Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1358/5.7.2019г. град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на единадесети юни, две хиляди и деветнадесета година,
в открито заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Радостина
Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2278 по описа на ВРС за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 430773-F468244/22.04.2019 г. на Т.П.М. - директор на Дирекция
Обслужване при Териториална дирекция на НАП – гр.Варна, с което на Н.А.К. в
т.ч. и като ЕТ Н.К. ЕГН **********, с
адрес ***, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
500 лева на основание чл.179 ал.1 от Закона за данък добавена стойност за
извършено нарушение на чл.125 ал.5 от Закона за данък върху добавената
стойност.
Да се изпратят съобщения
на Н.А.К. и на Териториална дирекция на НАП – гр.Варна.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението е изготвено, пред Варненски административен съд по
Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на
решението, административно-наказателната преписка да се върне на Териториална
дирекция на НАП – гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ :
Производството е
образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба, предявена от Н.А.К.,
включително и в качеството ѝ на Едноличен търговец Николинка
Костадинова-ЛИНА, ЕИК 103 231 561 срещу Наказателно постановление № 430773-F468244/22.04.2019 г. на Т.П.М.-директор
на Дирекция Обслужване при Териториална дирекция на НАП – гр.Варна.
Във въззивната жалба се
твърди, че административно-наказващият орган не е изследвал всички относими
обстоятелства и неправилно е приложен ЗАНН и се моли съда да отмени изцяло
наказателното постановление.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат А.Н., редовно упълномощен.
По същество адв.Н. счита, че е административно-наказващият
орган не се е съобразил с разпоредбите на чл.27 и чл.28 от ЗАНН, че в случая е
налице маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и моли съда да отмени наказателното
постановление.
Въззиваемата страна, редно призована,
не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доводите
на въззивника, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Н.А.К. е собственик на Н.К.
ЕТ със седалище у адрес на управление ***.
Н.К. ЕТ бил регистриран
по ДДС от 20.01.2003 г. Съобразно законовите разпоредби, след тази регистрация, за всеки данъчен
период регистрираното лице следвало да
подава справка-декларация до 14-о число включително
на месеца, следващ данъчния период, за който
се отнася. Поради това от страна на
ЕТ следвало да се подаде
такава справка – декларация за данъчния
период 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г. до 14.12.2018 г. Това обаче не било сторено.
На 20.12.2018 г. в Териториална дирекция на НАП гр.Варна от П.В.Б. – инспектор
по приходите била извършена проверка. В хода на същата
било установено, че от страна
на Н.К. ЕТ не е подадена дължимата справка-декларация по ЗДДС за данъчния период 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г. в законоустановения
срок до 14.12.2018 г. По този повод на 20.12.2018 г. до адреса на Н.А.К. и ЕТ
гр.Белослав ж.к.Младост бл.1 вх.3 ет.3 ап.39 била изпратена покана да се яви в
7-дневен срок в ТД на НАП Варна за подаване на справка-декларация за месец 11
година 2018 г. и съставяне на АУАН за нарушение на чл.125 ал.5 от Закона за
данък върху добавената стойност/ЗДДС/. Писмото с обратна разписка било върнато с
отбелязване, че на 07.01.2019 г. Н.А.К. лично е получила
поканата.
На 24.01.2018 г. против
Н.А.К. ЕГН ********** бил съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № F468244 от
инспектора по приходите П.Б.. В него било описано констатираното нарушение, а именно, че Н.А.К. ЕГН ********** като Н.К. ЕТ не е изпълнил задължението си да подаде
справка-декларация по ЗДДС за данъчен период
01.11.2018 г. - 30.11.2018 г. в териториалната дирекция по регистрацията си -
ТД на НАП гр.Варна в законоустановения
срок до 14.12.2018 г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.125 ал.5 от ЗДДС. АУАН бил съставен в отсъствието на
нарушителя на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН.
Била изпратена покана изх.№
575-170/24.01.2019 г. до Н.А.К. на
адрес гр.Белослав ж.к.Младост бл.1 вх.3 ет.3 ап.39 да се яви в 7-дневен срок в ТД на НАП Варна за връчване
на АУАН – в известие за доставяне от
25.01.19 г. има отбелязване „непотърсена“.
На 09.01.2019 г.
в ТД на НАП гр.Варна е подадена справка-декларация
по ЗДДС за данъчен период 01.11.2018 г. - 30.11.2018 г. за Н.К. ЕТ.
На 01.04.2019 г.
АУАН бил връчен на Н.А.К. от главен специалист при Община Белослав М. М.. При предявяването на акта К. не направила
възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са депозирани
и писмени възражения.
Въз
основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган изцяло възприел описаната в акта фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушението – по чл.125 ал.5 от ЗДДС. Административно-наказващият орган на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС наложил
на Н.А.К. в т.ч.
и като ЕТ Н.К. ЕГН **********, с адрес ***,
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно-наказателната преписка, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи и не се оспорва
от страните.
При така установената
по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
АУАН е издаден от
орган по приходите – инспектор по приходите П.В.Б. при ТД на НАП гр.Варна
съгласно изискванията на чл.193 ал.2 от ЗДДС.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – директора на Дирекция
Обслужване в ТД на НАП гр.Варна съгласно изискванията на чл.193 ал.2 от ЗДДС и
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е
приел, че е реализирано нарушение по чл.125 ал.5 от Закона за данък върху
добавената стойност. Нормата на чл.125 ал.5 от ЗДДС вменява в задължение на
данъчно регистрираното лице да подава декларациите по ал.1 и 2 до 14-то число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. По делото
е установено, че към датата на проверката - 20.12.2018 г. Н.К. ЕТ не е изпълнил
задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период
01.11.2018 г. – 30.11.2018 г. Нарушението е било установено от служители на ТД
на НАП-Варна. Законодателят е предвидил за извършено нарушение на разпоредбите
чл.125 ал.1 от ЗДДС да се ангажира на основание чл.179 от ЗДДС обективната отговорност
на физическото лице или едноличния търговец. Наложено е административно
наказание имуществена санкция в минималния законоустановен
размер от 500 лева.
Наказателното постановление
е незаконосъобразно поради следните основания:
На първо място:
Съдът счита, че е
допуснато от административно-наказателния орган нарушение при определяне на субекта
на административно-наказателната отговорност.
Задължението по чл.125
ал.1 от ЗДДС за подаване на справка-декларация е за регистрираното лице –
физическо лице, юридическо лице или едноличен търговец
Безспорно е установено,
че по ЗДДС е регистриран Н.К. ЕТ, следователно за ЕТ е налице задължението да подава декларациите по чл.125 ал.1 от ЗДДС до 14-то число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се
отнасят и единствено от ЕТ може да се търси отговорност при
неизпълнение на това задължение.
АУАН е съставен срещу Н.А.К.
като физическо лице с посочен ЕГН. Наказателното постановление е издадено срещу
Н.А.К., като ръкописно е добавено „в т.ч. и като ЕТ“Н.К.“ с посочен ЕГН на
лицето и адрес гр.Белослав ж.к.Младост бл.1 вх.3 ет.3 ап.39, който се
явява едновременно постоянен и настоящ адрес на Н.А.К. и седалище и адрес
на управление на ЕТ Н.К. Наложено е
наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на Н.А.К., като ръкописно е
добавено „в т.ч. и като ЕТ“Н.К.“ с посочен ЕГН на лицето и същия адрес. По този начин не може
да се разбере волята на административно-наказващия орган дали санкционира Н.А.К.
като физическо лице или ЕТ Н.К. за да се прецени законосъобразността на вида и
размера на наложеното административно наказание. Това според съда е съществено
процесуално нарушение, водещо до нарушаване на правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице да разбере кой
точно субект е наказан с оглед организиране на адекватна защита.
На второ място:
В конкретния случай
административно-наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН.
Тази правна норма не дава възможност за налагане на административно наказание,
въпреки обстоятелството, че нарушителят е извършил деянието виновно, след като
има основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий за
маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се
изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения.
Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите за вината,
вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се прилагат разпоредбите
на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Преценката за
„маловажност” на случая подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълк.
н.д. 1/2005 г./, доколкото е свързана с правилното приложение на материалния
закон е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на
обжалваното решение.
В чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания е
предвидено изискване към административно-наказващия орган да издаде наказателно
постановление едва след като установи, че нарушителят е извършил деянието
виновно и ако няма основания за прилагането на чл.28 и 29. Това предполага в
наказателното постановление административно-наказващият орган да обоснове защо
не прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да бъдат изложени мотиви защо е
приел, че не са налице предпоставките на чл.28. Липсата на мотиви относно
приложение на чл.28 води до невъзможност да се прецени дали
административно-наказващият орган е упражнил правомощията си по налагане на
административно наказание в съответствие с целите на закона, което е едно от
изискванията за законосъобразност на наказателното постановление. Административно-наказващият
орган се е задоволил само с това да посочи в наказателното постановление, че не
са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. След като законодателят е предвидил
възможност за приложение на чл.28 от ЗАНН за всички административни нарушения,
включително и за тези по ЗДДС, то административно-наказващият орган е следвало
да изложи мотиви защо не е приложил чл.28 от ЗАНН и защо е определил този
размер на наказанието. Като не е направил това, административно-наказващият
орган не е обосновал упражняването на предоставените му правомощия в
съответствие с целите на закона, поради което издаденото наказателно
постановление се явява постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила.
Съдът счита, че в случая е налице маловажен случай. Действително
декларацията не е подадена в срок до 14.12.2018 г. включително. Това е станало на
09.01.2019 г. Но от нарушението няма настъпили вредни последици за държавата,
ЕТ или неговите работници и служители. Обществената опасност на деянието е
изключително ниска. След като са били налице тези обстоятелства,
административно-наказващият орган е следвало да не налага наказание, а да
предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. Като не е изпълнил това свое задължение,
административно-наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания и наказателното постановление
се явява незаконосъобразно.
Воден от гореизложените съображения, съдът постанови решението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :