№ 943
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110134873 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявен от И. Х. Б. срещу „България Еър“ АД
положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 76 ЗГВ, вр. чл. 17, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 22, ал. 2 Конвенцията за
уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз
(ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 16.07.2003 г., ДВ, бр. 67 от
29.07.2003 г.), да се признае за установено, че „България Еър“ АД дължи на И.
Х. Б. следните суми: сумата от 1200,00 евро (хиляда и двеста евро),
представляваща главница за обезщетение за загубен багаж при изпълнение на
полет FB461 от София до Амстердам на 05.02.2024 г., ведно със законна лихва
за период от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 16120/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че на 05.02.2024г. пътувал със самолетен полет на
ответното дружество по дестинация гр. София - гр. Амстердам. Полетът бил
№ FB461, като ищецът предал на превозвача за въздушен превоз 1 бр. ръчна
чанта в черен цвят с билет за превоз № 6232404963901 и багажен етикет №
FB504767. Посочва, че при кацане в гр. Амстердам се установило, че багажа
липсва - не се появил на транспортната лента. Още на летището в Амстердам
ищецът подал доклад за липсващ багаж до ответното дружество с № AMSFB
1
10468/05.02.2024/ 0924GMT. Сочи, че законово регламентираните 21 дни са
изтекли и багажът не бил намерен. Отправена била покана за изплащане на
обезщетение в размер на 1200 евро за изгубен багаж съгласно чл. 22 , т.2 от
Конвенцията за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен
превоз /Монреалската конвенция/, ратифицирана със Закон за ратифициране
на Конвенцията , Обн. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2003г., но плащане от страна на
ответника не е последвало.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че
ищецът не е изпълнил изискванията на чл. 79 ЗГВ, а именно не е уведомил
превозвача писмено за липса или повреда на багажа в сроковете указани в
глава XI. Счита, че ищецът не е спазил законовите срокове за подаване на
жалба съгласно Монреалската конвенция. Посочвам че информацията за
загубения багаж е била изпратена до него на 29.02.2024 г. Оспорва иска по
размер. Моли за отхвърлянето на иска и присъждането на сторените по делото
разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление от 19.03.2024 г. от И. Х. Б. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9977/01.04.2024 г. по
ЧГД № 16120 по описа за 2024 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с. срещу длъжника
„България Еър“ АД за следните суми: сумата от 1200,00 евро (хиляда и двеста
евро), представляваща главница за обезщетение за загубен багаж при
изпълнение на полет FB461 от София до Амстердам на 05.02.2024 г., ведно със
законна лихва за период от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 48,00 лв. – държавна такса, и сумата от 400,00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 17.04.2024 г., като
същият в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение срещу
издадената заповед на 14.05.2024 г.
С разпореждане от 15.05.2024 г., връчено на 21.05.2024 г. на заявителя са
дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може
2
да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 ГПК – на 12.06.2024 г.
ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по
исков ред.
Представен е билет за полет FB461, в 07:00 часа от София до
Амстердам, който се изпълнява от ответника на 05.02.2024 г.
Представен е билет за полет FB462, в 10:20 часа от Амстердам до
София, който се изпълнява от ответника на 07.02.2024 г.
Представен е багажен етикет с № 0632FB504767 от 05.02.2024 г.
Представен е доклад за изгубен багаж (property irregularity report (PIR)).
Представено е електронно съобщение относно претенция за
обезщетение за изгубен багаж от ищеца до ответника.
Представено е извлечение от интернет страницата на ответника относно
действията, които пътниците следва да предприемат при изгубен багаж.
Представени са 4 бр. фискални бонове – 3 бр. от 07.02.2024 г. и 1 от
05.02.2024 г. за закупени дрехи и ел. четка.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 76 ЗГВ, вр. чл. 17, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 22, ал. 2 Конвенцията
за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
Основателността на исковата претенция е обусловена от кумулативното
наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. валидно
възникнало правоотношение, породено от договор за международен въздушен
превоз, по силата на което за ответника е възникнало задължение да превози
ищеца и неговия багаж до посочената в исковата молба дестинация; 2.
настъпването на щета, изразяваща се в изгубването багажа на ищеца; 3.
настъпването на щетата да е през времето, когато багажът е бил под надзора
на ответника; 4. потребителят своевременно да е уведомил превозвача чрез
3
писмена жалба в установените в конвенцията срокове. В доказателствена
тежест на ищеца е било да докаже тези обстоятелства. В тежест на ответника е
било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи,
правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на
плащането.
Липсва спор между страните, а и от представените по делото
доказателства се установи, че ответникът е извършил на 05.02.2024 г.
въздушен превоз по релацията София – Амстердам. Не се спори също така, че
е изгубен багаж на ищеца.
Спори се относно обстоятелството дали ищецът своевременно е
уведомил ответника за изгубения багаж или не.
На основание чл. 75 ЗГВ превозвачът отговаря за щетите, настъпили
вследствие на повреда или липса на регистрирания багаж, ако щетата е
настъпила през времето, когато багажът е бил под негов надзор. В чл. 76 ЗГВ е
предвидено, че при превоз на багаж отговорността на превозвача е съгласно
изискванията на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз, изготвена в Монреал на 28 май 1999 г.
(ратифицирана със закон - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (ДВ, бр. 6 от 2004 г.) и
Регламент (ЕО) № 2027/97 от 9 октомври 1997 г. на Съвета относно
отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия.
Посочените актове намират приложение и по силата на препращащата норма
на чл. 379 ТЗ, доколкото извършеният превоз е въздушен.
По въпроса за правното значение на рекламацията или жалбата за
предявяването на иск за обезщетение за вреди при загуба на товар е
постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 87/01.07.2011 г. по т. д. №
517/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО. С него е разяснено, че при загуба на товар
отправянето на жалба е условие за ангажиране отговорността на превозвача
по договор за въздушен превоз. Предпоставка за реализиране на
отговорността на превозвача, съгласно чл. 31, т. 2 от Конвенцията, е
незабавното отправяне на жалба от страна на изпращача на стоката.
С цитираното решение е разяснено, че отправянето на рекламация
(жалба), е предпоставка за допустимостта на иск за обезщетение за вреди
срещу превозвача в случаите, когато товарът е бил получен от лицето, имащо
право да го получи, но доставката е извършена със закъснение или товарът е
4
повреден. На още по-голямо основание такова уведомяване е необходимо в
хипотезата на изгубване на товара, каквато е и настоящата. Този извод следва
от тълкуването по аргумент за противното на разпоредбата на чл. 31, т. 1 от
Конвенцията, според която, липсата на жалба означава не само, че товарът е
получен, но и че е доставен в добро състояние, така и от логическото
тълкуване на чл. 31, т. 2 от същия акт. Конкретно посочените в т. 2 срокове за
рекламация при констатирани вреди на получения товар и при закъснение на
доставката, не отменят установеното в нея общо задължение на лицето, което
има право да получи доставката, да отправи жалба до превозвача незабавно
след откриване на вредите. И доколкото изгубването на товара безспорно
представлява вреда, то за него следва също да важи изискването за отправяне
на жалба до превозвача.
Тези разяснения, намират приложение и относно изгубен багаж,
доколкото в чл. 31, т. 2 от посочената Монреалска конвенция е
регламентирано, че в случай на вреди лицето, което има право да получи
доставката, трябва да отправи жалба до превозвача незабавно след откриване
на вредите, но не по-късно от 7 дни от датата на получаване на регистриран
багаж и 14 дни от датата на получаване на товара. В случай на закъснение
жалбата трябва да бъде отправена не по-късно от 21 дни считано от датата, на
която багажът или товарът са били предоставени на негово или нейно
разположение.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да
установи своевременно изпълнение на регламентираното в чл. 31, т. 2 от
Монреалската конвенция задължение своевременно за уведоми превозвача за
изгубения багаж. Това обстоятелство е спорно в отношенията между страните,
доколкото е своевременно оспорено от ответника с постъпилия в срока по чл.
131 ГПК писмен отговор на исковата молба.
В отношенията между страните по делото не е спорно, а и от приетите
по делото писмени доказателства, се установи, че ответникът на 05.02.2024 г. е
подал доклад за изгубен багаж, а на 29.02.2024 г. същият по електронен път е
подал претенция за обезщетение за изгубен багаж до ответника превозвач,
която следва да се приеме, че има качеството на жалба/ рекламация за изгубен
багаж от пътника до превозвача.
Установеният в чл. 31, т. 2 от Монреалската конвенция срок за отправяне
5
на рекламация (жалба) до превозвача е до 21 дни, който започва да тече от
датата на откриване на вредата, съгласно цитираното по-горе решение на
ВКС. В случая вредата е установена непосредствено след извършване на
полета на 05.02.2024 г. С оглед на това към момента на подаване на жалбата/
рекламацията за изгубен багаж от пътника до превозвача – на 29.02.2024 г.,
установеният срок за рекламация е бил изтекъл – на 26.02.2024 г.
След като ищецът не е доказал своевременното уведомяване на
ответника за загубения багаж и доколкото това е предпоставка за реализиране
отговорността на превозвача, това се явява самостоятелно основание за
неоснователност на предявения иск. Ето защо не следва да се обсъжда дали са
доказани претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди,
както и ограничената отговорност на превозвача, съгласно чл. 22, ал. 2 от
Монреалската конвенция.
Предвид изложеното исковата претенция се явява изцяло неоснователна
и като такава същата следва да бъде отхвърлена от съда.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ответника.
Същият обаче не претендира и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Х. Б., ЕГН ********** срещу „България
Еър“ АД, ЕИК ********* положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 76 ЗГВ, вр. чл. 17, ал. 2, изр. 1, вр. чл.
22, ал. 2 Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния
въздушен превоз (ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 16.07.2003 г.,
ДВ, бр. 67 от 29.07.2003 г.), да се признае за установено, че „България Еър“
АД дължи на И. Х. Б. следните суми: сумата от 1200,00 евро (хиляда и двеста
евро), представляваща главница за обезщетение за загубен багаж при
изпълнение на полет FB461 от София до Амстердам на 05.02.2024 г., ведно със
законна лихва за период от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 16120/2024 г.
по описа на Софийски районен съд, III ГО, 148 гр. с.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7