РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Русе, 26.01.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 12 януари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА
КАН дело № 348 по описа
за 2021 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Община
Иваново против Решение № 507 от 22.10.2021 г., постановено по АНД № 1018/2021
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление
(НП) № 1 от 26.04.2021 г., издадено от Кмета на Община Иваново, с което на В.А.Д.
*** за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на селскостопанското
имущество (ЗОСИ) и чл. 43, ал. 1 от Наредба № 20 за реда и начина на ползване
на дървесина, добита от извън горски фонд на територията на Община Иваново е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева и е осъдена Община
Иваново да заплати по сметката на Районен съд – Русе сума в размер на 320 лева
за разноски в хода на съдебното следствие по делото, както и да заплати на В.А.Д.
сума в размер на 300 лева за разноски за процесуален представител. В жалбата се
навеждат касационни оплаквания за неправилност на съдебното решение поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение, след което съдът да се произнесе по същество като
потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира и присъждане на
направените разноски и за двете съдебни инстанции.
Ответната в производството страна – В.А.Д.,
чрез процесуален представител адв. Я. П., в депозирани по делото писмени
бележки и в съдебно заседание в хода по същество на делото оспорва
основателността на жалбата. Претендира и присъждане на разноски пред
касационната инстанция, съгласно представен списък на разноските (л. 18 от
делото).
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Наведеният от касатора довод за
просрочие на касационната жалба е неоснователен. Тя е процесуално допустима -
подадена е на 16.11.2021 г. чрез куриер (л. 7 от делото), като Община Иваново е
получила обявление, с което й е било съобщено за изготвеното решение на първата
съдебна инстанция на 02.11.2021 г. (л. 102 от делото на РС – Русе), т.е.
касационната жалба се явява депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН /в приложимата редакция на нормата преди
изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./
от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд,
постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна
първата съдебна инстанция е установила по делото, че през периода 2013 – 2014 година, с цел
облагородяване вида на селската среда, М. Барбукова, разпитана по делото в
качеството й на свидетел, живуща ***, засяла на същата улица лески и цветя. На 10.12.2018 г. В.А.Д. придобил собственост върху
недвижим имот, намиращ се на посочената улица. Част от отглежданите от М.
Барбукова лески /лешникови/ попадали на границата на имота му и на 04.03.2021г.
Д. ги отсякъл, за да изгради ограда около собствеността си. При така
установената по делото фактическа обстановка, РС - Русе е приел от правна страна на първо място, че Д.
е наказан за осъществяване състава на две нарушения, а именно по чл. 40, ал. 1,
т. 1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество и чл. 43, ал. 1 от
Наредба № 20 за реда и начина на ползване на дървесина, добита от извън горски
фонд на територията на Община Иваново, като е счел, че макар да са сходни, са
различни норми и това предполагало неяснота относно нарушението, за което се
налага наказание. На следващо място първата съдебна инстанция е извела извод за
неприложимост на ЗОСИ в конкретния казус, тъй като според нея премахнатите
лески нямали характер на селскостопанско имущество, като същите не са сред
защитените от ЗОСИ видове. С тези мотиви Районен съд - Русе е отменил
наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.
Решението на РС - Русе е неправилно.
Съгласно обстоятелствената част на
оспореното пред районния съд наказателно постановление, същото е издадено
против В.А.Д. за това, че на 04.03.2021 г., около 10:00 часа в с. Пиргово, на ул.
„Индже войвода“ е извършил премахване на 7 броя лешникови дървета с диаметър
при отреза 8-10 см., разположени в непосредствена близост от двете страни на
граничната линия на имота на две места в група по 3 броя и 1 брой
самостоятелно. Така описаното деяние АНО е квалифицирал като нарушение по чл.
40, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗОСИ. В НП се съдържа подробно
описание на обстоятелствата, при които е било извършено и при които е било
установено нарушението. АНО подробно е обсъдил и възраженията на наказаното
лице по съставения срещу него АУАН, в който е дадено идентично с тези по НП
описание на деянието и правната му квалификация, като е приел същите за
неоснователни.
На първо място действително при
квалификацията на нарушението са посочени разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 1
от Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/ и чл. 43, ал. 1 от
Наредба № 20 за реда и начина на ползване на дървесина, добита от извън горски
фонд на територията на Община Иваново. Това обаче, според касационната
инстанция, не представлява съществено процесуално нарушение. В АУАН и в наказателното
постановление е налице пълнота на описанието на деянието, което не оставя
никакви съмнения относно съставомерните признаци на нарушението. В
наказателното постановление от фактическа и правна страна е обоснована наказуемост
на деянието по чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на селскостопанското
имущество. Съгласно текста на последната разпоредба се наказва с глоба от 100
до 500 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, който отсече, унищожи или
повреди без разрешение дърво или лоза, опазвани съгласно чл.32 – 34. В случая
АНО е направил привръзката с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗОСИ, съгласно
която ореховите, кестеновите, бадемовите, лешниковите и черничевите дървета,
както и други видове дървета, представляващи особена ценност за селското
стопанство, се намират под режим на особена закрила. Премахването им се
извършва след писмено разрешение при условията на чл.10 и чл. 11 от Наредба № 1
по опазването на селскостопанското имущество, а именно само по отношение на
стари, изсъхнали дървета или такива дървета, които не дават доброкачествен плод
(чл. 10, ал. 2) или и без да са налице тези условия, когато това е необходимо
по регулационни причини - прокарване на канали, пътища, строежи и др., а за
населените места - и по хигиенни съображения (чл. 11, ал. 1). По делото не е
спорен фактът, че ответникът по касация не е имал разрешение за премахването
/отсичането/ на процесните лески /лешникови дръвчета/.
Неправилно РС – Русе приема, че за
случая не е приложим ЗОСИ, тъй като урежда друг вид обществени отношения, като
процесните лески не били сред защитените от ЗОСИ растения, съответно за
унищожаването им не следвало да се носи отговорност по този закон. Нормата на
чл. 34 от ЗОСИ допуска особена закрила на лешниковите насаждения, като във чл. 2, т. 4 от закона закрилата се разпростира и върху
лешниковите насаждения и в урбанизираните територии. Този извод се потвърждава
и от нормата на чл. 11 от Наредба № 1, където именно са предвидени специалните
условия, при наличието на които е допустимо премахване на изброените в тези
разпоредби видове насаждения, между които и лешниковите - по регулационни
причини - прокарване на канали, пътища, строежи и др. Макар в случая да е
налице соченото основание - регулационни причини, тъй като според плана на с.Пиргово,
а и видно от представен протокол за трасиране, в конкретния казус дворната и
уличната регулация съвпадат по протежение на ул. „Индже Войвода“, то не се
спори, че ответникът по касация не е подавал писмено заявление за сеч,
съответно няма и надлежно издадено разрешително за това на лешниковите
насъждения.
Гореизложеното води на извод, че
процесното нарушение е правилно установено и безспорно доказано. Към
констатираното нарушение АНО правилно е приложил относимите законови
разпоредби. Правилно е индивидуализирал и наложеното наказание, като същото е
определено на законовия минимум от сто лева. Като е
приел противното и на това основание е отменил процесното НП, районният съд е
постановил неправилно решение. То следва да бъде отменено, а при решаване на
спора по същество наказателното постановление - да бъде потвърдено.
Предвид основателността
на касационната жалба и на основание чл.63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН
своевременно е искането от процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл. 37 от ЗПП, във връзка с
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма
на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК,
възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля
размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 150 лв./. По преценка на
фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото, на Община
Иваново следва да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално
представителство в размер на 160 лв. общо за двете съдебни инстанции.
На следващо място РС –
Русе е осъдил Община Иваново да заплати по сметка на съда сумата от 320 лева за
разноски в хода на съдебното следствие по делото. Видно от определения на съда
от проведените о.с.з. на 28.06.2021 г. и 20.09.2021 г. тази сума представлява
заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по назначената от
районния съд лесотехническа експертиза (л. 66 и л. 92 от делото на РС – Русе).
С оглед изхода на делото, решението на първата съдебна инстанция в тази му част
също следва да бъде отменено, като направените разноски следва да бъдат
присъдени в тежест на наказаното лице В.А.Д. (чл. 189, ал. 3 от НПК, във връзка
с чл. 84 от ЗАНН).
Предвид горното и на основание чл.
63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 507 от 22.10.2021 г.,
постановено по АНД № 1018/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
отменено Наказателно постановление № 1 от 26.04.2021 г., издадено от Кмета на
Община Иваново и е осъдена Община Иваново да заплати по сметката на Районен съд
– Русе сума в размер на 320 лева за разноски в хода на съдебното следствие по
делото, както и да заплати на В.А.Д. сума в размер на 300 лева за разноски за
процесуален представител и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 1 от 26.04.2021 г., издадено от Кмета на Община Иваново, с
което на В.А.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 40, ал. 1,
т. 1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество и чл. 43, ал. 1 от
Наредба № 20 за реда и начина на ползване на дървесина, добита от извън горски
фонд на територията на Община Иваново е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА В.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на Община Иваново, сумата 160 (сто и шестдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА В.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати по сметката на Районен съд – Русе сума в размер на 320 лева –
изплатена от бюджета на съда като възнаграждение на вещо лице по назначена по
делото на РРС лесотехническа експертиза.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.