РЕШЕНИЕ
Гр. С., 03.09.2011г.
В ИМЕТО
Н А НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 2 състав в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТИНА РУБИЕВА
при секретаря Ю.А. и с
участието на прокурора…., като разгледа докладваното от съдия Рубиева гр. д. №11118/09г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 59 и чл. 86
от ЗЗД.
В исковата молба и в две последователни
молби-уточнения, съответно от 08.02.2010г. и от 23.03.2010г. ищцата – М.Д.И.
твърди, че с ответника са обикновени съсобственици при равни квоти от 1/2
идеални части на следния недвижим имот: апартамент №13, находящ се в гр. С., Столична
община, район „В.”, жк „З.**”, бл.*, вх.*, ет. *, със застроена площ от 57.36 кв.м. Твърди, че
ответникът е закупил своята 1/2 идеална част със заемни средства, а именно по силата
на сключен договор за банков кредит от 09.02.2007г. с „У. Б.” АД. Твърди, че върху
описания недвижим имот-апартамент тя и ответникът са учредили договорна ипотека
в полза на банката. Твърди, че по този договор за ипотека от 08.02.2007г. тя е
станала на кредитополучателя-ответник ипотекарен длъжник. Твърди, че ответникът в един
продължителен период от време не е заплащал вноските по предвидения в договора
за банков кредит погасителен план, поради това банката е направила кредита
предсрочно изискуем, снабдила се е с изпълнителен лист и е образувала
изпълнително производство. Твърди, че е предстояло изнасянето на съсобствения им имот на публична продан, поради това и за
да осуети проданта, те е изплатила дълга на ответника към банката. Твърди, че е
внесла, вместо ответника следните суми: 132.76 евро, внесени на 09.07.2007г.;
4000 евро, внесени на 25.04.2008г.; 9 105 евро, внесени на 18.07.2008г.,
както и сумата от 2 077.49 лв., включваща: 1293лв. – нотариална такса;
585.50 лв. – такса в полза на банката; 156.44 лв. – нотариална такса и 42.55лв.
– такса за вписване на договор. Поддържа, че платените от нея суми
представляват лични средства. Твърди, че с изплащането на тези суми, тя е
изплатила чужд дълг, поради това за нея възниква правен интерес да иска
ответникът да бъде осъден да й ги върне. Претендира и лихви за забава, както
следва: върху сумата от 132.75 евро – 44.46 евро за периода от 09.07.2007г. до
13.11.2009г.; върху сумата от 4000 евро – 872.47 евро за периода от
25.04.2008г. до 13.11.2009г.; върху сумата от 9 105 евро – 1668.10 евро за
периода от 18.07.2008г. до 13.11.2009г. или общо сумата от 2585.03 евро, като
предявява иска за лихви за забава като частичен в размер на 1 924.25 евро.
Претендира и лихви за забава върху сумата от 2 077.49 лв. в размер на
380.61лв. за периода от 25.04.2008г. до 13.11.2009г. Предявява претенция за
законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът – Г.Н.Н. оспорва предявените искове, като
твърди, че изложеното в исковата молба и двете молби-уточнения не отговаря на
обективната истина. По същество моли исковете да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани. Претендира заплащане на направените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, на основание чл. 235 ГПК приема за
установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт за продажба на недвижим имот №30,
том І, рег. №419, дело №29/2007г. е видно, че на 08.02.2007г. А.А.С. е продал
на М.Д.И. и Г.Н.Н. следния свой собствен недвижим имот: апартамент №13, находящ
се в гр. С., Столична община, район „В.”, жк „З.**”,
бл.*, вх.*, ет. *, със застроена площ от 57.36 кв.м.
От приложен по делото нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №31, том І, рег. №420, дело № 30/2007г. е видно, че на
28.11.2006г. „Б.” АД е предоставило на Г.Н.Н. банков кредит за покупка на недивжим имот в общ размер на 19 400 евро, от които
8 750 евро за покупка на 1/2 идеална част от недвижим имот, който се
ипотекира, и 10 670 евро за ремонт в него, при условията на договор за
банков кредит №38/170 от 09.02.2007г. В т. ІІ е вписано, че за обезпечаване погасяването
на всички вземания на кредитора по Договора за банков кредит, Г.Н. и М.И.
учредяват в полза на кредитора договорна ипотека върху описания по-горе
апартамент. В т.V страните са се договорили, че при неизпълнение на която и да
е от клаузите на договора за банков кредит от страна на кредитополучателя,
кредиторът има право да направи кредитът предсрочно изискуем в пълен размер и
да пристъпи към събиране на изискуемите си вземания чрез продажба на
ипотекирания имот.
По делото е представен изпълнителен лист от
05.12.2007г., по силата на който СРС, 28 състав е осъдил Г.Н.Н. да заплати на „У.
Б.” АД сумата от 19 589.49 евро по договор за банков кредит №38/09.02.2007г.,
на основание чл. 237, б.”в” от ГПК /отм./
Съгласно представен договор за встъпване в дълг от
25.04.2008г., подписан между „У. Б.” АД – от една страна и М.Д.И. – от друга
страна като солидарен длъжник, последната е изявила желание да встъпи в дълга
на кредитополучателя – Г.Н. по смисъла на чл. 101,
във вр. с чл. 121 от ЗЗД. С договора страните са се
договорили солидарният длъжник да изплати дълга, при посочените условия и
срокове, като преди подписване на процесния договор
солидарният длъжник е внесъл сумата от 4 000 евро. Договорът е с
нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус З. Т..
По отношение на сумата от 4000 евро и в подкрепа на
твърденията си, че същата представлява лични средства на ищцата последната е
представила договор за заем от 25.04.2008г., сключен между Х.В.Ц. –заемодател и
М.Д.И. – заемополучател, по силата на който
заемодателят е предоставил на заемополучателя сумата
от 4000 евро за срок от два месеца.
Видно, от приложена по делото вносна бележка от
25.04.2008г. в полза на Г.Н.Н. е внесена сума в размер на 4000 евро, като
основание е отбелязано: „пог. вноска по дог. за встъпв. в дълг 25.04.2008г. за кредит №38/09.02.2007г.”, а
като вносител е отбелязан: Х.В.Ц..
Съгласно приложена по делото разписка Х.В.Ц. е
удостоверил, че на 16.01.2009г. е
получил от А. И. В. с ЕГН: ********** сумата от 4 500 евро, представляваща
главница и лихва по договор за заем, сключен между него и М.И. от 25.04.2008г. Ответната
страна не е оспорила двата документа по смисъла на чл. 193 от ГПК, поради това
съдът следва да зачете тяхната доказателствена сила при постановяване на своето
решение.
От приложено по делото удостоверение за раждане, се
установява, че А. И. В. с ЕГН: ********** е майка на М.Д.И..
По делото е представена сметка/фактура по чл. 89 от ЗННД №1814/30.04.2008г., относно платена нотариална такса в полза на нотариус З.
Т. в общ размер от 156.44 лева, като основание е отразено: „дог. вст. в дълг от 25.04.2008г.”.
От представено преводно нареждане от дата:
25.04.2008г. е видно, че М.И. е внесла сумата от 42.55 лв., а като основание за
плащане е отразено: „такса за встъпване в дълг”, като наредител
е посочено: З. Т. в полза на „У. Б.” АД.
От вносна бележка от 09.07.2007г. е видно, че в полза
на Г.Н.Н., М.Д.И. е внесла сума в размер на 132.75 евро, а като основание е
отбелязано: „вноска декл. сем.
в-ка”.
По отношение на сумата от 9105 евро ищцата е
представила предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
09.06.2008г., по силата на който М.Д.И. и Г.Н.Н., като продавачи са се
задължили да продадат на купувача – С.И.И. собствения си недвижим имот, описан
по-горе за цената, посочена в договора, при определен погасителен план. В т.
1.2.1 купувачът се е задължил да плати сумата от 22 000 евро – като задатък (капаро) при подписване
на договора. В т. 5.4 от двустранно подписания предварителен договор страните
са се договорили, че договорът служи и като разписка за получения задатък
(капаро) в размер на 22 000 евро.
Съобразно извлечение от сметка от 18.07.2008г. в полза
на „У. Б.” АД са внесени общо 18 195.38евро /за погасяване на законна
лихва, просрочена главница и за погасяване на главница/. За тази сума ищцата
излага твърдения /в молба от 08.02.2010г./, че е получена от даденото капаро,
като тя е следвало да получи от тази сума 1/2, която съответства на
притежаваната от нея 1/2 идеална част от имота-предмет на предварителния
договор.
По отношение на останалите претендирани
суми в размер на 1293 лв. – платена такса за ЧСИ – Ч. и в размер на 585.50 –
такса за Б. ищцата е представила протокол от 23.07.2008г. към предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот. Видно от приложения протокол
/лист 22 от делото/ същият е подписан от М.И., като продавач и С.И. като
купувач, като срещу името на Г.Н. не е положен подпис. Този протокол е оспорен
от ответната страна с възражението, че липсва негов подпис, а следователно и
липсва съгласие, относно приетото с него.
По делото е приложено удостоверение за граждански
брак, сключен на 04.04.2007г. между Г.Н. и М.И..
В подкрепа на своето твърдение, че от месец септември
2007г. страните по делото са във фактическа раздяла ищцата е ангажирала гласни
доказателства – св. Х.В.Ц.. В съдебно заседание свидетелят установява, че
познава ищцата от повече от 10 години, докато с ответника се е запознал след
2009г. Свидетелят заявява, че към края на м. юни 2007г. М. е поканила на гости
него и жена му, за да видят новороденото бебе на ищцата и новото й жилище,
което се намирало в „З.**”. Излага, че му направило впечатление, че М. ги
посреща сама с бебето, а съпругът й го няма. Свидетелят поддържа, че в периода
от месец юни 2007г. до месец септември, октомври 2007г., няколко пъти той и
съпругата му са посещавали М., но не са заварвали ответника. Заявява, че в края
на 2007г. М. му се е обадила с притеснението, че апартаментът им е изнесен на
публична продан, като му обяснила, че съпругът й е изтеглил кредит, по който е
бил „заложен” апартамента, но поради неплащане на
кредита от негова страна, той е станал изискуем. Свидетелят си спомня, че
ищцата му е споделила, че са в лоши отношения със съпруга й именно поради неплащане на сметки и кредити. Заявява, че по негови
наблюдения страните са имали влошени отношения след месец юни 2007г. и не са
живеели заедно. В периода от 2007г. – 2009г. излага, че е посещавал ищцата, но
никога не е виждал съпруга й в жилището. Свидетелят си поддържа, че с ищцата са
подписали договор за заем, като парите са били внесени веднага, съгласно
споразумение с банката, което М. е сключила.
Приетата по делото ССЕ е дала заключение, относно
размера на претендираните лихви за забава.
Преценявайки релевантните за спора обстоятелства,
настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда останалите събрани по
делото писмени доказателства, тъй като от същите не се установяват относими по делото факти.
При така очертаната фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства, че ищцата е платила вместо ответника негови задължения, претенциите на ищцата следва да се квалифицират по чл. 59 от ЗЗД. Посочената норма урежда състав, от който възниква вземане за изравняване на неоснователно обогатяване. Този състав включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите. Следователно, за да се направи такава квалификация следва да са изложени твърдения в исковата молба, че между ищцата от една страна и ответникът от друга няма възникнало валидно правоотношение, което да оправдае имущественото разместване.
За да бъде уважен така
предявеният иск, трябва да
е налице увеличение на имуществото на едно лице
за сметка на имуществото на друго лице
и да липсва друга възможност за правната защита
на обеднелия, да е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника произтича от един
и същ факт или от обща
група факти. При това неоснователно
обогатилият се за сметка на
другиго дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, но само до
размера на обедняването. Ако има разлика между
тези две стойности се дължи
връщане на по-малката между обедняването и обогатяването.
От представените писмени доказателства се установи, че
ищцата и ответникът са съсобственици, като всеки един от тях притежава по 1/2 идеална
част от процесния апартамент, тъй като същият е
придобит преди сключването на гражданския им брак. По безспорен начин се
установи, че на Г.Н. е бил отпуснат банков кредит за покупката на 1/2 идеална
част от процесния апартамент, като за обезпечаване
погасяването на всички вземания на кредитора по договора за банков кредит двете
страни по настоящия спор са учредили в полза на кредитора договорна ипотека
върху съсобствения си апартамент. По делото се
установи, че на 25.04.2008г. ищцата е сключила с банката-кредитор договор за
встъпване в дълга на кредитополучателя.
Спорен по делото е въпросът относно произхода на
средствата, които ищцата твърди, че е платила за погасяване на задълженията на
ответника по сключения от него договор за банков кредит.
От събраните гласни доказателства, които съдът кредитира
като обективни и дадени в резултат на преки впечатления, съдът приема за
доказано твърдението на ищцата, че страните са във фактическа раздяла от
септември 2007г. При това положение платената от ищцата на 09.07.2007г. сума от
132.75 евро е извършена като разход по време на съвместното съжителство на
съпрузите. По делото от страна на ищцата, в чиято доказателствена тежест е да
установи, че това са нейни лични средства, не бяха ангажирани доказателства,
поради това съдът приема, че по отношение на тази сума презумпцията за
общността на средствата на двамата съпрузи в случая не следва да се счита за
оборена. С оглед на изложеното за сумата от 132.75 евро исковата претенция е неоснователна
и недоказана и подлежи на отхвърляне.
По отношение на сумата от 4000 евро, платена на
25.04.2008г. От приетото по-горе следва извода, че тази сума е платена по време
на фактическата раздяла на съпрузите. На следващо място, от събраните и неоспорени писмени доказателства – договор за заем и
разписка, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че това са
лични средства на съпругата. Следователно презумпцията за общността на
средствата на двамата съпрузи по отношение на тази сума може да се счита за
оборена. Щом като съпругата по време на фактическата раздяла със свои средства
е погасила задължение на ответника, то тя може да претендира за заплащане на
този разход и за неоснователно обогатяване на съпруга-ответник, който не е
участвал в извършването на този разход. Предвид изложеното исковата претенция
за сумата от 4000 евро се явява основателна и доказана.
По отношение на сумата от 9105 евро, платена на
18.07.2008г. От приетото по-горе следва, че тази сума е платена по време на
фактическата раздяла на съпрузите. На следващо място, от събраните и неоспорени писмени доказателства – предварителен договор за
продажба, който служи като разписка за платената от купувача на продавачите сума
в размер на 22 000 евро като капаро, както и от признанието на ищцата на
неизгоден за нея факт, че половината от тази сума се следва на ответника и тя
не я претендира, а другата половина й се дължи на нея, но я е внесла по
сметката на кредитополучателя, съдът приема, че 11 000
евро /1/2 от 22 000 евро/ представляват лични средства на ищцата.
Следователно презумпцията за общността на средствата на двамата съпрузи по
отношение на тази сума може да се счита за оборена. На следващо място по делото
се установи, че действителната сума, която е внесена от страните на
18.07.2008г. е в размер на 18 195.38 евро – следователно 1/2 от тази сума
в размер на 9 097.69 евро е припадащата се на ищцата. Щом като съпругата
по време на фактическата раздяла със свои средства е погасила задължение на
ответника, то тя може да претендира за заплащане на този разход и за
неоснователно обогатяване на съпруга-ответник, който не е участвал в
извършването на този разход и с която сума последният се е обогатил са сметка
на обедняването на ищцата. Предвид изложеното исковата претенция за сумата от
9 097.69 евро се явява основателна и доказана, а до пълния размер от 9105
евро подлежи на отхвърляне.
По отношение на сумите от 1293 лв. и 585.50лв., за
които ищцата твърди, че страните са се споразумели в протокол към предварителен
договор, че следва да се заплатят поравно от всяка. Ответната страна оспори
този документ с възражението, че ответникът не го е подписал. По своята правна
същност този протокол представлява частен свидетелстващ документ и същият не
може да се противопостави на страната, която не го е подписала, тъй като той
представлява извънсъдебно писмено твърдение на
заинтересуваната страна и няма доказателствена сила. Други доказателства, в
тази връзка, от ищцата, която носи доказателствена тежест за тези
обстоятелства, не са ангажирани. Предвид изложеното исковата претенция следва
да бъде отхвърлена за сумите от 1293лв. и 583.50лв.
По отношение на претендираните
суми от 156.44лв., платена на 30.04.2008г. и 42.55 лв., платена на 25.04.2008г.
От приетото по-горе се установи, че тези суми са платени по време на
фактическата раздяла на съпрузите, като основание за плащането им е посочен:
договорът за встъпване в дълг от 25.04.2008г., а като вносител: ищцата. Доказателствената
сила на разплащателните документи не е оспорена от насрещната страна, поради
което съдът следва да я зачете. Следователно презумпцията за общността на
средствата на двамата съпрузи по отношение на тези суми може да се счита за
оборена. Щом като съпругата по време на фактическата раздяла със свои средства
е погасила задължение на ответника, то тя може да претендира за заплащане на
този разход и за неоснователно обогатяване на съпруга-ответник, който не е
участвал в извършването на този разход. С оглед на приетото ответникът се е
обогатил с платените за негова сметка суми в размер на 156.44лв. и 42.55лв.
По
отношение исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Задължението
по чл.59 от ЗЗД не е скрепено със срок за изпълнение по смисъла на чл.84, ал.1
от ЗЗД. При това положение и на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД то е изискуемо
след покана, като това е и момента, от който насетне длъжникът изпада в
състояние на забава. Покана за плащане на процесните
задължения е отправена едва с настоящата искова молба. При това положение за
времето от 25.04.2008 г. до 13.11.2009г. ответникът не дължи лихви и
претенцията за присъждане на сумата от 2 585.03 евро, предявена като частичен
иск от 1924.25 евро и 380.61лв. са изцяло неоснователни. Лихви се дължат,
считано от 13.11.2009г. до окончателното изплащане.
С оглед изложените по-горе съображения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата следните суми: в евро: 13 097.69
евро, а до пълния предявен размер от 13 237.75 евро исковата претенция следва
да бъде отхвърлена; в лева: 198.99 лв., а до пълния предявен размер от
2 077.49 лева следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на ищцата се дължат разноски в
размер на 3577 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на
ответника разноски, съобразно отхвърлената част на исковете в размер на 393лв.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 59 ЗЗД Г.Н.Н.,***, Търговски дом, кантора №148 – адв. С. адв. Й. да заплати на М.Д.И.,***
сумата от 13 097.69 евро /Тринадесет хиляди
деветдесет и седем евро и 69 евроцента/, ведно със
законната лихва от 13.11.2009г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за разликата до пълния предявен размер от 13 237.75 евро, както и да
заплати сумата от 198.99лв. /Сто
деветдесет и осем лева и 99ст./, ведно със законната лихва от 13.11.2009г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен
размер от 2077.49 лв., както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 3577лв./Три хиляди петстотин
седемдесет и седем лева/, като разноски.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД, предявени
от М.Д.И. против Г.Н.Н. в размери съответно от 1 924.25 евро – частичен от
пълния размер от 2585.03 евро и от 380.61 лв., като неоснователни за периода от
25.04.2008г. до 13.11.2009г.
ОСЪЖДА М.Д.И. да заплати на Г.Н.Н. сумата от 393 лв. /Триста
деветдесет и три лева/, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението до страните.
СЪДИЯ: