Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260186
гр. Кюстендил, 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски окръжен съд, в открито съдебно заседание
на тринадесети май
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при участието на съдебен секретар Симона Цикова,
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр.д. № 124
по описа на КнОС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба
с вх. № 264131/19.02.2021 г. от Дом за пълнолетни лица с физически увреждания
/ДПЛФУ/„Ильо Войвода“ гр. Кюстендил, чрез пълномощника адв. А.П., насочена
против решение № 260079 от 04.02.2021 г., постановено от РС – Кюстендил по
гр.д. № 1101/2020 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт РС –
Кюстендил е осъдил Дом за пълнолетни лица с физически увреждания „Ильо Войвода“
– Кюстендил, вписано в ТР при АВ с ЕИК 00026115170579, с адрес гр. Кюстендил,
ул. „Прогона“ № 14, представлявано от Анелия Велинова – директор да заплати на Л.Н.М.,
ЕГН: **********, с адрес *** сумата в размер на 4000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в следствие трудова злополука, настъпила на 11.01.2020 г., при която
ищцата паднала и получила увреждания, както следва: фрактура на първа фаланга
на 4-ти пръст на лявата ръка, както и мекотъканна контузия на пръста – оток и
кръвонасядане на меките тъкани на пръста и по-дълбоки охлузвания или
повърхностни разкъсно-контузни рани по кожата по гръбната му повърхност, както
и контузия на дясното бедро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 11.01.2020 г. – датата на причиняване на увреждането, до окончателното й
изплащане, като е оставил без уважение иска за горницата над уважения размер за
главницата до пълния претендиран такъв от 5500 лева, като неоснователен и
недоказан. Осъдил е ДПЛФУ „Ильо Войвода“ гр. Кюстендил да заплати на Л.Н.М.
сумата от 294,55 лева, представляваща разноски по водене на делото съобразно
уважената част от иска, както и да заплати на Държавата, по Бюджета на
съдебната власт, чрез сметката на КРС, държавна такса в размер на 160 лева, 200
лева - заплатено от Бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, както и 5 лева
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Осъдил е Л.Н.М. да заплати
на ДПЛФУ „Ильо Войвода“ – Кюстендил сумата от 95,45 лева, представляваща
разноски по водене на делото съобразно отхвърлената част от иска.
Въззивната жалба е бланкетна, без в нея
да се релевират конкретни доводи за порочност на обжалваното решение.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е явно несправедливо, постановено
при противоречива фактическа обстановка и в противоречие с константната
практика на съдилищата. Твърди се, че присъденото обезщетение е в изключително
завишен размер.
По същество се иска отмяна на решението
и отхвърляне на предявения иск.
Алтернативно се претендира намаляване размера на присъденото
обезщетение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от насрещната страна Л.Н.М., ЕГН **********, чрез процесуалния й
представител адв. С.М. ***.
В отговора въззиваемата изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че сочените от
въззивника основания за отмяна на решението не са налице, а решението на
първоинстанционния съд е мотивирано и постановено в съответствие с установената
по делото фактическа обстановка. Позовава се на изложените в
първоинстанционното производство доводи в писмената защита. Иска се
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски сторени във въззивното, производство.
ОС-Кюстендил, като се запозна с
материалите по делото, счете, че въззивната жалба е допустима, като подадена в
срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
При служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол
за правилност на същото в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият
състав, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, счита, че
обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Решаващият състав
намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния
съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания
доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща
своята към нея.
В
производството пред районния съд Л.Н.М. е предявила против Дом за пълнолетни
лица с физически увреждания „Ильо Войвода“ – Кюстендил иск с правно основание
чл.200 ал.1 от КТ за осъждане на ответника да й заплати обезщетение в размер на
5500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие на трудова злополука, настъпила на
11.01.2020 г. с ищцата, при което същата е получила фрактура радии синистра на
пръста на лявата ръка, както и претенция за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2020 г. – датата на
причиняване на увреждането до окончателното й изплащане.
Събраните доказателства в пълнота са
правилно анализирани от първоинстанционния съд и не следва да бъдат
преповтаряни от КнОС.
Не се спори между страните, че към процесната дата 11.01.2020 г. между тях е съществувало трудово
правоотношение, възникнало въз основа
на сключен Трудов договор №
28/03.12.2018 г., по силата на който ищцата е заемала длъжност „медицинска
сестра“ при ответника – неин работодател.
Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 6 от 07.05.2020 г.
на Директора на ДПЛФУ „Ильо Войвода“.
Не се спори,
че на 11.01.2020 г. около 18.00 часа, по време на работа при изпълнение на
служебните си задължения, ищцата се подхлъзнала в коридора и паднала,
- 2 -
при което получила сочените в
исковата молба травматични увреждания.
Злополуката е призната като трудова
с влязло в сила Разпореждане № 2/27.01.2020 г. на НОИ, ТП - Кюстендил на
основание чл.60, ал.1 от КСО.
По делото е
налице и декларация за трудова злополука, издадена от работодателя,
констатираща факта на злополуката.
За всестранно
изясняване предмета на спора пред първинстанционния съд са били ангажирани
свидетелски показания на св. Н. М., св. Е. С. и св. Д. В. Прието е и заключение
изготвено от назначената по делото съдебно-медицинска експертиза.
Въззивният съд
следва да обсъди основните оплаквания относно правилността на
първоинстанционното решение, изложени във въззивната жалба на ДПЛФУ „Ильо Войвода“
и само по отношение на които ще
се произнесе – по аргумент чл. 269, изр. 2 ГПК, уреждащ т. нар.
ограничен въззив.
Въззивната
жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, както бе посочено е бланкетна,
като в нея не са изложени никакви конкретни оплаквания извън общата
формулировка за неправилност в смисъл на незаконосъобразност и необоснованост.
При извършената от съда проверка на правилността на акта, при липсата на
конкретни оплаквания, съдът намира, че първоинстанционният съд при
постановяване на решението си не е нарушил императивни разпоредби на закона и е
постановил правилен. В тази насока въззивната жалба е неоснователна. По
отношение на предявения иск въззивният състав споделя правните изводи на
районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми,
приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране
на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Разпоредбата
на чл.200 от КТ регламентира обективната безвиновна отговорност на работодателя
за претърпени от работник или служител вреди, следствие на настъпила трудова
злополука. По своята същност тази отговорност представлява особен случай на
законодателно възлагане на риска от трудовото увреждане върху една от страните
по трудовото правоотношение – работодателя. Три са елементите на фактическия
състав за възникване на посоченото задължение: 1. наличие на трудова злополука;
2. претърпени вреди от работника или служителя и 3. причинна връзка между
злополуката и претърпените вреди.
Доколкото с
въззивната жалба се оспорва основателността на исковата претенция, алтернативно
се възразява срещу размера на присъденото възнаграждение като прекомерно
завишен, съдът следва да обследва кумулативното проявление на посочените
по-горе елементи от фактическия състав на трудовата злополука и да прецени, при
доказаност на претенцията, размера на дължимото обезщетение.
Съгласно чл.
55 ал.1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт.
Редът за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки е
нормативно установен в подзаконов нормативен акт и тъй като в случая, не е
спорно между страните, че същият е бил спазен, може само да се отбележи, че при
съблюдаване на нормативно заложената процедура, с Разпореждане № 2/27.01.2020
г. НОИ, ТП-Кюстендил, е приел за трудова, претърпяната от ищцата на 11.01.2020
г. злополука. ВКС в трайната си практика поддържа виждането, че разпореждането
на органа по чл. 60, ал. 1 КСО представлява индивидуален административен акт
относно наличието или не на трудова злополука и е официален удостоверителен
документ за установените в него факти.
В конюнктурата
на изложеното настоящият въззивен състав споделя като правилен извода на КнРС
за наличие на първата от гореизложените предпоставки – претърпяна злополука,
имаща характер на трудова и причинила – както се установява от представените
медицински документи и приетата СМЕ - увреждане на здравето, изразяващо се в
увреждане на четвърти пръст на лявата ръка – фрактура радии синистра,
мекотъканна контузия на пръста – отток и кръвонасядане на меките тъкани на
пръста; контузия/натъртване на меки тъкани на дясното бедро.
Доказано е още
по делото, че Л.М. е претърпяла вреди, които имат неимуществен характер и които
са последица от получените й травматични увреждания. Последните са установени,
както от представените медицински документи, така и от показанията на
разпитаните пред КнРС свидетели и приетото заключение на вещо лице. Характерът,
обемът и интензитетът на вредите са били правилно определени от районния съд.
Налице е
причинно-следствена връзка между неимуществените вреди и настъпилата трудова злополука – същите са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като в таза насока съдът
кредитира изцяло приетото експертно заключение, в което експертът сочи, че
уврежданията, са причинени от действие на тъп предмет /по механизма на удари с
или върху такъв/, като е възможно да бъдат причинени по начина, съответстващ на
описания такъв в исковата молба. Формиращи извод за наличие на причинна връзка
между претърпяната трудова злополука и
получените травми са и показанията на разпитаните по делото свидетели, в
частност на св. В., която установява, че „видяла, че пръстите на едната ръка на
ищцата след падането, били обърнати и вероятно счупени“. Св. М., макар неговите
показания да бъдат ценени в хипотезата на чл.172 ГПК се кредитират от съда,
доколкото са съотвестващи на събраната в производството доказателствена
съвкупност и показанията на другите свидетели, също установяват, че при
падането безименния пръст на лявата ръка на ищцата се обърнал нагоре, поставили
й гипс, който бил премахнат след около 2 месеца.
При установена
доказаност на предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на
работодателя за претърпяна от ищцата трудова злополука, съдът следва да се
произнесе по въпроса за размера на причинените неимуществени вреди.
КТ не съдържа
специални указания за начина на определяне размера на неимуществените вреди,
поради което субсидиарно приложение следва да намерят общите разпоредби на
облигационното право. Определянето на дължимата обезвреда е предоставено на
съда по справедливост - чл.52 от ЗЗД. Тъй като обезщетението за неимуществени
вреди е заместващо, а не компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД
правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична
престация, която работодателят дължи на работника като обезщетение за
изживените болки и страдания, които са закономерна последица от уврежданията,
настъпили при трудова злополука. Както е посочено в раздел II на ППВС № 4 от
1968 г., определянето на размера следва да стане, след отчитане на характера на
увреждането, начина на
- 3 -
извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнително влошаване на здравето, морални страдания,
осакатявания и т.н. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът следва
да прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на
пострадалия, както и възрастта на увреденото лице, ръководейки се от
обществения критерий за справедливост към момента на възникването на правото на
обезщетение.
От приетата
като компетентна, обективна и неоспорена от
страните съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р В.Н., след анализ
на представените по делото медицински документи и личен преглед на ищцата, се установява, че
при инцидента на 11.01.2020 г. Л.М. е получила следните травматични увреждания:
фрактура на първа фаланга на 4-ти пръст на лява ръка, както и мекотъканна
контузия на пръста – оток и кръвонасядане на меките тъкани на пръста и
по-дълбоки охлузвания или повърхностни разкъсно - контузни рани по кожата на
гръбната му повърхност. Контузия/натъртване на меки тъкани на дясно бедро –
неуточнена област. Така установената фрактура на пръста на лявата ръка в острия
период /имобилизацията и раздвижването/ е довела до трайно /с продължителност
над 30 дни/ практически значимо затрудняване на движенията на ръката,
включително и тези за самообслужване. Контузията на бедрото довела до болки и
страдание за период от около 10-15 дни. Експертът уточнява, че към настоящия
момент увреденият четвърти пръст не е с възстановена анатомична форма и
физиологични функции. Като усложнение на фрактурата се е развила лекостепенна
флексионна контрактура и първата междуфалангеална става частично се е
обездвижила. Това усложнение обуславяло ограничения в движенията на пръста в
тази става, които затрудняват фините движения на ръката, особено тези с участие
на 4-ти пръст, но не затруднявали практически значимо основната функция на
ръката. Увреждането не подлежи на самостоятелно възстановяване. Вещото лице е
уточнило, че е възможно принципно коригиране състоянието на пръста с оперативно
лечение, като не е възможно да бъде прогнозирано в каква степен или в пълен
обем ще се възстановят движенията на пръста.
При изясняване
на тези правнорелевантни обстоятелства СМЕ достига до категоричното
доказателствено заключение, че ищцата е претърпяла болки и страдания, които са
били с по-голяма интензивност по време и непосредствено след настъпване на
злополуката, като е изпитвала болки и страдания и в следващия период от
лечението, които са отшумели за период от около 2 месеца. СМЕ изяснява
правнозначимия факт, че възстановяването на 4-тия пръст на лявата ръка на
ищцата е стабилизирано, но е налице остатъчен дефицит на движението му, който
може, но не и при пълна сигурност, възстановен чрез оперативна намеса.
От показанията
на свидетеля Н. М. – съпруг на ищцата, които съдът, след извършена преценка по
правилата на чл.172 ГПК, приема за достоверни, последователни и житейски
логични, се установява, че и към момента пръста е изкривен, въобще не може да
се движи. Обездвижването му с гипс е било за период от около 2 месеца. Един
месец били интензивните болки, като през този период ищцата била на
обезболяващи. Не можела да се обслужва сама. В момента усещала болка при
движение.
В своята
практика ВКС на РБ приема, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава.
С оглед
изложеното и съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че предявеният
иск за претърпени от ищцата неимуществени вреди правилно е бил уважен за сумата
от 4 000лв. За да определи това обезщетение настоящият въззивен състав
взима предвид продължителността на лечението, интензитета на търпените болки и страдания, времето на
възстановителния период, обстоятелството,
че е и към момента не е налице пълно възстановяване на увредения пръст,
придружено от дефицит на фината моторика на лявата ръка, което безспорно ще
съпровожда ищцата до края на живота й, доколкото оперативната интервенция не
гарантира пълно възстановяване на увредения пръст. Макар в не толкова засилен
интензитет, тъй като лявата ръка не е водеща при ищцата, все пак травматичното
увреждане ще детерминира ограниченост на движенията на засегната ръка, което
обстоятелство безспорно ще й причини физиологичен дискомфорт. Отделно следва да
се отчете и че към момента икономическата конюнктура в страната, предопределя,
като съответно е съобразена от съдилищата, да се присъжда по-завишен размер на
обезщетение с оглед нарастващите икономически нужди на обществото. Съдът
намира, че следва да бъде отчетен и фактът, че за пълното възстановяване на
ищцата, е необходимо предприемане на оперативно лечение, което също е свързано
с финансови разходи и възстановителен период от около два месеца, през който
период ищцата няма да бъде трудоспособна /сравни СМЕ/.
Дължимото обезщетение не следва да бъде
намалявано при условията на чл.201 ал.2 от КТ. Всички съображения на КнРС,
досежно направеното от работодателя възражение за допусната от страна на М.
груба небрежност, довела до съпричиняване на вредоносния резултат, се
възприемат от въззивния съд изцяло. По делото липсват доказателства, от които
да се заключи, че при изпълнение на служебните й задължения, ищцата не е
положила грижата, която и най-небрежният би положил; няма данни да са нарушени
правила за безопасност или нормативни изисквания при изпълнение на служебните
задължения.
На основания изложеното въззивният съд
счита, че първоинстанционното решение
трябва да бъде потвърдено в частта, в която искът с правно основание чл.
200 от КТ е уважен до размер от 4 000 лева.
В останалата
част решението на КнРС като необжалвано е влязло в сила.
С оглед изхода
на производството на въззиваемата се дължат сторените разноски, които съгласно
приложен по делото списък, възлизат на сумата от 300 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от
горното ,Окръжен съд Кюстендил
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260079 от 04.02.2021 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. №
1101/2020 г. по описа на същия съд в В ЧАСТТА, в която Дом за пълнолетни лица с
физически увреждания „Ильо Войвода“ – Кюстендил, вписан в ТР при АВ с ЕИК 00026115170579, с адрес
гр. Кюстендил, ул. „Прогона“ № 14 е осъден да заплати
- 4 -
на Л.Н.М., ЕГН: **********, с адрес *** сумата в
размер на 4000 лева /четири хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в следствие трудовата злополука, настъпила на 11.01.2020 г., при
която ищцата паднала и получила увреждания, както следва: фрактура на първа фаланга на 4-ти пръст на лявата ръка, както и мекотъканна
контузия на пръста – оток и кръвонасядане на меките тъкани на пръста и по-дълбоки
охлузвания или повърхностни разкъсно-контузни рани по кожата по гръбната му
повърхност, както и контузия на дясното бедро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2020 г. – датата на
причиняване на увреждането, до окончателното й изплащане, както и сумата от 294,55 лева /двеста деветдесет и четири лева и петдесет и
пет стотинки/, представляваща разноски по водене на делото в
първоинстанционното производство.
В
останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА
Дом за пълнолетни лица с физически увреждания „Ильо Войвода“ –
Кюстендил, вписано в ТР при АВ с ЕИК 00026115170579, с адрес гр. Кюстендил, ул.
„Прогона“ № 14, представлявано от Анелия Велинова – директор, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Н.М.,
ЕГН: **********, с адрес *** сумата в размер на 300 лв. (триста лева), за
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок, считано от връчването му на страните при обосноваване на
предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: