Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 917 Година 23.06.2021 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и седми май две хиляди двадесет и
първа година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря: С. Х.
Прокурор: Христо К.
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 991 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба подадена от Ц.Т.Н. *** срещу решение № 260050/21.01.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 4189/2020г. по описа на
Районен съд Бургас. Счита решението за незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Възразява, че АУАН
е съставен от длъжностно лице, което не е присъствало на мястото на извършване
на нарушението, както и че е изтекъл тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Иска се отмяна на
съдебното решение и на издаденото наказателно постановление, както и да се
присъдят направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – ОД
на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен, не изразява
становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Бургас дава заключение за оставяне в сила решението на районния
съд.
Административен съд Бургас
намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд Бургас е потвърдил наказателно
постановление № 20-0769-003391/17.09.2020г., издадено от началника на група в
сектор “ПП“ към ОД на МВР гр.Бургас, с което на Ц.Н., за нарушение на чл.38, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл. 183, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева. При извършената
служебна проверка съдът не е установил съществени процесуални
нарушения при
съставянето на АУАН и при издаване на НП. Преценил е, че нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, са описани пълно и ясно в акта и
наказателното постановление, а фактическите констатации се подкрепят от
събраните по делото доказателства. По същество е обоснован извод, че соченото
за нарушител лице е извършило вмененото му нарушение, поради което правилно е
била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Наложеното административно наказание е намерено
за правилно определено във фиксирания от законодателя размер, като не са налице
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно
и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него
мотиви се споделят и от настоящия касационен състав.
Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати съществени
процесуални нарушения в административнонаказателното производство, тъй като АУАН е бил съставен след изтичане на срока по
чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба, не се образува административно
наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението
в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. В случая тримесечният срок, в който е
следвало да се състави на АУАН на лицето започва да тече от 21.05.2020г., датата
на настъпване на ППТ с негово участие, съответно актът е съставен на
21.08.2020г., т.е в рамките на предвидения от законодателя давностен срок.
Фактическата
обстановка е установена след извършена проверка на спорните обстоятелства по
преписка рег.№769000-10069/2020г. съдържаща данни за настъпило на 21.05.2020г.
ПТП с участието на касатора. При изследване механизма на настъпване на ПТП е
прегледан видеозапис от камера за наблюдение на намиращ се в близост търговски
обект и с оглед констатациите, преписката е върната на мл.автоконтрольор Узунов
за съставяне на АУАН на касатора за нарушение на чл.38, ал.1 от ЗДвП. Действително актосъставителят не е присъствал при
установяване на нарушението, в каквато насока са възраженията на касатора, но в
конкретния случая е процедирано след писмено разпореждане на началника на
сектор „ПП“, което обстоятелство изрично е посочено в акта, като са съобразени
събраните по преписката доказателства Следва да се има предвид, че ЗАНН не
изисква актосъставителят да е пряк очевидец на извършеното нарушение, като няма
пречка нарушението да бъде установено посредством събраните доказателства,
включително и съставения от актосъставителя констативен протокол за ППС с
пострадало лице, в който се съдържа схема на настъпилото ПТП.
Касаторът не
оспорва съставомерността на деянието, като изложените от районния съд мотиви за
правомерно ангажиране на отговорността му, на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП се споделят и от настоящия касационен състав, поради което и не следва да
се преповтарят.
С оглед изложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас,
ХVІ-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260050/21.01.2021г., постановено по н.а.х.д.
№ 4189/2020г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.