№ 3482
гр. София, 09.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20231110171369 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от П. К. Б. ЕООД срещу К. Г. Г., с което се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо 2205,03лв., от която: 695,56лв.
главница, 201,66лв. договорна лихва, 232,54лв. възнаграждение за услуга „Ф.“, 366,68лв.
възнаграждение за услуга „Ф.“, 202,69лв. лихва за забава, както и 30лв. такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането и 400лв. неустойка.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузите за
допълнителни услуги, така и за таксите и неустойката.
Първо, в конкретния случай договорните отношения между страните се отнасят към
потребителски договор по см. на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което приложение намират
разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.
Съдът намира, че уговорените в договора за кредит допълнителни услуги „Ф.“ и „Ф.“,
за които е предвидено заплащане на претендирано възнаграждение, не представляват
„допълнителна услуга“ по см. на чл.10а, ал.1 ЗПК, защото заплащането на тези
възнаграждения е предварително, дължимо само за "възможността за предоставянето" на
услугите, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действие на сключения между страните договор, доколкото в уводната част на
споразумението е посочено, че възнаграждението за предоставянето на посочените
допълнителни услуги става изискуемо с подписването му, като изискуемостта му е в пълен
размер дори и да не е ползвана и една от тях. Съгласно приложения погасителен план
претендираното възнаграждение по тях е уговорено във фиксиран размер, събиран по силата
на самия договор, а не на база реално потребено благо-услуга. Уговарянето по този начин е
и в колизия с нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в която е предвидено, че видът, размерът и
действията, за които е начислена сумата, следва да са ясно и точно конкретизирани в
договора, а не зададени под обща формулировка с пожелателен характер, както е
процесният случай. На следващо място предвидените услуги представляват действия по
управлението на кредита, поради което и на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в който е
предвидена изрична забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита са нищожни. Клаузата, която
1
препраща към Тарифата, е нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК вр. чл.10а, ал.2 ЗПК,
съответно начислените „такси“ и „разходи“ в размер на 30лв. за извънсъдебно събиране и
400лв. неустойка са въз основа на нищожна клауза.
Следователно, заявлението следва да се отхвърля в частта, в която се претендира
сумата за неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Ф. и Ф., както
и за разходите за извънсъдебно събиране на вземането, а в останалата част следва да се
издаде заповед по чл.410 ГПК, като на заявителя следва да се присъдят и разноски само
пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от 22лв. за д.т. и 25лв. за юрк.
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 27 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 370729/22.12.2023г., подадено от П. К. Б. ЕООД, В Ч.ТА, с която се
иска К. Г. Г., ЕГН: **********, да заплати 232,54лв. възнаграждение за услуга „Ф.“,
366,68лв. възнаграждение за услуга „Ф.“, 30лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането и 400лв. неустойка.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на
срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да
довнесе единствено разликата.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2