Определение по дело №863/2017 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 373
Дата: 31 май 2017 г. (в сила от 1 август 2017 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20175220200863
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 май 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

гр.Пазарджик, 31.05.2017 год.

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, в закрито съдебно заседание на 31.05.2017 година,  в  състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

при секретаря ……….. и с участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Бишуров ЧНД № 863/2017 год. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.243  ал.4 от НПК.    

          Образувано е по жалбата на обв.А.А.С. ***, ЕГН **********, чрез защитника си адв.Петър Костов от АК-Пловдив против постановлението на Районна прокуратура-гр.Пазарджик от 27.03.2017 год. по пр.вх. № 2569/12г., за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 1058/12г. по описа на  РУ на МВР - Пазарджик спрямо обв. Б. Е. Ц., ЕГН **********, за престъпление по чл.343 ал.3,  б.”а”,  във вр. с ал.1, бук. „б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и с чл.5 ал.1, т.1 и чл.23 ал.1 от ЗДвП.

         В жалбата се излагат подробни съображения относно това, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и необосновано, т.к. е постановено при неправилен анализ и превратно тълкуване на събраните до момента доказателства, а отделно е базирано на доказателствени средства, изготвени в нарушение на процесуалния закон и е постановено при наличие на  доказателствен дефицит. Иска се отмяна на постановлението и връщане на делото на прокурора с указания за провеждането на определени процесуално-следствени действия – издирване и разпит на свидетели,  назначаване на допълнителна АТЕ с конкретно поставени задачи.

      Районният съд след проверка по книжата на делото намира, че жалбата е процесуално допустима, като по съществото си е основателна поради следното:

          Досъдебното производство е образувано на 24.08.2012г. срещу НИ за престъпление по чл.343 ал.1, б.”б” вр. чл.342 ал.1 от НК.

В хода на разследването против обв. Б. Ц. и обв. А.С. са повдигнати обвинения за престъпления по чл.343 ал.3, б.”а” вр. ал.1 б.”б” вр. чл.342 ал.1 от НК вр. ЗДвП, т.е. за това, че при условията на  независимо съпричинителство са предизвикали ПТП и са причинили съставомерни телесни повреди на П. Д., К. М., Щ.К., П.Д. и А.С..

В началния етап на разследването, за причинената телесна повреда и на А.С. първоначално е бил обвинен само обв.Б. Ц., т.к. горният е другият обвиняем. Така в досъдебната фаза на процеса, в един момент, се е стигнало до правния абсурд А.С. да има две процесуални качества – обвиняем и пострадал. Този порок обаче е бил отстранен с постановление на РП-Пазарджик от 03.12.2014г., с което на основание чл.216 ал.2 от НПК,  от материалите по настоящото досъдебно производство са били отделени материали, касаещи извършено спрямо А.С. престъпление по чл.343 ал.1 буква „б” във вр. чл.342 ал.1 от НК в отделна преписка.

В обжалваното постановление прокурорът е описал възприетата от него фактическа обстановка, която съдът не намира за нужно да преповтаря. На база така възприетата фактическа обстановка е формиран правният извод, че за водача Цветков настъпилото транспортно произшествие е в резултата на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, т.к. опасността на пътя за него е възникнала внезапно и непредвидено, като за настъпилото ПТП не може да му бъде вменена вина.

За да формира този свой извод прокурорът е анализирал събраните в хода на разследването до настоящия момент доказателства – писмени, гласни и веществени, но в основата на мотивите си за частичното прекратяване е възприел и се е позовал основно на изготвената по делото тройна АТЕ и допълнителна тройна АТЕ.

Веднага следва да се каже, че с обжалваното прокурорско постановление, наказателното производство се прекратява частично за пети пореден път спрямо обв.Б. Ц.. Всички постановления, с които преди това е било прекратявано производството са бил отменяни от съда, като са давани конкретни указания за извършване на процесуално-следствени действия и правилно приложение на закона, след подробен и мотивиран анализ на доказателствата по делото. Последно такива указания са били дадени с определение на ПРС № 1010 от 18.08.2016г. по ЧНД №  1656/16г., потвърдено с определение на ОС-Пазарджик от 30.11.2016г. по ВЧНД № 828/2016г. Подробните указания на съда се намират в кориците на делото /Том.V, лист 3-5/, поради което не е  нужно да се преповтарят.

Според настоящия съдебен състав, една по-голяма част от последните указания на съда са били изпълнени, но това, че не са били изпълнени всички е основание за поредна отмяна на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство.

Първото, което следва да се каже е това, че в качеството на свидетел по делото е бил разпитан Д. Я. К. – управител на „Ш.” ***, което дружество е собственик на микробуса, управляван от обв.А.С.. От неговите показания е установено, че той е пристигнал на местопроизшествието около петнадесет минути след настъпването му. Тогава е възприел участниците в инцидента и според този свидетел в автомобила, управляван от обв.Ц., освен него и св. М.Д.е имало и още един пътник. Св.К. описва третият пътник като млада, 20-годишна жена, която възприел като приятелка на Ц.. Тази информация обаче въобще не е била проверявана в хода на разследването, а това е било едно от указанията в горепосоченото определение на ПРС. Казано с други думи, нито обв.Ц., нито св.Д. са били разпитвани относно това имало ли е трети пътник в автомобила марка Пежо и кой е бил той. Няма никакво съмнение, че ако въпросната жена е била в автомобила на обв.Ц., а не е пристигнала на мястото по-късно по подобие на св.К., то тя се явява важен свидетел очевидец, като неминуемо следва да бъде установена и разпитана относно механизма на ПТП. В тази насока обаче усилия не са полагани, т.е. нито са разпитвани обв.Ц. и св.Д., нито е правен опит да се установят и разпитат полицейските служители, посетили инцидента и посредством тях да се установи имало ли е трето лице в л.а. Пежо.

На следващо място следва да се каже и това, че обжалваното постановление за частично прекратяване, по подобие на предходните такива, все още е недобре мотивирано в частта, в която се прави анализ на изготвените по делото общо пет АТЕ.

Още в горецитираното определение на ПРС по ЧНД №  1656/16г. е било посочено, че в хода на разследването са били изготвени една основа и една допълнителна АТЕ от вещото лице М., една повторна двучленна АТЕ от вещите лица М. и М. и една повторна тройна АТЕ от вещите лица М., М. и Ф.. Посочено е, че заключенията на основната и допълнителната единични АТЕ на в.л. М. са в конкуренция със заключението на двучленната и тройната АТЕ, т.к. според основаната и допълнителната АТЕ,  ПТП е било предотвратимо от страна на обв.Ц., а според двучленната и тройната АТЕ – непредотвратимо, защото л.а. „Ф. Т.” е попаднал в опасната зона за спиране на л.а. „Пежо 406”, управляван от об.Ц..

Понастоящем, в изпълнение на указанията дадени в определението на ПРС от 18.08.2016г., е била изготвена допълнителна тройна АТЕ със задачи да съпостави заключението си по тройната АТЕ с двете първоначални заключенията на в.л. М. и да посочи кои от тях, и защо са обективни. Една от задачите е била също така да се посочи защо се отхвърля механизма на ПТП да е протекъл по начина обяснен от обв.С.

На практика, в обжалваното постановление, прокурорът е направил известен анализ на конкуриращите се заключения на в.л. М. и тези на основната и допълнителната тройна АТЕ, като обобщено казано е направил извод, че следва да се кредитират именно заключенията на двете тройни АТЕ. Този анализ обаче е недостатъчен и непълен, при което постановлението за частично прекратяване за пореден път се явява немотивирано. Това е така, защото макар и да е изложил мотиви защо двете АТЕ са по-обективни в голямата си част от заключенията на в.л. М., съпоставяйки конкуриращите се общо четири заключения и с останалите доказателства – основно гласни такива,  все пак прокурорът не се е мотивирал и не е анализирал в пълнота едно основно противоречие в заключенията на единичните и на тройните експертизи. Това основно противоречие е свързано с въпроса на какво разстояние са били автомобилите Пежо и Форд /едно спрямо друго и от мястото на удара/ преди започването на маневрата изпреварване от обв.С., а от обективното изясняване на този факт ще зависи и изхода на делото.

Така например, в своето постановление прокурорът възприема, че според вещите лица дължината на опасната зона за спиране на лек автомобил „Пежо 406” е около 157 метра. В момента на предприемане на маневрата „изпреварване” от страна на автомобил „Форд Транзит” лекият автомобил „Пежо 406” се е намирал на около 87 метра от мястото на удара и не е можел да бъде спрян, което означава, че „Форд Транзит” е попаднал в опасната зона за спиране на „Пежо 406”. Според вещите лица, при изпреварването лекият автомобил „Пежо 408“ е достигнал скорост от около 140 км/ч. За да реагира и реализира снижение на скоростта на автомобила от 140 км/ч до 97 км/ч, каквато е била скоростта на лекия автомобил „Форд Транзит“, водачът е имал необходимост от 3,1 секунди. От друга страна времето, за което лекият автомобил „Форд Транзит“ е преминал от дясната лента за движение и е застанал пред лекия автомобил „Пежо 406“ е 2 секунди, тоест на обв. Ц. не е достигнало време от 1,1 секунда за реализиране на маневра и настъпилото пътно произшествие е било непредотвратимо.

Възприето е също, че в конкретно създалата се пътна ситуация, водачът Ц. нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, защото експертите по двете тройни АТЕ са категорични, че към момента на внезапно навлизане на лекия автомобил ”Форд Транзит” в лявата лента, безопасното разстояние между двата автомобила, при което водачът на автомобила „Пежо“ би могъл аварийно да намали скоростта си до изравняване с тази на л.а. „Форд“ и да не настъпи сблъсък е над 28-29 метра. Дистанцията между автомобилите „Пежо“ и „Форд“ в момента на видимото за водача на л.а.“Пежо“ отклонение на „Форда“ към лявата лента е била около 23-24 метра и е по-малка от тази, при която Б. Ц. е можел да реагира и с аварийно намаляване на скоростта си до тази на л.а. „Форд“ така, че да не настъпи сблъсък. Не е имало възможност за предотвратяване на така настъпилото ПТП и чрез други спасителни маневри, например - отклоняване на дясно на л.а. „Пежо“.

В същото време, в заключението на допълнителна АТЕ на в.л. М. е посочено, че разстоянието между двата автомобила Пежо и Форд, към момента на възникване на ситуацията за конкретното ПТП е бил в рамките на 46 до 67 метра /усреднено 56.5 метра/, което пък води до извода, че произшествието е било предотвратимо от страна на обв.Ц..

В постановлението си обаче прокурорът не излага никакви съображения защо не възприема като обективни изчисленията за разстоянията между двата автомобила, направени от в.л. М., респ. защо приема за достоверни тези на двете тройни АТЕ.

Такива съображения не могат да се открият и в заключението на допълнителната тройна АТЕ, където е направена известна съпоставка между изводите в основната тройна АТЕ и заключението на единичните АТЕ на в.л. М.. При тази съпоставка обаче не е анализирано противоречието в изчисленията за разстоянията между двата автомобила. Отделно от това не може да стане категорично ясно и въз основа на кои обективни факти, вещите лица по основната и допълнителна тройна АТЕ заключават, че разстоянието между двата автомобила е било 23-24 метра. Това е поредното основание за отмяна на постановлението.

Освен казаното да тук, следва да се изтъкне и това, че при предявяване на разследването защитникът на обв.С. е направил едно абсолютно резонно доказателствено искане, което обаче не е било уважено. Искането е мотивирано с това, че в кориците на ДП, а именно в Том ІV, стр. 71-75 е приобщено като писмено доказателство Решение № 1632/29.07.2014г. по гр.д. № 3731/13г. на Софийски апелативен съд, с което съответните застрахователи са осъдени да заплатят обезщетения на пострадалите от ПТП. Това решение е базирано на назначена по горното дело АТЕ, според чието заключение вина за произшествието са имали и двамата обвиняеми по настоящото дело. Според настоящия съдебен състав е следвало въпросното заключение по АТЕ, приета от САС, да бъде приобщено като писмено доказателство. Вярно е, че тази експертиза е по друго производство и в настоящото няма статут на особено доказателствено средство – експертиза, като способ за доказване. То обаче би могло да се приобщи като писмено доказателство и на общо основание да служи като индиция за обоснованост и правилност на която и да е от назначените в ДП общо пет АТЕ. При положение, че въз основа на него се породят съмнения относно правилността и обосноваността на двете тройни АТЕ, то това пък би могло да бъде основание за назначаване на нова повторна тройна, а защо не и разширена петорна АТЕ, в рамките на настоящото производство, с участието на вещото  лице по единичните експертизи, тези по тройните и това по експертизата изслушана от САС, на която да се поставят конкретни задачи за изясняване на механизма на ПТП, включително и тези от въпросите, поставени от защитника на обв.С., които бъдат преценени като относими.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са били изяснени обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства, подлежащи на изясняване по делото, а отделно постановлението на прокурора е немотивирано в горепосочения смисъл. При това положение прокурорът, като е прекратил частично наказателното производство, е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. В резултата на това  делото ще следва да бъде изпратено на Районна прокуратура –Пазарджик за извършване на следващите се процесуални и процесуално-следствени действия във връзка с изпълнение на указанията в мотивната част на определението.

По изложените съображения и на основание чл.243 ал.5, т.3 от НПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:   

 

         ОТМЕНЯ постановлението на Районна прокуратура-гр.Пазарджик от от 27.03.2017 год. по пр.вх. № 2569/12г., за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 1058/12г. по описа на  РУ на МВР - Пазарджик спрямо обв. Б. Е. Ц., ЕГН **********, за престъпление по чл.343 ал.3,  б.”а”,  във вр. с ал.1, бук. „б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и ВРЪЩА делото на РП–Пазарджик за извършване на следващите се процесуални и  процесуално-следствени действия.

 

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд –Пазарджик в 7-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя А.А.  С. лично и чрез адв.П. К. на адресите посочени в жалбата, както и на обв.Б. Е. Ц. – лично, пострадалите: П. С. Д. – лично,  К. П. Д. чрез С. Т. К., Щ. А. К. чрез А. Т. К., на адресите посочени в постановлението за частично прекратяване /Том V, лист 71-74 от ДП/  и  на РП-Пазарджик.

                                                                                                                            

                                                                        

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: