Определение по дело №413/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано по искова молба на П. Т. З. против Регионален исторически музей – Хасково, като се иска последният да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 14 лева /цена за платени билети/, представляваща вреда, причинена от порочната разпоредба на чл. 56б, ал. 6, т. 1 в частта „за възрастни – 2.00 лв.“ и т. 2 в частта „за възрастни – 4.00 лв.“ от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Хасково.

С исковата молба се оспорва цитираната по-горе разпоредба, но предвид изявлението на ищеца по чл. 204, ал. 2 АПК и информацията от Председателя на Общински съвет – Хасково се констатира, че законосъобразността й е предмет на съдебен контрол по адм. дело № 248/2024 г. на Административен съд – Хасково.

При направена служебна справка се установи, че по соченото дело е постановено Решение № 2449/13.06.2024 г., с което разпоредбата е отменена. Решението не е влязло в сила.

При тези факти Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалба срещу административен акт може да бъде съединена с иск за присъждане на обезщетение от причинените от него имуществени или неимуществени вреди. В настоящия случай са налице образувани едновременно две производства пред Административен съд – Хасково: едното - за оспорване на акта, а другото - за присъждане на обезщетение.

На основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото се спира, когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което е от значение за правилното решаване на спора. Граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата налага извод, че основание за спиране е налице тогава, когато съществува висящо пред съд производство и между образуваните две дела съществува връзка на обусловеност, т.е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, което се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело.

Разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от АПК постановява, че по искане на страна или след преценка на съда искът за обезщетение може да бъде отделен, ако разглеждането му ще затрудни производството по оспорването на административния акт, което установява принципната възможност двете производства да се разглеждат поотделно. Нещо повече, ал. 2 на същия член посочва, че разглеждането на делото по иска продължава в същия съд след влизането в сила на решението за обявяване на нищожност или отмяна на акта.

За да бъде извършена преценка дали е осъществен фактическият състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е необходимо да влезе в сила решението за отмяна на акта, от който се твърдят вреди /по аргумент от чл. 204, ал. 1 и ал. 2, чл. 206, ал. 2 АПК/.

Налице е основанието на чл. 144 от АПК във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК в друг съд да се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото производство, т.е. налице е преюдициалност на две съдебни производства, предвид което съдът намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приключване на адм. дело № 248/2024 г. на Административен съд – Хасково с влязъл в сила съдебен акт.

Така мотивиран, Административен съд - Хасково

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по адм. дело № 413/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково до приключване на адм. дело № 248/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково с влязъл в сила съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, подадена в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд – Хасково.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца, на сочения ответник и на третото неучастващо лице – Общински съвет - Хасково.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, след като бъдат отстранени пречките за движението му съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК.