Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 1278/16.6.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІ-и състав,
в открито съдебно заседание, проведено на девети юни две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при участието на секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от докладваното
от съдия Хубчева адм. дело № 526 по описа на съда за 2023 год., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 276 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба, наименована „искане“, с правно основание чл. 276,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, подадена
от Н.Н.А., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора
– Пазарджик, съдържаща искане за прекратяване незаконосъобразното действие на
Началника на Затвора – Пазарджик, във връзка с отказа му да осигури на лицето физическа
активност и спорт всеки ден по един час извън времето, определено за престой на
открито, по смисъла на чл. 163 и чл. 164, и двата от ЗИНЗС и чл. 151 от ППЗИНЗС,
за да може да тренира всеки ден един час отделно от престоя му на открито. Според
изложеното, в Затвора – Пазарджик няма зала за фитнес от 2021 год., когато е
била закрита. Твърди, че се чувства зле като не тренира, както и че спортът му помага да подобрява психо-физическото му
състояние и успява да заспива по-лесно. Моли съда да постанови
разпореждане, с което да задължи Началника на Затвора – Пазарджик, да прекрати
действията си, обективирани в отказ от 12.05.2023 год., поставен върху молбата
на жалбоподателя до Началника на Затвора – Пазарджик от 09.05.2023 год. Не са
направени доказателствени искания с подаване на жалбата.
Съдът следва да посочи, че искането е подадено като такова по чл. 277, ал.
2 от ЗИНЗС и е за прекратяване на действия и бездействия на орган по изпълнение
на наказанията, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 09.06.2023 год. жалбоподателят
се явява лично и се представлява от назначения му от съда служебен защитник адв.
Н. Н. Л. от АК – Пазарджик, който поддържа жалбата и излага доводи за нейната
основателност. Изтъква, че по безспорен начин се доказва, че лицето е лишено от
възможността да извършва физически упражнения. Лишеният от свобода упражнява
престой на открито в трето каре, където няма фитнес уреди, които да използва.
Мотивира се с довода, че това е престой на открито, а на него отделно не му е
осигурен един час допълнително за спортна дейност. Моли съда да уважи искането
му като постанови разпореждане, с което да задължи Началника на Затвора – Пазарджик
да му осигури физическа активност и спорт всеки ден по един час извън времето,
определено за престой на открито, за да може да спортува. Не се представят
писмени доказателства. Депозирани са писмени бележки.
Ответната страна – Началникът на Затвора – Пазарджик, не се явява лично,
представлява се от пълномощника му юрисконсулт Р.. В писмено становище от
07.06.2023 год. и в писмен отговор от 09.06.2023 год., депозирани по делото
преди датата на откритото съдебно заседание, се излагат доводи за
неоснователност на жалбата. Посочва се, че лишеният от свобода е осъдено лице,
изтърпяващо присъда № 78 от 12.04.2010 год. постановена по НОХД № 112 от 2009
год. на Окръжен съд – Хасково, с което на осн. чл. 116 от НК му е наложено
наказание „доживотен затвор“, поради което в пенитенциарното заведение е
настанен в „Зона с повишена сигурност и охрана“ и провежда престоя си на
открито на 3-то и 4-то „каре“ отделно от другите лица в затвора. На мястото за
престой на открито са обособени двете „карета“ заградени с оградна мрежа и
бодлива тел с височина 2,6 м. – 2,8 м., като в „карето“ са поставени лежанка,
успоредка, щанги и тежести, за да могат лишените от свобода по време на престоя
на открито да тренират фитнес упражнения, за да поддържат физическото си здраве
в кондиция в резон с предписанията на чл. 163 от ЗИНЗС. Изтъква, че съгласно
чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС – лишените от свобода имат право на престой на
открито не по-малко от един час на ден и Н.А. многократно се е възползвал от
правото си за провеждане на престой на открито, като след подадена от него
декларация с оплаквания относно невъзможността да провежда престоя си на
открито с доживотно осъдения Д. П. Г., жалбоподателят се извежда отделно в
същия период. Също така, предвид изискванията на чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС, А. е
включван в мероприятия по чл. 148 от ППЗИНЗС. В последното – турнир по табла,
проведено на 15.05.2023 год. и 16.05.2023 год. с доживотно осъдени лица, лицето
е взело участие. По отношение на искането на лишения от свобода А. за
удължаване на престоя на открито съгласно чл. 71, ал. 11 от ППЗИНС до този
момент той не е предявил такова искане пред медицинските специалисти в Затвора –
Пазарджик, не са известни хронични заболявания, налагащи такава нужда. Счита,
че законодателят е дал правна възможност при оперативна самостоятелност на
началниците на затвори как да определят начините, по които лишените от свобода
да ползват допълнително време за тренировка, а не правно задължение, което да
бъде задължително осигурено от администрацията на затвора. Този въпрос е уреден
с оглед големите различия между отделните затвори по отношение на наличния
сграден фонд, различния брой обособени „карета“, брой на отделения и свободни
килии за обособяване на фитнес зали на закрито, отделно от спалните помещения в
затвора. Това е така заради особеностите по отношение на вдигането на шум по
време на фитнес и спортните занимания, тракането на металните дискове и
лостове, кънтящите удари по боксовата круша, смущаващи почивките и съня през
деня на другите лишени от свобода в затвора, от което се трупа ненужно
напрежение в затвора. Счита, че е изпълнил своите задължения и не са налице
незаконосъобразни действия, насочени към жалбоподателя. Не следва да се
удовлетворяват индивидуалните навици и предпочитания на всеки от лишените от
свобода. Моли за отхвърляне на жалбата. Представя писмени доказателства и
писмени бележки.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна, следното:
От представената и приета по делото справка вх. № 4692 от 02.06.2023 год.
на Началника на Затвора – Пазарджик (л. 5 от делото) се установява следното: Н.Н.
Азис е осъдено лице, изтърпяващо присъда № 78 от 12.04.2010 год. постановена по
НОХД № 112 от 2009 год. на Окръжен съд – Хасково, с което на осн. чл. 116 от НК
му е наложено наказание „доживотен затвор“. В пенитенциарното заведение е
настанен в 1-во отделение – „Зона с повишена сигурност и охрана“, съгласно Протокол
№ 41 от 02.04.2020 год. по описа на Затвора гр. Пазарджик, след изслушването му
на разпределителна комисия на съответната дата и в съответствие с правомощията
на началника на затвора. Лицето провежда престоя си на открито на 3-то и 4-то „каре“
отделно от другите лица в затвора. Лицето е с изключително висока степен на
криминална заразеност и асоциалност, манипулативен и комбинативен с изразени
негативни нагласи по отношение на правоохранителните органи. Демонстрира
претенциозност, пасивна враждебност и провокативност посредством опозиционни
прояви от различен характер. Същият е преценен като носител на потенциално
висок риск от нарушения в условията на пенитенциарна изолация. Налице е нисък
риск от нанасяне на сериозни вреди на служители или други лишени от свобода,
който реактивно може да градира към висок, изразяващ се в директна физическа
агресия. Жалбоподателят е с висок риск от отклонение от охраняема среда и с висок
риск от рецидив на престъплението. Наказван е многократно за нарушения от
различен характер. Системен нарушител е на установения в затвора ред. Липсва
мотивация за промяна на криминалното поведение.
По отношение на искането на жалбоподателя, предмет на настоящия спор, в
справката е посочено, че в рамките на пребиваването му в 01-во отделение на Затвора
– Пазарджик (Зона за повишена сигурност и охрана) на А. изцяло е подсигурено
реализирането на правото му по чл. 86, ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС и чл. 71, ал. 3 и
ал. 4 от ППЗИНЗС при спазване изискванията на ал. 10 от същия член и във връзка
с чл. 197, ал. 2 от ЗИНЗС. Лишеният от свобода многократно се е възползвал от
правото си по чл. 71, ал. 12 от ППЗИНЗС, което е в пряко противоречие с оплакванията
му. В съответствие с изискванията на чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС, същият е включван
в мероприятия по чл. 148 от ППЗИНЗС. Също така е изложено, че искането на А. е
неоснователно, тъй като не се съдържат конкретни данни за извършени нарушения
или ограничени права от администрацията на затвора, а отразява единствено
субективни и изкривени възприятия на лишения от свобода и осъзнато желание за
злепоставяне на институцията и отделни нейни служител по повод изпълнение на
служебните им задължения. Същата е част от утвърден модел на поведение на
лишения от свобода и цели да повлияе отрицателно върху авторитета на ГДИН и на Затвора
гр. Пазарджик, в частност.
Към административната преписка са приложени:
- Докладна записка № ИВ-1018 от 22.05.2023 год., изготвена от инспектор Ш.
от Затвора – Пазарджик (л. 7), с която уведомява Началника на Затвора –
Пазарджик за проведен на 15.05.2023 год. и 16.05.2023 год. турнир по табла за
осъдените на доживотен затвор в компютърен клуб, в корпуса на пенитенциарното
заведение. В списъка на класираните участници под номер четири фигурира името
на Н.А..
- Докладна записка № ИВ-956 от 11.05.2023 год., изготвена от инспектор Ш.
от Затвора – Пазарджик (л. 8), с която уведомява Началника на Затвора –
Пазарджик, че във връзка с провеждането на турнир по табла на 15.05.2023 год. и
16.05.2023 год. от 14.00 часа до 15.00 часа, осъдените на доживотен затвор ще
бъдат конвоирани по двама до компютърния клуб и срещите ще се провеждат в
присъствието на инспектор СДВР. Под номер четири е записано името на Н.А..
- Молба от 09.05.2023 год. на Н.А., подадена чрез ИСДВР Затвора – Пазарджик
до Началника на същото пенитенциарното заведение (л. 52). С нея жалбоподателят
е поискал да му се осигури физическа активност и спорт всеки ден по един час,
извън времето, определено за престой на открито, за да може да тренира и да си
подобри психо-физическото състояние. На 11.05.2023 год. главен инспектор Н. е
изложил становище, че лишеният от свобода е включен в турнир по табла като
допълнително занимание в клуба за социални дейности, но лицето не използва
и редовния си престой на открито. На
12.05.2023 год. е изразено отрицателно становище по молбата на Н.А. и е
посочено, че следва да бъде уведомен. Лишеният от свобода се е запознал със
становищата лично, срещу подпис, на 16.05.2023 год.
- Дневен режим в Затвора – Пазарджик, утвърден от началника му на
25.01.2023 год. (л. 49 – л. 50). От него се установява, че престоят на открито
в каре 3 за чужда делегация е от 09.00 ч. до 10.30 ч., а по здравословни
причини – от 15.10 ч. – 16.10 ч.; в каре 4 за наказателни килии е от 08.00 ч до
10.20 ч.; осъдени на доживотен затвор – 10.25 ч – 11.55 ч.; чл. 248 ЗИНЗС, чл.
120 ЗИНЗ – 14.30 ч. – 16.00 ч.; специален режим – 12.50 ч. – 14.20 ч.
- Декларация с вх. № М-1464 от 18.04.2022 год. за престой на открито или в
определеното за целта помещение в района на затвора (л. 51), изготвена от Н.А.
на 13.04.2023 год., в която сочи, че не желае да ползва престой на открито,
поради обстоятелството, че с лишените от свобода Д. П. Г., Д. Б. А. и Л. П. К.
има конфликт, като престоят му на открито трябва да бъде променен в друг час.
Под това съдържание на 19.04.2023 год. е изложено становище на инспектор Ф. от
затворническата администрация при Затвора – Пазарджик, че лицето може да бъде
извеждано отделно в същия период на каре 3. Инспектор Н. от администрацията на
същото пенитенциарното заведение, на 19.04.2023 год. е посочил, че престоят на
лицето може да бъде провеждан на открито в същия часови период в каре 4.
- Медицинска справка, изготвена на 22.05.2023 год. от директора на
медицинския център при Затвор – Пазарджик, относно здравословното състояние на
доживотния затворник Н.А. (л. 54). От съдържанието й се установява, че при
лишения от свобода не са установени отклонения в обективното състояние, приема
единични бройки обезболяващи и антиацидни препарати, по-скоро с плацебо ефект. При
престоя му в Затвора – Пазарджик е преглеждан многократно, с различни, в
повечето случи банални оплаквания. Имал е хипохондрични идеи за чуждо тяло в
областта на лявата китка и затруднена еякулация, с които е спекулирал в Затвора
– Пловдив. Във връзка с тези оплаквания е приемал психотропни медикаменти, най-вече
„Липонекс“ 25 мг. по 1 т. вечер. до октомври 2018 год. От привеждането му през
2014 год. в Затвора – Пазарджик от Затвора – Стара Загора лицето има поставени
диагнози „Разстройство в адаптацията с нарушение на емоциите и поведението.
Смесено личностово разстройство с белези на емоционална нестабилност и
диссоциалност.“
- Медицинския картон на Н.А. (л. 55 – л. 83);
- Медицински кръвни изследвания (л. 84; л. 93);
- Заключения от отделение по Образна диагностика към „Диагностично-консултативен
център – I“ ЕООД (л. 85) и от Лаборатория по образна диагностика към МЦДП „ВИВА“ ЕООД
(л. 87);
- Амбулаторни листове за провеждани медицински прегледи (л. 86; л. 88; л.
89;
- Епикризи от СБАЛЛС – Ловеч – „Психиатрично отделение“ (л. 90; л. 91 и л.
92).
При така установеното от фактическа страна, съдът намира искането с правно
основание чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС за допустимо, но разгледано по същество е
неоснователно. Съображенията за това са следните:
С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС е въведена изрична забрана
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на забраната по ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В
цитираната норма в контекста на разглеждания случай това е условия за
двигателна активност.
Защитата срещу нарушаване на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС се осъществява по
реда и при условията на чл. 276 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба всеки лишен
от свобода или задържан под стража може да иска: 1. прекратяване на действията
и бездействията на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, с
които се нарушава забраната по чл. 3 от ЗИНЗС и 2. извършване на действия с цел
прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.
Нормата е аналогична на тази по чл. 250 от АПК, като по установения с част
шеста от ЗИНЗС ред се реализира защита срещу фактически действия и/или
бездействия на орган по изпълнението или длъжностно лице, представляващи
нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.
Видно от искането, с което Н.А. е сезирал съда, твърдяното бездействие, за
което се претендира, че нарушава забраната по чл. 3 от ЗИНЗС се състои в
следното: неосигуряване на лишения от свобода да извършва физическа активност и
спорт всеки ден по един час извън времето, определено за престой на открито,
Настоящият съдебен състав счита, че с оглед наведените от жалбоподателя твърдения
и събраните по делото доказателства, не се обосновава извод за наличие на
фактически действия/бездействия на Началника на Затвора – Пазарджик, които да
са в нарушение на забраната по чл. 3 и като такива да попадат в обхвата на
защитата по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС.
С оглед на разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 71, ал. 11 от
ППЗИНЗС, на лишените от свобода е гарантирано правото на престой на открито не
по малко от един час дневно, като допълнителен престой на открито се предоставя
по предложение на медицинско лице или от Инспектора социални дейности и
възпитателна работа. Ето защо и допълнителният престой на открито не
представлява право на лишения от свобода, което администрацията е задължена да му
осигури, както това се отнася до задължителния един час престой на открито по
чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, а е по скоро правна възможност, обусловена от
предложение на лицата по чл. 71, ал. 11 от ППЗИНЗС. В случая Н.А. иска да му се
осигури допълнително по един час на ден извън регламентирания по чл. 86, ал. 1,
т. 1 от ЗИНЗС и чл. 71, ал. 11 от ППЗИНЗС престой на открито. Законодателят е
приел, че тази правна възможност е в условията на чл. 71, ал. 11 от ППЗИНЗ, а
именно предложения за удължаване престоя на открито се правят от медицински
специалист и/или от инспектора по социални дейности и възпитателна работа. Тази
разпоредба не създава задължение за затворническата администрация да осигури
допълнителен престой на открито по молба на лишения от свобода, а се следва да
е обоснована от факти, налагащи да се вземат тези мерки. От всички представени
доказателства по делото се установява, че по отношение на лишения от свобода А.
е реализирано правото му по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 71, ал. 11 от
ППЗИНЗС и мястото за престой на открито е оборудвано с фитнес уреди. Жалбоподателят
излага твърдения, които не се оспорват от ответната страна, че до 2021 год. в
Затвора – Пазарджик е имало обособено помещение за спортни дейности, а към
настоящия момент няма такава, но тези доводи не кореспондират с искането му за
спортуване на открито извън определеното му едночасово време за престой извън
спалното помещение. Съдът следва да посочи, че предмет на искането на
жалбоподателя до Началника на Затвора – Пазарджик не е свързано с липсата на
спортна зала, а с престой на открито извън нормативно определения минимум от
един час. Безспорно по друг начин би стоял въпросът, ако престоят на открито е
провеждан по-малко от един час, което би довело до нарушение на чл. 86, ал. 1,
т. 1 от ЗИНЗС, респективно на чл. 3 от цитирания, тъй като това обстоятелство е
неблагоприятно условие за изтърпяване на наказанието и само по себе си
предполага уронване на човешкото достойнство, пораждане на чувство на
незащитеност и малоценност, но такова обстоятелство, за престой на открито
по-малко от един час на ден, не се твърди и установя по спора. Лишеният от
свобода е в „Зона с повишена сигурност“ и многократно се е възползвал от
правото си на престой на открито в каре 3 и каре 4 отделно от другите лица в
пенитенциарното заведение. Предвид приложената по делото декларация с вх. № М-1464
от 18.04.2022 год. от Н.А. за престой на открито или в определеното за целта
помещение в района на затвора (л. 51) той е извеждан отделно от доживотно
осъдения Д. П. Г. в същия период. В рамките на пребиваването си на открито е
имал възможността да се възползва от физическа активност чрез използването на
поставените на открито фитнес уреди и на практика искането за извършване на
спортна дейност на открито е удовлетворена, но по отношение на искането за
удължен престой следва да са налице предпоставките на чл. 71, ал. 11 от ППЗЗИНЗ
– да е налице предложение от медицински специалист и/или от инспектора по социални
дейности и възпитателна работа към съответното пенитенциарното заведение, който
да направи предложение по началника на затвора за удължаване престоя на
открито. От приобщения доказателствен материал по делото не се установява
такива действия да са предприети от жалбоподателя и той да е сезирал медицински
специалист и/или от инспектора по социални дейности и възпитателна работа от
Затова – Пазарджик, който след преглед на настоящото му здравословно състояние
да препоръча на затворническата администрация да му разреши удължен престой на
открито. Съдът не може да замести тази част от цитираната административна
процедура, независимо от твърденията на лишения от свобода, че спортът му
помага да подобрява психо-физическото състояние и успява да заспива по-лесно.
От изготвената медицинска справка на 22.05.2023 год. от директора на
медицинския център при Затвор – Пазарджик относно здравословното състояние на
доживотния затворник Н.А. (л. 54) не се установяват данни, налагащи на лишения
от свобода да му се разреши удължен престой на открито. Жалбоподателят не
твърди, а и не представя доказателства, от които да се установи, че във времето
е сезирал затворническата администрация със здравословни оплаквания, налагащи
удължаване престоя му на открито. Подобряването на психо-физическото състояние на
лишения от свобода и навлизането му във фаза на сън могат да бъдат повлияни не
само чрез спортни занимания, а и чрез практикуването на интелектуални и
сензорни такива, за които затворническата администрация в Затвора – Пазарджик е
положила усилия и след датата на подаване молбата на Н.А. от 09.05.2023 год.,
същият е бил включен в турнир по табла, проведен на 15.05.2023 год. – 16.05.2023
год. в компютърния клуб в корпуса на затвора, видно от приложената на л. 8 от
делото докладна-записка от 11.05.2023 год.
С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице незаконосъобразно
бездействие на началника на Затвора – Пазарджик относно удължаване времето за
престой на открито с един час дневно на лишения от свобода Н.А., което обуславя
и неоснователността и недоказаността на жалбата до съда и налага същата да бъде
отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен
съд – Пазарджик, VІІ-и състав,
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, наименована „искане“, с правно основание чл.
276, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
подадена от Н.Н.А., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода
в Затвора – Пазарджик, съдържаща искане за прекратяване незаконосъобразното действие
на Началника на Затвора – Пазарджик, във връзка с отказа му да осигури на
лицето физическа активност и спорт всеки ден по един час извън времето,
определено за престой на открито, по смисъла на чл. 163 и чл. 164, и двата от ЗИНЗС и чл. 151 от ППЗИНЗС, за да може да тренира всеки ден един час отделно от
престоя му на открито.
Разпореждането, на основание чл.
281 от ЗИНЗС, може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд –
Пазарджик, в тридневен срок от съобщаването му на страните.
Разпореждането да се съобщи незабавно на страните.
СЪДИЯ: (П)