РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 945/22.12.2022г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на втори декември през две хиляди двадесет
и втората година в състав:
СЪДИЯ : Г.
ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА
МЕТАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петров
адм. дело № 1230 по описа на
съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството
е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантираните
вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
2.
Образувано по Жалба на С.Г.П., ЕГН:**********,***, срещу Разпореждане №
4506-40-74 от 02.10.2020г. на Директора на фонд „ Гарантирани вземания на
работниците и служителите“, гр. София, бел. Ал. Стамболийски № 62-64, с което
на основание чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР е отказано
изплащане на гарантирано вземане.
В хода на
съдебното производство, са конституирани правоприемниците на жалбоподателя М. Б.
Б. ***; Г.Х.С. и И.Х.С.,***
3. Поддържа
се, че оспорения административен акт е незаконосъобразен.
В жалбата е
изложено лаконичното твърдение, че между П. и „Многопрофилна болница за активно
лечение – ЕСКУЛАП“ ООД - гр. Пазарджик, ул. Свети Архангел 19А, ЕИК: 82210049 е
налице трудово правоотношение. Сочи се, че установяването на това
правоотношение е предмет на производството по гр. дело № 1922 по описа на
Районен съд Пазарджик за 2020 г.
Иска се
оспореното разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно, като се
присъдят сторените разноски по производството.
4. Директора
на фонд „ Гарантирани вземания на работниците и служителите“, гр. София, бел.
Ал. Стамболийски № 62-64, чрез процесуалният си представител гл. юрк. Б. е на
становище, че жалбата е неоснователна. Иска се тя да бъде отхвърлена.
ІІ. За
допустимостта:
5. Според
приложеното по административната преписка известие за доставяне, оспорения акт
е връчен на неговия адресат на 15.10.2022 г., а жалбата срещу му е регистрирана
в деловодството на администрацията на 26.10.2022 г. Това ще рече, че тя е
подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА.
III. За
фактите:
6. С.Г.П. е подал
Заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане с вх. №Ц4502-12-39 от
21.05.2020 г. до Директора на ТП на НОИ Пазарджик(л.13), като лице упражнявало трудова дейност при
работодателя „Многопрофилна болница за активно лечение - Ескулап“ ООД гр.
Пазарджик, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.
Св. Архангел № 19А, в периода от 29.03.2018 г., на длъжност охрана, ремонт и
поддръжка. Представен е трудов договор от 29.03.2018 г., сключен между
търговското дружество и П..
7. С Решение № 42 от 02.03.2020 г., постановено по т. дело № 226
по описа на Окръжен съд, Пазарджик за 2020 г.(л.36) е обявена неплатежоспособността на
търговското дружество с начална дата 31.01.2019 г. и е открито е производство
по несъстоятелност на „Многопрофилна болница за активно лечение - Ескулап“ ООД
гр. Пазарджик.
С Решение №
70 от 26.06.2020 г., постановено по т. дело № 226 по описа на Окръжен съд,
Пазарджик за 2020 г.(л.35), търговското дружество е обявено в несъстоятелност и
е постановено прекратяване на дейността на предприятието на търговеца, а длъжника
е лишен от право да се разпорежда с имуществото.
8. Според
съображенията изложени в обстоятелствената част на процесното разпореждане, при
проверка в Регистъра на трудовите договори и Регистъра на осигурените лица е
установено, че липсват данни, С.Г.П. да е бил в трудово правоотношение с
работодателя „Многопрофилна болница за активно лечение
- Ескулап“ ООД гр. Пазарджик, като при това положение е формиран извода, че
не е изпълнен фактическия състав на чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР, поради което липсва
правно основание за изплащане на гарантирано вземане.
9. В тази
насока по делото е представена Заповед № ЗР-5-12-00732407 от 09.03.2020 г. на Роберта
Георгиева, действаща като ръководител на ТП на НОИ Пазарджик(л. 25),
с която е възложено да се извърши за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения
и парични обезщетения, дължими от работодателя „Многопрофилна болница за
активно лечение - Ескулап“ ООД гр. Пазарджик, от К.. И. И., на длъжност главен
инспектор по осигуряването. Представен е и Констативен протокол № КГ-5-12-00790145
от 25.06.2020 г., в който е посочено, че въз основа на данните от Търговския
регистър, данъчните декларации, счетоводните отчети, договорите за сключени търговски
сделки, удостоверението от банките за финансова активност, ведомостите за
заплати и други документи е установено, че с прежде посоченото решение на
Пазарджишки окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на дружеството
работодателя, което е осъществявало дейност най-малко 12 месеца преди началната
дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в случая
04.03.2020 г., удостоверено с документите по чл. 5, ал. 2 и Декларация,
приложение № 2 към Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и
служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при
несъстоятелност на работодателя. В срока по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР
работодателят е издал 59 бр. справки за размера на начислените, но неизплатени
трудови възнаграждения и парични обезщетения, приложение № 1 към наредбата
Като част от
административната преписка се представи Справка за актуалното състояние на
всички трудови договори, вписани от осигурителя; Справка от Регистъра на
осигурените лица на НОИ при пенсиониране;
Справка за лицата, за които в персоналния регистър на НОИ е подадена
информация от осигурител
10. С
Решение № 260088 от 05.03.2021 г., постановено по гр. дело № 1922 по описа на
Районен съд Пазарджик за 2020 г., съдът е отхвърлил исковете на С.Г.П.,
предявени срещу „Многопрофилна болница за активно лечение - Ескулап“ ООД гр.
Пазарджик; за признаване за установено, че между страните съществува основно
трудово правоотношение за длъжност охранител, при 8-часов работен ден,
възникнало на 29.03.2018 г.; за признаване за установено, че между страните
съществува допълнително трудово правоотношение за длъжност общ работник, при
4-часов работен ден, възникнало на 29.03.2018 г.; за осъждане на дружеството да
заплати на ищеца сумата 15 858,64 лв., представляващи трудово възнаграждение по
основно трудово правоотношение на длъжност охранител за периода април 2018 г. –
юли 2020 г. включително, заедно със законната лихва върху сумата, считано от
10.08.2020 г.; за осъждане на дружеството да заплати на ищеца сумата 7 929,32
лв., представляващи трудово възнаграждение по допълнително трудово
правоотношение на длъжност общ работник за периода април 2018 г. – юли 2020 г.
включително, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2020 г.
Този съдебен
акт е потвърден с Решение № 54 от 21.06.2021 г., постановено по гр. дело № 362
по описа на Окръжен съд Пазарджик.
С
окончателно Определение № 254 от 05.04.2022 г., постановено по гр. дело № 3910
по описа на Върховния касационен съд, не е допуснато касационно обжалване
на Решение № 54 от 21.06.2021 г.,
постановено по гр. дело № 362 по описа на Окръжен съд Пазарджик. Сиреч, Решение
№ 260088 от 05.03.2021 г., постановено по гр. дело № 1922 по описа на Районен
съд Пазарджик за 2020 г. е влезнало в сила, считано от 05.04.2022 г.
IV. За
правото:
9. Съобразно чл. 4, ал. 1 ЗГВРСНР, право на
гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или
са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока
му и от продължителността на работното време.
Според чл.
26, ал. 3 от ЗГВРСНР, когато не са налице условията по този закон, директорът
на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане с разпореждане, което се
изпраща в тридневен срок на работника или служителя.
Очевидно е
че в случая не се установява правопораждащият факт, предвиден в хипотезата на
първо цитираната правна норма, да е позитивно проявен. Тоест, не се установява С.Г.П.
да е бил в трудово правоотношение с обявеното в несъстоятелност „Многопрофилна
болница за активно лечение – ЕСКУЛАП“ ООД - гр. Пазарджик, ул. Свети Архангел
19А.
При това
положение следва да се приеме, процесното разпореждане е постановено в
съответствие с материалния закон. Не се установява в процедурата по неговото
издаване, да са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Властническото волеизявление е постановено от снабден
с правомощията за това административен орган. Същото е облечено в изискваната
от закона форма. Спазена е типичната цел, която закона преследва с издаването
на актове от категорията на оспореното правомощие.
Ето защо,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.Г.П.
(производството по отношение на когото е продължено в лицето на наследниците му
по закон М. Б. Б. ***; Г.Х.С. и И.Х.С.,***), срещу Разпореждане № 4506-40-74 от
02.10.2020г. на Директора на фонд „ Гарантирани вземания на работниците и
служителите“, гр. София, бел. Ал. Стамболийски № 62-64, с което на основание
чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР е отказано изплащане на
гарантирано вземане.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия : /п/