Р Е Ш Е Н И Е №...
гр. ВРАЦА, 23.10.2009г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд
наказателна колегия в открито съдебно заседание на петнадесети
октомври, две хиляди и девета година в
състав:
Председател: ЛИДИЯ КРУМОВА
Членове: ИВАН МАРИНОВ
СНЕЖАНА НАУМОВА
с участието на секретаря В.В.
и в присъствието на прокурора К. Т., като разгледа докладваното от съдия Лидия
Крумова ВНОХ дело № 405 по описа за 2009
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 67 от 24.06.2009 год., постановена по НОХД № 9 по описа за 2009
год. Оряховския районен съд е признал подсъдимия М.К.М. *** за виновен в това,
че за времето от 13.03.2008 год. до 05.06.2008 год. в гр. Оряхово, при
условията на продължавано престъпление и при условията на повторност, когато не
представлява маловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление е извършил:
- по неустановено време на 13 срещу 14.03.2008 год. от частен дом, находящ
се в гр. О., ул. “Д.” №**, като повредил преграда, здраво направена за защита
на имот от престъпни посегателства – скъсал мрежата за насекоми, поставена на
прозореца на мазето и с помощта на техническо средство – клещи демонтирал
стъклото на прозореца на мазето, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. меден котел
с вместимост 70 литра и 50 метра меден проводник, на стойност 192 лв., от
владението на собственика им П.П.М. ***, без негово съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои;
-и на 05.06.2008 год. около 13.30 ч. в съучастие като съизвършител с Х.К.М.
и М.Д.М.,***, от склад “Т.” на завод “И.” АД гр. О., с помощта на неустановено
техническо средство повредил преграда, здраво направена за защита на имот от престъпни
посегателства – огънал метален лист ламарина, представляващ част от източната
стена на склада, е отнел следните чужди движими вещи – 5 бр. стоманени пръти с
дължина по 6 м. и диаметър 26 мм.; 1 бр. стоманен прът с дължина 4,5 метра и
диаметър 29 мм. И 1 бр. стоманен прът с дължина 3.6 метра и диаметър 60 мм., на
стойност 555.60 лв. от владението на МОЛ – М. И. В. от с. С., собственост на “И.”
АД гр. О., без съгласието на лицето с представителна власт, с намерението
противозаконно да ги присвои или е отнел вещи на обща стойност 747.60 лв., за
което и на основание чл. 195, ал. 1, т.3, т.4, пр.2 и т. 7, вр. с чл. 194, ал.
1, вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК е осъден на единадесет месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС
съда е определил “Общ” първоначален режим за изтърпяване на наказанието, а на
основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднал при изпълнение на наказанието,
времето през което М.К.М. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража” по
първоинстанционното производство, за периода от 09.06.2008 год. до 06.06.2009 год.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведен в изпълнение на наказанието от
единадесет месеца лишаване от свобода, наложено с присъда № 14/18.02.2008 год.
по НОХД № 8/2008 г. по описа на Оряховския районен съд, влязла в законна на
17.03.2008 год.
Със същата присъда Оряховския районен съд е признал подсъдимия Х.К.М. *** за
виновен в това, че при условията на повторност, когато то не представлява
маловажен случай, като е извършил деянието след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление, на 05.06.2008 год. около 13.30 ч., в
съучастие като съизвършител, с М.К.М. и М.Д.М. ***, от склад “Т.” на завод “И.”
АД гр. О., с помощта на неустановено техническо средство е повредил преграда,
здраво направена за защита на имот от престъпни посегателства – огънал е
метален лист ламарина, представляващ част от източната стена на склада, е отнел
следните чужди движими вещи – 5 бр. стоманени пръти с дължина по 6 м. и
диаметър 26 мм; 1 бр. стоманен прът с дължина 4,5 метра и диаметър 29 мм. и 1
бр. стоманен прът с дължина 3.6 метра и диаметър 60 мм., на стойност 555.60 лв.
от владението на МОЛ – М. И. В. от с. С., собственост на “И.” АД гр. О., без
съгласието на лицето с представителна власт, с намерението противозаконно да ги
присвои, за което и на основание чл. 195, ал. 1, т.3, т. 4, пр. 2 и т. 7, вр. с
чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 55, ал.1, т. 1
от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 61,
т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален режим за изтърпяване на наказанието
“Общ”.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК,
вр. § 1, ал. 5 от ЗИНЗС съда е приспаднал при изпълнение на наказанието
времето, през което Х.К.М. е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража”,
по първоинстанционното производство, за периода от 09.06.2008 год. до
29.09.2008 год.
И е признал М.Д.М. за виновен в това, че в условията на опасен рецидив,
като е извършил престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по
– малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и
след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода на умишлени
престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанието по тях не е
отложено по чл. 66 от НК на 05.06.2008 г. около 13.30 ч., в съучастие като съизвършител
с М.К.М. и Х.К.М. ***, от склад “Т. на
завод “И.” АД гр. О., с помощта на неустановено техническо средство е повредил
преграда, здраво направена за защита на имот от престъпни посегателства – огънал
метален лист ламарина, представляващ част от източната стена на склада, е отнел
следните чужди движими вещи – 5 бр. стоманени пръти с дължина по 6 м. и
диаметър 26 мм; 1 бр. стоманен прът с дължина 4,5 метра и диаметър 29 мм. и 1
бр. стоманен прът с дължина 3.6 метра и диаметър 60 мм., на стойност 555.60 лв.
от владението на МОЛ – М. И. В. от с. С., собственост на “И.” АД гр. О., без
съгласието на лицето с представителна власт, с намерението противозаконно да ги
присвои, за което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1,
т.3, т. 4, пр.2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. “б”,
вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на две години и
шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определен
първоначален режим на изтърпяване на наказанието “Строг”.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднал при изпълнение на наказанието
времето, през което М.Д.М. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”
по първоинстанционното дело, за периода от 09.06.2008 год. до 08.12.2008 год. и
от 03.06.2009 год. до влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия М.К.М. е осъден да заплати на П.П.М. ***
сумата в размер на 96 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.03.2008 год. – датата на увреждането до окончателното изплащане
на сумата. В тежест на подсъдимия е възложено да заплати държавна такса в полза
на ВСС – София върху присъдения размер на уважения граждански иск в размер на
50 лв.
Подсъдимите М.К.М., Х.К.М. и М.Д.М., при условията на солидарност са
осъдени да заплатят в полза на ВСС – София направените по делото разноски в
размер на 84 лв., както и 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия М.Д.М., който
в срока по чл. 319, ал.1 от НПК е подал въззивна жалба, с която иска намаляване
размера на наложеното му наказание от две години и шест месеца на една година
лишаване от свобода.
В съдебно заседание назначеният за служебен защитник на подсъдимите М.К.М.,
Х.К.М. и М.Д.М. адвокат Г.С. ***, поддържа подадената от подзащитния му жалба.
Подсъдимите М.К.М. и Х.К.М. са доволни от първоинстанционната присъда и
искат нейното потвърждаване.
Участващият във въззивното производство прокурор от ВОП дава заключение, че
присъдата е обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание
доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваната присъда,
извършена по реда на чл. 314, ал.1 от НПК, приема следното:
Жалбата е неоснователна.
В резултат на извършено прецизно съдебно следствие, Оряховският районен съд
е изяснил подробно фактическата обстановка по делото. По него са били събрани
пълния възможен обем от доказателства, имащи значение за правилното му
решаване. Така събрания доказателствен материал както от съдебното производство,
така и приобщения по съответния процесуален ред
от досъдебното производство е анализиран задълбочено, в резултат на
което първоинстанционния съд е изложил убедителни аргументи относно
фактическите си и правни изводи - факта на извършеното деяние и неговото
авторство, правната квалификация и субективната страна на престъплението.
Врачанският окръжен съд като провери сам изцяло правилността на атакувания
съдебен акт намери, че Оряховския районен съд е приел фактическа обстановка,
която се споделя от настоящата инстанция, а именно:
Пострадалият П.М. притежавал къща с дворно място, лятна кухня с изградено
под нея мазе, в което съхранявал хранителни продукти за зимата, меден котел и
проводници, в гр. О., ул. “Д.” № **.
На 13.03.2008 год. около 19.30 ч. пострадалото лице П.М., заключил входната
врата на мазето си. Същата нощ, по неустановено време, подсъдимия М.К.М. влязъл
в двора на М., като прескочил оградната мрежа и се насочил към лятната кухня. С
помощта на носените от него клещи, скъсал комарника, прикрепен за дограмата на
мазето, премахнал прикрепящите стъклото на прозореца пирончета и проникнал в
мазето. От помещението подсъдимия М.М. отнел 1 бр. меден котел с вместимост 70
литра и 50 м. меден проводник. Счупеното стъкло и проводника М.М. поставил в
казана, след което си тръгнал. На сутринта към 8.00 ч. пострадалото лице П.М.
