№ 3817
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110152284 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от //, ЕИК ///,със
седалище и адрес на управление гр.София,ул.“////“ № 23Б,представлявано от
////,против Д. М. Н.,ЕГН **********,с адрес гр.Бургас,ж.к.“///“ //////,с искане за
осъждане на ответницата да заплати сумите от 1400,93 лева главница за
топлинна енергия за периода м.07.2018 г. до м.04.2019 г.,276,72 лева
мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до 01.09.2021 г.,19,44 лева сума за
дялово разпределение за периода м.08.2018 г. до м.04.2019 г.,5,11 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 14.09.2018 г.
до 01.09.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че ответницата Д.Н. е наследница по закон
на Н.Н. и А.Н. и се явява клиент на топлинна енергия за недвижим
имот,находящ се в сградата на бул.“Ситняково“ № 49А,при което страните се
намират в договорно правоотношение и ответницата е задължена да заплаща
цената на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Поддържа
се,че за процесния период цената не е заплатена и възлиза на 1400,93 лева. С
оглед това,че цената не е заплатена в срока по общите условия ищецът
претендира мораторна лихва в размер на 276,72 лева. Исковата претенция се
основава на твърдения,че цената съответства на реално доставено количество
топлинна енергия. С исковата молба са предявени и претенции за заплащане
на сума за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение,съответно в размер на 19,44 лева и 5,11 лева. Ищецът моли
съда да постанови решение,с което да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответницата
Д. М. Н. със становище,че исковете са неоснователни и недоказани – твърди
1
се,че в процесния период в имота не е потребявана топлинна енергия,оспорва
се наличието на договорно правоотношение,твърди се,че не е доказано в
имота да е доставяна топлинна енергия,респективно не е доказано
доставеното количество топлинна енергия,твърди се,че искът се основава на
частни свидетелстващи документи,сочи се,че до ответницата не е изпращана
покана за доброволно изпълнение с приложени към същата фактури,твърди
се,че не е доказано дали съобщенията към фактури се отнасят до имота на
ответницата Н. или до друг имот,твърди се,че според отчет от м.10.2019 г.
показанията на индивидуалните разпределители са нулеви,формулирано е
възражение за изтекла погасителна давност. Ответницата моли съда да
отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Нелбо“ЕАД не изразява становище по исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Видно от договор,сключен между //,като възложител,и
„Нелбо“ЕАД,като изпълнител,страните са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от правоотношение,според което изпълнителят приема да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на
етажна собственост,а възложителят се съгласява да определя задълженията за
топлинна енергия въз основа на данните от дялово разпределение.
От извлечение от сметка на // се установява,че размерът на
задълженията възлиза на 1420,37 лева главница и 291,83 лева мораторна
лихва.
Приети са съобщения към фактури,издадени на 31.07.2019 г. и на
31.07.2018 г.
Според удостоверение от ГИС София адрес бул.“////“ № 49А е
идентичен с настоящ адрес бул.“Ситняково“ № 49А.
Установява се от нотариален акт от 06.02.1970 г.,че АНК. Г. Н. и Н. М.
Н. се легитимират като собственици на ап.7 в бл.1 ет.2 на бул.“Хр.Кабакчиев“
( сега бул.“Ситняково“) с площ от 65,07 кв.м.
С договор от 12.09.2002 г. етажните собственици в сградата на
бул.“Ситняково“ № 49А,като възложители,и ////,като изпълнител,са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което
възложителите приемат да поставят индивидуални разпределители.
Представени са общи условия на // за продажба на топлинна енергия за
битови нужди.
Установява се,че единствен наследник на Н.Н. и А.Н. е Марин Н.,който
е починал и е оставил като наследница по закон Д. М. Н..
Приети са изравнителни сметки,изготвени за абонатен № ////,както и
констативен протокол относно абонати,които не са отчетени,в това число ап.7
с абонатен № ////.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява,че общият топломер се отчита на първо число всеки месец,след
което се приспадат технологичните разходи,които са за сметка на
2
доставчика,за процесния период отоплението е определено на база
максимален специфичен разход за сградата предвид липсата на осигурен
достъп,не е начислявана топлинна енергия за общи части на
сградата,начислена е топлинна енергия от сградна инсталация,разходите за
битово горещо водоснабдяване също са определени на база поради
неосигуряване на отчет,дължимата главница,без да има задължения извън
процесния период възлиза на 1247,94 лева,дяловото разпределение е
реализирано при спазване на нормативната уредба,общият топломер е
преминавал периодична метрологична проверка със заключение за
съответствие.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
незаплатената топлинна енергия за периода м.07.2018 г. до м.04.2019 г.
възлиза на 1400,93 лева,лихвата за забава е в размер от 276,74 лева,сумите за
дялово разпределение за периода м.08.2018 г. до м.04.2019 г. възлизат на
19,44 лева,а лихвата за забава е в размер от 5,11 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.79 от ЗЗД е предпоставено
от провеждането на доказване,че между страните съществува договорно
правоотношение,при което страната по договора,която е изпълнила своето
задължение има право да претендира изпълнение на насрещното задължение.
С исковата претенция по чл.79 от ЗЗД изправната страна по договора може да
претендира реално изпълнение,когато липсва доброволно изпълнение от
нейния съконтрагент. Софийският районен съд счита,че от събраните по
делото доказателства може да бъде направен категоричен извод,че между
страните съществува договорно правоотношение – дружеството извършва
доставка и продажба на топлинна енергия в сградата,а ответницата Н. е
клиент на топлинна енергия като собственик на недвижимия имот. За да
приеме,че ответницата е клиент на топлинна енергия,съдът взе предвид
представения нотариален акт,съгласно който недвижимият имот е придобит
от бабата и дядото на ответницата,а с оглед настъпило наследствено
правоприемство – от бабата и дядото към бащата на ответницата и
впоследствие от бащата на ответницата към нея,ответната страна е единствен
собственик на недвижимия имот,респективно е клиент на топлинна енергия.
Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване на топлоснабдения имот,а по
отношение на топлоснабдените имоти към влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и
ЗЕ,законът не поставя изискване за наличието на писмен договор,а е
достатъчно да бъде доказано притежаваното право на собственост или вещно
право на ползване. По тази причина и при съобразяване,че ответницата Н. е
собственица на недвижимия имот,съдът приема,че договорно
правоотношение съществува. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и
задълженията на страните се регламентират според общите условия на
дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорили индивидуални
условия,което означава,че приложими са общите условия. За да бъде
изпълнението на задължението за заплащане на топлинна енергия
точно,необходимо е да бъде доказано,че цената е заплатена в срока по общите
условия. Ответницата Н. не е представила доказателства да е заплатила
3
цената или част от същата,поради което предявеният иск по чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ е доказан по основание. Анализирайки събраните в
хода на производството доказателства,съдът приема,че в сградата е въведена
система за дялово разпределение на топлинна енергия,респективно
собственикът на имота дължи заплащане на стойността на топлинна
енергия,определена от дялово разпределение. Софийският районен
съд,отчитайки представената изравнителна сметка,както и заключението по
съдебно-техническата експертиза,намира,че исковата претенция за главница
възлиза на 1247,94 лева,която парична сума съответства на топлинна енергия
за процесния период,без да има включени задължения извън този период,а за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1400,93 лева искът
следва да бъде отхвърлен като недоказан. За да счете,че искът е доказан за
сумата от 1247,94 лева,съдът взе предвид,че според заключението по
съдебно-техническата експертиза технологичните загуби са приспадани и са
за сметка на доставчика. Макар ответницата Н. в писмения отговор да
релевира доводи,че не е доказано доставеното количество топлинна енергия в
имота,съдът приема,че исковата претенция за сумата от 1297,94 лева подлежи
на уважаване. В хипотезата,когато не е осигурен достъп до имота за отчитане
на показанията на водомера и индивидуалните разпределители,количеството
топлинна енергия се определя при съобразяване на нормативната уредба при
максимален специфичен разход,което означава,че претендираната цена от
1297,94 лева е определена в съответствие със закона,респективно до размера
от 1297,94 лева искът подлежи на уважаване,а за сумата над 1297,94 лева до
пълния претендиран размер искът следва да бъде отхвърлен. Изводите на
съда,че исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от 1297,94 лева
не се променят предвид доводите на ответницата,че искът е основан на
частни документи,не са издавани фактури и не е изпращана покана за
доброволно изпълнение. Действително частните документи не се ползват с
обвързваща доказателствена сила като официалните документи,но имат
своето доказателствено значение при обсъждането им наред с останалите
доказателства,а в настоящия случай съвкупната преценка на доказателствата
сочи,че искът е доказан. Предвид това,че според общите условия
задължението за заплащане цена на доставена топлинна енергия има
определен срок,съдът намира,че за ищеца не е съществувало задължение да
отправя покана до ответницата Н.,респективно липсата на такава покана не
влияе на изхода от делото – искът е доказан за незаплатената главница за
топлинна енергия и подлежи на уважаване. С оглед обстоятелството,че
ответницата е физическо лице и при съобразяване разпоредбите на ЗДДС
съдът намира,че е допустимо издаването на съобщения към фактури вместо
на фактури. Софийският районен съд приема,че исковата претенция е
доказана за сумата от 19,44 лева за дялово разпределение при съобразяване
клаузата на чл.36 от общите условия,както и предвид заключението по
съдебно-счетоводната експертиза. Изводът на съда за основателност на
исковете за главница за топлинна енергия и сума за дялово разпределение
съдът е длъжен да разгледа своевременно формулираното възражение за
погасителна давност. Погасителната давност е уредена в полза на
длъжника,който може да се позове на настъпила давност,ако в определен
период от време след настъпване изискуемостта на вземането кредиторът
бездейства. Приложимата погасителна давност към вземания за топлинна
4
енергия е тригодишната давност. В конкретния случай ищецът е предприел
действия по реализиране на вземането,с което е прекъсната давността чрез
предявяването на иск – на 08.09.2021 г.,което означава,че погасена по давност
е сумата от 2,16 лева за дялово разпределение за м.08.2018 г.,а вземания за
топлинна енергия не са погасени по давност. Съгласно чл.33 от общите
условия цената на топлинна енергия подлежи на заплащане в срок от 45 дни
от изтичане периода на доставката. При това положение и като съобрази,че
срокът за заплащане цената за м.07.2018 г. е от 01.08.2018 г. до 15.09.2018
г.,съдът намира,че към датата на предявяване на иска – 08.09.2021 г. не е
изминал период от време,по-дълъг от три години след изтичане срока за
плащане,т.е. няма погасени по давност задължения.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция за мораторна
лихва в размер на 276,72 лева върху главница за топлинна енергия подлежи
на уважаване,а за сумата от 5,11 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение подлежи на отхвърляне. За да бъде уважен иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД,необходимо е да бъде доказано,че парична сума не е
заплатена на падежа или в срока за изпълнение,при което за периода на
забава длъжникът има право да претендира мораторна лихва. Когато
изпълнението на задължението има падежна дата или срок за
плащане,считано от датата,следваща падежната дата или датата,следваща
последния ден от срок,длъжникът отговаря пред кредитора за забава,без да е
необходимо да му бъде отправяна покана. С оглед обстоятелството,че
задълженията за топлинна енергия подлежат на заплащане в срока по общите
условия,съдът намира,че искът за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия подлежи на уважаване,защото главницата не е заплатена,а
същевременно искът е доказан по размер при съобразяване заключението по
съдебно-счетоводната експертиза. Софийският районен съд приема,че
исковата претенция за мораторна лихва върху сума за дялово разпределение
следва да бъде отхвърлена – задължението за заплащане сума за дялово
разпределение няма определен срок за изпълнение,а същевременно ищецът не
доказва да е поставил в забава ответницата относно изпълнение на това
задължение,респективно искът за сумата от 5,11 лева подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 819,97 лева в полза на ищеца при
съобразяване уважената част от исковите претенции.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. М. Н.,ЕГН **********,с адрес гр.Бургас,ж.к.“///“ ////// да
заплати на основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД на //,
ЕИК ///,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“////“ №
23Б,представлявано от ////, сумите от 1247,94 лева ( хиляда двеста
четиридесет и седем лева деветдесет и четири стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода м.07.2018 г. до м.04.2019 г., 276,72 лева ( двеста
седемдесет и шест лева седемдесет и две стотинки ) мораторна лихва за
5
периода 15.09.2018 г. до 01.09.2021 г.,17,28 лева ( седемнадесет лева двадесет
и осем стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. до
м.04.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 08.09.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането,като отхвърля исковете,предявени от // против Д. М. Н. в частта за
разликата над 1247,94 лева до пълния претендиран размер от 1400,93 лева
главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 17,28 лева до пълния
претендиран размер от 19,44 лева сума за дялово разпределение,за сумата от
5,11 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Д. М. Н.,ЕГН **********,с адрес гр.Бургас,ж.к.“///“ ////// да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на //, ЕИК ///,със
седалище и адрес на управление гр.София,ул.“////“ № 23Б,представлявано от
////, сумата от 819,97 лева ( осемстотин и деветнадесет лева деветдесет и
седем стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Нелбо“ЕАД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6