РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 09.12.2021 г. в
състав:
Председател:
Мариана Г.
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 1218 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от „Т.С.“ЕАД срещу Решение № 5448/08.01.2020, постановено по
гр. д. № 64315/2018г. по описа на Софийски районен съд, 142 с-в в частта, с която
са отхвърлени, предявените от „Т.С.“ЕАД срещу Ж.Г.К. искове по 153 от ЗЕ вр.
чл. 422 ГПК установителни искове за вземания
за цена на доставена и неплатена ТЕ за периода 01.05.2014-30.04.2015г. над
сумата от 804,27 лева до пълния размер от 1631,43 лева и лихви за забава върху отхвърлената
главница над сумата от 92,64 до пълния размер от 305.46 лева.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано, поради неправилни изводи на СРС за погасяване по давност на
претенциите за посочения период.
Счита, че неправилно са приложени нормите на института
на погасителната давност, поради неправилно определен момент на изискуемост на
задълженията и изпадане в забава на длъжника, предвид действалите за периода ОУ
на ищеца.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и
уважаване на исковете
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който тя се
оспорва и се иска потвърждаване на решението.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от
императивните материални норми.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
Между
страните няма спор за наличие на облигационна връзка за процесния период и във
въззивното дело единствено спорно е от кога тече давност за задълженията за
процесния период.
Отношенията между страните се уреждат от действалите
за периода Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ЕАД *** от 28.03.2013г., одобрени с Решение на КВЕР ОУ-2/
03.02.2014г.
Според настоящият състав на СГС публикуването
на месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава
кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята
му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на
задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването
на правото.
СГС не споделя виждането на жалбоподателя,
че давност тече от издаване на изравнителната фактура. СГС споделя виждането, че месечните прогнозни суми
имат самостоятелност, а обстоятелството, че след края на отчетния период се
издава обща фактура и кредитни известия не променя този извод. Действащата през
процесния период нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11
равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия
за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за
топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове (ако има такива), а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
сума по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,
отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топло-преносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топло-преносното предприятие за
месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски
със задна дата. Т. е., издаването на изравнителна сметка и задължението за
заплащане на изравнителната сметка в определени срокове (ако има установени такива)
не влияе на дължимостта на месечните вноски и момента на настъпване на тяхната
изискуемост.
Както се посочи по-горе за месечните
вземания няма отправена покана и следва да се третират като безсрочни и
следователно веднага изискуеми, при което давност тече от тяхното възникване -
тоест от деня следващ отчетния месечен период по правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Всички вземания с изискуемост настъпила преди 05.04.2015г. са погасени по
давност и СРС е постановил правилно, че сумите за периода 01.05.2014г. до
31.03.2015г. са погасени по давност. Неправилно обаче е приел за погасено и
вземането за м.04.2015г. Неговата изискуемост не е настъпила към 05.04.2015г. и
то не е погасено по давност. Освен това сумата по общата фактура включва и
дължима за доплащане сума от изравняване за 135,11 лева, която също не е
погасена по давност, тъй като изискуемостта и настъпва от издаване на общата
фактура, тъй като тогава възниква изравнителното вземане, а покана липсва.
Погасените по давност вземания за периода 01.05.2014г.
до 31.03.2015г. са в размер на 595,19 лева видно от таблица 1 на СЧЕ
(констативно съобразителна част). Следователно решението следва да се отмени в
частта, с която искът за главница за ТЕ е отхвърлен над размера от 804,27 лева
до размер от 1036,24 лева и да се признае за установено, че ответника дължи и
сумата от 231,97 лева за периода 01.04.2015г.-30.04.2017г. в останалата си отхвърлителна
част (за сумата 595,19 лева и за периода
01.05.2014г. до 31.03.2015г. решението следва да се потвърди.
В частта за мораторна лихва решението
следва да се потвърди въпреки частичната отмяна по иска за главница, защото
както се посочи по-горе публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. При тази редакция
на общите условия, за да настъпи изискуемост и да се постави клиентът на
топлинна енергия за битови нужди в забава, е необходимо установяване на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца, което
играе ролята на покана. В хода на производството доказателства не са ангажирани
в тази насока и съответни до момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
няма забава върху сумата за главница, за която СГС намира иска за основателен и
лихва за забава не може да се присъди.
По разноските:
При този изход на делото във въззивна инстанция при
уважени 22 % от обжалвания интерес въззивникът – ищец има право на разноски в
размер на 11,15 лева за държавна такса. За юрисконсултско възнаграждение СГС
намира, че следва да се определи сумата от 50,00 лева, като съобразно изхода на
производството следва да се присъдят 11,00 лева.
Ответника има право на разноски съобразно отхвърлената
част от жалбата или на 78 % от сторените разноски, същият претендира 200,00
лева за адвокат, което не е прекомерно тъй като е под минимума предвиден в
Наредба 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет и възражението на ищеца в тази
насока е неоснователно. Съобразно изхода не делото следва да се присъдят 156,00
лева.
За първа инстанция на ищеца при уважени общо 60 % от
исковете (с оглед крайния резултат) следва да се присъдят още 128,23 лева. Ответника
не е претендирал разноски в първа инстанция.
За заповедното дело на ищеца се дължат още 7,45 лева
Водим от гореизложеното СГС, II-А въззивен състав
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 5448/08.01.2020, постановено по гр.
д. № 64315/2018г. по описа на Софийски районен съд, 142 с-в в частта, с която са отхвърлени за
разликата над 804,27 лева до размер от 1036,24 лева
(или за сумата 231,97 лева), предявените от „Т.С.“ЕАД срещу Ж.Г.К.
искове по 153 от ЗЕ вр. чл. 422 ГПК установителни искове за вземания за цена на доставена и неплатена
топлинна енергия КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Ж.Г.К. с ЕГН **********
ДЪЛЖИ НА „Т.С.“ЕАД с ЕИК *****и сумата
от 231,97 лева –цена на топлинна енергия, потребена в имот: апартамент на
партерен етаж, ул. „*****, гр. София, абонатен номер 339846 за периода
01.04.2015г.-30.04.2017г. ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 05.04.2018г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Ж.Г.К. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ЕАД
още 22,50 лева – разноски във въззивното производството, както
и още 128,23 лева разноски за първа инстанция, както и още 7,45 лева за
заповедното производство
ОСЪЖДА Т.С.“ЕАД да заплати на Ж.Г.К. с ЕГН ********** сумата
от 156,00 лева разноски за адвокат във въззивното дело.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.