Р Е Ш Е Н И Е № 260110
17.05.2021г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на тринадесети април, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Ваня Богоева Членове:Евгения Стамова Веселина Джонева
При участието на секретаря:Галина Кирилова, след като разгледа докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№265/20г. и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.С., особен представител на Д.Г.Д., ЕГН ********** с постоянен адрес *** с адрес за призоваване гр.Дупница, обл.Кюстендил, ул.”***”№***, ет.*** кантора *** срещу решение на Дупнишкия районен съд от 06.03.2020г. по гр.д.№1730/2018г. с което е отхвърлен предявеният от Д.Г. *** иск за признаване за установено по отношение на ответника, че наследодателката на ищеца Н.Т.Д.е била собственик към момента на включването му в ТКЗС на имот – 0.879 дка от нива в землището на с.Яхиново, в м.”***”, като понастоящем имотът е част от имот с №009030 по КВС на м.”***” в землището на с.Яхиново, общ.Дупница с площ от 1.867 дка ( намираща се в северната му част) и граничеща с имоти 87727.201.36;87727.9.50;87727.9.1;87727.9.27 и Д. *** деловодни разноски в размер на 201.10 лева.
С жалбата е заявено искане за отмяна на решението и уважаване на иска.Искането е аргументирано с доводи, че по делото е прието заключение на в.л. Л. ., основаващо се на скица – проект по чл.45е от ППЗСПЗЗ, изработена от в.л. Д.М., като в заключението си вещото лице е категорично, че притежаваната от наследодателката на ищеца нива от 4.000 дка е идентична с имоти с идентификатори 87727.9.110, 87727.9.108,87727.9.111 последният от тях с площ 0.879 попадащ в имот 87727.9.30 по КККР на с.Яхиново.При така изготвената скица проект в представеното по делото заключение в.л. М. заявява, че имота на наследодателката на ищеца е съседен на имота възстановен на Община Дупница.Като порок на решението се сочи факта, че това противоречие не е обсъдено от съда и наличие на основание за игнорирането му, като несъответстващо на останалите доказателства и в противоречие със собственото му заснемане.Изтъква се и друг пропуск на съда а именно липсата на каквито и да било доказателства за собствеността на Община Дупница върху имота.Заявено е искане за отмяна на решението и уважаване на иска.Претендират се разноски.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.Писмен отговор не е подаден.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Постановено е решение - при наличие на изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно предявен иск, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искова молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в съответствие с търсената с исковата молба защита – решението е допустимо.
Предвид отхвърлянето на предявения иск, като недоказан и с оглед оплакванията в жалбата, съдът намира за нужно да отбележи, че от събраните по делото доказателства се установява следното:
Ищецът е наследник по закон на Н.Т.Д. починала на 18.11.1979г., - неин внук.Диканска е наследена и от други лица.
Според разписна книга към рег.план на с.Яхиново, одобрен със заповед №590“/27.10.1939г. са съществували имоти с №176,177,178,179,180,181,182218, 219,220,221,222,223 и 224, като имоти 176, 177,178,179,180,181,182 са посочени като находящи с в кв.35, липсват данни за имоти от 182 до 186.Имоти 218,219,220,221,и 222 са посочени като находящи се в кв.32, имот 223 в кв.34, а имот 224 в кв.35.Имоти 176 е записан като принадлежащ на С.Т., имот 177 на Д. М., 178 на П.Р., 179 на А. П., имот 180 на Г. к., имот 181 на А.К. и имот 182 на Х.К., имот 218 на С., С.и В.В., имот 219 на Г. Г., имот 220 на И.к., имот 221 на бр.Х. и Г. Т., имот 222 на Е. Т.Наследодателката на ищците не фигурира като притежател на имот, в разписния лист към плана за землището на с.Яхиново.Части от имоти 182,183,184 и 185 са отразени в кв.31, а кв.32 обхваща имоти през път и в съседство с имот 223,за който е отразено, че това е селски имот попадащ в квартал №34, който се отчуждава.Имотите с посоченото местоположение видно от заключение на в.л. М. с вх.№654/16.01.2020г. респ. за тази местност при изготвяне на картата на възстановената собственост са използвани окрупнени наименования “***“, „***“, както и техни производни „*** „ и „***“.
Съгласно нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, установена чрез обстоятелствена проверка, за който свидетелства препис №27647/04.12.1993г., същият е издаден в полза на Н. Т.Ч.., представлявана от К. В.Щ., нейна майка, за това, че Чохаджийска въз основа на извършена на 18.11.1921г. обстоятелствена проверка е собственик на няколко имота, сред които нива в м.Яхиново, в м.“***“ с площ от 7.000дка, при съседи:вада, М. К., път и А.Ч..
С решение №166/26.03.2009г. на ВКС по гр.д.№6240/2007г. по предявен от ищеца и други лица иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ срещу Ц.Д. Н., К. К. С., В. С. К., К. С. К., Ц.А. М., И.А. П., И.К. Г., Й. Д.К., С. А. С., Г. С.К. и Ц. Й.М. като н-ци А. П. Д., починал на 19.11.1986г. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е признато за установено, че към момента на образуване на ТКЗС правото на собственост върху нива от 4 дка в м.“***“, землището на с.Яхиново, обл.Кюстендилска при съседи от две страни: път, н-ци А.Ч., н-ци А.П. е принадлежало на Н.Т.Ч.Д.), починала на 18.11.1979г.
Процесният имот е заявен от Г.Д.Д. – баща на ищеца, като н-к Н.Т.Ч. със заявление вх.№3329/1992г., като нива в землището на с.Яхиново, в м.“***“ при съседи – вада, М. К. път, А. Ч.(л.198- л.199 от д).
От решение от 01.04.2010г. на РС- Дупница по адм.д.№439/1999г. се установява, че е обявено за нищожно решение №Я-582 от 25.01.1996г. на ПК- Дупница, постановено по преписка образувана по заявлене №3329/23.01.1992г. на Г. Д. Д., с което е отказано възстановяване на правото на собственост на н-ци Н.Д. върху нива от 4 дка, в землището на с.Яхиново, м.“Селището“.
С решение №Я-582/10.05.2010г. на ОСЗ – Кюстендил се възстановява правото на собственост на н-ци Н. Т. Д. по отношение на нива от 4.000дка, четвърта катнегория, находяща се в землището на с.Яхиново, в м.“***“, без да са посочени граници и съседи, посочен, като заявен с пореден №1 и установен с решение от 01.04.2010г. на ДРС по адм.д.№439/99г.
Със заявление №ВС-01-1883/13.10.2015г. Д.Д. е поискал да бъде продължена процедурата по възстановяване на имота, като е представена скицата проект №15-436206-1810.2015г.В искане ВС-01-758/21.04.2015г. Д.Д. е поискал издаване на решение на основание чл.45д, ал.1 от ППЗСПЗЗ, на основание решение №Я-582/10.05.2010г.
С решение на ОбС – Дупница са определени – предоставени за възстановяване земи от общинския поземлен фонд, с цел възстановяване на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници на н-ци Н.Т.Д., съгласно решение №Я-582/10.05.2010г. по преписка с вх.№3329А823.01.1992г. на ОСЗ – Дупница и скица проект №15-436206-08-10.2015, издадена от Служба по геодезия картография и кадастър, на поземлен имот с проектен идентификатор 87727.9.110 по кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Яхиново с площ от 2551 кв.м., имот с идентификатор 87727.9.1 с площ 509 кв.м., поземлен имот с идентификатор 87727.9.2 с площ 2042 кв.м. по реда на чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ( л.17- л.18 от д).
Във връзка с искане с вх.№ВС-01-758/21.04.2015г. Община Дупница уведомява Д., в приложение на чл.60а от ППЗСПЗЗ, че имот с площ 0,879 дка, е възстановен на Община Дупница с влязло в сила решение №0103/12.04.2002г. и са дадени указания, относно представяне на влязло в сила решение за признато право на собственост за 0.879 дка част от ПИ №87727.9.30.Приложено е искането от което става ясно, че се претендира възстановяване върху тази площ, като част от имот с площ от 4.000 дка, ІV категория, в м.“Селището“ в землището на с.Яхиново, остатъка възстановен с проектен идентификатор 87727.9.110 с площ 2551 кв.м., поземлен имот с идентификатор 87727.9.1 с площ 509 кв.м. и остава невъстановен имот с проектен номер 87727.9.111.Правото на собственост се основава на решение №Я-582 от 10.05.2010г. на ОСЗ гр.Дупница, с което на н-ци Надежда Тодорова ДИканска е въдстановено право на собственост в съществуващи( възстановими) стари реални граници на следните имоти: нива от 4.000дка, находяща се в землището на с.Яхиново, в м.“***“ при граници, които не са посочени, заявен с пореден №1 от завлението и установен с решение на ДРС от 01.04.2010г. по адм.д.№439/99г.
Според отразеното в удостоверение из.№25-16678/16.03.2015г. на СГКК адресирано до Д.С.М. е отразено, че за заявените нови обекти на кадастъра са определени следните идентификатор за 1 бр.поземлен имот – 87727.9.112.
Със заявление №84-Д-89/06.02.2017г. Д. *** с искане за внасяне на докладна записка в Общинския съвет с искане за произнасяне и възстановяване на собствеността по отношение на остатъка от 0.879 дка в м.“****“ в землището на с.Яхиново, като е представена скица проект №15-436206/08.10.2015., скица проект изготвена през м.февруари 2015г. от инж.Д.М. – лицензиран геодезист.
На л.30-37 от делото са приложени скици – проект за идентифициране на поземлени имоти по реда на чл.45е от ППЗСПЗЗ по преписка с вх.№3329А/1992г. в м.“Селището“ в това число и обект с идентификатор 87729.9.111, като част от имот идентификатор 87727.9.30, а на л84 скица – проект №15-436206-08.10.2015. издадена от СГКК – Кюстендил, в която са отразени проектните координати на имота.На л.98 от делото е приложена скица на поземлен имот №15-435965-20.05.2019г. относно имот с идентификатор 87727.9.30 с площ 1867 кв.м., при посочени съседи: 87727.9.2, 87727.9.50,87727.9.3,87727.9.51,87727.9.52,87727.201.36,87727.9.1.
Както бе отбелязано процесният имот е възстановен на Община Дупница, като част от поземлен имот 30, по подадено заявление с вх.8926/04.08.1992г.В заявлението е обективирано искане за въдстановяване на площи н местности с.Яхиново, представляващи „мера“, посочени са следните наименования на местности ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***.По така подаденото заявление се е произнесла ОСЗ, като е признала право на възстановяване на площи – ливади в заявените местности и квадратура с изключение на имот в.Церака и Самано, като е възстановено право на собственост върху ливада от 100.000дка в м.“***“, ливада от 16.000дка в м.“*** ливада от 20.000дка в м.*** ливада от 30.000дка в м.***, ливада от 50.000дка в м.“***“ и 5.600 дка в м.“***“, отказано е възстановяване право на собственост по отношение на ливада от 84.00 дка в м.Долен лаг и 100.000 дка в м.Джерман.Възстановяването е в съществуващи( възстановичи) стари реални граници.С решение по протокол №Я-785/17.03.1997г. е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне в полза на Община Дупница върху ниви от 216.000 ІV Церако, ливади 100.000 „***“ и ниви 514.00 VІІ- Ормано.
Постановени са от ОСЗ решения за възстановяване право на собственост върху площи в землището на с.Яхиново, в съществуващи( възстановими) стари реални граници, като са посочени и граници съседи, в м.***,***, ***, *** ***, *** и ****.Имот №009030 нива от 1.867дка, в м.“селото“ е описан като нива от 1.867 дка в м.Селото, при граници и съседи имот №000064 полски път на Община Дупница, имот №000113 жил.територия на с.Яхиново, имот №09052 нива на Община Дупница, имот №009003 нива на А. Д., имот №009002 нива на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот №009001 нива на земи по чл.19 ЗСПЗЗ.В преписката пред ОСЗ е предсатвен протокол №3 от 17.04.1935г. за определяне на мера, която следва да остане във владение са с.Яхиново, като са определени 1250 дка мера, която да се разграничи и закръгли.Съгласно протокол от 10.11.1993г. от комисия при Община Дупница е прието, че земите в .Церака -216 дка и в м.“***“-514 дка са общински мери на с.Яхиново, земите в с.Тополница и „***“ – 130 дка, м.“***“ -77.50 дка, и 467.50 дка – пасища и редка гора са държавен поземлен фонд.
По делото е представено заключение с вх.№14173/28.10.2019г. изготвено от в.л.В., който въз основа данните от регулационния план от 1939г., представеното решение №Я-582/10.05.2010г. на ОСЗ – Дупница и решението на ВКС, заключава, че имотът съгласно скица – проект с идентификатор 87729.9.111 с площ от 879 кв.м., л.36 от д. с площ от 4 дка, съвпада частично с имот №87727.9.30 по КККР правото на собственост върху който е възстановено на Община Дупница, с решение №0103/12.04.2002г.
По поставени въпроси в заключение с вх.№654/16.01.2020г. в.л. Д.М., дава отговор, че имотът на ищците, съгласно нотариалния акт, част от който от 3.000 дка е бил продаден, попада частично върху имоти с пл.№223 и 224, като засегнатата площ е 0.850 дка и е показана на комбинирана скица към заключението.Посочил е, че за местността, в която се намират процесните имоти при изготвяне на картата на възстановената собственост, са приети окрупнени наименования „***“ и „***“, както и техни производни „*** „ и „***“, имот пл.№224 за който е отраден парцел ХІ в кв.35 на с.Яхиново от 1939г. , частично идентичен с нива от 1867 кв.м., втора категория в м.“***“, имот №009030 по КВС, видно от приложената комбинирана скица – Приложение №1.В разписния лист по плана на с.Яхиново липсва запис за Н. Ч. за имот кв.35, с протокол №8 от 23.05.1962г. е одобрено изменение на регулационния план на с.Яхиново, като са изключени от регулационния план незастроени парцели, в това число всички парцели в кв.35.В с.з. вещото лице обяснява, че по плана от 1939г. имотът на Н.Д., който не е записан в разписния лист, граничи с имот пл.№422, отбелязан, като селско празно място.Актуалните съседи на имота с проект идентификатор 111 според вещото лице са на север – пътя за тухларната с идентификатор №50, на изток – пътят за с.Тополница, идентификатор №36, на запад – идентификатор №9.2 и 9.1 и част от 9.3 и на юг – част от идентификатор №9.30.Вещото лица дава сведения, че името на наследодателката на ищците не фигурира и в одобрения план за с.Червен брег, намиращ се на североизток спрямо процесния имот.В с.з. вещото лице обяснява, че по плана от 1939г. няма припокриване между имота по нотариален акт от 1921г., на Н.Д. и имот пл.№224 и пл.№223.
В хода на производството пред КнОС в.л. М. уточнява, че имотът на наследодателката на ищците не е отразен по плана от 1939г., отразен е имот 179, който е съседен на имот 224 и е записан на А. П., в който имот според него следва да попада и спорния.На скица, находяща се на л.233 от делото вещото лице, посочва като вада – означена с линии със зелен цвят, пространство разположено между имоти 179,28, и имоти №42,41,40,39,38,37 и др.които са по кадастралната карта от 2004г.
С оглед на описаната фактическа обстановка съдът намира предявения иск за допустим, а преценен по същество за недоказан.Съображения:
С разпоредбата на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е указано, че тогава когато възникне спор за принадлежността на правото на собственост към момента преди образуване на ТКЗС, спорът следва да бъде разрешен по съдебен ред.Целта на производството е да се установи кому е принадлежало правото на собственост върху конкретна площ към момента на образуване на ТКЗС и то се обуславя от заявяването на една и съща площ за възстановяване от различни лица или възстановяване на заявена от конкретно лице площ на друго/ други лица.
В случая по делото е установено, че още през 1992г. е бил заявен за възстановяване от н-ци Н.Ч., имот с площ от 4.000дка в землището на с.Яхиново в м.“***“.Едва през 2010г. е постановено решение за възстановяване на собствеността, но граници и съседи не са посочени и към момента липсва решение в което да се посочени граници и съседи на възстановения имот.Междувременно по подадено от Община Дупница заявление е възстановено правото на собственост върху площ, по отношение на която ищците имат претенции.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че неследодателят му е притежавал имота, към момента преди образуване на ТКЗС, като придобил го по допустимите съгласно действащата нормативна уредба способи.
В случая по делото е представен нотариален акт за придобито право на собственост, на основание обстоятелствена проверка върху нива с площ от 7.000 дка в тази местност, при съседи: вада,М. К., път и А. Ч.Няма спор, че част от имота е била продадена на П., ответникът не оспорва възможността за придобиването му на основание давностно владение от наследодателя на ищците.Оспорват се твърденията относно местоположението на придобития имот.Посочения способ за придобиване на право на собственост е допустим способ съгласно чл.29 и сл.ЗД (обн.ДВ бр.23/1898г. – отм) и ЗС ( обн. ДВ бр.92/1951г.).
По делото не са представени протоколи, удостоверяващи извършените действия във връзка с чл.45ж. от ППЗСПЗЗ за установяване границите и съседите на имота на място.
От събраните по делото доказателства не се установява точното местоположение на имотът от 7.000дка придобит от наследодателя на ищците преди образуване на ТКЗС, като няма спор, че невписването в разписния лист към плана на наследодателката като собственик на имот в тази местност по разписния лист не води до загубване на правото на собственост.При действащия към този момент благуостройствен закон – за този имот би трябвало да бъде отразен парцел, парцели, като правото на собственост на притежателя на имота се запазва – арг.чл. 40 дворищните регулации се съставят за всички дворища в един регулационен квартал, едновременно със съставянето или след влизането в сила на съответната улична регулация.От отразеното за тази местност по плана от 1939г., при посочена в нотариалния акт граници не става ясно какво е местоположение на имота, като се има предвид, че данни за местоположение имот А.Ч. липсват, при местоположение на вада – имотът би могъл да се простира и да обхваща и имот пл.№224, или част от него, но би могъл да се простира и и да обхваща и имоти пл.№183,184,185 и 186 това не е изяснено по делото.Съдът има предвид, че според записвания в плана и имоти на лице с имена М. К. респ. н-ци са посочени в кв.32, от другата страна на пътя,и ако се приеме че в същата група попадат Г.К., А.К. и Х. К., по скоро имотът би трябвало да има различно от посоченото местоположение,за да се запази границата вада.
Необосновано е позоваването от въззивника на заключението на в.л. В.Вещото лице е посочило, че предвиждания поземлен имот с идентификатор 111 се припокрива частично с имот 224, но вещото лице не е направило обоснован анализ относно местоположение на имота, според границите и съседите посочени в нотариалния акт.За установяване границите и съседите на имота ищецът следваше да ангажира и други доказателства, което не е направено.Вещото лице М. прави противоречиви изводи и затова това заключение съдът не кредитира също.
Предвид изложеното съдът не би могъл да признае правото на собственост на ищците върху спорната площ, като не намира за нужно да обсъжда обстоятелството дали е доказано правото на собственост на Община Дупница –върху тази площ, като се има предвид, че съгласно чл.25, ал.2 от ЗСПСС – се възстановява правото на собственост на общините върху земеделските земи, отнети им безвъзмездно и предоставени на държавни земеделски стопанства, трудовокооперативни земеделски стопанства, аграрно-промишлени комплекси и агрофирми, както и на държавни горски стопанства, когато са били включени в държавния горски фонд, освен ако са горски разсадници и полезащитни горски пояси, предвид нормата на чл.4 ЗС, с която всички земи са обявени за държавна собственост, и доказателства за основанието на правото на собственост на кметство с.Яхиново върху имот пл.№224. Според чл. 4 от Закона за уреждане на недвижимата собственость въ новите земи,собственость на общините са:мерите и балталаците, т. е. пасища и гори, оставени за общо ползуване на жителите на една градска или селска община, които къмъ 5 октомврий 1912 год. са били на общинско ползуване, и 2) частните имоти на общините, за които съществуват документи за собственость (тапии), издадени на името на отделни лица, действуващи като представители на жителите на общината, макар и без формално пълномощно.В случая освен записа по разписния лист към плана от 1939г. други доказателства за местоположението на общински мери по делото не са представени.
Представеното решение на ВКС с което е признато право на собственост по отношение на н-ци А. Д., починал на 19.11.1986г. правото на собственост в полза на наследодателя на ищеца и други лица, по отношение на нива от 4 дка, в м.“***“ в землището на с.Яхиново, при съседи от две страни път, н-ци А.Ч. и Ал.П. по аргумент от чл.298, ал.1 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на ответната Община.Към решението липсва скица от която да е видно точното местоположение на вещта, а в производството са били ангажирани и гласни доказателства, каквито сега не са посочени.
Предвидената в чл.45 ППЗСПЗЗ вр. с чл. § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, процедура въобще не е свързана със спор за материално право.В тази хипотеза се предвижда възможност на лице по отношение на което съществува решение с признато право на собственост, да подаде искане до ОСЗ за постановяване на решение за възстановяване и предоставяне на земи от Общинския поземлен фонд – т.е в този случай, се претендира възстановяване право на собственост върху земи от общинския поземлен фонд.Това са останали невъзстановени след влизане в сила на картата на възстановената собственост и плана за земеразделяне земи които са станали общинска собственост.Разписан е начина на установяване на правото на собственост, включващ представяне на решение по чл.18ж ал.1 ЗСПЗЗ, начин на уточняване на границите и явно разписаните правила не касаят случаи когато същата площ е възстановена, като принадлежала на Общината преди образуване на ТКЗС.В противен случай това би означавало да се предвижда оземляване, безвъзмездно което би било в противоречие с предвиденото в ЗобС.Съгласно чл.20 ЗСПЗЗ е възможно оземляване със земи от Общинския поземлен фонд но за определена категория лица.
Изводът, че предявеният иск е недоказан в първоинстанционното решение е правилен.Решението следва да бъде потвърдено.
Подадената жалба е неоснователна, поради което неоснователно е искането на жалбоподателя за заплащане на деловодни разноски.
Ответникът претендира разноски но не е представил доказателства за направени такива във въззивното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №154 на Дупнишкия районен съд от 06.03.2020г. по гр.д.№1730/2018г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1- месечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: