“ АД и А.Д.М., ЕГН **********, лично и в качеството й на родител и законен представител на С.С.У., ЕГН ********** - наследник на пострадалия С.М.У., ЕГН ********** е сключено споразумение, по силата на което Застрахователното дружество се задължава да заплати на бенефициентите си сума в размер на 50 000 лева (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от последните имуществени и неимуществени вреди, включително такива от лихва за забава, пропуснати ползи и въобще всякакви вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпило застрахователно събитие на 02.06.2016год. - пътнотранспортно произшествие, при което е починал С.М.У., за което събитие в дружеството е образувана ликвидационна преписка по щета с № **********/15.12.2017год. Споразумението е нотариално заверено, с peг. № 13755/23.05.2019год. по описа на Милена Георгиева, нотариус в района Районен съд-С. с peг. № 622 на Нотариалната камара.

С платежно нареждане за кредитен превод от 21.06.2019год. с референтен № FT19172042138109 сумата от 50 000 лева, изплатена на А.Д.М..

На 23.05.2019год. между ЗД„Б.И." АД и А.Д.М., ЕГН **********, в качеството й на наследник на пострадалия С.М.У., ЕГН ********** е сключено споразумение, по силата на което Застрахователното дружество се задължава да заплати на бенефициента си сума в размер на 50 000 лева (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от последните имуществени и неимуществени вреди, включително такива от лихва за забава, пропуснати ползи и въобще всякакви вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпило застрахователно събитие на 02.06.2016год. - пътнотранспортно произшествие, при което е починал С.М.У., за което събитие в дружеството е образувана ликвидационна преписка по щета с № **********/15.12.2017год. Споразумението е нотариално заверено, с peг. № 13753/23.05.2019год. по описа на Милена Георгиева, нотариус в района Районен съд - С. с peг. № 622 на Нотариалната камара.

В гореописани споразумения е налице клауза, по силата на която бенефициентите посочени по - горе в изложението са се съгласили, че са сключили споразуменията доброволно и без за тях да е налице крайна нужда и/или явно неизгодни условия, както и че са съгласни с размера на определеното застрахователно обезщетение, което покрива изцяло претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди и тези, които евентуално биха търпели за в бъдеще, по повод и във връзка с настъпилото застрахователно събитие и нямат никакви други претенции към деликвента и ЗД "Б.И." АД по застрахователна полица № BG/02/116001562329.

С молба вх. № 86223 от 02.07.2019год., депозирана по гр. д. № 9745/2017 г. по описа на С. градски съд, I - 8 състав, А.Д.М., ЕГН **********, лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетната С.С.У., ЕГН ********** е уведомила съдът, че на основание чл. 233 ГПК, поради наличието на сключено споразумение със застрахователното дружество, прави отказ от иска в лично качество и отказ от иска като законен представител на С.С.У.. В молбата се заявява още, че по отношение малолетната й дъщеря С.С. Устава, А.Д.М. прави евентуално оттегляне на иска, при положение, че съдът не допусне отказа. Моли, съда да прекрати производството по делото, като не поддържа исковата молба. Молбата е нотариално заверена, с peг. № 2624/01.07.2019год. по описа на Десислава Кръстева, нотариус в района Районен съд - К. с peг. № 574 на Нотариалната камара.

С определение от 09.07.2019г, производството по гр. д. № 9745/2017 г. по описа на С. градски съд е прекратено.

Видно от приложената по делото присъда №13/05.004.2019 г. постановена по НОХД № 585/2017 г. по описа на Окръжен съд – С.З., съдът е признал подсъдимия А.Б.К.  ЗА ВИНОВЕН в това, че на 02.06.2016 год. около 23:50 ч. на ПП - І - 6, км. 325, в землището на гр. Мъглиж, обл. С.З. /източно от пътен възел гр. Мъглиж - с. Тулово/, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег. № ***, в посока изток - запад, нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч - за пътно превозно средство от категория В, извън населено място – 90 км/ч.“, като управлявал процесното МПС със скорост – 130 км/ч., като по непредпазливост в условията на независимо съпричиняване със С.М.У. причинил телесни повреди и смърт на повече от едно лице, а именно причинил смърт на три лица - С.М.У., Б.О.А. и Б.Д.Р. и многостепенна телесна повреда на Д.С.С. - тежка такава, изразяваща се в контузия на дясната очна ябълка с разкъсване на склерата и тотален кръвоизлив на стъкловидното тяло, представляваща постоянна слепота с дясното око и средна такава, изразяваща се в счупване на горната челюст тип Ле Форт І, представляваща счупване на челюст; на С.С.С. - многостепенна средна телесна повреда изразяваща се в счупване на таза, включително на левия ацетабулум и счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, причинили трайно затруднение на движенията на левия и десния долни крайници и на Д.А.С. - многостепенна телесна повреда - тежка такава изразяваща се в загуба на слезката и многостепенна средна телесна повреда изразяваща се в съчетана гръднокоремна травма /разкъсване на диафрагмата в областта на левия й купол и навлизане на коремни органи в гръдната кухина, разкъсване на слезката, набиране на кръв в лявата плеврална кухина в корема/, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота и в счупване на лявото бедро, причинило трайно затруднение на движенията на левия крак и в счупване на лявата раменна кост, причинило трайно затруднение на движенията на лявата ръка, като деянието е извършено в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта си 1,68 на хиляда/ и деецът управлявал без да има необходимата правоспособност и го е осъдил на “лишаване от свобода” за срок от шест години.

По делото са изслушани заключенията на съдебномедицинска и автотехническа експертизи.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По делото не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента А.Б.К., както и наличието на елементите от фактическия състав на 45 от ЗЗД, както и че между страните е сключен договор от 23.05.2019 г. по силата на който, на основание чл. 365 от ЗЗД е постигната спогодба ответното дружество да изплати на ищцата лично и като законен представител на С.С.У. обезщетение в размер на 50 000 лв.

Спорът в настоящото производство се свежда до следното: дали претенцията за неимуществени вреди в размер на 25 500 лв. и претенцията за имуществени вреди от загуба на издръжка в размер на 32 400 лв. са обхванати от извънсъдебното споразумение от 23.05.2019 г.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 30.01.2017 г. от ОСГТК на ВКС, пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. В мотивите на решението изрично е посочено, че при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); , така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД.

Идентично разрешение е дадено и в постановените преди ТР № 1/2016 г. решение № 306/7.06.2011 г. по гр. д. № 1556/2009 г. на ВКС, IV ГО и решение № 478/22.07.2010 г. по гр. д. № 943/2009 г. на ВКС, IV ГО и в постановените след ТР № 1/2016 г. решение № 120/10.07.2018 г. по т. д. № 1735/2017 г. на ВКС, І ТО, решение № 144/14.11.2017 г. по т. д. № 1084/2016 г., на ВКС, I ТО, и др. В тези решения е прието и, че неудовлетворена вреда от сключеното споразумение би била налице, само при търсене на обезщетение за вреди, които не са били предмет на споразумението - други по вид или новонастъпили (напр. при ексцес, последващи разходи за лекарства и лечение и пр.); поради нищожност на споразумението или унищожаването му.

В настоящия случай се претендира обезщетение за болките и страданията от смъртта на С.М.У., който е баща на малолетното дете С.С.У., което е установено с Решение № 314/11.10.2017 г. постановено по гр. д. № 64/2017 г. по описа на Окръжен съд – С.З..

Съдът намира за безспорно, че с подписаното на 23.05.2019 г. споразумение между ЗД „Б.И.“ АД и А.Д.М., ЕГН **********, лично и в качеството й на родител и законен представител на С.С.У., ЕГН ********** - наследник на пострадалия С.М.У., ЕГН ********** да получат сума в размер на 50 000 лева, която представлява обезщетение за претърпените от последните имуществени и неимуществени вреди, включително такива от лихва за забава, пропуснати ползи и въобще всякакви вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпило застрахователно събитие на 02.06.2016 год. - пътнотранспортно произшествие, при което е починал С.М.У.. В чл. 8 е посочено, че бенефициентите са се съгласили, че са сключили споразуменията доброволно и без за тях да е налице крайна нужда и/или явно неизгодни условия, както и че са съгласни с размера на определеното застрахователно обезщетение, което покрива изцяло претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди и тези, които евентуално биха търпели за в бъдеще, по повод и във връзка с настъпилото застрахователно събитие и нямат никакви други претенции към деликвента и ЗД "Б.И." АД по застрахователна полица № BG/02/116001562329.

С оглед така постигнатите уговорки в горепосоченото споразумение, съдът намира, че страните са се споразумели относно размера на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди вследствие на смъртта на С.М.У., който размер се явява справедливо репариране на болките и страданията на увреденото лице, съществуващи към момента на сключване на споразумението. Изявленията, че със споразумението са уредени отношенията между страните и нямат претенции една към друга сочат на разрешаване на спора между тях, а не представляват отказ от права.

