№ 242
гр. Русе, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520202485 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Ж. Ж., депозирана против наказателно
постановление № 27/30.06.2021г. на Директора на РИОСВ - Русе, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 34н, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 4 от Закона за
чистотата на атмосферния въздух, вр. чл. 3, ал. 3 от Наредба № 6/26.03.1999г.
за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпуснати в
атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение по
чл. 34н, ал. 1, т. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, вр. чл. 3, ал.
3 от Наредба № 6/26.03.1999г. за реда и начина за измерване на емисиите на
вредни вещества, изпуснати в атмосферния въздух от обекти с неподвижни
източници.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, в
противоречие с целта на закона и при неправилно приложение на
материалния закон. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи за
допуснати нарушения на чл. 42, т. 10 и чл. 57, т. 5 ЗАНН при издаването на
АУАН и НП, тъй като посоченото писмено доказателство констативен
протокол № РД-6/16.03.2021г. не е бил връчен на жалбоподателя и не се
1
съдържа като приложение към акта и наказателното постановление, което
според жалбоподателя съставлява съществено процесуално нарушение,
довело до нарушаване правото му на защита. Застъпва се становище за
нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като наказващия орган не е взел
предвид и не е съобразил подаденото възражение срещу АУАН и
представените доказателства към него. На следващо място се посочва, че в
акта и НП се съдържат противоречия при описанието на нарушението, което е
довело до неправилно определяне на субекта на административнонаказателна
отговорност, тъй като в описателната част на акта се твърди, че
жалбоподателят като ръководител на обект с неподвижни източници не е
осигурил измерване на емисиите вредни вещества в съответствие с
определения ред и начин, както и че не е възложил извършване на контролен
тест на прахомер към Котел № 8 на акредитирана лаборатория за измервания,
които факти са подведени под състава на чл. 25, ал. 4 ЗЧАВ, вр. чл. 3, ал. 3 от
Наредба № 6/1999г., а в НП се твърди, че през 2020 г. жалбоподателят, като
изпълнителен директор и ръководител на обект не е възложил извършването
на годишен технически преглед на прахомер към котел № 8, с което е
нарушен чл. 3, ал. 3 от Наредба № 6/1999г. и непосредствено след това е
посочено, че „Топлофикация Русе“ АД като собственик на обект с
неподвижен източник с инсталирана СНИ не е възложило извършването на
контролен тест на прахомер № 8, като санкцията е наложена на физическото
лице. Релевират се твърдения, че от АУАН и НП не става ясно за кое точно
изпълнително деяние е наложена глобата, което е нарушило правото на
защита на наказаното лице, доколкото в двата текста са заложени различни
деяния, които не могат да бъдат свързани помежду си, предвид това, че
според жалбоподателя чл. 25, ал. 4 ЗЧАВ съдържа задължение за осигуряване
измерването на емисиите в съответствие с определените от Министъра на
околната среда и водите ред и начин за измерване на емисиите и в акта и НП
не се твърди, че не е осигурено измерване на емисиите, съобразно
изискванията на закона и наредбата, а в чл. 3, ал. 3 от Наредба № 6/1999г. за
реда и начина на измерване на емисиите вредни вещества, изпускани в
атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници е разписано
задължение за възлагане провеждането на периодични измервания на
акредитирана лаборатория за изпитване при спазване на регламентираните
условия и срокове, като по този начин наказващия орган не е изяснил, за кое
2
точно деяние и наложена глобата, тъй като в АУАН се твърди нарушение на
чл. 25, ал. 4 ЗЧАВ, а НП е издадено за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
6/1999г. и в производството няма съставен и връчен АУАН за нарушение по
чл. 3, ал. 3 от същата. Инвокират се доводи, че неправилно е определен
субекта на нарушението, тъй като в АУАН и НП са посочени два субекта –
жалбоподателят като изпълнителен директор и ръководител на обект с
неподвижен източник на емисии и „Топлофикация Русе“ АД като собственик
на обект с инсталирана система за непрекъснати измервания и доколкото се
твърди нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 6/1999г. то нарушителят
следва да е собственик или ползвател на обект с инсталирана система за
непрекъснати измервания на емисии и именно на юридическото лице, като
собственик на обекта. Развиват се съображения, че неправилно не е била
приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, при наличието на предвидените в
закона предпоставки за това, а именно че се касае за първо нарушение, че
Топлофикация Русе АД е извършила СНИ, които са приети и оценени от
РИОСВ, че от деянието не са установени и настъпили вредни последици за
здравето на хората и дори и да е налице нарушение, то субект на същото
следва и може да бъде „Топлофикация Русе“ АД като собственик на обект с
инсталирана СНИ.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи. Развиват се съображения във връзка с
твърденията за неправилно определяне субекта на нарушението и издирване
на нарушената правна норма, както и се приповтарят останалите релевирани с
жалбата доводи.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си моли
депозираната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено
изцяло издаденото наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Релевира доводи, за доказаност на нарушението, както от
обективна, така и от субективна страна, тъй като именно жалбоподателят като
ръководител на обект с неподвижен източник на емисии не е възложил
извършването на собствени периодични измервания на котел № 8 от
инсталация на „Топлофикация Русе“ АД и именно жалбоподателят като
изпълнителен директор е лицето, което осъществява дейностите по възлагане
и жалбоподателят, в качеството си на изпълнителен директор е възложил
3
обществена поръчка за останалите котли. Застъпва се тезата, че правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, в
качеството му на изпълнителен директор на „Топлофикация – Русе“ АД, тъй
като без предприемане на действия от негова страна по възлагане на
периодични измервания, това няма как да бъде сторено от друго лице. Заема
се становище, че правилно е определена санкционната норма, съответстваща
на извършеното нарушение, като е съобразено настъпилото законодателното
изменение в тази насока. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 0002469/25.03.2021г. против жалбоподателя, за това,
че при извършена проверка на 25.03.2021г. в РИОСВ – Русе във връзка с
оценка на представения годишен доклад от проведени собствени
непрекъснати измервания (СНИ) на „Топлофикация Русе“ АД за 2020г. е било
установено, че жалбоподателят, в качеството му на ръководител на обект с
неподвижен източник, не е осигурил измерване на емисиите в съответствие с
определените от Министъра на околната среда и водите ред и начин за
измерване на емисиите вредни вещества (замърсители), изпускани в
атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници и в рамките на 2020г.
не е възложил извършването на годишен контролен тест на прахомер към
Котел № 8 в системата за непрекъснати измервания, на акредитирана
лаборатория за изпитване, като системата за непрекъснати измервания се
4
състои от газанализатор тип А02040 (URAS 14) с производител „АВВ
Automation GmbH“ – Германия за измерване на газовете: серен диоксид;
азотни оксиди и въглероден оксид и прахомер, модел D-R290, с производител
DURAG – Германия.
Посочено е, че съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № 6/1999г. за реда и
начина на измерване на емисиите вредни вещества, изпускани в атмосферния
въздух от обекти с неподвижни източници собственикът на обект с
инсталирани системи за непрекъснати измервания възлага извършването на
годишни контролни тестове на системите в акредитирана лаборатория за
изпитване, не по-малко от един път в рамките на съответната календарна
година.
Прието е, че нарушението е установено в годишния доклад,
постъпил в РИОСВ – Русе с вх. № АО-313-(2)/26.02.2021г. и същото е
извършено на 01.01.2021г. и е установено на дата 16.03.2021г. при извършена
оценка на годишен доклад на СНИ на „Топлофикация Русе“ АД, а за място на
нарушението е посочено адреса на дружеството.
Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от
актосъставителя като нарушение на чл. 25, ал. 4 ЗЧАВ, вр. чл. 3, ал. 3 от
Наредба № 6/1999г.
АУАН подписан от жалбоподателя, с отразяване, че има възражения.
Такива са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН,
като в същите се излагат доводи, че не е налице твърдяното нарушение, тъй
като жалбоподателят е предприел действия по възлагане извършването на
годишен контролен тест на прахомер на Котел № 8 и по този начин е
изпълнено задължението по чл. 3, ал. 3 от Наредба № 6/26.03.1999г. за
възлагане извършването на годишни контролни тестове на системи на
акредитирана лаборатория за изпитване и не е нарушен чл. 25, ал. 4 ЗЧАВ,
тъй като са предприети всички необходими действия за възлагане
извършването на годишен контролен тест, съобразно изискванията на
Наредбата, издадена на основание чл. 25, ал. 4 ЗЧАВ. Изложени са доводи,
касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, със същото фактическо описание на приетите за
осъществили се факти, както съдържащите се в АУАН и на жалбоподателя,
на основание чл. 34н, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 4 от Закона за чистотата на
5
атмосферния въздух, вр. чл. 3, ал. 3 от Наредба № 6/26.03.1999г. за реда и
начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпуснати в
атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение по
чл. 34н, ал. 1, т. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, вр. чл. 3, ал.
3 от Наредба № 6/26.03.1999г. за реда и начина за измерване на емисиите на
вредни вещества, изпуснати в атмосферния въздух от обекти с неподвижни
източници.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства – показанията на
разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител – Р. В. Д.,
чиито показания съдът кредитира като депозирани от лице, пряко и
непосредствено възприело фактите, за които свидетелства и чиито показания
се намират в корелативно единство с писмените доказателства и
доказателствени средства – Констативен протокол № РД – 6/2021г. на
РИОСВ – Русе, АУАН № 0002469/25.03.2021г., възражение вх. № АО-
1887/30.03.2021г., Покана до „Пехливанов инженеринг“ ООД, Ценова оферта,
приемо-предавателен протокол, Доклад относно проверка и калибриране на
системата за непрекъснат мониторинг в ТЕЦ „Русе – Изток“ на
„Топлофикация Русе“ ЕАД, Обществена поръчка във връзка с проверка и
калибриране на системата за непрекъснат мониторинг в „Топлофикация Русе“
ЕАД през 2020г. Обявление за провеждане на обществена поръчка на
„Топлофикация – Русе“ ЕАД, Техническо задание за калибриране на система
за непрекъснат мониторинг, регистрираща емисиите на вредни вещества
изпускани с отпадъчните газове от „Топлофикация Русе“ ЕАД, ТЕЦ „Русе –
Изток“, образец на оферта, проект на договор и Годишен доклад за собствени
непрекъснати измервания (СНИ) на емисиите на вредни вещества в
атмосферния въздух за периода 01.07.2020г. до 31.12.2020г.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да
налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои
доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички
доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят
6
приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени
в предмета на доказване по настоящото дело.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Както в
АУАН, така и в издаденото НП деянието е описано по начин, напълно
позволяващ на наказаното лице да бъде запознато, както с приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, така и с дадената от
страна на наказващия орган правна квалификация на тези факти и според
настоящия съдебен състав по никакъв начин не нарушено правото на защита
на жалбоподателя, да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран
и да организира защитата си, както по фактите, така и по правото. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Неоснователни са релевираните от страна на жалбоподателя доводи,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да имат за своя
последица отмяна на издаденото наказателно постановление на процесуално
основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
7
права на страните.
Не са допуснати твърдяните нарушения на чл. 42, т. 10 и чл. 57, т. 5
ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби, в АУАН и НП следва да намерят
отражение писмените доказателства, на които се позовава наказващия орган,
за да бъде запознато наказаното лице с всички доказателства, събрани в хода
на производството, което в случая е сторено. Наказващия орган няма
задължение да връчва на наказаното лице копие на цялото
административнонаказателно производство, а още по-малко има задължение
писмените доказателства да бъдат връчвани като приложения с АУАН или
НП, което следва от буквалното тълкуване на чл. 43, ал. 5 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН, съгласно които разпоредби на нарушителя се връчва препис от АУАН
и НП. Същественото е, че в настоящия случай писмените доказателства, на
които се позовава наказващият орган, са посочени в АУАН и НП и по този
начин, наказаното лице е запознато въз основа на какви доказателства е
ангажирана неговата отговорност.
Доколкото Констативен протокол № РД-6/16.03.2021г. е съставен
преди образуването на административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя, което съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАНН се
образува със съставянето на АУАН, то и обстоятелства, осъществили се
преди образуването на административнонаказателното производство не могат
да бъдат по своята същност процесуални нарушения, които да опорочат
административнонаказателното производство.
В настоящия случай писмените доказателства са били част от
административнонаказателната преписка и по делото липсват доказателства,
а и няма такива наведени твърдения, жалбоподателят да е поискал препис от
някое от писмените доказателства, на които се е позовал наказващия орган и
такъв да му е бил отказан.
Не е допуснато и твърдяното нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН и не
представлява нарушение на посочената разпоредба обстоятелството, че
наказващия орган е издал наказателно постановление, въпреки депозираното
възражение, като е приел че е осъществен състава на нарушението, за което е
ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя.
В конкретния случай, с оглед събраните в хода на
административнонаказателното производство писмени доказателства, не се е
налагало разследването на спорни обстоятелства и събирането на
8
допълнителни доказателства.
Неоснователни са твърденията, че в НП се съдържат противоречия
при описанието на нарушението. Както в АУАН, така и в НП изрично е
посочено, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана, именно в
качеството му на изпълнителен директор на „Топлофикация Русе“ ЕАД и
ръководител на обект с неподвижен източник на емисии, с инсталирана
система за непрекъснати измервания и именно в това си качество не е
възложил извършването на годишен контролен тест на прахомер към Котел
№ 8 за 2020г., и именно въз основа на тези факти наказващия орган е приел,
че същите осъществяват състав на нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
6/1999г. Обстоятелството, че е посочено че именно „Топлофикация Русе“ АД
е собственик на обект с неподвижен източник с инсталирана система за
непрекъснати измервания (СНИ) и дружеството не е възложило извършването
на годишен контролен тест на прахомер към котел № 8 не представлява
съществено процесуално нарушение, което да е нарушило правото на защита
на наказаното лице да бъде запознато с всички факти и правната им
квалификация и да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана
неговата отговорност. Дали правилно е определен субекта на нарушението е
въпрос по същество на делото.
Според настоящия съдебен състав, както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление е описано
достатъчно ясно и точно, за неизпълнение на какво конкретно задължение е
наложена санкцията на жалбоподателя.
Обстоятелството, че в НП наказващия орган е дал различна правна
квалификация на приетите за осъществили се с АУАН и НП факти от
обективната действителност, не представлява съществено процесуално
нарушение, което да има за своя последица отмяна на наказателното
постановление, тъй като такова негово правомощие изрично се съдържа в
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, съгласно която правна норма наказателно
постановление се издава и при нередовност на акта и дадената от страна на
наказващия орган различна правна квалификация на нарушението, въз основа
на същите фактически обстоятелства, не представлява съществено
процесуално нарушение.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в АУАН и НП не
става ясно за кое изпълнително деяние е наложена глобата. В АУАН изрично
9
е посочено, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на
чл. 25, ал. 4 ЗЧАВ, вр. чл. 3, ал. 3 от Наредба № 6/1999г. и фактическо
описание, че жалбоподателят, в качеството му на ръководител на обект с
неподвижен източник, не е осигурил измерване на емисиите в съответствие с
определените от министъра на околната среда и водите ред и начин за
измерване на емисиите, който ред и начин е регламентиран именно в чл. 3, ал.
3 от Наредба № 6/1999г. за реда и начина за измерване на емисиите вредни
вещества, изпуснати в атмосферния въздух от обекти с неподвижни
източници, чрез възлагане извършването на годишни контролни тестове на
системите съгласно изискванията на EN 14181 (AST) на акредитирана
лаборатория за изпитване в съответствие с предписанията на компетентните
органи по чл. 24, т. 1 ЗЧАВ, но не по-малко от един път в рамките на
съответната календарна година, като не е възложил извършването на годишен
контролен тест на прахомер към Котел № 8.
От своя страна в НП наказващия орган е приел, че така
осъществилите се факти, посочени в АУАН, осъществяват състав на
нарушение по чл. 34н, ал. 1, т. 1 ЗЧАВ, вр. чл. 3, ал. 3 от Наредба № 6/1999г.
за реда и начина за измерване на емисиите вредни вещества, изпуснати в
атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, а именно за това, че
жалбоподателят, в качеството му на изпълнителен директор на
„Топлофикация Русе“ АД и ръководител на обект с неподвижен източник на
емисии, с инсталирана система за непрекъснати измервания не е възложил
извършването на годишен контролен тест на прахомер към Котел № 8.
Както в АУАН, така и в НП приетите за осъществили се факти, и
конкретното задължение, което се твърди, че не е изпълнил жалбоподателят
са идентични и напълно позволяват на наказаното лице да разбере, какво
конкретно действие е следвало да извърши, което последният не е предприел,
а имено, че в качеството си на изпълнителен директор на „Топлофикация
Русе“ АД и ръководител на обект с неподвижен източник на емисии, с
инсталирана система за непрекъснати измервания не е възложил
извършването на годишен контролен тест на прахомер към Котел № 8, което
негово задължение следва от чл. 3, ал. 3 от Наредба № 6/1999г. за реда и
начина за измерване на емисиите вредни вещества, изпуснати в атмосферния
въздух от обекти с неподвижни източници. Единствено в НП наказващият
орган е дал различна правна квалификация на деянието, като е приел, че
10
същото осъществява състав на различно от описаното в АУАН
административно нарушение, което негово правомощие, както бе посочено е
законово регламентирано в чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Посочената в АУАН и НП
разпоредба на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 6/1999г. за реда и начина за
измерване на емисиите вредни вещества, изпуснати в атмосферния въздух от
обекти с неподвижни източници, посочва конкретния ред и начин по който
следва да бъде извършено измерването.
Както беше посочено дали жалбоподателят е субект на нарушението
и правилно ли е определен субекта на нарушението, с оглед приетите за
осъществили се факти е въпрос по същество, а не е въпрос във връзка с
процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП.
По изложените мотиви неоснователни се явяват доводите на
жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, имащи за последица отмяна
на наказателното постановление на процесуално основание.
Доколкото в настоящото производство съдът действа като
инстанция, както по фактите така и по правото и в съответствие със
задължителните указания, съдържащи се в Тълкувателно решение № 8 от
16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г. и измененията в ЗАНН, в сила от
23.12.2021г. – чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН и предвид това, че не е налице, каквото
и да е изменение на приетите за осъществили се в АУАН и НП факти от
обективната действителност, настоящия съдебен състав намира, че следва да
упражни правомощията си, като преквалифицира описаното в наказателното
постановление деяния, субсумирайки установените от наказващия орган и
изложени в НП факти под нормата на чл. 25, ал. 4 ЗЧАВ, вр. чл. 3, ал. 3 от
Наредба № 6/1999г. за реда и начина за измерване на емисиите вредни
вещества, изпуснати в атмосферния въздух от обекти с неподвижни
източници, както е квалифицирано нарушението в АУАН.
Жалбоподателят е ръководител на обект с неподвижен източник,
съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 16 от ДР на ЗЧАВ и като такъв не е
осигурил, измерване на емисиите в съответствие с определените от
министъра на околната среда и водите ред и начин за измерване на емисиите
на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух от
обекти с неподвижни източници, а именно по реда на Наредба № 6/1999г. за
реда и начина за измерване на емисиите вредни вещества, изпуснати в
11
атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, а именно прахови
частици за 2020г от котел № 8.
Видно от представения и приложен по делото годишен доклад за
собствени непрекъснати измервания (СНИ) на емисиите вредни вещества в
атмосферния въздух за периода 01.07.2020г. – 31.12.2020г., (лист 71 от
делото) за комин № 8, последната проверка за прахови частици на посочения
източник е извършена на дата 17.07.2019г.
Напълно опровергани от доказателствата по делото са твърденията
на жалбоподателя, че същият именно като ръководител на обект с
неподвижен източник е възложил извършването на годишен контролен тест
на системата за непрекъснати измервания досежно посочения в АУАН и НП
котел № 8. Видно от представеното от жалбоподателя техническо задание
към възложената от него обществена поръчка (лист 45-46) са възложени
измервания за прах за котел № 4, но не и за котел № 8.
От представеният от жалбоподателя Доклад (лист 41 от делото) се
установява, че същият е бил уведомен от служител на дружеството, че
съгласно чл. 3 от Наредба № 6/1999г. за реда и начина за измерване на
емисиите вредни вещества, изпуснати в атмосферния въздух от обекти с
неподвижни източници следва в рамките на годината да бъде извършена
проверка и калибриране на системата на непрекъснат мониторинг в ТЕЦ
„Русе Изток“.
От представените с жалбата писмени доказателства също не се
установява и доказва, да са възложени и извършени измервания във връзка с
праховите частици на Котел № 8 за календарната 2020г..
С оглед всичко изложено и извършената оценка на събраните в хода
на административнонаказателното производство доказателства, съдът намира
за безспорно установено и доказано, че жалбоподателят, в качеството си на
ръководител на обект с неподвижни източник на емисии е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 25, ал. 4 ЗЧАВ,
вр. чл. 3, ал. 3 от Наредба № 6/1999г. за реда и начина за измерване на
емисиите вредни вещества, изпуснати в атмосферния въздух от обекти с
неподвижни източници.
Изпълнителното деяние в конкретния случай е извършено от
жалбоподателя, чрез бездействие, изразяващо се в неизвършване на
определено действие, за което субектът има задължение, а именно да осигури
12
измерване на емисиите в съответствие с определените от министъра на
околната среда и водите ред и начин за измерване на емисиите на вредни
вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух от обекти с
неподвижни източници. В правната теория се приема, че бездействието не е
нито липса на воля, нито липса на външна проява на дадена волева дейност, а
е неизвършване на очаквано дължимо действие, което в случая произтича от
разпоредбите на закона – чл. 25, ал. 4 ЗЧАВ.
За това нарушение на чл. 25, ал. 4 ЗЧАВ, както правилно се посочва
в становището на жалбоподателя, следва да бъде наложено наказанието по чл.
41, ал. 1 ЗЧАВ, която разпоредба предвижда именно административно
наказание на ръководител на обект с неподвижен източник, който не осигури
измерване на емисиите в съответствие с реда и начина за тяхното измерване,
което административно наказание е глоба от 100 до 500 лв, която именно
санкционна разпоредба се явява относимата такава, за нарушението по чл.25,
ал. 4 ЗЧАВ.
С оглед обстоятелството, че се касае за първо нарушение настоящия
съдебен състав намира, че на нарушителя следва да бъде наложена
минималния размер на предвидената в санкционната разпоредба глоба, а
именно 100 лева.
Не се установиха многобройни или едно, но изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, което да обосновава извод, че
извършеното нарушение представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с нарушенията от този вид, за да бъде приложена
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Самото нарушение засяга особено значими
обществени отношения, касаещи чистотата на атмосферния въздух и не може
да бъде прието, че е малозначително.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5
ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1, вр.
чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
13
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 27/30.06.2021г. на Директора
на РИОСВ - Русе, с което на С. Ж. Ж., ЕГН: **********, с адрес по
месторабота град Русе, ул. „ТЕЦ Изток“ № 1, на основание чл. 34н, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 25, ал. 4 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, вр. чл. 3, ал. 3
от Наредба № 6/26.03.1999г. за реда и начина за измерване на емисиите на
вредни вещества, изпуснати в атмосферния въздух от обекти с неподвижни
източници е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500
лева, за нарушение по чл. 34н, ал. 1, т. 1 от Закона за чистотата на
атмосферния въздух, вр. чл. 3, ал. 3 от Наредба № 6/26.03.1999г. за реда и
начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпуснати в
атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА описаното в наказателното постановление деяние
като нарушение по чл. 25, ал. 4, вр. чл. 3, ал. 3 от Наредба № 6/26.03.1999г. за
реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпуснати в
атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, за което НАЛАГА
на С. Ж. Ж., ЕГН: **********, с адрес по месторабота град Русе, ул. „ТЕЦ
Изток“ № 1, на основание чл. 41, ал. 1 ЗЧАВ, административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА С. Ж. Ж., ЕГН: **********, с адрес по месторабота град
Русе, ул. „ТЕЦ Изток“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ
ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ“ – РУСЕ , сумата в размер на 80
(осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
14