Решение по дело №85/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001721/05.12.2022 г., издадена от Полицейски инспектор към Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, упълномощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

С жалбата се релевират доводи, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до неизяснена фактическа обстановка и поради това до необосновани правни изводи, които са в противоречие с материалните разпоредби на закона. Твърди се, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от административния орган при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата, релевантни за случая. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в нарушение на чл. 35 от АПК, в нарушение на материалния закон, в несъответствие с неговата цел и при неспазване на принципа на съразмерност, установен в чл.6, ал.2 и ал.5 от АПК като се счита, че допуснатото нарушение е особено съществено. Иска се отмяна на обжалваната ЗППАМ като незаконосъобразна, на основание чл.146 от АПК.

В съдебно заседание оспорващият, чрез процесуалния си представител, моли за отмяна на атакувания акт по изложените в жалбата съображения. Претендира присъждане на сторените разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. В дадения срок за депозиране на писмена защита и към настоящия момент такива не са постъпили.

В депозирани писмени бележки оспорващият, чрез процесуалния си представител, излага подробни съображения за издаване на процесния акт при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл.146, т.3, 4 и 5 АПК.

Ответникът по жалбата – Полицейски инспектор към ОД на МВР – Варна – Н.В.П., чрез процесуалния си представител – юриск. Г.Г., в хода по същество на делото, моли за потвърждаване на заповедта като правилна и законосъобразна. Сочи, че са били налице материалноправните предпоставки за органа, действащ в условията на обвързана компетентност, да издаде акта, а именно – отчетена положителна проба от „Дръг тест 5000“. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 23.12.2022 г., удостоверено на гърба на самата заповед.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.12.2022 г., около 15:00 часа, в гр. Варна, по ул. „***“ до номер 76, в посока център, жалбоподателят К.В.Б. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, собственост на ЕТ „Р.– Г.Д.“. Б. бил спрян за проверка от Ж.М.– мл. автоконтрольор при ОДМВР – Варна, С-р „Пътна полиция“. На водача била извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Dreger DRUG TEST 5000“, с фабричен № ARJM-0053, одобрен със Заповед № 8121з-329/22.03.2022 г. Същото отчело положителен резултат за канабис на проба 146, като проверка била документирана с Протокол № 819р-35366/02.12.2022 г.

Предвид положителния резултат, мл. автоконтрольор Ж.М.съставил срещу Б. АУАН серия “GA” № 771031/02.12.2022г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като на водача били отнети СУМПС № ********* и контролен талон. Издаден бил талон за медицинско изследване № 0176432/02.12.2022 г. и Б. бил придружен до ВМА МБАЛ – Варна за вземане на проба за химичен анализ.

Било образувано ДП № 613/2022 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което с Резолюция № 22-0819-М000648/05.12.2022 г., н-к група в ОДМВР – Варна, с-р Пътна полиция, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 771031/02.12.2022 г.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 от ЗАНН, с оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001721/05.12.2022 г., административният орган – Полицейски инспектор към Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, наложил на К.В.Б. ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Описанието на нарушението от АУАН (управлява МПС с рег. № *** след употреба на наркотични вещества, а именно: канабис, установен с техническо средство „Drager DRUG TEST 5000”, с фабричен № ARJM-0053) е възпроизведено в заповедта и е посочено цифрово, че същото представлява нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП.

С протоколно определение от 20.03.2023 г. съдът е изискал от ВМА МБАЛ – Варна, Лаборатория по химико-токсикологични изследвания, резултатите от извършените изследвания на К.В.Б., по талон за изследване № 0176432/02.12.2022 г. Съгласно писмо с изх. № К-118/30.03.2023 г. от лаборатория по химико-токсикологични изследвания при ВМА МБАЛ – Варна, постъпили биологични проби за химико-токсикологичен анализ /№ 9584, 9585/. Възложеният такъв все още не е приключен поради драстичното системно претоварване на лабораторията с голям брой проби, постъпващи от подразделенията на МВР и Прокуратурата, както от гр. Варна, така и от Североизточна България. Капацитетът на лабораторията е надхвърлен многократно. На основание писмено разпореждане от РП – Варна въпросните биологични проби са маркирани като приоритетни. Тъй като броят на биологичните проби с писмено определен приоритет е вече значителен, изготвянето им в спешен порядък е извънредно затруднено. Към момента се обработват приоритизираните проби, постъпили месец септември-октомври 2022 г.

С протоколно определение от 26.04.2023 г. съдът е изискал от ВМА МБАЛ-Варна, Лаборатория по химико-токсикологични изследвания, резултатите от извършените изследвания на К.В.Б., отразени в Протокол по чл.24, ал.2 от Наредба № 1 от 19.072017г. В тази връзка е постъпил отговор с.д. № 7133/09.05.2023 г. от ВМА МБАЛ – Варна, съгласно който от лицето К.В.Б. са постъпили биологични проби (лаб. №№ 9584, 9585) за химико-токсикологичен анализ. Съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда и установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози химико-токсикологичният анализ за наркотични вещества се извършва единствено чрез инструментален хроматографски метод. Този тип анализи са времеемки и се извършват от висококвалифицирани специалисти. Поради драстичното системно претоварване на лабораторията с голям брой заявки, аналогични по задачи, но предхождащи по време процесната, възложеният анализ в конкретния случай все още не е извършен.

Наличен към момента е единствено първоначален резултат от проведените скринингови тестове при приемането на биологичните проби. Този резултат е отрицателен за наличие на наркотични вещества. Следва да се има предвид, че цитираният резултат е получен посредством медико-диагностични средства тип „бърз тест“, които не се явяват по същество химико-токсикологичен анализ и имат ограничена достоверност. По тази причина цитираният резултат е с ориентировъчен характер, няма доказателствена стойност и използването му за съставянето на категорично заключение е научно необосновано.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По отношение компетентността на издателя на акта:

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Във връзка с разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи /приета по делото/, е била издадена от директора на ОД на МВР - Варна и приета по делото заповед № 365з-8226/30.12.2021г., с чиято т. 1.8 полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Варна, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 ЗДвП, между които е и процесната. По делото е приложено удостоверение рег. 365000-16057/20.03.2023 г. от Началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Варна относно обстоятелството, че със заповед № 365з-772/25.03.2015 г. на Директор ОДМВР – Варна длъжностното лице, издало обжалваната по делото заповед, е назначено на длъжност полицейски инспектор в група „АНДОПТПВМПС“ към сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Варна, която заема и понастоящем. Удостоверението е официален удостоверителен документ, издаден от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, поради което се ползва с материална доказателствена сила, неоспорена от пълномощника на жалбоподателя.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия GA № 771031/02.12.2022 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство „DRUGTEST 5000“. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

Неоснователно е наведеното от жалбоподателя възражение за липса на предпоставките по чл. 5, ал. 1 на Наредба № 1/19.07.2017 г. да бъде извършена проверка с техническо средство. Посочената разпоредба указва случаите, в които органите са длъжни да извършат проверка за употреба на наркотични вещества с тест или медицинско изследване - при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС, но това не ограничава възможността за извършване на такава проверка само до посочените хипотези. Преценката за извършване на проверка е изцяло в прерогатив на контролните органи, защото именно те са натоварени по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 и 7 ЗДвП да контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението и извършват превантивна дейност за ограничаване на пътнотранспортните произшествия и последиците от тях. Поради това, не може да бъде споделена теза за незаконосъобразност на наложената ПАМ, тъй като липсвала необходимост по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества. За съставомерността на нарушението като основание за налагане на ПАМ, няма правно значение какво е провокирало проверката.

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца е и случаят, в който водач управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Мярката, наложена в тази хипотеза, е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, който е установено по надлежния ред при проверка с техническо средство, че е употребил наркотични вещества или техни аналози. Предвид фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, съдът приема, че правилно спрямо К.В.Б. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за констатираното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП –управление на МПС след употреба на наркотични вещества, удостоверено след извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Описаната в АУАН фактическа обстановка се потвърждава от приобщените по делото доказателства. В случая от Б. не се оспорва, че е управлявал процесния автомобил, т.е. че е бил водач на МПС. Наличието на положителната проба за наркотични вещества или техни аналози в това му качество, установени с техническо средство, съставлява релевантна материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Действително, процесната ПАМ се прилага при наличие на извършено административно нарушение, съгласно чл. 22 ЗАНН, а в случая са налице данни за извършено престъпление. Административно нарушение, съгласно чл. 6 ЗАНН, е това деяние, действие или бездействие, което нарушава установения ред в държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание. По своите правни белези административното нарушение е правонарушение – виновно неправомерно юридическо действие, което е причинило общественоопасни вреди и е породило юридическа отговорност. Точно такова по своята правна същност е и престъплението. Разликата е единствено в степента на обществената опасност на деянието. Поради това тогава, когато едно лице е извършило правонарушение, което с оглед на определени факти би могло да бъде третирано като административно или като престъпление, органът е длъжен да приложи принудителната административна мярка на още по-голямо основание. Дали ще се реализира административнонаказателната или наказателната отговорност на лицето е въпрос на преценка на компетентните органи. Независимо коя от двете отговорности се реализира, за принудителната мярка е релевантно, че е налице правонарушение. Per argumentum a contrario, щом с цел да се преустанови и предотврати едно административно нарушение законодателят е допуснал прилагането на държавна принуда под формата на принудителна административна мярка, на още по-голямо основание той следва да допуска това за деяние, което евентуално е престъпление. По-високите общественоопасни последици на престъплението правят не само допустимо, но задължително прилагането на принудителна административна мярка.

С оглед изложеното, съдът намира, че безспорно се установява наличието на една от възможните хипотези, при които се прилага процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, а именно –управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, удостоверени с извършена проверка с техническо средство. При установеното с АУАН нарушение, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната по делото ПАМ. Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му, т.е., оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. В тази връзка, не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за отпадане на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, предвид дадената от него по надлежния ред кръвна проба, чиито резултати са определящи. Посоченият скрининг е също процедура с предварителен, ориентировъчен характер, лишен от изискуемата категоричност и съответна доказателствена стойност и не е извършено по предвидения с Наредба № 1/2017 г. надлежен ред, поради което не би могло да има доказателствена стойност.

Що се отнася до твърденията на жалбоподателя досежно дадената кръвна проба и нейното значение за наложената ПАМ, съдът намира следното. Съставомерните факти по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП са установени и безспорни - водач на МПС, извършена редовна проверка, приключила с годно средство за доказване на главното съставомерно обстоятелство, а именно - употреба на наркотични вещества или техни аналози, като всички те са възприети от компетентен контролен орган в хода на процедурата по образуване на административно - наказателно производство. Действително, съгласно изречение последно на чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от посочения закон установените стойности са определящи. Това условие, обаче, за установяване употребата на наркотични вещества не отрича сбъдването на състава на принудителната административна мярка. Обратното тълкуване би обезсмислило целта на принудителните административни мерки и момента, в който законодателят е определил да бъдат прилагани съобразно тяхната функция, а именно – към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, когато се отнема и СУМПС. Само по този начин принудителните мерки могат да имат преустановяваща функция. Резултатите от проведено контролно изследване по реда на Наредбата, приета на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, са определящи за административнонаказателната и наказателната отговорност на водачите. Съответно, ако те са отрицателни за употреба на наркотични вещества или техни аналози, този факт ще бъде основание за прекратяване прилагането на принудителната мярка, защото в този момент ще се реши и въпросът за отговорността. Принудителната мярка, обаче, се налага при положителни резултати от извършената на място проверка, а тя се извършва с тест и той е годен за употреба, съответно и показаните от него резултати са факт -основание да се отнеме СУМПС на водача, именно до момента, в който окончателно ще се реши спорният въпрос за това употребил ли е наркотични вещества и техни аналози, или не. Изчакването на резултатите обезсмисля принудителната мярка и текстът на закона е пределно ясен - ПАМ се налага до решаване на въпроса за отговорността в момента на образуване на административно наказателно производство, дори когато водачът е решил да се ползва от правата си да оспори резултатите от проверката на място, и съответно медицинските и лабораторни изследвания да решат въпроса за неговата административно наказателна или наказателна отговорност. До изготвяне на резултатите от медицинско изследване, мярката има своето законно основание и дори отрицателните резултати не могат да го отрекат с оглед на нейната превантивна цел - до решаване на въпроса за отговорността. Мярката е законосъобразна, съобразно известните към момента на нейното прилагане резултати, а медицинските изследвания, и то техните крайни резултати, липсващи към момента на приключване на устните състезания, имат значение за разрешаване на административно наказателна или наказателна отговорност на лицето, поради което не могат да бъдат основание за предсрочно прекратяване на изпълнението на мярката.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, като по такъв начин се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия, и в частност временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на преследваната от законодателя легитимна цел – осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, в случаите по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. При регламентирането на принудителната административна мярка законодателят не е делегирал на административния орган правомощие във всеки отделен случай, в който е изпълнена хипотезата на правната норма, конкретно да прецени и определи срока, за който да приложи ПАМ в рамките на максималната му продължителност от 18 месеца, а императивно е установил, че мярката се налага за времето до решаване на въпроса за отговорността на водача, без обаче наложената ПАМ да може да надхвърля 18 месеца.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора насрещната страна не дължи направените от жалбоподателя разноски в производството, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, съгласно чл.143, ал.3 АПК. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 ЗПП вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъди сумата от 100 лв., платима от жалбоподателя.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Варна, ІХ състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на К.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001721/05.12.2022 г., издадена от Полицейски инспектор към Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна.

ОСЪЖДА К.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: