№ 4719
гр. София, 30.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110147852 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на ответника – „.......................“ ЕАД, за
изменение на Решение № 12293/11.07.2023 г. по гр. дело № 47852/2022 г. на
Софийския районен съд, 28. състав (настоящото дело), в частта за разноските.
В молбата се сочи, че от ответника не се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение, тъй като по делото липсват доказателства ищцата да е
материално затруднено лице. В условията на евентуалност ответникът
посочва, че присъденият от съда размер на адвокатското възнаграждение не
кореспондира с действителната правна и фактическа сложност на делото,
поради което моли да бъде намален. Претендира разноски.
В законоустановения срок, започнал да тече на 14.09.2023 г., е постъпил
отговор от ищцата Р. Б. Г., чрез адвокат С. Д., в който моли молбата за
изменение на решението да бъде оставена без разглеждане, а в условията на
евентуалност – без уважение.
При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че
молбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащо на допълване
решение от страна, срещу интереса на която е постановено същото (осъдена е
за заплати адвокатско възнаграждение), и в двуседмичния срок по чл. 248, ал.
1 ГПК. В случая не се изисква страната да е представила списък на
разноските, тъй като се оспорват разноските на насрещната страна по делото,
а представянето на списък на разноските е предпоставка за искане за
изменение на решението единствено по отношение на направените от
подалата списъка страна разноски.
Настоящият съдебен състав констатира, че молбата е редовна като
отговаряща на изискванията на чл. 102, ал. 1 ГПК, и е подадена от
пълномощник с пълномощно по делото (на лист 38 от същото).
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
В чл. 38, ал. 1 ЗАдв са предвидени три хипотези, при които адвокатът
1
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: лица, които имат
право на издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или на
друг юрист. Доколкото в посочената разпоредба липсва изискване клиентът
да доказва наличието на някое от посочените основания, решението дали да
окаже безплатна помощ, е въпрос единствено на преценката на самия адвокат.
При липса на възражения или противоречащи данни по делото – за липса на
основание, посочено в цитираната разпоредба, се заплаща адвокатски
хонорар.
В случая обаче ответникът оспорва наличието на соченото в договора за
правна защита и съдействие на ищцата основание за защита чрез безплатна
адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – наличие на материално
затруднение. В практиката на Върховния касационен съд (ВКС) обаче са
възприети две противоречиви становища какво следва да се направи, ако
насрещната страна възразява за това, че ползвалата безплатна правна помощ
страна няма основания за това. В този смисъл е неправилна констатацията на
състав на ВКС в Определение № 43/10.02.2022 г. по гражданско дело №
2611/2021 г., IV ГО (което цитира и други актове), че е налице константна
практика, че преценката дали са налице основания за оказване на безплатна
правна помощ била само на адвоката и не подлежала на съдебна преценка.
Практиката на ВКС е противоречива – в Определение № 163/13.06.2016 г. по
гражданско дело № 2266/2016 г., I ГО, е прието точно обратното – по
принцип страна, ползвала безплатна правна защита от адвокат не следва да
доказва основанието, на което такава се полага, но ако насрещната страна
оспори това основание и докаже, че то не съществува, разноски не се
присъждат поради наличие на очевидна злоупотреба. Настоящият съдебен
състав приема за правилна втората теза, тъй като иначе се оказва, че
насрещната страна няма как да опази имуществото си (нейно основно право
според чл. 17 от Конституцията), дори да успее да докаже злоупотреба – чл. 3
ГПК и принципите на правото не допускат подобна ситуация.
Ответникът обаче не е ангажирал доказателства, че ищцата не е в
затруднено положение и има имущество, поради което тези негови
оплаквания са неоснователни.
По отношение на заявеното при условията на евентуалност искане за
намаляване на присъдения размер на адвокатско възнаграждение, настоящият
съдебен състав намира, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева не съответства на действителната правна и фактическа сложност
на делото. В решението си съдът е приложил Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, но практиката на Съда на
Европейския съюз – т. 3 от Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 Ем
акаунт БГ, забранява на настоящия съдебен състав да прилага тази тарифа
поради противоречието с чл. 101, пар. 2 ДФЕС. Поради това с оглед на
факта, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност,
протекло е в едно заседание и е с интерес от 916,08 лева, на адв. Д. следва да
се присъдят само 200 лева адвокатско възнаграждение, като решението се
отмени за разликата над 200 лева до присъдените 400 лева.
2
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК по искане на „.......................“
ЕАД Решение № 12293/11.07.2023 г. по гр. дело № 47852/2022 г. на
Софийския районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като
ОТМЕНЯ Решение № 12293/11.07.2023 г. по гр. дело № 47852/2022 г.
на Софийския районен съд, 28. състав В ЧАСТТА, с която „.......................“
ЕАД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: ................, е
осъдено да заплати на адвокат С. Й. Д., с ЕГН: **********, с адрес на
упражняване на дейността: ....................., сума в размер на разликата над 200
лева (двеста лева) до пълния присъден размер от 400 лева (четиристотин
лева) – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищцата Р. Б. Г. в настоящото производство, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на „.......................“ ЕАД за изменение на Решение №
12293/11.07.2023 г. по гр. дело № 47852/2022 г. на Софийския районен съд,
28. състав, за изменение на отговорността за разноски в останалата му част.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3