Решение по дело №1082/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                              Р Е Ш Е Н И Е № 809

 

                                          21.06.2019 г., гр.Пловдив

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ-ми гр.състав, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година в състав:         

                                                                                                                                   

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА            

                                               ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ     

                                                                      ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА 

 

като разгледа в.гр.дело № 1082 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, VІІ гр.с., докладвано от съдия В.Куршумова, за да се произнесе, взе предвид следното:                                                  

Производството е по реда на чл.435, ал. 2 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№ 34617/19.04.2019 г. по изп.д. № 20178240406803 по описа на ЧСИ Констатин Павлов, с рег.№ 824 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Пловдив, подадена от И.Д.Ч., ЕГН:**********, чрез пълномощника адвокат П.Ю.,***, офис 2, против Постановление с изх.№ 32798 от 02.04.2019 г. по изпълнително дело № 20178240406803 по описа на ЧСИ Констатин Павлов,  с което е оставено без уважение искането на длъжника И.Д.Ч. за прекратяване на изпълнителното производство по горепосоченото изпълнително дело на осн.чл.433, ал.1, т.8 и т.5 от ГПК.

С жалбата се релевира възражението за незаконосъобразност на обжалваното постановление с довода, че след получаване по изпълнението на парична сума на 29.08.2016 г.  от разпределението на сума от публичната продан на имота на длъжника в с.Първенец взискателят реално не е искал извършването на действия по принудително изпълнение, нито пък са били извършвани такива от съдебния изпълнител. Поддържа се, че ЧСИ Павлов неоснователно се e позовавал на наложения запор по банковата сметка на длъжника в Банка ДСК ЕАД на 25.08.2017 г., тъй като по същата не е имало наличност на парична сума, а тази сума била запорирана още през 2012 г., което обстоятелство се твърди, че е било известно на ЧСИ. Освен това се сочи, че в продължение на осем години са били продадени имоти на длъжника, вследствие на които продажби взискателят е получил сума, надхвърляща главницата на задължението, други секвестируеми имущества през периода на изпълнителното производство не били установени. Навежда и обстоятелството, че ЧСИ необосновано посочвал в размера на дълга несъществуваща задължение към НАП. Искането към съда да е да отмени като незаконосъобразно обжалваното постановление като претендира сторените в производството разноски. Прави доказателствено искане за назначаването на ССЕ със задачи вещото лице да провери какви банкови сметки в Банка ДСК притежава И.Д.Ч., кога и към кого са наложени запори по тези банкови сметки, каква е наличността към момента на налагане на запора от ЧСИ К.Павлов на 25.08.2017 г., каква  е наличността в банковите сметки, считано от 2012 г. до момента на изготвяне на експертизата, има ли задължения на И.Ч. във връзка с обслужването на банковата сметка. Уточнява се, че това искане се прави за установяване на обстоятелството, че с налагането на запора от ЧСИ Павлов на 25.08.2017 г. е извършено действие, което не води до прекъсване на перемпцията, предвид на обстоятелството, че по тази сметка не е имало и няма никакви налични парични средства, респ.И.Ч. няма вземане към Банка ДСК ЕАД. Представя се пълномощно и договор за правна помощ от 19.04.2019 г., и удостоверение от НАП за наличие или липса на задължения.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК ответникът по жалбата – взискателят „Дирекс“ЕООД, ЕИК: ********* не взема становище по жалбата.  

В мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Константин Павлов излага подробни доводи срещу твърденията на жалбоподателите и счита жалбата за неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, след като разгледа възраженията  в жалбата и становището на съдебния изпълнител, и след преценка на обжалвания акт и приложените по изпълнителното дело доказателства, намери за установено следното:

Жалбата  е  процесуално  допустима,  тъй  като  съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.2, т.6  от  ГПК  длъжникът  може да  обжалва  отказът на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, и е  подадена  в срока  по  чл.436, ал.1  от  ГПК. 

Направеното  доказателствено  искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да се остави без уважение, тъй като същата не е необходима за разрешаване на спора по делото,  а релевантните за спора обстоятелства са изяснени от фактическа страна от завереното  копие  от  изпълнителното дело.

Разгледана  по  същество,  жалбата  е  неоснователна. 

Изпълнителното производство по изп.дело № 20178240406803 по описа на ЧСИ Констатин Павлов, с рег.№ 824 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Пловдив е образувано срещу ЕТ „И.Д. - Мурсалица“, ЕИК:********* по молба от 26.06.2013 г. от взискателя „Дирекс“ЕООД, ЕИК: *********, въз основа на изпълнителен лист издаден на 15.01.2013 г. по чгд№ 18529/2011 г. по описа на Районен съд - Пловдив за сумата от 1 200 лв по фактура № 1181/21.09.2010 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 25.10.2011 г., както и сумата от 125 лв. - съдебни разноски.

С молба с вх.№ 18685/01.03.2019 г. длъжникът е поискал от ЧСИ К.Павлов да прекрати изпълнителното производство на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с довода, че от 2016 г. не са искани и не са извършвани никакви изпълнителни действия, както и на осн.чл.433, ал.1, т.5 от ГПК поради неоткриване на друго секвестируемо имущество за целия период на водене на делото. Тази молба е оставена без уважение от ЧСИ К.Павлов с обжалваното постановление.

Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 пр.1 от ГПК – Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Взискателят е длъжен да поддържа висящността на изпълнителния процес като предприема съответните изпълнителни действия и при непоискване на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява.

Ето защо правно релевантно за приложението на 433, ал.1, т.8 пр.1 от ГПК е единствено инициирането от страна на взискателя на конкретно изпълнително действие в рамките на цитирания в разпоредбата двугодишен срок.

В случая, от представеното копие от изпълнителното делото се установява, че по възлагане на осн.чл.18, ал.1 от ЗЧСИ съдебния изпълнител с разпореждане от 21.11.2013 г. е наложил запор върху недвижими имоти на длъжника, с разпореждане от 21.11.2013 г. е наложил запор на МПС-ва, със съобщение до Юробанк България АД от 21.11.2013 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

 С молба от 18.08.2015 г. взискателят е поискал извършването на справки и на изпълнителни действия.

С молба от 16.03.2016 г. взискателят е поискал налагането на запор върху вземания  на длъжника, които същият е имал в качеството си на съделител от продажната цена, която е следвало да бъде разпределена от публичната продан на недвижими имоти по изп.д.№ 20168230400027 по описа на ЧСИ Мариана Кирова, с район на действие ПОС.

 Със запорно съобщение вх.№ 3647/30.03.2016 г. на ЧСИ Мариана Кирова е наложен запор върху вземанията на ЕТ „И.Д. - Мурсалица“.

С молба от 08.09.2016 г. взискателят е поискал да му бъдат преведени суми от разпределение, продължаване на изпълнението и извършването на опис на движими вещи в дома на И.Ч. ***№ 67762 от 23.08.2017 г. взискателят е поискал налагането на запор на банковите сметки на длъжника в банка „ДСК“АД до размера на несъбраното вземане по изпълнителното дело, който запор е бил  наложен със Запорно съобщение от 25.08.2017 г. С писмо вх.№ 74135/13.09.2017 г.относно полученото запорно съобщение банка „ДСК“ е уведомила съдебния изпълнител, че върху банковите сметки на длъжника има наложени запори.

С молба от 04.09.2017 г. взискателят е овластил съдебния изпълнител с правата по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. На 13.02.2019 г. длъжникът е получил призовка за принудително изпълнение по делото.

Предвид на тези данни по делото съдът намира, че от датата на образуване на изпълнителното производство не е налице период от две години, през който взискателят да е бездействал, а така и производството не е прекратено по силата на закона. Неоснователно е оспорването от длъжника, че с молбата на взискателя от 23.08.2017 г. за налагането на запор върху банковите сметки в банка „ДСК“АД не се прекъсва двугодишния срок. Напротив, с подадената молба е прекъснат двугодишния срок като дори се установява, че запорът е бил наложен. Обстоятелството, че върху банковите сметки на длъжника в банка „ДСК“АД е имало наложени други запори е ирелевантно за прекъсване на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Без правно значение е и наличността по банковите сметки. Това е така, тъй като успешното прилагане на изпълнителния способ не е поставено като изискване за прекъсването на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Ето защо настоящият състав на ПОС намира, че не е осъществен фактическия състав на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителното производство не е прекратено по силата на закона.

Неоснователно е и позоваването на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.5 от ГПК. По делото е наложен запор върху притежавани от длъжника ЕТ „И.Д. - Мурсалица“ - МПС /полуремарке - 2 бр./ и няма данни те да са били продадени. В случая следва да се кредитира факта, че ЕТ отговаря и в качеството си на физическото лице с цялото си лично имущество и с ½ ид.ч. част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове в режим на СИО.  Въззивният съд намира, че при условията на пълно и главно доказване, към момента не се установява невъзможността да се намери секвестируемо имущество на длъжника, доколкото макар и да е продадено неговото недвижимо имущество, същият отговоря и със своите движими вещи и вземания. Ето защо на този етап от производството не е изключено удовлетворяване на дълга по делото от движими вещи и вземания на длъжника след прилагането на съответните изпълнителни способи.  

Изложените по -горе изводи не се променят от възражението за погасяване на дълга към НАП, доколкото същото не е относимо при преценка  предпоставките за прекратяване по  чл.433, ал.1, т.8 и т.5 от ГПК.

 

Воден от горното настоящият съдебен състав приема, че отказът на ЧСИ Константин Павлов да прекрати изпълнителното производство по изп.дело № 20178240406803 по молба на длъжника И.Д.Ч. на осн.чл.433, ал.1, т.8 и т.5 от ГПК, се явява законосъобразен. Ето защо жалбата ще бъде оставена без уважение като неоснователна.

При този изход на делото право на разноски в производството има ответникът по жалбата, но тъй като същият не претендира разноски такива не се присъждат с решението.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

 

                                                   Р Е Ш И :

 

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 34617/19.04.2019 г. по изп.д. № 20178240406803 по описа на ЧСИ Констатин Павлов, с рег.№ 824 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Пловдив, подадена от И.Д.Ч., ЕГН:**********, чрез пълномощника адвокат П.Ю.,***, офис 2, против Постановление с изх.№ 32798 от 02.04.2019 г. по изпълнително дело № 20178240406803 по описа на ЧСИ Констатин Павлов,  с което е оставено без уважение искането на длъжника И.Д.Ч. за прекратяване на изпълнителното производство по горепосоченото изпълнително дело на осн.чл.433, ал.1, т.8 и т.5 от ГПК, като неоснователна.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                         

 

 

 

 

                                                                                          

 

                                                                                                               2.