 Ето защо следва да се приеме, че към датата на извънсъдебното споразумение вредите са определени и предвид техния характер претендираните вреди в настоящото производство в размер на 25 500 лв., частичен иск от 200 000 лв. не биха могли да се квалифицират като нововъзникнали, поради което следва, че са обхванати от споразумението от 23.05.2019 г. и не са дължими от ответното дружество.

 

По отношение на претенцията за имуществени вреди за сумата от  32 400 лв., представляваща издръжка, от която С.С.У.  е лишена за период от 216 месеца, считано от 02.06.2016 г. до настъпване на пълнолетие.

В чл. 1 от извънсъдебното споразумение изрично е записано, че ответното дружество се задължава да заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от бенефициента имуществени и неимуществени вреди, възникнали по повод възникналото ПТП, включително такива за лихва за забава, пропуснати ползи. В чл. 8 е посочено, че бенефициентите са се съгласили, че са сключили споразуменията доброволно и без за тях да е налице крайна нужда и/или явно неизгодни условия, както и че са съгласни с размера на определеното застрахователно обезщетение, което покрива изцяло претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди и тези, които евентуално биха търпели за в бъдеще, по повод и във връзка с настъпилото застрахователно събитие и нямат никакви други претенции към деликвента и ЗД "Б.И." АД. Така с оглед изложените по горе съображения, за обезщетението за неимуществени вреди, следва да се приеме, че в извънсъдебното споразумение, ищцата ясно е изразила воля, че изплатената сума в размер на 50 000 лв. ще послужи за справедливото обезщетяване и на имуществените вреди. Поради това съдът намира, че към датата на извънсъдебното споразумение имуществените вреди също са определени и предвид техния характер претендираните вреди в настоящото производство в размер на 32 400 лв., не биха могли да се квалифицират като нововъзникнали, поради което следва, че са обхванати от споразумението от 23.05.2019 г. и не са дължими от ответното дружество.

 Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените искове от А.Д.М., в качеството на майка и законен представител на С.С.У. ***“ АД за заплащане на сумата от 25 500 лв., частичен иск от 200 000 лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на баща й С.М.У., настъпила при ПТП на 02.06.2016 г.  ведно със законната лихва от 10.06.2016 г. до окончателното плащане и сумата от 32 400 лв., за причинените й имуществени вреди от смъртта на баща й С.М.У. настъпила при ПТП на 02.06.2016 г.,  ведно със законната лихва от 10.06.2016 г. до окончателното плащане са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

 

По отговорността за разноски:

Процесуалният представител на ищцата е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответното дружество. 

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 2 267 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 05.08.2020 г.  платеното адвокатско възнаграждение в размер на 2 300 лв. е без ДДС и съдът намира, че същото не се явява прекомерно. По делото са представени доказателства, че адвокат М.Г. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС. В случая обаче видно от представения договор за правна защита и съдействие от 05.08.2020 г. платеното адвокатско възнаграждение в размер на 2 300 лв. е без ДДС, поради което и съдът не следва да присъжда претендираното адвокатско възнаграждение с ДДС.

 

Ответното дружество е направило разноски в настоящото производство в общ размер на 3 400 лв., както следва: възнаграждение за автотехническа експертиза в размер на 700 лв., възнаграждение за съдебномедицинска експертиза в размер на 400 и адвокатско възнаграждение в размер на 2 300 лв.

 

С оглед изхода на делото А.Д.М., в качеството на майка и законен представител на С.С.У. ***“ АД направените в настоящото производство разноски в размер на 3 400 лв.

 

 

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от А.Д.М. С ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на С.С.У. С ЕГН ********** с адрес *** против ЗД ”Б.И.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., *** за заплащане на сумата от 25 500 лв., частичен иск от 200 000 лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на баща й С.М.У., настъпила при ПТП на 02.06.2016 г.,  ведно със законната лихва от 10.06.2016 г. до окончателното плащане и сумата от 32 400 лв., за причинените й имуществени вреди от смъртта на баща й С.М.У. настъпила при ПТП на 02.06.2016 г.  ведно със законната лихва от 10.06.2016 г., като неоснователни.

 

ОСЪЖДА А.Д.М. С ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на С.С.У. С ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ЗД ”Б.И.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., *** направените в настоящото производство разноски в размер на 3 400 лв.

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на З. „Б.И." АД, водачът на лек автомобил "Опел Вектра", с peг. № *** - А.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.

                                                              

  

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :