РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. Русе, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на 17 ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА
и с участието на прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН
дело № 304
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Г.Б.А.
***, депозирана чрез адв.В.В. ***, против Решение № 406 от 28.07.2021 г.,
постановено по АНД № 902/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 38-0000225 от 03.02.2021 г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл. 6, ал. 1, изр. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) и на основание
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 2 000 лева.
В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
допуснато съществено нарушение на съдопроизводственитге правила.
Иска се отмяна на въззивното съдебно
решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното
постановление. Касационният
ответник оспорва жалбата като неоснователна и прави искане да бъде потвърдено
решението на РРС. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въззивният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка по делото: на 20.12.2020 г., в района на ГКПП
Дунав мост, служители към РД АА – Русе, един от които и актосъставителят,
разпитан по въззивното дело в качеството му на свидетел, извършили проверка на
лек автомобил – марка Мерцедес, модел Спринтер, категория М 1, с рег. № СС7360ВМ,
собственост на Б.С.Б., управляван Г.Б.А.. В автомобила пътували 4 броя пътници.
Единият от пътниците – Р.Р.П. дал писмено обяснение, в което посочил, че заплатил
на шофьора 130 евро за превоза. Въз основа на това контролните органи преценили,
че жалбоподателят извършва обществен международен превоз на 4 бр. пътници срещу
заплащане без заверено копие на лиценз за извършване на международен превоз на
пътници - лиценз на Общността, за което деяние срещу него бил съставен АУАН
Серия А-2020 № 285383 за нарушение на чл. 6, ал. 1, изр. 1 от ЗАвПр. Впоследствие
било издадено и обжалваното пред РС – Русе НП за наложено наказание „глоба“ в
размер на 2 000 лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
За да постанови оспорения в
настоящото производство съдебен акт, Районен съд – Русе е приел, че при
издаване на НП не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила.
Обсъдил е становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, въз основа на които е приел, че по категоричен начин е
доказано извършеното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1,
изр. 1 от ЗАвПр. Отговорил е аргументирано на всички възражения, наведени в
жалбата и в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя и ги е
отхвърлил. Преценил е, че правилно е приложена санкционната норма. Изложил е и
мотиви за неприложимостта на института на маловажния случай. В заключение
въззивният съд е стигнал до извода, че жалбата е неоснователна, поради което е
потвърдил оспореното пред него наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Решението е правилно.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически
изводи.
Изцяло се
споделя заключението на въззивната инстанция, според което по делото въз основа
на съвкупния доказателствен материал се налага несъмненият извод за извършено
от наказаното лице административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 6, т. 1, изр. 1 от ЗАвПр. Обосновано,
след правилна оценка на доказателствения материал по делото, районният съд е
приел, че фактическите
констатации в АУАН и НП са напълно обосновани и
се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
В касационната жалба са
направени възражения, които се припокриват с тези, изложени в хода на
въззивното производство и на които
районният съд е дал мотивиран отговор, като настоящата инстанция намира
за необходимо да допълни следното: Във връзка с довода, че фактическото
описание на нарушението в обжалваното НП не съдържало признаците на състава на
нарушението по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр и като не е съобразил това
обстоятелство въззивният съд бил допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, касационната инстанция намира тези възражения за неоснователни. Обстоятелството,
че останалите трима пътници в процесния автомобил не били индивидуализирани с
три имена и ЕГН, не опорочава по никакъв начин издаденото НП и не прави
деянието несъставомерно. Видно от
съдържанието на разпоредбата на чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвПр, че същата визира
„обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари“, без да
се изисква тяхната тяхната индивидуалицазия. Колкото до възражението, че не
било посочено за пътника Р.П. в кое превозно средство е бил пътник и на кой
водач и за какво е платил сумата от 130 евро,
съдът намира за необходимо да посочи, че видно от смисловото съдържание
на описанието на нарушението в НП и граматическото му оформяне, става пределно
ясно, че Р.П. е пътник именно в посочения в началото на изречението автомобил,
а водача, на който е дал сумата е именно този, който е управлявал лек автомобил
марка Мерцедес, модел Спринтер, категория М 1, с рег. № СС7360ВМ – Г.А..
Като неоснователно
касационната инстанция намира и възражението относно несъобразяване на
въззивното решение с настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на § 1 т.
1 ДР на ЗАвПр. Изрично районният съд е изложил подробни мотиви в тази насока,
като се е обосновал защо според него настъпилата промяна не води до отпадане на
наказуемостта на деянието, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. Аргументите на контролираната инстанция относно реализирането на
икономическа облага за водача Г.А. със заплатената му от Р.П. сума от 130 евро
за разходите за пътуването, напълно се споделят от настоящия съдебен състав.
В случая съдържащите се в
административнонаказателната преписка писмени доказателства са били обсъдени от
съда както поотделно, така и в съвкупност с целия доказателствен материал по
делото, включително и като са били съпоставени със събраните гласни
доказателства. По делото не са били ангажирани доказателства, които да
опровергават или дори да поставят под съмнение фактите и обстоятелствата,
описани в АУАН и НП.
По изложените съображения следва да се
приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при
оценката на доказателствата и е приложил правилно материалния закон като е
постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд - Русе
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 406 от 28.07.2021 г.,
постановено по АНД № 902/2021 г. по описа на Районен съд - Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.