Решение по адм. дело №1056/2025 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 5417
Дата: 26 ноември 2025 г.
Съдия: Ева Пелова
Дело: 20257150701056
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 5417

Пазарджик, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIII състав, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ЕВА ПЕЛОВА

При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА административно дело № 20257150701056 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.чл. 39, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.

Образувано е по жалба на Т. Т. А., чрез пълномощника – адв. М., срещу частичен мълчалив отказ на „Кредисимо“ ЕАД - гр. София за упражняване правата по чл. 15, § 3 от Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело № С-487/21, по заявление от 16.06.2025 г., получено по пощата, изразяващ се в предоставяне в електронна форма на копие на всички носители на личните данни (договори, всички приложения и анекси към тях, стандартни европейски формуляри и др.), които са обработени в периода 12.06.2020 г. – 12.06.2025г.; да се предостави информация за всички плащания, направени по тези договори, от която да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпили, към кои договори са относими, както и за погасяване на кои компоненти от съответния договор кредиторът е използвал заплатените суми (в т. ч. главница, лихви, такси, неустойки и др.) под формата на цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни.

В жалбата и представена молба-уточнение се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ. Твърди се, че същият е формиран в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, и в несъответствие с целта на закона. Прави се искане оспореният отказ да бъде отменен, преписката върната на административния орган за ново произнасяне, както и за присъждането на разноски по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответникът – „Кредисимо“ ЕАД – гр. София – администратор на лични данни, представляван от изп.директор, чрез пълномощника – юрк. Т., чрез представени отговори оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, алтернативно отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища основания, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.06.2025 г. жалбоподателката, чрез пълномощника си – адв. М. изпратила чрез Телепоща – Български пощи ЕАД заявление до „Кредисимо“ ЕАД – гр. София, с искане за предоставяне на информация за обработваните лични данни, с каква цел, какви категории са тази данни, кои са получателите или категориите получатели, на които те се разкриват, както и да й бъде предоставено копие на всички носители на лични данни – договори, всички приложения и анекси към тях, стандартни европейски формуляри и др., които са обработени в периода 12.06.2020 г. - 12.06.2025 г. Заявлението било получено от дружеството - администратор на лични данни на 16.06.2025г. по пощата.

На 16.07.2025г. ответник изпратил на посочената в искането ел. поща уведомление, че на основание чл. 12, т.3 от Регламент /ЕС/ 2016/379 на ЕП и на Съвета удължават срока за предоставяне на поисканата информация с един месец – до 16.08.2025г.

На 06.08.2025г. ответникът изпратил на посочения в искането е-мейл адрес справка относно обработваните лични данни и целите на обработката, правата на жалбоподателката по чл. 15 от Регламент 2016/679. Били приложени справка по Наредба № 22 за ЦКР, Стандартни европейски формуляри за предоставяне на информация за потребителските кредити /СЕФ/ от 22.12.2022г., 23.12.2020г., 25.08.2021г., 27.03.2023г., 28.05.2023г., 28.08.2020г., 01.07.2020г., 07.05.2022г., 05.06.2022г., 07.12.2020г., 20.08.2020г., 16.03.2021г., 12.08.2020г., 20.10.2023г. / единствено в последния е налице цялата дължима съгласно СЕФ информация /, нито един от представените формуляри не съдържал подпис на жалбоподателката. Били представени и копия на договори за потребителски кредити, сключени между страните по делото от 01.07.2020г.,12.08.2020г., 20.08.2020г., 28.08.2020г., 07.12.2020г., 23.12.2020г., 16.02.2021г., 25.08.2021г., 07.05.2022г., 05.06.2022г., 22.12.2022г., 27.03.2023г., 28.05.2023г., 20.10.2023г. / само за последния, ведно с Приложение №1, неразделна част от договорите /, Общи условия за предоставяне на кредити, с приложение извадка от договор за потребителски кредит, които не носели подписите на страните по тях.

Жалбата е подадена до териториално компетентния административен съд от надлежна страна - адресат на атакувания административен акт, с който се вменява правно задължение и поради тази причина съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност, поради което подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 39 ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК.

Няма спор между страните, че между жалбоподателката и „Кредисимо“ ЕАД – гр. София са налице облигационни отношения, възникнали по силата на сключени договори за парични заеми, като оспорващият е субект, чийто лични данни са обработвани от ответника, съответно има право като субект на това обработване на достъп до обработваните му от администратора лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент 2016/679).

Търговското дружество „Кредисимо“ ЕАД – гр. София попада в хипотезата на определението по чл. 4 т. 7 от Регламент 2016/679, съгласно която „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. Следователно, за дружеството, като администратор на лични данни, е съществувало нормативно установено задължение да се произнесе по подаденото от жалбоподателката искане, като с оглед разпоредбата на чл. 12 пар. 3 от Регламент 2016/679, информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15-22, е следвало да бъде предоставена без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 пар. 1 от Регламент 2016/679, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице“. Според чл. 4 пар. 2 от Регламент 2016/679, „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

В нормата на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД е предвидено, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 предвижда „право на достъп на субекта на данните“, като според параграф 1, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните. Съгласно чл. 15 пар. 3 от Регламент 2016/679, администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.

В конкретната хипотеза жалбоподателката е депозирала по пощата писмено заявление по чл. 37б от ЗЗЛД до администратор на лични данни, какъвто безспорно е „Кредисимо“ ЕАД – гр. София, по административен ред. Съгласно чл. 37б ал. 1 от ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин, като съобразно ал. 2, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В чл. 37б, ал. 3 от ЗЗЛД е предвидено, че заявление може да се подаде и чрез действия в потребителския интерфейс на информационната система, която обработва данните, след като лицето е идентифицирано със съответните за информационната система средства за идентификация. Подаденото заявление съдържа нормативно изискуемата форма за реквизити и съдържание и е съобразено с изискванията на чл. 37в от ЗЗЛД. Съгласно чл. 37в ал. 1 от ЗЗЛД, заявлението по чл. 37б съдържа: 1. име, адрес, единен граждански номер или личен номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, или други идентификационни данни на физическото лице, определени от администратора, във връзка с извършваната от него дейност; 2. описание на искането; 3. предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679; 4. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция, а според чл. 37в ал. 2 от ЗЗЛД, при подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощното, което е сторено.

Тъй като по делото не е спорно, че жалбоподателката се явява субект на данни по смисъла на закона, който извод формално се извлича от съществуващо между нея и ответното дружество облигационно правоотношение, обективирано в сключените договори за парични заеми, при наличието на надлежно сезиране с подадено заявление от легитимирано лице, за „Кредисимо“ ЕАД – гр. София като администратор на лични данни е възникнало нормативно установеното задължение да се произнесе, съгласно разпоредбата на чл. 12 пар. 3 от Регламент 2016/679.

В съответствие с чл. 12 пар. 1 от Регламента, администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства. Пар. 2 от Регламента предвижда, че администраторът съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15—22. В случаите, посочени в член 11, параграф 2, администраторът не отказва да предприеме действия по искане на субекта на данните за упражняване на правата му по членове 15—22, освен ако докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данните. Пар. 3 от чл. 12 регламентира, че администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго. Съгласно пар. 4 от същата норма на Регламента, ако администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данни, администраторът уведомява субекта на данни без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред. Според разпоредбата на чл. 15 пар. 1 от Регламент 2016/687, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация: целите на обработването; съответните категории лични данни; получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; правото на жалба до надзорен орган; когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните.

В Регламента и ЗЗЛД е нормирано задължение на администратора на личните данни, когато лични данни от такъв характер са надлежно поискани по реда на чл. 37б и чл. 37в от ЗЗЛД, да бъдат предоставени. В процесния случай не са налице предпоставките за отказ от предоставяне, конкретно посочени в чл. 37а ал. 1 от ЗЗЛД, съгласно която норма, администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за: националната сигурност; отбраната; обществения ред и сигурност; предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност; защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства; предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регулираните професии; защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; изпълнението по гражданскоправни искове. В случая ответното дружество, като администратор на лични данни е било сезирано с конкретни искания, по които дължи произнасяне, като по делото не са налице данни да ги е предоставил - Приложения №1, неразделна част от сключените договори за паричен заем, сключените договори за паричен заем, носещи подписите на страните по тях, пълното съдържание на СЕФ към същите, които да носят подписите на страните по сключените договори за парични заеми. След като подаденото заявление за достъп до лични данни по чл. 15 от ЗЗЛД отговаря на изискванията на чл. 37б и чл. 37в от ЗЗЛД - а именно писмено заявление, адресирано е до задължено лице - администратор на лични данни, то получаването на заявлението поражда задължение за сезирания администратор на данни по чл. 12 пар. 3 от Регламента да предостави на субекта на данните информация относно действията, предприети във връзка с искане по чл. 15-22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Безспорно е в случая, че не са налице данни за изпълнение на горното изискване, както и на изискването по чл. 12 пар. 1 от Регламента, според който администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по чл. 13 и 14 и на всякаква комуникация по чл. 15 -22 и чл. 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително когато е целесъобразно, с електронни средства.

Според чл. 15 пар. 1 от ОРЗД, всеки субект има право да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. В съответствие с чл. 20 ал. 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи личните данни, които го засягат и които той е предоставил на администратор в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат и има правото да прехвърли тези данни на друг администратор без възпрепятстване от администратора, на когото личните данни са предоставени. Отказът заявителя да получи достъп до данни по реда на чл. 15 и чл. 20 от ОРЗД е нарушение на основните принципи за обработка на личните данни, предвидени в чл. 5 пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/687. По силата на чл. 12 пар. 1 от ОРЗД администраторите на лични данни са задължени да осигурят достъп до данни на субекта на данни във форма, която да позволява на лицето да се запознае с данните и да провери дали те са точни и се обработват в съответствие с ОРЗД, което гарантира възможността му да упражни впоследствие и други права, защитени от ОРЗД / така и Решение № 7101/28.06.2023 г., постановено по адм.д. № 1825/2023 г. по описа на Върховен административен съд /.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, частичния мълчалив отказ на „Кредисимо“ ЕАД – гр. София, в качеството му на администратор на лични данни да предостави достъп до лични данни по подаденото от жалбоподателката заявление следва да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката се върне на администратора на лични данни за произнасяне по заявлението, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора, и на основание чл. 143 от АПК и чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, и като съобрази направеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, на адв. М. се дължат разноски за процесуално представителство, в размер на 900 лева / минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал.2, т. 10 от НВАР/, като се отчете липсата на фактическа и правна сложност на делото, което е приключило в едно съдебно заседание, без присъствието на процесуални представители на страните, а на жалбоподателката – 10 лева държавна такса, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

По изложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ частичен мълчалив отказ на „Кредисимо“ ЕАД - гр. София за упражняване правата по чл. 15, § 3 от Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело № С-487/21, по заявление от 16.06.2025 г. от Т. Т. А., като незаконосъобразен.

ВРЪЩА преписката на „Кредисимо“ ЕАД - гр. София, за произнасяне, съгласно мотивите на настоящото решение, в 14-дневен срок.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД - гр. София да заплати на адв. Г. Г. М. – АК-Пловдив сумата от 900 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД - гр. София да заплати на Т. Т. А. сумата от 10 лева, представляващи внесена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.

Съдия: