Решение по дело №405/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. В. В. [ЕГН], с адрес [населено място], обл. Стара Загора, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1548613 от 22.03.2025г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Габрово – Т. С. К., с която заповед, на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на В. В. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство - ремарке с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на приложената със заповедта принудителна административна мярка, по съображения за издаването на заповедта при липса на компетентност, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят оспорва извода на решаващия административен орган, че е налице материалноправното основание по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) „прекратяване на регистрация на пътно превозно средство“. Поддържа че неправилно е прието, че не притежава необходимата категория за управление на състава от превозни средства. В съдебно заседание чрез пълномощника си по делото обосновава, че от 02.05.2024г. е правоспособен водач с категория ВЕ. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Габрово – Т. С. К., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя В. В. В. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 3845420 от 22.03.2025г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 22.03.2025г. около 13.25 часа в общ. Габрово, път ІІ-44 при км. 25+050, В. В. управлява специален автомобил М. С. с рег. № [рег. номер], собственост на В. В. А., с прикачено към него ремарке за лек автомобил, спадащо към категория О2 (превозни средства с техническа допустима маса над 0.75т, но не повече от 3.5т) с рег. № [рег. номер], негова собственост, като при извършена проверка и справка в масивите на МВР е установено, че водачът не притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваният от него състав на МПС.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1548613 от 22.03.2025г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово – Т. С. К., на В. В. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС - ремарке с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу В. В. АУАН серия GA № 3845420 от 22.03.2025г., за това, че на 22.03.2025г. около 13.25 часа, в общ. Габрово, път ІІ-44 при км. 25+050, В. В. управлява специален автомобил М. С. с рег. № [рег. номер], собственост на В. В. А., с прикачено към него ремарке за лек автомобил, спадащо към категория О2, с рег. № [рег. номер], негова собственост, без водачът да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваният от него състав на МПС.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № GPAM-1548613 от 22.03.2025г., в т.ч АУАН серия GA № 3845420 от 22.03.2025г., Справка за нарушител/ водач за лицето В. В. В. и др., както и представеното от пълномощника на жалбоподателя копие на Свидетелство за управление на МПС № ********* от 31.03.2025г., издадено на В. В..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ № GPAM-1548613 от 22.03.2025г. е издадена от материално и териториално компетентен орган - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово – Т. С. К., надлежно оправомощен със Заповед № 264з-3272 от 10.10.2024г. на Директора на ОД на МВР – Габрово, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните обстоятелствата за обосноваване от фактическа страна на възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. С оглед на което изпълнено се явява изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдът не установи допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалваната заповед и налагането на ПАМ.

ЗППАМ № GPAM-1548613 от 22.03.2025г. е постановена и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая обжалваната ЗППАМ № GPAM-1548613 от 22.03.2025г. е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Приложената на В. В. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения на В. АУАН серия GA № 3845420 от 22.03.2025г., за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 22.03.2025г. около 13.25 часа, в общ. Габрово, път ІІ-44 при км. 25+050, В. В. управлява специален автомобил М. С. с рег. № [рег. номер], собственост на В. В. А., с прикачено към него ремарке за лек автомобил, спадащо към категория О2, с рег. № [рег. номер], без да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваният от него състав на МПС. По делото не са представени доказателства, с които да е оборена материалната доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП на съставения АУАН. Удостовереното в Справка за нарушител/ водач за лицето В. В. В. потвърждава констатацията, че към датата на извършената проверка, съставянето на АУАН и издаването на обжалваната заповед (22.03.2025г.), притежаваното от В. СУМПС [номер] от 21.11.2023г., е било единствено за придобита от лицето категория В. Представеното от пълномощника на жалбоподателя копие на Свидетелство за управление на МПС № *********, удостоверяващо и придобита от В. В. категория ВЕ, е издадено на 31.03.2025г. т.е към 22.03.2025г. В. не е притежавал СУМПС валидно за категорията, към която спада управляваният от него на същата дата състав на ППС. Доколкото АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК и след като съдържащите се в АУАН фактически констатации не са опровергани, съставения АУАН серия GA № 3845420 от 22.03.2025г. е доказателство за наличието на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя за постановяването на заповедта при неправилно приложение на материалния закон, основани на доводи че е правоспособен водач от категория ВЕ, считано от 02.05.2024г., следва да се отбележи следното:

Въз основа на нормативната регламентация по чл. 150 и чл.150а от ЗДвП следва извода, че законът разграничава хипотезите на неправоспособност на водача на МПС, непритежаването на СУМПС, валидно за категорията на управляваното МПС, лишаването от право на управление на МПС и временното отнемане на СУМПС. По своята правна същност правоспособността да се управлява моторно превозно средство представлява признато от държавата право да се извършва дейността по управление на моторно превозно средство, удостоверено с издаването на СУМПС. Действително, правоспособността за управление на МПС не се поражда от притежаването на СУМПС - т.е издаването на СУМПС не елемент от регламентирания в чл.150 – чл.152 от ЗДвП сложен фактически състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС от съответната категория, като липсата на издадено СУМПС не рефлектира върху придобитото право на управление и съотв. на правоспособността за управление на ППС от съответната категория. Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП обаче, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство т.е като условие за правомерно управление на МПС, законът поставя изискването за притежаване от водача на СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС. Съответно законът не свързва прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП единствено с липса (изначална или последваща) на придобита правоспособност за управление на МПС, а регламентира като материалноправна предпоставка на налагането на ограничението управление на моторно превозно средство от собственик, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. СУМПС удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в СУМПС лице има право да управлява МПС от съответната категория. В този смисъл ако и В. В. да е положил успешно изпит за придобиване на категория за управление ВЕ (Протокол № 403 от 02.05.2024г.), към датата на проверката, на съставянето на АУАН и на издаването на обжалваната заповед, не е притежавал предвидения в закона документ, удостоверяващ правоспособността на лицето да управлява моторно превозно средство от съответната категория т. е не е притежавал СУМПС валидно за категорията, към която спада управлявания от него състав на ППС. Доколкото основанието за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а" ЗДвП е „непритежаването" от страна на собственика и водач на моторното превозно средство към момента на проверката на СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС, в случая без съмнение възприетото материалноправно основание за прилагане на ПАМ, се явява безспорно установено. Предвид нормативно регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за законоустановеност на принудителните административни мерки, вкл. от гл. т на основанията за тяхното прилагане и субектите, спрямо които могат да бъдат приложени, материалноправните норми предвиждащи такива мерки, подлежат на стриктно тълкуване и прилагане. В рамките на производството по налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, административният орган действа при условията на обвързана компетентност - законът не регламентира възможност за всеки конкретен случай органът да извършва преценка дали при наличие на нормативно установените предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка. Фактът, че след издаването на обжалваната заповед В. В. е подал заявление и му е издадено ново СУМПС, удостоверяващо и придобита категория ВЕ, нито санира, нито заличава извършеното административно нарушение, обусловило налагането на ПАМ, нито води до материална незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ, по аргумент от чл.142, ал.1 от АПК. В този смисъл е и константната съдебна практика.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че са налице елементите на правопораждащия фактически състав, с който правната норма на чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС”. Административният орган обосновано е приел, че управлението на ППС от лице, което не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваният от него състав на МПС, съставлява законово регламентирано материалноправно основание за налагане на ограничителната мярка в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. второ от ЗДвП. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон.

Целта на принудителните административни мерки е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него (чл.22 от ЗАНН). Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Законово регламентираният правен резултат, който се цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В случая прилагането на обжалваната ПАМ се явява не само доказано от гл.т. наличието на материалноправните предпоставки по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, но се основава и на необходимост от налагане на този вид принудителна административна мярка за постигане на предвидената в закона цел – за преустановяване на извършваното нарушение по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Отчитайки, че целите на чл.171 от ЗДвП и на чл.22 от ЗАНН могат да бъдат постигнати и с прилагане на мярката за предвидения в закона минимален срок и в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, обосновано и правилно ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС“, е наложена за срок от 6 месеца.

С оглед на изложеното съдът приема че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. В. В. [ЕГН], с адрес [населено място], обл. Стара Загора, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1548613 от 22.03.2025г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Габрово – Т. С. К., с която на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на В. В. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.