№ 653
гр. София, 21.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело №
20211001000391 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 77 от ГПК.
Образувано е по молба на адвокат М. за изменение на въззивното
Решение в частта за разноските, като на същия да бъдат присъдени такива за
процесуално представителство по настоящото дело.
Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала в срока по чл. 248,
ал. 2 от ГПК писмен отговор, с който оспорва така подадената молба като
неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Съдът, като съобрази данните по делото, намери следното:
Производството по т. д. № 613/2018 г. на СГС, ТО, VI - 15 –ти състав, е
образувано по искова молба на Й.К., с която ищецът е предявил против
„Лозенец Консулт“ АД евентуално съединени искове за признаване за
установено, че решенията на Съвета на директорите на търговеца от
26.03.2018 г. са незаконосъобразни, респективно нищожни.
С Разпореждане от 15.05.2018 г., като е взел предвид, че ищецът е
единственият законен представител на ответника, решаващият състав е указал
на Й.К. да заплати сумата от 800 лв., представляваща възнаграждение за
особен представител по чл. 29, ал. 4 от ГПК. Указанията на съда са
изпълнение с нарочна молба от 30.06.2018 г.
С Разпореждане от 15.01.2019 г. адв. М. е назначен за особен
представител на „Лозенец Консулт“ АД.
1
С Решение № 260308 от 23.02.2021 г., СГС, ТО, VI – 15 –ти състав, е
отхвърлил предявените от ищеца искове поради тяхната неоснователност. С
Решение № 530 от 12.08.2021 г. настоящият състав е потвърдил
първоинстанционното Решение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намери от
правна страна следното:
Съгласно задължителните за съдилищата, в т. ч. и настоящата
инстанция, разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно Решение №6/2012 г. на
ОСГТК, представянето на списък по чл. 80 от ГПК е процесуална
предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по
изменение на решението в частта му за разноските, дори когато страната е
сторила само един разход.
В конкретния случай, въззиваемият не е представил списък по реда на
чл. 80 от ГПК в законовоустановения срок – до приключване на последното
открито съдебно заседание, поради което и разгледаната жалба се явява
недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Въпреки това, следва да се държи сметка, че на особения представител
се дължи авансово възнаграждение от ищеца за всяка инстанция, без същото
да е обусловено от изхода на спора, тъй като основанието за заплащането му е
възмездяване на труда на назначения на насрещната страна особен
представител, който е назначен с цел разглеждане и разрешаване на спора по
делото при условията на състезателност. Безспорно, в случай че делото е
решено в полза на ищеца, същият разполага с възможността да иска
присъждане на разноските за платеното възнаграждение като тази
възможност е следваща самото плащане на възнаграждението, т.е.
присъждането на разноски на ищеца предпоставя същият да е платил
възнаграждението на особения представител.
В настоящия случай, въззивната жалба срещу първоинстанционното
Решение е подадена от особения представител на ответника, като ищецът не е
бил задължен своевременно да внесе дължимото възнаграждение в хода на
въззивното производство поради опущение на съда. Поради това съгласно чл.
77 от ГПК въззивният съд следва да постанови определение за
принудителното му събиране от ищеца. В този смисъл е и Определение № 694
от 25.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 401/2019 г. на ВКС, ТК, II TO.
На последно място и с оглед пълнота на изложението, съдът намира за
редно да отбележи, че, дори да беше допустима молбата на въззиваемия по
чл. 248, ал. 1 от ГПК, същата би била неоснователна доколкото би се
стигнало до смесване на отговорността за разноски по чл. 78 от
2
ГПК, обусловена от изхода на делото, със задължението за заплащане на
възнаграждение на назначения по реда на чл.47, ал. 6 ГПК особен
представител, изрично регламентирано като задължение на ищеца.
При определяне размера на дължимото се възнаграждение приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, която препраща към
чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, провеждането на едно – единствено открито съдебно
заседание по делото, както и липсата на съдопроизводствени действия по
събиране на доказателства, съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден
да заплати на адвокат М. сумата от 300 лв.
Предвид горното, постановено следва да бъде Определение, с което
молбата на въззиваемия за изменение на въззивното Решение в частта за
разноските да бъде оставена без разглеждане, а въззивникът – осъден да
заплати на процесуалния представител на насрещната страна възнаграждение
за процесуално представителство в производството по делото в размер на 300
лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на адвокат А. М. за
изменение на Решение № 530 от 12.08.2021 г., постановено по т. д. №
391/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, ТК, 15 – ти състав.
ОСЪЖДА Й. К. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, ж. к.
***, блок 28, вх. Б, ет. 1, ап. 3, да заплати на адвокат А. Х. М., адрес: ул.
„***“ № 33, кантора 322, сумата от 300 лв. (триста лева) възнаграждение за
процесуално представителство на „Лозенец - Консулт“ АД в производството
по т. д. № 391/2021 г. на Апелативен съд – София, ТК, 15 – ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
касационен в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му при
условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4