№ 435
гр. Перник, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава П. Б.-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Б.-Здравкова Гражданско дело
№ 20211720104821 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ЕЛ. СТ. ЕВЛ., ЕГН **********, с адрес:
гр. ******, чрез пълномощника й адв. Г.Д., срещу Д. СТ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 13721,65
лв., представляваща арендна цена за периода 01.10.2014 г. – 01.10.2020 г. по Договор за
аренда, вписан в СВ-гр. Брезник с вх. № 2409, вх. рег. *** г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2021 г. до окончателното й
изплащане, и сумата 243,94 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 23.11.2020
г. до 24.01.2021 г. вкл.
Излага се в исковата молба, че страните по делото сключили Договор за аренда с вх.
№ 2409, вх. рег. *** г., по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване описаните в исковата молба имоти. С обща площ 134,526 дка срещу
задължението за плащане на 17,00 лв. на декар. Твърди, че предвид липсата на изрична
клауза в договора за падежа на плащането, на основание чл. 8, ал. 5 от Закона за арендата то
се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година. Тъй като не
постъпили плащания от арендатора, била изпратена нотариална покана до ответника, с
която бил известен, че договорът се прекратява поради неизпълнение, считано от
получаването й, и бил поканен да заплати всички дължими суми за периода 09.10.2014 г. –
01.10.2020 г. Сочи се, че поканата била връчена по реда на чл. 47 ГПК. С оглед изложеното,
1
се моли за уважаване на предявените искове, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба в съда.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез адв. Б., с
който оспорва исковете като неоснователни. Навежда довод, че при сключване на договора е
постигнато съгласие арендата да бъде изплащана на всеки съсобственик, а след това сумите
да бъдат разпределени помежду им. Твърди, че арендните плащания били извършени със
съгласието на ищеца на E.Б.Н., която след края на всяка стопанска година изплащала на
всеки съсобственик съобразно дяловете му съответните суми или продукция в натура, за
което водила тетрадки. В условията на евентуалност, възразява, че вземанията са погасени
по давност. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗАЗ с договора за аренда арендодателят се задължава да
предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да
извърши определено арендно плащане. Чл. 8, ал. 1 ЗАЗ предвижда, че арендаторът е длъжен да извърши
арендното плащане в уговорения вид и срокове.
За успешното провеждане на предявения иск ищецът следва в условията на пълно и
главно доказване да установи наличието на твърдяното облигационно отношение с
ответника по договор за аренда, по силата на което се е задължил да му предостави
ползването на описаните недвижими имоти за процесния период срещу заплащане на
посочената арендна цена, че е предоставил на ответника ползването на недвижимите имоти
и размера на вземанията си.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАЗ в приложимата към процесния договор за аренда редакция /доп. ДВ, бр. 13 от 2007 г./ договорът за аренда се сключва в
От приетите по делото Решение № 69/08.10.2000 г., Решение № 69-1/04.12.1998 г., и
Решение № 69-1р/29.09.2001 г. на Поземлена комисия-гр. Брезник се установява, че правото
на собственост върху земите, предмет на договора за аренда, е възстановено на
наследниците на Н.Д.Г..
От удостоверение за наследници с изх. № 10/12.03.2021 г. се установява, че Н.Д.Г. е
починал на 12.07.1946 г. като е оставил наследници по закон шестима низходщи – Т.Н.Г.,
Е.Н.А., Е.Н.Г., В.Н.М. Т.Н.К. и К.Н.М., заместени от своите низходящи, сред които ищецът
ЕЛ. СТ. ЕВЛ..
От представения по делото договор за аренда, с нотариално удостоверени подписи на
10.10.2014 г., се установява ищецът в качеството на арендодател, се е задължил да
предостави на ответника в качеството на арендатор, за временно и възмездно ползване за
2
срок от 10 стопански години своя земеделска земя в землището на с. Велковци, община
Брезник /по документи за собственост Решение № 69/08.10.2000 г., влязло в сила на
05.04.2001 г., Решение № 69-1/04.12.1998 г., влязло в сила на 05.04.2001 г., Решение № 69-
1р/29.09.2001 г., влязло в сила на 29.10.2001 г./: 1/ поземлен имот с № 001021, с площ 8,597
дка, 2/ поземлен имот с № 004018, с площ 12,401 дка, 3/ поземлен имот с № 009029, с площ
9,195 дка, 4/ поземлен имот с № 012013, с площ 2,600 дка, 5/ поземлен имот с № 023012, с
площ 7,502 дка, 6/ поземлен имот с № 032013, с площ 4,099 дка, 7/ поземлен имот с №
033001, с площ 14,698 дка, 8/ поземлен имот с № 033029, с площ 8,694 дка, 9/ поземлен имот
с № 040037, с площ 12,201 дка, 10/ поземлен имот с № 046003, с площ 7,630 дка, 11/
поземлен имот с № 046009, с площ 5,499 дка, 12/ поземлен имот с № 047019, с площ 15,101
дка, 13/ поземлен имот с № 056009, с площ 5,418 дка, 14/ поземлен имот с № 056010, с площ
4,338 дка, 15/ поземлен имот с № 065018, с площ 16,553 дка.
С оглед изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за аренда.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че земите, предмет на договора за аренда,
са предоставени за ползване на арендатора, поради което съдът приема, че ищецът е
изпълнил задължението си по договора.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора арендното плащане е в размер на 17 лв. на декар, като
според ал. 2 всяка следваща година арнендното плащане ще бъде съобразено с процента на
инфлация за страната.
Тък като в договора не е уговорен падеж за плащането, съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗА,
арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година,
която по смисъла на § 2, т. 3 от ДР на ЗА е времето от 1 октомври на текущата година до 1
октомври на следващата година. С оглед изложеното, падежът на арендната цена и за
последната стопанска година 2019/2020 г. е настъпил.
За установяване размера на изплатените суми по делото са представени заверени копия
от тетрадки, съдържащи означение „рента за земеделска земя в с. Сопица, Д.Б.“ за
стопанската 2014/2015 г., 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2018/2019 г., декларации от Н.Е.Н., Н.Е.
А., Р.С.П., Е.Е.Г., И.Т.М. за получена рента по арендния договор и разходни касови ордери
за платена на И.Т.М. и Д.Т., Н.Е. А., Р.СТ.П. и Н.Е.Н. рента за 2020/2021 г.
Използвани са специални знания чрез вещо лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза. В таблица към заключението вещото лице е посочило изплатените суми на
наследниците съобразно извършените в тетрадките отбелязвания и разходните касови
ордери, съставени от ответника. Съдът цени заключението като обективно и компетентно
дадено и го кредитира относно извършените плащания от арендодателя. Доколкото обаче
арендодател е само Е.Е. и липсва писмено съглашение между стрнаите по договора, с което
изменят уговорката за начина на арендното плащане, съдът приема, че събраните по делото
доказателства за платена рента на останалите наследници не установяват изпълнение на
задължението към арендодателя.
3
Относимо към задълженията към арендодателя е само плащането, извършено на
03.11.2021 г. в размер на 952,00 лв. с получател ЕЛ. СТ. ЕВЛ. и основание „рента 21 М. Б.,
Ал. Т., Е. Н., Л. Тодоорва“. Предвид посоченото в платежния документ основание обаче,
съдът приема, че с извършеното плащане е погасена част от арендната цена за стопанската
2020/2021 г., която не е предмет на предявения иск.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане
за арендна цена за периода 2014 г. – 2020 г. в размер на по 2286,94 лв. за всяка стопанска
година, възлизащо общо на 13721,65 лв.
Предвид този извод следва да бъде разгледано своевременно направеното в
отговора на исковата молба възражение за погасяване на вземането по давност, по
което съдът намира следното:
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок.
В чл. 111 ЗЗД са посочени вземанията, които се погасяват с тригодишна давност,
съгласно буква „в“ от които сред тях са вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания.
Относно понятието „периодично“ плащане Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк.д. № 3/2011 г. предвижда, че такова е това плащане, което не е еднократно и не се
изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка
престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи
единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт /прост
или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие. Отличителната
разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните
момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено.
Повтарящите се задължения за плащане обаче са периодични само тогава, когато падежът е
предварително определен, а не и в случаите когото те случайно са се оказали изискуеми
през определени периоди. Не е възможно да бъдат изброени всички видове периодични
плащания, поради това, че правопораждащите ги юридически факти могат да бъдат
различни. Законодателят е посочил примерно две от тях в разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД
– вземанията за наем и лихви. Тези вземания обикновено не са равни по размер. В много от
случаите страните по наемното правоотношение уговарят наемната цена да се актуализира в
зависимост от различни критерии. Предвид постановките на цитирания тълкувателен акт и
характеристиката на процесните вземания на повтарящи се задължения, с предварително
определен момент, в който трябва да бъдат изпълнени, съдът приема, че в случая се касае за
4
периодични плащания. Обстоятелството, че съгласно уговореното, арендното плащане за
всяка следваща година ще бъде съобразено с процента на инфлация за страната, не променя
този извод, тъй като, както бе посочено по-горе, еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично. С
оглед изложеното, в случая приложима е кратката тригодишна давност, регламентирана в
чл. 111, б.”в” ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът приема, че вземането за арендна цена за стопанската
2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 година, чиято изискуемост е настъпила съответно на
01.10.2015 г., 03.10.2016 г. /първият работен ден след изтичане на стопанската година, тъй
като 01.10.2016 г. е събота/ и 02.10.2017 г. /първият работен ден след изтичане на
стопанската година, тъй като 01.10.2017 г. е неделя/, в размер на 6860,82 лв. е погасено по
давност.
С предявяването на исковата молба на 25.01.2021 г. на основание чл. 116, б „б“ ЗЗД
погасителната давност за вземанията за арендна цена за стопанската 2017/2018 г. и
следващите е прекъсната, поради което същите са дължими.
С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 6860,82 лв.,
представляваща арендна цена за стопанската 2017/2018 г. 2018/2019 г. и 2019/2020 г. и
отхвърлен за сумата над 6860,82 лв. до пълния предявен размер 13721,65 лв., като погасен
по давност.
Като законна последица от предявяване на иска следва да бъде уважено искането за
присъждане на законна лихва от датата на исковата молба – 25.01.2021 г., до окончателното
й изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му,
Предвид изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗА, според която
арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година,
следва, че ответникът е изпаднал в забава за вземането за стопанската 2017/2018 г. /чиято
изискуемост е настъпила на 01.10.2018 г./ на 02.10.2018 г., за вземането за стопанската
2018/2019 г. /чиято изискуемост е настъпила на 01.10.2019 г./ на 02.10.2019 г. и за вземането
за стопанската 2019/2020 г. /чиято изискуемост е настъпила на 01.10.2020 г./ на 02.10.2020 г.
С оглед изложеното, съдът намира, че датата на връчване на представената по делото
нотариална покана е ирелевантна относно изпадането на ответника в забава. Следователно
за претендирания период 23.11.2020 г. до 24.01.2021 г. вкл., изчислено с онлайн калкулатор,
обезщетението за забава върху арендната цена за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г. и
2019/2020 г. е 120.06 лв.
5
Тъй като вземанията за аренда за периода 2014-2017 г. са погасени по давност,
недължими са акцесорните вземания за лихва върху тях.
С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 120,06 лв. и
отхвърлен за разликата над сумата 120,06 лв. до пълния предявен размер 243,94 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски се поражда и за двете страни, за ищеца
съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част на исковете, а за ответника съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част.
Съгласно представения списък ищецът претендира разноски за адвокатски хонорар в
размер на 1440,00 лв. с ДДС, 1400,00 лв. – внесена парична гаранция, 40,00 лв. – държавна
такса по обезпечение на иска, и 598,87 лв. – държавна такса за исковото производство. От
така посочените разноски на присъждане подлежат заплатените държавни такси по исковото
и обезпечителното производство, както и адвокатското възнаграждение, но не и внесената
парична гаранция, тъй като същата подлежи на връщане след по реда на чл. 403 ГПК.
По своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, съдът намира следното:
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. при интерес от 10000 лв. до 100
000 лв. минималното възнаграждение е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. В
случая общият интерес на делото е 13965,58 лв., поради което минималното възнаграждение
е 948,97 лв., което уговореното такова в размер на 1200,00 лв. без ДДС не надвишава
значително.
Предвид изложеното, от сторените разноски за настоящото и обезпечителното
производство по ч.гр.д. № 64725 по описа за 2020 г. на СРС в общ размер 2078,87 лв.,
съразмерно на уважената част на исковете, на ищеца следва да бъде присъдена сумата
1039,15 лв.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК ответникът е сторил разноски в размер на
1000,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 250,00 лв. за съдебно-счетоводна експертиза,
т.е. общо 1250,00 лв., от които съразмерно на отхвърлената част на исковете следва да му
бъде присъдена сумата 625,17 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. СТ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛ. СТ.
ЕВЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, сумата 6860,82 лв. /шест хиляди осемстотин и
6
шестдесет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща арендна цена за стопанската
2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. по Договор за аренда, вписан в СВ-гр. Брезник с вх.
№ 2409, вх. рег. *** г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 25.01.2021 г. до окончателното й изплащане , КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 6860,82 лв. до пълния предявен размер 13721,65 лв., представляваща
арендна цена за стопанската 2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 г., като погасен по
давност.
ОСЪЖДА Д. СТ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛ. СТ.
ЕВЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, сумата 120,06 лв. /сто и двадесет лева и шест
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 23.11.2020 г. до 24.01.2021 г.
вкл., върху арендната цена за стопанската 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за забава за периода 23.11.2020 г. до
24.01.2021 г. върху арендните плащания за стопанските години 2014/2015 г., 2015/2016 г.,
2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г. за сумата над 120,06 лв. до пълния
предявен размер 243,94 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. СТ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛ. СТ.
ЕВЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, сумата 1039,15 лв. /хиляда тридесет и девет
лева и петнадесет стотинки/ - разноски за настоящото производство и производството по
ч.гр.д. № 64725 по описа за 2020 г. на СРС.
ОСЪЖДА ЕЛ. СТ. ЕВЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ДА ЗАПЛАТИ на Д.
СТ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, сумата 625,17 лв. /шестстотин двадесет и пет
лева и седемнадесет стотинки/ - разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7