Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, 10.10.19 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в открито
заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВА
НЕШЕВА
При участието на секретаря Таня Митова и прокурора Иван Аврамов, като разгледа докладваното
от съдия Стоицев ВНОХД № 5148 по
описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано
е по въззивна жалба на адв. С.В., защитник на подсъдимия Д.Л.П. срещу присъда
на Софийски районен съд, НО, 5 с-в от 21.02.18 г. по НОХД №362/18 г., с която
подс. П. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“
вр. чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от десет
месеца.
В
жалбата и допълнението към нея се твърди, че присъдата на районния съд е
неправилна, необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Релевират се възражения относно съществени процесуални
нарушения, тъй като не са разпитани свидетели и вещи лица в нарушение на
принципа на непосредственост и не са приобщени показанията на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели на осн. чл. 281, ал. 5 от НПК. Изложени са доводи, че съдът е оценил
неправилно доказателствата по делото, посочвайки подробни съображения относно
необективност на показанията на свидетелите П., С. и К. и относно
противоречивост и непълнота на изготвената в хода на досъдебното производство
автотехническа експертиза. Излагат се съображения и касателно непълнота на
доказателствената съвкупност, поради което са направени доказателствени
искания. Въз основа на така изложените аргументи се иска първоинстанционната
присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да
бъде признат за невинен.
В
разпоредително заседание на 15.02.2019 година въззивният съд по реда на чл. 327
от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия, събиране на нови гласни и писмени доказателства, както и
изслушване на експертизи, поради което остави без уважение доказателствените
искания на защитника адв. В..
В
открито съдебно заседание на 18.03.2019г. пред въззивния съд подсъдимият Д.Л.П.,
нередовно призован, уведомен от процесуалния си представител за деня и часа на
заседанието, не се явява. Представлява се от адв. В. – упълномощен защитник,
който поддържа така подадената жалба и допълнението към нея.
В
своята пледоария адв. В. преповтаря релевираните възражения във въззивната
жалба и допълнението към нея, като акцентира върху необективност на показанията
на свидетелите; оспорва автотехническата експертиза и метода, по който е
работил вещото лице. Излага съображения относно възможността мотоциклетистите
да са преминали на червен сигнал на светофара. Намира деянието и виновността на
подсъдимия за недоказани по несъмнен
начин, поради което моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и да бъде
постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.
Представителят
на държавното обвинение оспорва подадената жалба. В своята пледоария прави
кратък анализ на доказателствата по делото, акцентирайки че от същите по
безспорен начин се установява авторството, вината и механизма на извършване на
деянието. Счита присъдата за правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена.
Софийският
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени
в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно
провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
Жалбата
е депозирана в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК от надлежно
легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима. Поради това
изложените в нея възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от
настоящия съдебен състав по същество.
Производството
пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава 28 от НПК
непосредствено след разпоредителното заседание и в съответствие с разпоредбата
на чл. 252, ал. 1 от НПК.
В
съответствие с чл. 378, ал. 3 районният съд е решил делото в рамките на
фактическите положения, посочени в обвинителния акт, без да се установяват нови
такива. Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по несъмнен начин се установява от събраните в хода на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, както и от приетите по делото експертизи. Съдът от първата инстанция
е обсъдил всички доказателства по делото и мотивирано е приел кои от тях цени и
кои - не. Доказателственият анализ на районния съд не страда от твърдените от
защитата пороци, като същият е точен, логичен и пълен. Предвид изложеното
въззивната инстанция приема фактите, изложени в обвинителния акт и
възпроизведени в мотивите към атакуваната присъда, а именно:
Подсъдимият
Д.Л.П. е роден на *** ***, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан,
средно образование-студент, живеещ гр. София, ж.к. **********бл. **********,
настоящ адрес ***, ЕГН **********.
На
24.07.2017 г., около 18.00 часа, в гр. София, пострадалият св. Б.Т.П.управлявал
мотопед, марка „Хьонгсунг“, модел „ГЛС 125 Хипер“ с рег. № *****К по бул.
„Цариградско шосе“, с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към кръстовището
на бул. „Цариградско шосе“ с ул. „Павел Красов“. В същата посока се движел и
свидетелят К.В.К.– колега на св. П., който управлявал скутер, марка „Априлия“,
модел „СР“, с рег. № *******Кръстовището било регулирано със светофарна уредба,
с отделна секция за завой наляво, която към горепосочения момент работела в
нормален режим. Щом наближили кръстовището, св. П.и св. К. се престроили в
най-лявата пътна лента за завой наляво и спрели на червен сигнал на светофара в
секцията му за ляв завой. Управляваните от свидетелите П.и К. превозни средства
били първи на кръстовището в най-лявата му лента. Когато светофарната уредба,
регулираща движението на пътните превозни средства, светнала в зелена светлина
за ляв завой, пръв потеглил свидетелят К., а след него, на няколко метра
дистанция потеглил свидетелят П.. При завиването в посока кв. Горубляне, при
преминаването през кръстовището, същият се движил със скорост 22 км/ч.
В
това време, по бул. „Цариградско шосе“, преди кръстовището с бул. „Павел
Красов“, с посока на движение от бул. „Г. М. Димитров“ към ул. „Околовръстен
път“, подсъдимият Д.Л.П. управлявал лек автомобил, марка „Пежо“, модел 207, с рег.
№ СВ ******. Той се движил в четвъртата от пет пътни ленти от дясно наляво в
посока ул. „Околовръстен път“. При наличие на червен сигнал на светофарната
уредба за движение направо, подсъдимият навлязъл в кръстовището със скорост от
73 км/ч. Възприемайки преминаващите през това време през кръстовището превозни
средства, управлявани от свидетелите К. и П., същият задействал спирачната
уредба на автомобила, но въпреки това със скорост от 43 км/ч ударил с предната
лява част на автомобила си в областта на предния ляв фар дясната страна на
предната гума на управлявания от пострадалия св. П.мотопед. Ударът бил
странично приплъзващ и бил осъществен във втората от дясно наляво пътна лента в
посока бул. „Околовръстен път“. Вследствие на удара, св. П.достигнал до челното
стъкло на управлявания от подсъдимия автомобил и го счупил, след което е
отхвърлен напред и вдясно спрямо посоката на автомобила и паднал върху пътното
платно с лице към пътната настилка. След това същият лежал в продължение на
няколко минути без да помръдне, след което дошъл на себе си и седнал на
мястото, където бил паднал. Шофираният от подсъдимия П. автомобил спрял на
10-15 метра след кръстовището. Свидетелят Г.Г.С., очевидец на произшествието
сигнализирал на тел. 112. При мястото, където лежал св. П.дошъл свидетелят Б. С..,
младши контрольор към ОПП-СДВР, също очевидец на произшествието, който
разпоредил на подсъдимия да остане в автомобила си. Свидетелите С.., С. и К.,
възприели, че след момента на удара, дясната ръка на св. П.била неестествено
сгъната в областта на предмишничната кост и същият имал кръв по главата. След
пристигане на екип на Бърза помощ, свидетелят П.бил откаран в МБАЛ „Света
Анна“.
По
делото е изготвена и приета от съда съдебно-медицинска експертиза, според чието
заключение св. П.в следствие на ПТП е получил закрито счупване на дясна раменна
кост, представляващо трайно затруднение на движението на горен десен крайник за
срок повече от 30 дни, както и мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнанието,
което по своя медикобиологичен характер представлява разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
От
заключението на приетата от съда автотехническа експертиза се установява
мястото на удара, скоростта на автомобила и на мотопеда, опасната зона за
спиране на автомобила, отстоянието на автомобила от мястото на удара, както и
че удара е бил предотвратим от страна на водача П.. Причина за настъпилото ПТП
е субективното поведение на водача – подсъдимият П., който е навлязъл в
кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба. Същият е могъл да
предотврати настъпването на ПТП, като не предприема навлизане в кръстовището
при червен сигнал на светофарната уредба. От моментът, в който автомобилът е
навлязъл в кръстовището св. П.не е имал обективна възможност да реагира с
намаляване на скоростта преди мястото на удара.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд прие за установена въз основа на събраните
в хода на досъдебното производство и преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК
доказателства и доказателствени средства, а именно: гласните доказателствени средства
– показанията на свидетелите Б. С.. /л. 23-24 от ДП/, Г.С. /л. 25-27 от ДП/, К.
К. /л. 28-29 от ДП/ и Б. П./л.30-31 от ДП/, писмените доказателства и доказателствени
средства: констативен протокол /л. 7-9 от ДП/, протокол за оглед на
местопроизшествие /л. 10-11 от ДП/, справка за съдимост; веществени
доказателствени средства — скица на местопроизшествие /л. 12 от ДП/ и фотоалбум
към протокол за оглед на местопроизшествие /л. 13-15 от ДП/; както и изготвените
по делото експертизи – съдебномедицинска експертиза /л. 33-41 от ДП/,
автотехническа експертиза /л.52-65 от ДП/, видеотехническа експертиза /л.42-51 от
ДП/.
Въззивният
съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния
съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от
тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са
допуснати логически грешки при обсъждането им. Липсват
каквито и да било противоречия, като описаната обстановка почива на събрания
доказателствен материал и отразява достоверно фактите за случилото се, както
правилно е констатирал контролираният съд. Фактическите констатации почиват на
вярна и точна интерпретация на доказателствената съвкупност, от която по един
категоричен и безпротиворечив начин се установява механизмът на деянието,
престъпният резултат, причинно-следствената връзка между тях и авторството. В
обобщение – цялата доказателствена съвкупност е безпротиворечива и от нея с
необходимата категоричност се извежда описаната по-горе фактическа обстановка.
Настоящият
съдебен състав споделя анализа на доказателствените източници, изложен в
мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по
делото свидетели и фактите изведени от тях чрез използване на правилата на
формалната логика. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в
жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този
смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/.
Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на
контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията на защитата.
На
първо място въззивната инстанция дължи отговор на наведените възражения относно
допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения, свързани с
принципа за непосредственост. За да даде изчерпателен отговор, настоящата
инстанция намира за необходимо да изложи някои принципни постановки касателно процедурата
по реда на глава 28 от НПК. Производството по освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание е диференцирана процедура,
при която са възможни отклонения от принципа за непосредственост. Самият
принцип, регламентиран в чл. 18 от НПК, предвижда изключения, като обсъжданото
производство е част от тях. Поначало в процедурата по освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание не е необходимо
да се разгърне пълно съдебно следствие и да се събират повторно доказателствата
от досъдебното производство. Съдът разполага с възможността да ги ползва
директно, стига те да са събрани по надлежния ред. Съгласно чл. 378, ал. 2 от НПК при разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното
производство доказателства, което включва и събраните в хода на досъдебното
производство. Директното позоваване на доказателствената съвкупност изключва
приложението на чл. 281 от НПК във всяка една хипотеза, а протоколите от
разпитите на свидетелите, когато са изготвени по реда и правилата на НПК, се
преценяват като писмени доказателствени средства. От друга страна, преценката
дали е налице необходимост от разпит на свидетели и вещи лица в хода на
съдебното следствие е изцяло на решаващия орган. Съдът разполага с възможността,
но без да е длъжен, непосредствено да
събере и провери в съдебно заседание всички или част от доказателствата от
досъдебното производство, ако констатира, че подобни следствени действия са
необходими за разкриване на обективната истина. В конкретния случай контролираният
съд мотивирано е отказал събирането и проверката на доказателствата от
досъдебното производство, както и събиране на нови в хода на съдебното
следствие, ръководейки се от критерия за разкриване на обективната истина. Приобщаване
на свидетелските показания по реда на чл. 281 от НПК не е било необходимо.
Предвид изложеното настоящата инстанция не констатира нарушение на принципа на
непосредственост, а възражението на защитата за допуснати съществени
процесуални нарушения намира за неоснователно.
На
следващо място защитата навежда доводи относно необективност на показанията на
свидетелите П., К., С. и С... Свидетелят
С.. при осъществяване на служебните си задължения в района на катастрофата е
станал очевидец на пътно-транспортното произшествие. Неговите показания,
закрепени в протокол за разпит, изготвен по реда и правилата на НПК и подписан
от свидетеля и разследващия полицай, са подробни, логични, последователни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. Свидетелят е
категоричен, че е бил на кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ и ул. „Павел
Красов“ – мястото на пътното-транспортно произшествие. Той заявява, че
подсъдимият, управлявайки лек автомобил марка „Пежо“, модел „207“, с рег. № СВ ******,
е навлязъл в кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ и ул. „Павел Красов“ на
забранителен сигнал на светофарната уредба, поради което е станал причина за
катастрофата. Видно от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествието
полицейският автомобил е бил паркиран непосредствено до сервиза за гуми,
находящ се на по-горе посоченото кръстовище, от където свидетелят е имал пряка
видимост към мястото на инцидента и светофарната уредба. Възраженията на
защитата в обратната посока са неоснователни и не се подкрепят от
доказателствения материал по делото. Твърдението, че не е имал пряка видимост,
тъй като свидетелят не е заявил подобно обстоятелство по време на разпита, не
може да бъде споделено. Видно от изложените факти, тяхната последователност и изчерпателното
описание на инцидента може да бъде направен единствен и непротиворечив извод,
че свидетелят е пресъздал субективните си възприятия като очевидец на
катастрофата, имал пряка видимост към светофарната уредба. Не на последно
място, възражението касателно обстоятелството, че свидетелят не е съставил акт
за установяване на административно нарушение на подсъдимия за това, че същият е
преминал на червен сигнал на светофара, е неоснователно. АУАН поставя началото
на административно-наказателна процедура, която завършва с налагане на
административно наказание с наказателно постановление.
Административно-наказателна и наказателна отговорност за едно и също деяние не могат
да бъдат реализирани поради един от основополагащите принципи на
наказателно-процесуалното право – non bis in idem.
От друга страна, видно и от показанията на свидетеля С.., мястото на
местопроизшествието е било обезопасено до идване на група ТПТП-СДВР. Направен е
оглед на местопроизшествието в условията на неотложност, с което действие по
разследването и на осн. чл. 212, ал. 2 е образувано досъдебно производство. След
образуване на досъдебното производство не е било необходимо съставяне на акт за
установяване на нарушението, тъй като то следва да бъде доказано по реда и
правилата на НПК. Предвид изложеното настоящата инстанция не констатира причини
да се съмнява в обективността на свидетеля С.., поради което намира обсъжданите
гласни доказателствени средства за достоверни. Същите са източник на преки
доказателства досежно авторството, механизма на пътно-транспортното
произшествие и участниците в него, състоянието на пострадалия непосредствено
след инцидента, мястото, времето часа.
Друг
очевидец на пътно-транспортното произшествие е свидетелят С.. Същият се е
познавал със свидетеля К., а последният е приятел с пострадалия. Тази връзка
между свидетелите сама по себе си не може да обуслови заинтересованост на
същите и да породи съмнение относно обективността на техните показания. Въпреки
това тя е основание за по-задълбочен и внимателен анализ на показанията им. Настоящата
инстанция констатира, че свидетелят С. е имал пряка видимост към мястото на
местопроизшествието, тъй като е управлявал лек автомобил марка „Дачия“
непосредствено зад мотоциклетистите. Същият е категоричен, че пострадалият и
свидетелят К. са преминали на зелен сигнал на светофарната уредба, като не са
тръгнали веднага при светването му, а са изчакали преминаващия с висока скорост
лек автомобил марка „Фолксваген“. Посочените факти се потвърждават и от
останалите свидетели. От друга страна, показанията на С. се отличават с
пълнотата и изчерпателността на непосредствен наблюдател на произшествието,
който добросъвестно споделя субективните си възприятия относно инцидента.
Следва да се отбележи, че той е установил познанството си с един от
мотоциклетистите – свидетеля К., едва след пътно-транспортното произшествие.
Разглеждайки показанията на свидетеля в светлината на тяхната последователност,
изчерпателност и логичност, липсата на противоречия с останалия доказателствен
материал, както и обстоятелството, че той се познава не с пострадалия, а с
негов приятел, установявайки това обстоятелство след инцидента, настоящата
инстанция намира показанията му за обективни, поради което ги кредитира в
цялост. Анализираните гласни доказателствени средства са източник на преки
доказателства касателно мястото, времето и часа на инцидента, както и механизма
на настъпване на произшествието.
Съдът
не споделя и тезата на защитата за необективност на показанията на двамата
мотоциклетисти. Показанията на свидетеля П., разгледани през призмата на
пострадало лице, и показанията на неговия приятел свидетеля К. не разкриват
тенденциозност. Напротив, същите са логични, последователни и непротиворечиви,
както сами по себе си, така и при съпоставка с останалата доказателствена
съвкупност. При разпита двамата свидетели споделят субективните си възприятия
относно инцидента, които напълно кореспондират с останалите доказателствен
материал по делото. Предвид изложеното не са налице основания за съмнение в
обективността на свидетелите. Техните показания настоящата инстанция прецени
като годни доказателствени средства, поради което ги използва при формиране на
вътрешното си убеждение.
На
следващо място, защитата оспорва заключението на приетата от съда автотехническа
експертиза. Подобна теза аргументира, от една страна, с непълно описание на
щети по лекия автомобил „Пежо“ модел „207“, с рег. № СВ ****** в протокола за
оглед на местопроизшествието и в констативния протокол, оказало влияние при
изготвяне на експертизата. Твърди се, че автоексперт на Застрахователната
компания „Л.И.“ е констатирал увреждане на задна лява колнока при огледа на
автомобила, което не било описано в протокола за оглед на местопроизшествието,
нито се съдържало в констативния протокол. Подобно твърдение не намира опора в
доказателствената съвкупност. Видно от протокола за оглед на
местопроизшествието, в който са описани щетите по автомобила и по мотоциклета,
присъства описана щета по лявата колонка на автомобила. Същата е отчетена от
вещото лице при изготвяне на експертизата, видно от лист 4 от САЕ (л. 56 от ДП),
където вещото лице е посочил въз основа на какви доказателства е достигнал до
своите изводи. В действителност щетата по лявата колона не е фотографирана,
което обстоятелство не опорочава протокола за оглед на местопроизшествието,
къде подробно са описани деформациите на лекия автомобил, управляван от
подсъдимия. Следващият аргумент е относно неправилност на извода на вещото лице
по отношение обстоятелството, че при удара водачът на мотопеда е отхвърлен
напред вдясно спрямо посоката на автомобила и паднал на терена. Защитата се
позовава единствено на снимка №14 от експертизата, на която мотоциклетистът е
във въздуха и лекият автомобил вече го е задминал. Подобно твърдение не държи
сметка за останалите доказателства, а се основава на един единствен кадър от
видеозапис на пътното-транспортно произшествие. Снимката е извлечена именно от
този запис, а вещото лице е достигнал до своя извод при съвкупната преценка на
конкретната пътна обстановка, регистрираните щети по двете моторни превозни
средства, видеозаписа на произшествието, фотоалбумът към протокола за оглед,
техническите характеристики на двете превози средства и на информацията,
извлечена от свидетелските показания. Въз основа на съвкупна преценка на
изброените обстоятелства е възможно да се направи обективен и пълен извод
касателно механизма на произшествието, до какъвто вещото лице е достигнал. Разглеждайки
снимката сама по себе си, би довело до изопачаване и неправилно тълкуване на
доказателствата. Не на последно място, се оспорва методът, използван от вещото
лице за изчисляване на скоростта и отстоянията. Видно от експертизата вещото
лице е изброило възможните методи и обосновано е избрал най-подходящия от тях. Предвид
изложеното възраженията и доводите за непълнота и необективност на
автотехническата експертиза следва да се разглеждат като неоснователни.
По
делото е приета съдебно-медицинска експертиза, назначена и изготвена в хода на
досъдебното производство. Изготвена е от компетентно вещо лице, което е дало
пълни и обосновани отговори на поставените въпроси, поради което настоящата
инстанция използва изготвеното експертно заключение при формиране на вътрешното
си убеждение. От СМЕ се установява, че в резултат на пътно-транспортното
произшествие свидетелят П.е получил счупване на дясната раменна кост, което
представлява трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок
повече от 30 дни; както и контузия на главата и мозъчно сътресение с пълна
загуба на съзнанието, което представлява разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
По
делото е изготвена и видеотехническа експертиза, която поради ниската резолюция, отдалеченост и
разположение на камерите не може да установи достатъчно идентификационни
признаци. В същото време в т.8.2. се констатира, че е заснето пътно-транспортно
произшествие между лек автомобил и двуколесно моторно превозно средство. От
записа се извлича информация, че след като двата мотоциклета изчакват
преминаващите от ляво на дясно, спрямо камерата автомобили /в срещуположната им
посока/, същите започват маневра ляв завой един след друг в 18:01:36 часа. В
същото време и останалите автомобили след тях започват движението си с маневра
ляв завой след двата мотоциклета. Предвид констатираното в експертизата
несъстоятелно се явява твърдението на защитата, че автомобилът с марка „Дачия“
тръгва много по-късно от пострадалия.
Разгледаните експертни заключения
настоящата инстанция намира за обективни, компетентни, пълни и ясни, относими
към предмета на доказване в настоящото производство, поради което ги кредитира
изцяло. От друга страна, въззивният съд не намери основание да се съмнява в
обективността, безпристрастността и наличието специалните познания на
експертите, поради което счита за правилен извода на СРС да даде вяра на
обсъдените заключения.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав намери, както и първият съд, че по делото е събрана в нужния
обем доказателствена съвкупност, която с нужната категоричност и безспорност
установява, че подсъдимият П. е навлязъл при червен сигнал на светофарната
уредба, вследствие на което е предизвикал пътно-транспортно произшествие,
удрайки се в предприелия при разрешителен сигнал на светофара маневра ляв завой
на кръстовището мотоциклетист.
В заключение въззивният съд намира възраженията на защитника
на подсъдимия П. срещу анализа, направен от първостепенния съд на събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за напълно
неоснователни.
Солидаризирайки се доказателствените
изводи на районния съд и на основата на изяснената фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна следното:
Въззивният съд споделя и правните
изводи на районния съд, че от така установените факти по безспорен начин се
доказва осъществяването на състава на чл. чл. 343, ал. 1, б.”б”, вр.чл.342 ал.1
от НК.
От обективна страна подсъдимият П. на
24.07.2017 г., около 18:00 часа, в гр. София, при управление на лек автомобил,
марка „Пежо“, модел 207, с рег.№ СВ ****** по бул. „Цариградско шосе“, с посока
на движение от бул. „Г.М.Димитров“ към ул. „Околовръстен път“, в района на
кръстовището с ул. „Павел Красов“, нарушил правилата за движение - чл. 6, т.1
от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 31, ал.7, т.1 от Правилника за
прилагане на Закона за движение по пътищата като навлязъл в кръстовището,
отнемайки предимството на движещия се по бул. „Цариградско шосе“ и извършващ
маневра „завиване наляво“, с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към
ул. „Павел Красов“ мотоциклет, марка „ХЬОНГСУНГ“, модел „ГЛС 125 Хипер“ с per.
№ *****К, управляван от Б.Т.П., в резултат на което последвал удар между двете
моторни превозни средства и по непредпазливост причинил на П.средна телесна
повреда, изразяваща се в „счупване на дясна раменна кост“, довело до трайно
затрудняване движенията на десния горен крайник за срок, по -дълъг от 30 дни и
„мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание“, което по своя медикобиологичен
характер представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Авторството на деянието е безспорно
доказано. Водачът на автомобила след пътното-транспортно произшествие е спрял,
като му е било наредено да изчака в автомобила си. На местопроизшествието
същият е бил установен като подсъдимия П., видно от показанията на свидетеля С...
Изпълнителното
деяние се изразява в управление на моторно превозно средство в нарушение
правилата за движение на пътищата, като в резултат на това е нанесена телесна
повреда. Съгласно константната практика и ППВС № 1/17.01.1983г. по н.д.
№8/1982г. под управление се разбират всички действия и бездействия с
механизмите на моторните превозни средства, като е без значение дали превозното
средство е в движение или в покой, когато те са свързани със създаване на
опасност за настъпване на съставомерни последици. В настоящия случай се касае
до неизпълнение на задължението водачът на превозно средство да спре на
забранителен червен сигнал на светофарната уредба, като несъобразявайки се със
светлинните сигнали е навлязъл в
кръстовището, вследствие на което е отнел предимството на движещия се мотопед и
е реализирал пътно-транспортно произшествие. Неизпълнявайки задължението си да
спре при червен сигнал на светофарната уредба, подсъдимият е нарушил
разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП:
Чл. 6.
Участниците в движението:
1. съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка;
Чл. 31…..
(7) Светлинните
сигнали имат следното значение:
1. червена
светлина - означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни
превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако
няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато
светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат
в кръстовището или на пешеходната пътека;
От събрания
доказателствен материал безспорно се установи, че подсъдимият е преминал при
червен сигнал на светофарната уредба. Това обстоятелство се доказва по
категоричен начин от показанията на свидетелите П.,
К., С. и С.., както и от изготвената по делото автотехническа експертиза.
Възражението на защитата, че първият мотоциклетист се е разминал с друг
автомобил, поради което е възможна и хипотезата, при която подсъдимият е минал
на мигаща зелена светлина, не намира подкрепа в доказателствения материал. По
делото са налице преки доказателства, от които се установява, че мотоциклетистите
са предприели маневра ляв завой при разрешителен сигнал, а подсъдимият е
навлязъл в кръстовището при червен сигнал. Този извод не може да бъде
разколебан посредством посочената хипотеза на защитата, нито с констатацията,
че лекият автомобил „Дачия“ тръгнал много след мотоциклетистите. Последното
твърдение, както беше посочено по-горе, се оборва от видеотехническата
експертиза. От друга страна, от САЕ се установява, че подсъдимият е имал
техническа възможност да спре преди подаване на червения сигнал, вследствие на
което да не навлезе в кръстовището при забранителен сигнал. Въпреки това не се
е съобразил с по-горе посочените правила за движение по пътищата, в резултат на
което е настъпил сблъсък между лекия автомобил и мотоциклета, като ударът е бил
странично приплъзващ със странично лявата част на автомобила в дясната част на
мотоциклета. Вследствие на този удар пострадалият е достигнал до челното стъкло
на автомобила, счупил го, след което бил отхвърлен напред и вдясно спрямо
посоката на автомобила и паднал върху пътната настилка. Причиненото телесно
увреждане, установено чрез съдебно-медицинска експертиза, е счупване на дясната
раменна кост, контузия на главата и мозъчно сътресение с пълна загуба на
съзнанието. Видно от експертизата срока на имобилизация при счупването е повече
от 30 дни. Медико-биологичната характеристика на това увреждане съответства на
средна телесна повреда съгласно чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – трайно
затрудняване на движението на крайниците. Съдебната практика е константна, че
трайно е затрудняването, което е повече от 30 дни. Контузия на главата и
мозъчното сътресение с пълна загуба на съзнанието са довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота на пострадалия, което увреждане съответства
на средна телесна повреда съгласно чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Предвид
гореизложеното настъпилия престъпен резултат се квалифицира като средна телесна
повреда по смисъла на НК и се явява пряка и непосредствена последица от
извършеното деяние.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината несъзнавана непредпазливост. Подсъдимият
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е
бил длъжен, доколкото е правоспособен водач на МПС и е познавал правилата за
движение по пътищата. Подсъдимият е бил вменяем, като е разбирал свойството и значението
на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си. Имал е
интелектуалния капацитет да предвиди, че неспазването на правилата за движение
по пътищата могат до доведат до неблагоприятни последици. От друга страна, той
е имал и обективната възможност да спре при смяна на светлинния сигнал на
светофарната уредба, при което да предотврати навлизане в кръстовището при
червен сигнал и да не реализира пътно-транспортно произшествие.
За извършеното
деяние контролираният съд е приложил чл.78а от НК – наложил е административно
наказание „глоба“ в минимален размер от 1000 лева, като е взел под внимание
преобладаващите смекчаващи отговорността обстоятелства, както и липсата на
отегчаващи такива. Районният съд на осн. чл. 343г вр. чл. 78а, ал. 4 от НК е
наложил наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 10 месеца.
На първо място
настоящата инстанция провери, дали са били налице предпоставките за приложение
на чл. 78а от НК, за да бъде заменена наказателната отговорност с
административна такава. Предпоставките са следните – когато за непредпазливо
деяние предвиденото в закона наказание е до пет години лишаване от свобода или
по-леко, деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е
освобождаван от наказателна отговорност по този ред, както и причинените от
престъплението вреди да са възстановени. Предвиденото наказание за престъпление
по чл. 343, ал.
1, б.”б”, вр.чл.342 ал.1 от НК е до три години лишаване от свобода или пробация
при нанесена средна телесна повреда и при условията на кумулативност,
предвиденото в чл. 343г от НК наказание „лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т.
7 НК“, а съдът може да постанови и наказание „лишаване от право по чл. 37, ал.
1, т. 6 НК“. Видно от справката за съдимост подсъдимият е с чисто съдебно
минало. Не са причинени имуществени вреди, които да бъдат възстановени. Следва
да бъде отбелязано, че липсват и отрицателните условия, предвидени в ал. 7 на
чл. 78а от НК, при които посочената разпоредба не се прилага. Предвид
посоченото законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 78а от НК.
При
индивидуализация на вида и размера на наказанието контролираният съд е отчел
следните смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст и чистото
съдебно минало. Настоящата инстанция констатира, че неправилно чистото съдебно
минало е отчетено като смекчаващо обстоятелство, доколкото същото е
предпоставка наказателната отговорност да бъде заменена с административна
такава. Правилно е отчетена липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства,
поради което и изводът за превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства остава верен и при изключване на чистото съдебно минало.
Въз основа на
така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства обществената
опасност на подсъдимия не е висока. Деянието се явява инцидента проява, поради
което и правилно наложеното административно наказание „глоба“ е определено в
законоустановения минимум от 1000 лева. Така индивидуализирано то отговаря на обществената
опасност на дееца и на деянието. Въззивната инстанция споделя и извода на
контролирания съд да бъде наложено кумулативно предвиденото наказание „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 10 месеца, каквато
възможност предоставя чл. 78а, ал. 4 от НК. Преминаването на червен сигнал на
светофарната уредба е грубо нарушение на правилата за движение по пътищата. От
друга страна, пострадалият е преминал на зелен сигнал, поради което не е налице
съпричиняване. Така индивидуализираните наказания „глоба“ в размер от 1000 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца са от характер да
допринесат за реализиране на целите, визирани в чл. 36 от НК. От една страна,
наказанието „глоба“ действа на подсъдимия превъзпитателно към спазване на
правилата за движение по пътищата, а наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ препятства същият да извърши ново деяние от същия вид. В своята
съвкупност двете наказания, от друга страна, действат предупредително както
върху дееца, така и върху обществото. Чрез така определените съгласно чл. 54 от НК наказания в пълна степен ще се
осъществят индивидуалната и генералната превенция.
Законосъобразно
и в съответствие с правилото на чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия П.
са възложени направените разноски по делото.
По изложените
съображения атакуваната присъда на СРС, НО, 5-ти състав следва да бъде
потвърдена в нейната цялост.
При цялостната
служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира съществени
нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата.
Мотивиран от
тези съображения и на основание чл. 338 от НПК вр. чл.334, т. 6 НПК, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 21.02.18 г. на Софийски районен
съд, НО, 5-ти състав по НОХД №362/2018 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.