Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 14.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на шестнадесети
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К. Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 4649 по описа за 2020 г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 33972
от 06.02.2020 г. по гр.д. № 63738 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 77
с-в са уважени предявените в условията на обективно кумулативно съединяване
искове от М.В.М. с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адв. Ф.Т.
против Посолство на Кралство Саудитска Арабия в Република България, БУЛСТАТ ********,
представлявано от посланик М.А.Г., със седалище в гр. София, район „Витоша“,
ж.к. „Манастирски ливади“, бул. „*********, както следва: на основание чл. 344,
ал. 1 , т. 1 КТ уволнението на М.В.М., извършено със Заповед № 430-82 от
11.09.2019 г. на посланика М.А.Г.е отменено като незаконно; на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ М.В.М. е възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност „градинар“ в Посолството на Кралство Саудитска Арабия в РБ; на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ Посолството на
Кралство Саудитска Арабия в РБ, е осъдено да заплати на М.В.М. сумата от
10 030, 50 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода от 11.09.2019 г. до 27.01.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба на 30.10.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, като искът над уважения размер до пълния предявен
размер от 13 374 лв. е отхвърлен като неоснователен; на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Посолството на Кралство Саудитска Арабия е осъдено да заплати на М.В.М.
сумата от 675лв. – направени по делото разноски, съразмерно на уважената част
на исковете; на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Посолството на Саудитска Арабия в
РБ е осъдено да заплати по сметка на Софийски Районен съд сумата от 561, 22
лв., представляваща дължимата държавна такса за разглеждане на делото.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 5032693/24.02.2020 г.
на ответната страна в първоинстанционното производство – Посолство на Кралство
Саудитска Арабия в РБ, представлявано от посланик М.А.Г., подадена чрез адв. Р.А.Ж..
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради
постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Според жалбоподателя първоинстанционният съд е достигнал до грешни фактически и
правни изводи, част от събраните доказателства не са ценени при постановяване
на атакуваното решение, а други са тълкувани превратно. Изложени са подробни
съображения във връзка с неправилно обосноваване на решаващата воля на съда с
преценка относно съществуването на потестативно право на работодателя да
прекрати едностранно трудовото правоотношение, доколкото в конкретния случай
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по
взаимно съгласие на страните по него. Според жалбоподателя при съвкупна
преценка на събраните доказателства се установяват всички елементи от
фактическия състав на това уволнително основание, поради което и издаденият на
12.09.2019 г. болничен лист на М.В.М. няма отношение към процесния спор.
Изложени са и подробни оплаквания във връзка с твърдения за допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд при събирането на доказателства. Според
въззивника СРС неправилно не е ценил като писмено доказателство приложената по
делото декларация от М.В.М. с нотариална заверка на подписа му, с която издателят
декларира, че писмено и говоримо владее арабски език. Поддържа се и че съдът е
достигнал до неправилни и необосновани изводи, почиващи на свидетелките
показания на А. С.. Във връзка с изложените съображения се иска отмяна на
първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове, както и
същите да бъдат отхвърлени.
В срока по
чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна М.В.М., подаден
чрез адв. Ф.Т., в който се поддържа неоснователност на подадената въззивна
жалба. Според въззиваемия първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено. Твърди се, че изначално е липсвало правно
основание за издаване на процесната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, тъй като липсва отправено валидно предложение от страна на
служителя за прекратяване на трудовото правоотношение. Освен това липсват
доказателства в кой момент работодателят е приел молбата и е изразил съгласие
за прекратяването на същото правоотношение. Поддържа, че правилно
първоинстанционният съд е достигнал до извод, че не се установяват елементите
от фактическия състав на чл. 325, ал. 1 КТ. Иска се жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна, първоинстанционото решение да бъде потвърдено, както и да
бъдат присъдени сторените съдебни разноски.
В откритото съдебно заседание на 16.07.2020 г. въззивникът Посолство на
Кралство Саудитска Арабия в РБ се представлява от адв. Ж., която поддържа
въззивната жалба. В хода по същество са развити подробни доводи, обосноваващи
законосъобразността на прекратяването на процесното трудово правоотношение. Счита,
че молбата от 11.09.2019 г. изразява личната воля на служителя в резултат на
спонтанно взето от него решение на проведена среща. В седемдневен срок
работодателят е изразил съгласие и е приел молбата, за което е изпратил до
служителя нарочно препоръчано писмо. Отново в срок, на 16.09.2019 г., е изпратил
и писмо по електронната поща до служителя, т.е. работодателят е положил всички
усилия и добросъвестно е изпълнил задълженията си волеизявлението му да
достигне до служителя. Акцентира върху твърдението, че уволненият служител
владее арабски език, разбирал е какво е написано на молбата от 11.09.2019 г., а
всички доводи в обратна посока, направени от ищеца са били преклудирани.
Въззиваемият М.В.М. се представлява от адв. Т., който поддържа
становището за неоснователност на подадената въззивна жалба. Категорично заявява,
че доверителят му не владее арабски нито писмено, нито говоримо. Поддържа , че
не е било налице основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Претендира разноски.
В предоставения от съда срок по делото са постъпили писмени бележки от
адв. Ж., в които са изложени подробни съображения във връзка с наведените
пороци на първоинстанционното решение. В открито съдебно заседание са приложени
и писмени бележки от адв. Т., които развива доводи в подкрепа на тезата, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М.В.М. с ЕГН **********
против Посолство на Кралство Саудитска Арабия в РБ, представлявано от посланика
М.А.Г.. При условията на обективно съединяване са предявени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Ищецът
твърди, че е заемал длъжността „градинар“ в Посолството в периода от 13.11.2015
г. до 11.09.2019 г., като трудовото му правоотношение било прекратено
незаконосъобразно с издадената на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ от
Посланика Заповед № 430-82 от 11.09.2019 г. Според ищеца към момента на
издаване на заповедта не са били налице нито фактически, нито правни основания
за това, тъй като липсва съгласие от негова страна за прекратяването на
трудовото правоотношение. Сочи, че на 11.09.2015 г. към 16 ч., преди
приключване на работния му ден по негово настояване бил проведен разговор с
втория секретар на Посолството чрез преводача А. С.. На срещата ищецът изразил
негодувание във връзка с трудовата си ангажираност, казал още, че е болен и
възнамерява на следващия ден да отиде на лекар. Другите служители обаче му
предложили да подаде молба за прекратяване на трудовото си правоотношение с
работодателя, като в противен случай щял да бъде уволнен дисциплинарно. Ищецът
възразил срещу това предложение и поискал тези отношения да бъдат разисквани
след като се върне от болница. След няколко дни се върнал на работа, но не бил
допуснат в сградата на Посолството и така разбрал, че е уволнен. След време по
пощата получил Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, както и
Уведомление с вх. № 430-81 от 11.09.2019 г., с което е уведомен от
работодателя, че молбата му за прекратяване на трудовото правоотношение е
приета. Изрично заявява, че не е изготвял такава молба и не я е подавал.
Въпреки че служителят изпратил писмо до работодателя, съдържащо възраженията
му, те не били взети предвид. Поради това за М.В.М. е налице правен интерес от
предявяване на обективно кумулативно съединените искове за признаване на
уволнението му със Заповед № 430-82 от 11.09.2019 г. на посланика М.А.Г. за
незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за
заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от 11.09.2019 г. до
11.11.2019 г. в размер на 4 458 лв., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ответната
страна Посолство на Кралство Саудитска Арабия, представлявано от Посланик М.А.Г.
е подала отговор на исковата молба чрез адв. Р.Ж., в който оспорва исковете
като неоснователни. Навежда твърдения, че на 11.09.2019 г. около 15.30 ч. в
кабинета на заместник-посланика А.А.е проведена среща с М.В.М., в присъствието
още на първия секретар на Посолството и дипломатическият служител отговарящ за
финансово-административната дейност, както и на служителя А. С.С. – преводач. В
отговор на недоволството на служителя, присъстващите на срещата му предложили
няколко варианта да напусне като подаде за това писмена молба за освобождаване
и да получи обезщетение за всяка година отработена в Посолството или да откаже
да изпълнява служебните си задължения, в резултат на което да бъде уволнен
дисциплинарно. М. е избрал първият вариант, веднага след това била изработена
кратка молба на арабски език, която служителят е прочел и подписал, а
присъствалият преводач му я превел за по-голяма сигурност. Молбата е приета
веднага от представляващия Посолството, който я разписал с резолюция :“Успех!
Да се изпрати до административен отдел за извършване на необходимата
процедура“, като е отразена датата 11.09.2019 г. След оформянето на документите
и изтичането на работното време служителят напуснал, а когато бил потърсен, за
да му бъдат връчени заявил, че не желае трудовото правоотношение да бъде
прекратено на това основание, тъй като ще получи обезщетение за безработица в
по-нисък размер. На 12.09.2019 г. от личния си електронен адрес М.В.М. е
изпратил до Посолството сканиран болничен лист. Според ответника трудовото
правоотношение е било прекратено на 11.09.2019 г. При условията на евентуалност
поддържа, че това е станало на 13.09.2019 г., когато изпратил документите –
уведомление и заповед по пощата или на 16.9.2019 г., когато ги изпратил по
електронна поща. Работодателят не оспорва, че на 20.09.2019 г. е получил
уведомлението от служителя, с което го уведомява, че не желае трудовото
правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, но
твърди, че същото няма правно значение.
В
допълнителна молба от 14.01.2020 г., подадена пред първоинстанционния съд, М.В.М.
е изложил допълнителни съображения във връзка с доводите на ответника, като ищецът
твърди, че на проведения разговор му е представен лист с предварително написан
текст на арабски и му било обяснено от преводача, че на него се уреждат
направените искания по отношение на изразеното недоволство от трудовите му
задължения. Служителят подписал документа с намерението впоследствие да го предостави
за превод на достоверен източник, тъй като не се чувствал добре здравословно и
искал да потърси лекарска помощ
С
определение, постановено в открито съдебно заседание на 27.01.2020 г. по гр.д.
№ 63738 по описа за 2019 г., Софийски районен съд, 77 с-в е приел направеното увеличение
на размера на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, като
същият да се счита предявен за сумата от 13 374 и за периода от шест
месеца, считано от 11.09.2019 г.
Страните не
спорят, че в периода от 13.11.2015 г. до 11.09.2019 г. помежду им е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което М.В.М. е заемал длъжността „градинар“
в Посолството на Кралство Саудитска Арабия в Република България, като брутното
трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец преди уволнението било
2 229 лв. Правоотношението е възникнало по силата на трудов договор от
13.11.2015 г., а е прекратено със Заповед № 11.09.2019 г. на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие.
В приетия
като доказателство трудов договор от 13.11.2015 г. е предвидено М.В.М. да заеме
длъжността „градинар“ и да изпълнява задължения, свързани с длъжностната
характеристика, както и други задължения, които се изискват от него. В чл. 3 от
Договора е предвидено, че „Втората страна“ /М.В.М./ следва да покрива
изисквания, необходими за предложената по настоящия договор работа и трябва да
предостави за това документи, заверени от компетентните органи. С оглед
предвиденото в чл. 7 договорът е сключен за неопределен срок.
По делото е
приета като писмено доказателство още Ведомост за заплата за м. август 2019 г.,
видно от която му е начислена за изплащане общо сумата от 2229, 94 лв.
Спорно между
страните е налице ли е било взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение.
Приета като
доказателство по делото е напечатана на арабски Молба за напускане от М.В.М. до
Посланика М.А.Г., ведно с превод на български език извършен от А. С.С.. Същата е подписана от М.М., като той е написал на ръка и датата 11.09.2019 г.
В молбата се съдържа следния текст, преведен на български език: „Моля, да
благоволите да приемете молбата ми за напускане на работа в Посолството на
Кралство Саудитска Арабия в София, считано от 12/1/1441 х., отговарящо на 11
септември 2019 г. (сряда) поради лични причини“. На молбата се съдържа ръчно
изписана на арабски бележка, която на български гласи: „Аз долуподписаният А. С.с
ЕГН **********, преведох устно тази молба а г-н М.М., както и подпис. По-надолу
в молбата е отразена друга ръчно изписана бележка „Успех! Да се изпрати до
Административен отдел за извършване на необходимата процедура 12/1“ . По делото
е приет и превод на молбата от лицензиран преводач, който превод е с идентично
съдържание.
Приетото като
доказателство е и Уведомление с изх. № 430/11.09.2019 г., подписано от посланика
М.А.Г. и адресирано до М.В.М., в което е посочено че е получена молбата му за
прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и посланикът е
съгласен да се прекрати договорът по взаимно съгласие, считано от 11.09.2019г.
Приложена
като доказателство по делото е и Заповед № 430-82 от 11.09.2019 г. за прекратяване
на трудовото правоотношение между страните, издадена от посланика М.А.Г., въз
основа на постъпила молба и постигнато съгласие на основание чл. 325, ал.1, т.
1 КТ.
Видно от издадените
от НАП Удостоверение за декларирани данни и приложена справка за М.В.М. има
декларирани данни за подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ за сключен
договор с Посолството на Кралство Саудитска Арабия в РБ на 13.11.2015 г., както
и за прекратяването му на 11.09.2019 г.
Прието като
писмено доказателство по делото е и Уведомително писмо от М.В.М. до Посолството
на Кралство Саудитска Арабия в РБ от 19.09.2019 г., с което служителят е
уведомил работодателя, че не е подавал и не е подписвал собственоръчно молба за
прекратяване на трудовия договор помежду им и поради това не е налице
основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ за прекратяването на трудовото
правоотношение.
Приети като
доказателства са още препис от плик за писмо, изпратено от Посолство на
Кралство Саудитска Арабия до М.В.М. на 13.09.2019 г., с отбелязване, че
пратката е върната на подателя на 07.10.2019 г. като непотърсена, ведно с
известие за доставяне. В открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд,
проведено на 27.01.2020 г., е отворен оригиналът на пощенския плик, като е
констатирано, че в същия се съдържат гореописаните уведомление и заповед от
11.09.2019 г., а извадените оригинали на документи съответстват на
представените по делото копия. Приложено е и извлечение от електронна поща за изпратено
писмо с приложено сканирано уведомление с изх. № 430-81-11.09.2019 г и заповед
за прекратяване на трудово правоотношение с изх. № 430-82-11.09.2019 г.,
Болничен лист № Е20197950342 от 12.09.2019 г., справка от Агенция по заетостта
с изх. № 60-06-16-769/06.01.2020 г.
В същото открито
съдебно заседание, като доказателство по делото е приета декларация от М.В.М. с
нотариална заверка на подписа му от 26.07.2019 г. на нотариус П.Т., с район на
действие СРС, рег. № 056 на НК , в която подписалият се декларира, че владее
писмено и говоримо арабски /семитски/ език и в качеството си на преводач ще
носи наказателна отговорност по чл. 290, ал. 1 и 2 НК за достоверност на
преводите на документи и други книжа, извършени от него.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.Л.З.– живуща на
семейни начела с ищеца и А. С.С. – служител при ответника. Свидетелката дава
показания, че М.В.М. не владее арабски, според нея той нямал намерение да
напуска работа, тъй като двамата имат малко дете и разчитат на заплатата му.
Сочи, че М. имал проблеми на работа, бил задължаван да изпълнява нетипични
трудови функции. Според свидетелката партньорът ѝ работил като охрана в
Посолството, по-точно на рецепция, но се налагало да работи и като шофьор. Не
знае да е изпълнявал задължения на градинар, но договорът му бил такъв. Често
се налагало да закъснява от работа и понеже не могъл да помага на свидетелката
за отглеждането на детето им, дискутирали проблемите му на работа. Разбрала, че
М. бил подал молба за напускане от работа след като му отворили електронната поща,
тъй като били изненадани от полученото писмо за прекратяване на трудовото
правоотношение, побързали да отговорят на Посолството, че служителят няма
такива намерения. След като изтекъл отпускът му по болест М. се опитал да се
върне на работа, но не бил допуснат.
Свидетелят С.
дава сведения, че на 11.09.2019 г. бил извикан на среща с М. /както твърди, че
служителите в Посолството наричат ищеца/, на която присъствали и други
дипломати, а именно – заместник – посланикът, първият секретар и отговорникът
по финансовите и административните въпроси. Тъй като ищецът изказал негодувание
от задълженията си, а и дипломатите не били доволни от работата му се стигнало
до там, че му предложили няколко варианта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Сред тях била и възможността да прекратят трудовото
правоотношение по взаимно съгласие, като в този случай на служителя ще се
изплати обезщетение за прослужените години в Посолството. Процедурата по
изплащането на обезщетение обаче се отнасяла до Външното министерство в
Саудитска Арабия и да отнемала по-дълго време. М.В.М. се съгласил на този
вариант и подал молба за напускане по взаимно съгласие, във връзка с която да
се задвижи процедурата за изплащане на обезщетение. Според свидетеля преговорите
са водили на арабски, а той превеждал на български, понеже такава била
процедурата, независимо че М. знаел говоримо арабски и многократно общувал с
останалите служители на арабски. След като избрал, М.В.М. и преводачът отишли в
кабинета на отговорника по финансови и административни въпроси и оформили
процесната молба от 11.09.2019 г. на арабски език, а преводачът я прочел на
служителя и превел дословно, след което М. я подписал, служителите се
прегърнали и се разделили като приятели, а някои от дипломатите дори дали
съвети на служителя. Свидетелят потвърждава, че приложената по делото на
арабски молба, подписана от М.В.М. е същата, която му е превел устно, а след
това за оформяне на документите превел и писмено.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбата, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е основателна. Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1,
т.2 и чл. чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр.чл. 225, ал. 1 КТ.
За да се уважат така предявените
искове в тежест на ищеца служител е да докаже, че между страните е съществувало
валидно трудово правоотношение за заемане на определена длъжност, при
определено месечно възнаграждение преди уволнението, както и че не е работил
през периода, за който претендира обезщетение за оставане без работа. В тежест
на ответника работодател е да докаже осъществяване на основанието, на което
трудово правоотношение е прекратено
Предмет на проверка е
законосъобразността на извършеното със заповед № 430-82 от 11.09.2019 г. на Посланика
на Кралство Саудитска Арабия в РБ прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца
М.В.М. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ .
Основанието за
прекратяване на трудовия договор по чл.325, ал. 1, т. 1 КТ е взаимно съгласие
на страните. Взаимното съгласие означава, че и двете страни искат сключеният
между тях трудов договор да престане да съществува занапред. Предложение за
прекратяване на трудовото правоотношение може да направи всяка от страните по индивидуалното
трудово правоотношение без да е необходимо да се посочват причини, нито точното
правно основание по КТ. Волеизявлението на страните трябва да бъде в писмена
форма, която форма е за действителност. Страната, към която е направено
предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие трябва да
вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от
получаването му. Ако това не бъде направено се смята, че предложението не е
прието. Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно
уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал и връчил
заповед за прекратяване на трудовия договор. Заповедта за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие има само констативен характер. По начало
основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и
обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя или за
работника. Когато работодателят издава заповедта за уволнение той посочва в нея
фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст на
закона, който го урежда, а сезиран с искане за разрешаване на трудов спор за
незаконно уволнение съдът трябва да изследва дали твърдените факти за наличие
на съответното основание по КТ са се осъществили, в този смисъл е решение №99
от 05.04.2011 г. по гр. дело №380/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение №
258/23.09.2013 г. по гр.д. № 1231/2012 г. по описа на ВКС, IVг.о.
При съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и доводите на
страните, настоящият състав намира, че са налице елементите на фактическия
състав на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ за прекратяването на трудовото
правоотношение между М.В.М. и Посолството на Кралство Саудитска Арабия в РБ.
Приложената молба от
11.09.2019 г. е подписана от М.В.М. и той не оспорва този факт, същата съдържа
изричната и еднозначна воля на служителя за прекратяване на трудовото му правоотношение
с Посолството на Кралство Саудитска Арабия в РБ. Молбата е напечатана на
арабски език и е съставена от служителите в Посолството. От показанията на
свидетеля С., преценени при условията на чл. 172 ГПК като достоверни,
непосредствени и обективно дадени, съдът намира, че молбата отразява
действително взетото при преговорите решение от служителя. Свидетелят лично е
присъствал на срещата и е превеждал. Изложеното от него съответства на
останалите установени по делото данни и намира достатъчно допирни точки дори в
твърденията на ищеца. От друга страна в част от изявленията на М.В.М. се
съдържат вътрешни противоречия. Първоначално в исковата молба той заявява, че сам
е инициирал срещата, в която искал да изрази недоволството си от трудовите си
задължения, както и от неспазването на работното време от страна на
работодателя, а впоследствие навежда доводи, че не се е чувствал добре
здравословно и се стремил срещата да приключи възможно най-бързо, за да отиде
на лекар. Изводът на съда за действителната воля на служителя не се разколебава
и от показанията на свидетелката З.. Тя няма лични впечатления от срещата и
преговорите на 11.09.2019 г., а единствено е добила представа от разказите на
партньора ѝ М.В.М.. Дали той ѝ е споделял за свои намерения да
прекратява трудовото си правоотношение е ирелевантно, доколкото волята му е
обективирана в приетата като доказателство по делото писмена молба.
Съдът намира довода
на въззиваемия, че не е разбирал какво подписва за несъстоятелен. От събраните
писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът М.В.М. е владеел
арабски език, т.е. независимо от направения устен превод на изготвената писмена
молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, той
безпроблемно е разбрал съдържанието на подписаното от него изявление. Този извод
съдът прави като съобрази приетата като доказателство по делото декларация с
нотариална заверка на подписа от 26.07.2019 г., издадена от М.В.М.. Същият
изрично е заявил, че владее писмено и говоримо арабски език. Независимо от
наведените пред настоящата инстанция неконкретизирани доводи, че декларацията
била издадена във връзка с някакво друго правоотношение, въззиваемият не
опровергава верността на изявлението си, обективирано в подписания лично от
него документ. Напротив обстоятелството, че такава декларация се държи от
работодателя може да бъде обяснено със съдържанието на чл. 3 от трудовия
договор. Следва да се вземе предвид и че неколкократно в хода на съдебния
процес ищецът чрез процесуалния си представител поддържа различни тези: че не
знае арабски, че знае само няколко думи, а в пледоарията пред
първоинстанционния съд заявява, че знае не повече от сто думи, т.е. липсва
последователност при заявяване на конкретното му становище. Изложеното в
допълнение мотивира извода на съда, че ищецът е съзнавал какво е съдържанието
на молбата от 11.09.2019 г. и макар същата да е напечатана и подготвена от
служители в Посолството, М.В.М. я е подписал с ясното съзнание, че иска да
прекрати трудовото си правоотношение с работодателя по взаимно съгласие, като
получи и обезщетение за прослужено време в Посолството. Следва да се посочи и
че от показанията на свидетеля С. се установява, че преди ищецът да подпише
молбата, текстът е бил преведен и той е знаел, че подписва искане за
прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие.
Само за изчерпателност
следва да бъде отбелязано, че изплащането на обезщетение за прослужено време не
е идентично с предвиденото в чл. 331 КТ обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение по инициатива на работодателя, което само по себе си е
и различно основание. В случая се установява, че между страните са водени
преговори във връзка със съществуващото трудовото правоотношение.
Обстоятелството, че работодателят е предложил няколко варианта за разрешаване
на проблемите между страните, сред които и прекратяване на трудовото
правоотношение по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, не отрича свободното
формиране на волята на служителя. Напротив от разпита на свидетеля С. се
установява, че М. дори се е консултирал с дипломатите, за да избере най-оптималния
вариант за себе си. Законодателят не е поставил изискване за последователността
при формиране на волята на страните, нито за съдържанието на предложението по
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. А от приетата като доказателство писмена молба от
11.09.2019 г. е видно, че волята на служителя е било именно да отправи предложението
до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие, считано от 11.09.2019 г. Ето защо и настоящият състав намира, че е
налице първият елемент от фактическия състав на процесното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение.
След като молбата на М.В.М.
е докладвана на посланика, още на същия ден – 11.09.2019 г. той е изразил
съгласието си трудовото правоотношение да бъде прекратено, разпоредил
издаването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и я подписал.
Срокът от седем дни по чл. 325, ал.1 т.1 КТ е свързан с условието приемащата
предложението страна да обективира своето волеизявление за прекратяване за
трудово-правната връзка по взаимно съгласие и да предприеме тези съответни на
обстоятелствата действия, които да позволяват на другата страна да е в
известност относно трудово- правния си статут, когато предложението е прието
/Решение № 406/20.12.2012 г. по гр.д. № 537/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о./. Предложението е отправено от служителя с
писмена молба, разгледана същия ден с изразено от работодателя писмено
съгласие, но служителят е напуснал работното си място и е престанал да се явява
на работа, поради това работодателят му е изпратил уведомлението за изразеното
съгласие и издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по
пощата. Изпратената на 13.09.2019 г. пратка е върната на Посолството в цялост като
непотърсена и приложена като доказателство по делото, а първоинстанционният съд
я е отворил и е направил констатация за съдържанието ѝ. Същото писмо с
приложения е изпратено до М.В.М. и по електронната му поща на 16.09.2019 г.,
като той не отрича, че го е получил. Срокът по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е
свързан с правото да се заяви приемане на предложението, а не със съобщаване на
последиците от факта, че прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие
е настъпило. Поради това срокът е спазен, когато работодателят е приел веднага
предложението и е сторил необходимото, за да стане това обстоятелство известно
на другата страна.
За изчерпателност на
мотивите и в отговор на възраженията на въззиваемия следва да се посочи, че
няма пречка работодателят да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ- по взаимно съгласие на страните,
когато към този момент служителят е бил в отпуск по болест поради временна
нетрудоспособност с оглед на предвидената в чл. 333 КТ закрила при уволнение В
установената практика по приложението на чл. 8 КТ е прието, че след като е
спазена процедурата при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ, не е налице недобросъвестност на работодателя, тъй като по този
начин не се нарушава императивна правна норма, не се злоупотребява с право и не
се установява дискриминационен подход. Освен това в разпоредбата чл. 333, ал.
1, т. 1, т. 4 КТ не е предвидена предварителна закрила при прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните /Определение №
120/15.02.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3604/2016 г. по описа на ВКС, III г.о./
В случая приетото
като доказателство уведомление от 19.09.2019 г. от М.В.М. може да се разглежда
като оттегляне на предложението, но съгласно чл. 326, ал. 4 КТ то може да породи
действие единствено със съгласие на работодателя, за каквото липсват данни,
поради което и същото е ирелевантно към спора.
Предвид изложените съображения следва да бъде направено
заключението, че трудовото правоотношение между М.В.М. и Посолството на Кралство
Саудитска Арабия е законосъобразно прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Поради това искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, същото се отнася и за акцесорно
съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 КТ, доколкото уважаването на главния иск за признаване
за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение е предпоставка за уважаването
на исковете за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа. Като е
достигнал до различни крайни изводи
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
Въззиваемата страна не е заявила
претенция за разноски в производството, поради което такива не следва да се
присъждат, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 33972/06.02.20209г. по гр.д. № 63738 по описа за 2019 г. на
Софийски районен съд, 77-ми състав, с което са уважени предявените в условията
на обективно кумулативно съединяване искове от М.В.М. с ЕГН **********, с адрес
***, представляван от адв. Ф.Т. против Посолство на Кралство Саудитска Арабия в
Република България, БУЛСТАТ ********, представлявано от посланик М.А.Г., със
седалище в гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Манастирски ливади“, бул. „*********
и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ прекратяването на трудовото
правоотношение на М.В.М., извършено със Заповед № 430-82 от 11.09.2019 г. на
Посланика М.А.Г., е отменено като незаконно; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ М.В.М. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „градинар“ в
Посолството на Кралство Саудитска Арабия в Република България,; на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ Посолството на Кралство
Саудитска Арабия в Република България, представлявано от Посланик М.А.Г. е
осъдено да заплати на М.В.М. сумата от 10 030, 50 лв. обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 11.09.2019 г. до
27.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
30.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК Посолството на Кралство Саудитска Арабия, представлявано от Посланик М.АГ.е
осъдено да заплати на М.В.М. сумата от 675лв. – направени по делото разноски,
съразмерно на уважената част на исковете и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
Посолството на Кралство Саудитска Арабия в Република България, представлявано
от Посланик М.А.Г. е осъдено да заплати по сметка на Софийски Районен съд
сумата от 561, 22 лв., представляваща дължимата държавна такса за разглеждане
на делото
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.В.М. с ЕГН ********** с адрес *** срещу Посолството на
Кралство Саудитска Арабия в Република България, БУЛСТАТ ********, представлявано
от посланик М.А.Г., със седалище гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Манастирски
ливади“, бул. „********* иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за отмяна на извършеното на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със
Заповед № 430-82 от 11.09.2019 г., издадена от Посланика на Кралство Саудитска
Арабия, прекратяване на трудовото правоотношение; с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на М.В.М. на заеманата до прекратяването
на трудовото правоотношение длъжност "градинар“ и иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на сумата от 10 030,
50 лева- обезщетение за оставането на М.В.М. без работа в резултат на прекратяването
на трудовото правоотношение през периода от 11.09.2019 г. - 27.01.2020 г., като
неоснователни.
В останалата
част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.