Решение по дело №1033/2022 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 129
Дата: 28 юни 2023 г.
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20221730101033
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Радомир, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ВЕСКА М. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730101033 по описа за 2022 година
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.124, ал.1, вр. вр.
с чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ООД, БУЛСТАТ ..., със седалище/адрес
на управление: гр.Перник, ул.С. № ..., със законен представител инж.Б.И., чрез адв.М. М. от
АК- Перник, е предявил обективно съединени искове срещу ответницата Снежана И. Б., с
ЕГН: **********, с адрес: гр.Р., жк.“Т.“, бл.., вх.., ет.., ап.., с които моли съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата
дължи на ищеца сумата от 2584.16 лв., за доставена и отведена, но незаплатена вода в
жилище на адреса: гр.Радомир, жк.“Т.", бл.-, вх.-, ет.-, ап.-, с абонатен № .. от която сума
главница в размер на 2257.89 лв. за периода от 09.08.2019 г. до 04.02.2022 г. и лихва за
забава на месечните плащания в размер на 326.27 лв., начислена за периода 09.10.2019 г.-
06.04.2022 г., както и лихва за забава, от датата на подаване на Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане на сумата, както и да му
бъдат присъдени направените по заповедното и настоящото производство разноски.
Ответницата не е намерена на известните адреси, като, след залепено уведомление
по реда на чл.47 ГПК, съдът й е назначил особен представител- адв.Р. З. от АК- Перник.
Същата е подала отговор с който е оспорила качеството на потребител на предоставените
услуги на ответницата С. И. Б.. В този смисъл е оспорено твърдението за наличието на
облигационна връзка между страните. Оспорена е доказателствената сила на представената
Справка- изчисление. Оспорена е начислената сума за доставка за пречистване на питейна
1
вода, както и т.н.„карнети“ за процесния апартамент.
Не се оспорва твърдението, че на адреса са доставени ВиК услуги.
Районен съд- Радомир, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на
чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 444/2022 г. по описа на РдРС е видно,
че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството- ищец е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, за сумите, които са предмет на настоящото
производство, като, предвид това, че ответницата е призована по реда на чл.47 ГПК и е
установено, че същата не пребивава на адреса, съдът е дал указания за предявяване на иск в
едномесечен срок.
Така предявеният иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за
осъждане на ответницата да заплати сумите. Това следва от разпоредбата на чл.415, ал.2 от
ГПК, която предвижда, че заповедта за изпълнение продължава да съществува и след
предявяване на иска, а обезсилването й е допустимо само в случаите, когато иска не бъде
предявен в едномесечния срок или бъде предявен иск само за част от вземането.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с
общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор,
приети с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, които са публикувани и са влезли в
сила, както и с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл.14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен
договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба се отнася за
потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на
посочената наредба. За периода преди това отношенията са уреждани с Наредба № 9 от
14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно
разпоредбата на чл.3 от същата, отново се изисква писмен договор между
водоснабдителното предприятие и потребителя. Във връзка с това следва да се посочи, че
действащата през исковия период нормативна уредба предвижда две алтернативни
основания, при които договорното отношение за предоставяне на услугите В и К възниква -
писмен договор по чл.14 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, или наличие на право на собственост, вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост – чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Последната хипотеза е приложима обаче, доколкото относно
предоставяне на услугите В и К до определен водоснабден имот няма сключен писмен
договор /чл.14 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г./, явяващ се по правило основен източник на
облигационните правоотношения, приложим и в областта на предоставяне на услугите В и
К. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на услугите В и К в
процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно
правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху
2
имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. дело № 2/2017 г. на ОСГК/.
По отношение на собствеността върху имота ищецът не е представил никакви
доказателства.
Направено е искане за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което
ищцовото дружество да се снабди от Община Радомир за копие от документ за собственост
на ответницата.
Съдът е констатирал, че искането е преклудирано, като направено извън срока,
предвид което го е отхвърлил.
По делото не се доказа наличие на договорно отношение между страните, още
повече, че подобно не се твърди от ищеца. Не се доказа и наличие на право на собственост,
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
Предвид горното съдът намира, че исковете се явяват изцяло недоказани и
неоснователни и като такива следва да бъдат уважени.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете на ищеца „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, БУЛСТАТ ...., със седалище/адрес на управление: гр.П., ул.С. № .., със
законен представител инж.Б.И., чрез адв.М. М. от АК- Перник, срещу ответницата С. И. Б., с
ЕГН: **********, с адрес: гр.Радомир, жк.“Т., бл.., вх.., ет.., ап.., с които моли съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответницата,
че същата дължи на ищеца сумата от 2584.16 лв., за доставена и отведена, но незаплатена
вода в жилище на адреса: гр.Радомир, жк.“Т.“, бл.., вх...ет.., ап.., с абонатен № ....., от която
сума главница в размер на 2257.89 лв. за периода от 09.08.2019 г. до 04.02.2022 г. и лихва за
забава на месечните плащания в размер на 326.27 лв., начислена за периода 09.10.2019 г.-
06.04.2022 г., както и лихва за забава, от датата на подаване на Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане на сумата, както и да му
бъдат присъдени направените по заповедното и настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
3