установило липсата на въпросните вещи и сигнализирало органите на МВР за
случилото се.
На същия ден 14.03.2008 год. подсъдимия М.М. заедно със своя братовчед св.
Н. М., който управлявал личния си лек автомобил марка “Рено”, модел “19”, с
рег. № Вр. 4701 АК, транспортирали до изкупвателния пункт за цветни метали на
фирма “К.” ЕООД инкриминираните вещи – медния котел и 50 м. проводник, който
предварително го е бил обгорил. За предадените вещи св. Н. М. получил сумата в
размер на 54.18 лв., като в регистъра на изкупвателния пункт фигурират неговите
имена. Получената сума св. М. дал на подсъдимия М.М., който му възстановил
транспортните разходи. В резултат на оперативно – издирвателни мероприятия извършителя
на престъплението извършено на 13 срещу 14.03.2008 год. в дома на пострадалия М.
бил установен.
На 05.06.2008 год., по обяд, подсъдимите М.М., М.М. и Х.М. се намирали в
района на завод “И.” АД гр. О., в близост до складовете на същия. С помощта на
неустановено техническо средство, тримата подсъдими отделили лист ламарина, служещ
за стена на складовото помещение и проникнали в него. От там отнели 5 бр.
стоманени пръти с дължина по 6 м. и диаметър 26 мм; 1 бр. стоманен прът с
дължина 4,5 метра и диаметър 29 мм. и 1 бр. стоманен прът с дължина 3.6 метра и
диаметър 60 мм. и ги оставили на полето в близост до завода и тръгнали да
търсят превоз за извозването на стоманените пръти, тъй като нямали
предварителен сговор за това.
Към 14.00 ч. на същия ден, св. А. О., минавал покрай завода и забелязал, че
покрай оградата има поставени стоманени прътове, за което уведомил МОЛ на “И.”
АД гр. О. св. М. В. Същевременно св. В. отворила склад “Т.” на завода и
установила липсата на инкриминираните вещи и сигнализирала органите на МВР. По
същото време подсъдимия М.М. отишъл до града пеша да търси превоз за
извозването на стоманените тръби. Уговорил св. Ц. Р. с каруцата си да извози
едни бракувани метални отпадъци, след което заедно отишли на мястото където
били оставените вещи. Свидетелят Р. като видял, че последните са нови, а не
отпадъци, предположил, че са обект на престъпно посегателство и се отказал да
ги превози.
При анализа на събрания по делото
доказателствен материал настоящият съд намира, че е достатъчен и е дал възможност
на първоинстанционния съд да оформи правилно вътрешното си убеждение, отразено
в мотивите на обжалваната присъда.
Оплакването на подсъдимият М.М.,
както в жалбата, така и в съдебно заседание е за завишаване на наложеното му
наказание. Доводите, които изтъква М., са че преди да се яви пред
първоинстанционния съд е било изготвено споразумение между Районна прокуратура
– Оряхово и защитника му, в което е било договорено да изтърпи единадесет
месеца лишаване от свобода, но поради неявяването му в съдебно заседание същото
не е одобрено и той е осъден на две години и шест месеца ефективно изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода. Въззивният съд намира това оплакване за
неоснователно. При постановяване на
присъдата Оряховския районен съд е отчел, че производството е водено по глава
двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие, при наличието на
признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се
събират доказателства в тази насока. В тази връзка съда при определяне на
наказанието на подсъдимия М. е приложил разпоредбата на чл.55, ал.1, т. 1 от НК
– наложил е наказание под най-ниския предел и без наличието на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства. За извършеното от него престъпление - чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1,
т.3, т. 4, пр.2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. “б”,
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК в закона е предвидено наказание от три до петнадесет
години лишаване от свобода, а съда прилагайки горната разпоредба е определил
наказанието му под предвидения минимум. Също така, въззивния съд не намира по
делото други смекчаващи обстоятелства, които да обосноват намаление на
наложеното му наказание от две години и шест
месеца лишаване от свобода, освен отчетените такива от
първоинстанционният съд.
В мотивите си първоинстанционният съд е изложил какви фактически положения
е приел за установени, направил е законосъобразни правни изводи. В тази връзка
по изложените съображения и след като при служебната проверка не бяха
констатирани процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване
процесуални права на страните и да са основание за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане, въззивният съд намира, че атакуваната
присъда следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна, а жалбата
против нея следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК,
Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 67/24.06.2009 год. на Оряховския
районен съд, постановена по НОХ дело № 9/2009 год.
НАСТОЯЩЕТО решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: