Решение по дело №867/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 януари 2020 г. (в сила от 11 февруари 2020 г.)
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20197240700867
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№5                                             22.01.2020г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На  четиринадесети януари 2020г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

ПРОКУРОР: Константин Тачев

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №867 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на Д.Н.А. *** с искане за осъждането й да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 250лв., представляващо възнаграждение за един адвокат, предоставил правна помощ и съдействие за съдебно обжалване на НП №18327-000778/28.07.2018г. издадено от Началник РУ „Полиция“ гр. Раднево  при ОД МВР Стара Загора. Наказателното постановление е отменено с решение №71/09.08.2019 г., постановено по АНД №110/19 г. по описа на РС Раднево, влязло в законна сила на 27.08.2019г.

        От съда се иска присъждане на направените по настоящото дело разноски в размер на 10лв. държавна такса и възнаграждение за един адвокат в размер на 300лв., изплатени изцяло в брой при подписване на договор за правна защита и съдействие / стр.4 по делото/, който частен диспозитивен документ има достоверна дата, от момента, в който най-късно е могло да бъде подписан – 12.11.2019г., когато е приложен към исковата молба. За доказване на фактическия състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, включително заплащане на възнаграждение за един адвокат в размер на 250лв. във връзка и до приключване на съдебното обжалване на наказателното постановление е направено искане за прилагане на АНД №110/2019г. по описа на РС Раднево.

      Ответникът – ОД на МВР Стара Загора, в писмения отговор против исковата молба прави изявление за признание на иска, което като подписано и изхождащо от Директора – С. С. е валидно. Сочи се  в отговора, че ответната администрация не е дала повод за завеждане на иска, тъй като не е поканена да заплати имуществените вреди от отмененото наказателно постановление, нито е посочена в исковата молба банкова сметка, ***.е. той не е бил уведомен и по причина, че в производствата по ЗАНН и НПК не се претендират и присъждат вреди. С писмо УРИ №349999-20719/02.12.2019г. ищеца е поканен в тридневен срок от получаването му да посочи банкова сметка ***, по който да му бъде заплатена претендираната сума на обезщетението. Писмото е получено лично от ищеца на 03.12.2019г. видно от отбелязване върху него, като до момента на подаване на писмения отговор не е посочил банкова сметка ***, по който да получи сумата на обезщетението. С позоваване на чл.78 ал.2 от ГПК вр. с чл.44 от АПК иска от съда да не бъдат възлагани в негова тежест съдебните разноски по водене на настоящото съдебно производство.

   Ищеца в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа искането си за присъждане на разноските в настоящото производство.

     Представителя на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на исковата молба.

        Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Исковата молба е допустима, а  разгледана по същество е основателна изцяло. Претенцията за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 250лв., представляващо възнаграждение за един адвокат е доказана по основание и размер. Съгласно чл.237 ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, съдът прекратява съдебното дирене, но по искане на ищеца в хипотезата на признание на иска от ответника. В настоящия случай такова искане за прекратяване на съдебното дирене не е заявено, поради което съдът не е освободен да постанови решението си само въз основа на признанието на иска, а е длъжен да провери и неговата основателност.

      От приложеното АНД № 110/2019г. по описа на РС Раднево, се установява съществуването на състава на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ: С влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразното наказателно постановление възниква отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите от незаконосъобразната административно наказателна дейност. Отмяната на наказателното постановление със съдебно решение установява съществуването на юридически факт  от състава на материалното основание / чл.1 ал.1 от ЗОДОВ/ държавата да носи отговорност за причинените като пряка и непосредствена последица вреди, а именно незаконосъобразен акт, постановен при упражняване на административно наказателна компетентност. Следователно с установяване незаконосъобразността на упражнената административно наказателна компетентност се сбъдва първото съставомерно условие, а по отношение на второто – вреди, и третото – причинно следствена връзка между тях, действат задължителни за настоящата съдебна инстанция Тълкувателни решения на ВАС на РБ. Така според диспозитива на ТР №1/15.03.2017г на ОСС на І-ва и ІІ-ра колегия ври предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Оттук съда по обезщетението проверява допустимостта по смисъла на чл.204 от АПК, която зависи от установен със влязло в сила съдебно решение  първи съставомерен факт, на следващо място по отношение на причинно-следствената връзка се дължи пълно и главно доказване на заплащане на възнаграждението в производството по обжалване и отмяна на наказателното постановление т.е. докато същото приключи с окончателен съдебен акт, а по отношение размера на имуществените вреди с оглед техния характер на възнаграждение за един адвокат и при условие, че е направено възражение за прекомерност, съдът може да намали обезщетението до минималното предвидено в съответната Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая възнаграждението за един адвокат е уговорено с приложен на стр. 15 от АНД №110/19г. по описа на РС Раднево частен диспозитивен документ – договор за правна защита и съдействие, съдържащ писмено изявление на адвоката за заплатено в брой възнаграждение в размер на 250лв., което има характера на разписка, същата годно и достатъчно средство за доказване на извършеното плащане, а оттук и на имущественото разместване в патримониума на ищеца. Претендираните имуществени вреди са под формата на преки загуби, настъпили поради необходимостта от защита срещу незаконосъобразна административно наказателна санкция, приложена спрямо него от ответника.

      Действително, ответника с поведението си не е дал повод за завеждането на настоящото исково производство като по този въпрос и в отговор на поддържаното от ищеца искане за осъждането му да понесе отговорността за разноските, следва да се направи разграничение между възникването на основанието по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и фактите, сочещи на поведение, причинило необходимост от търсената на съдебна защита за упражняване на притежавани права. Състава на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е материално правно основание за ангажиране имуществената отговорност на държавата и общините за вреди от незаконосъобразна административна дейност и поради това не е частен случай на непозволеното увреждане, за да се счита на първо място, че ищеца е в забава от момента на деликта, а на второ, сбъдването на фактите, пораждащи отговорността не е повод за завеждане на делото. Повод за завеждане на делото е онова поведение на ответника, с което се отрича съществуването на материалното право – предмет на иска. Ответника може да отрече съществуването му едва след като узнае за претенцията на ищеца, а това узнаване в настоящия случай произтича от факта на връчване на исковата молба. С отговора ответника изцяло признава иска – по основание и размер, без обаче да му е предоставена възможност да плати обезщетението. Следователно разноски за водене на настоящото производство не могат да му бъдат възлагани. Липса поведение, което да ангажира отговорността му за заплатените държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

              Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора   

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ Областна дирекция на МВР Стара Загора да заплати на Д.Н.А. ЕГН ********** сумата от 250лв./двеста и петдесет/ представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно НП №18-0327-000778/25.07.2018г. издадено от Началник РУ Раднево. 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: