Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                         №534

                                        гр. Габрово, 09.01.2020г.

                                      

                               В  И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание  на десети декември през две хиляди  и деветнадесета година  в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА  и  в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова-Попова  гр.д.№795 по  описа  за  2019г.  и  за  да  се произнесе  взе  предвид следното:

 

         

         

 

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание  чл.422,ал.1 от ГПК.

           В исковата  молба се твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит с №PLUS-14957993  от  20.06.2017, “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД е отпуснало на ответника паричен кредит в размер на 3000 лева. и закупуването на застраховка от 1008лв.  Сумата, предмет  на  договора е  изплатена от  кредитора  по  начина уговорен  в  чл.1 от договора, с което ищецът е изпълнил  задължението  си по договора. Усвояването на посочената  сума  е удостоверено от  ответника  с полагането на  подписа му в поле „удостоверение на изпълнението”. Въз основа на чл.3 от същия, за ответника  възниква  задължението да  погаси заема   на 60месечни  вноски- всяка по 123.27лв., които вноски съставляват изплащане  на  главницата  по заема, ведно с оскъпяването  й, съгласно годишния  процент на  разходите  41.70% и годишния лихвен  процент 33.48%, посочени  в  параметрите  на договора.

        Ответникът преустановил плащането на задълженията си на 20.11.2017г., като към посочената дата е бил изплатил  само три  месечни вноски. Счита, че поради просрочието на задължението целият остатък по него станал предсрочно изискуем, като към посочената дата той дължал сумата от 6183 лева, представляваща останалите неизплатени към 20.12.2017г., 57 погасителни вноски по кредита.Посочената сума включва главница- 3100.80лв., представляваща претенция за незаплатени суми по Договор за потребителски заем с номер №PLUS-14957993  от  20.06.2017 и 3082.20лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017г. до 20.07.2022г. В исковата молба ищецът твърди, че поради изпадането си в забава ответникът дължи и законната лихва върху дължимата главница за периода от 20.12.2017г. до 11.01.2019г. в размер на 334.67лв., както и  законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че ответникът е бил уведомен за настъпилата изискуемост с изпратената му покана за доброволно изпълнение.  Тъй като посочените суми не били изплатени от страна на ответника, ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК поискало издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът да му заплати посочените по-горе суми. Тъй като ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

ИСКА  СЕ, съдът да признае за установено, че М.Й.  К. дължи на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” С.А., следните суми:   сумата 3100.80лв.- главница, сумата 3082.20лв. -възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017г. до 20.07.2022г.. и сумата 334.67лв. – лихва за забава върху претендираната главница за периода от 20.12.2017г. до 11.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

 Ищецът претендира да му бъдат заплатени направените разноски в настоящото исково производство, като и в  заповедното производство.

 Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. Особеният представител на ответника в отговора си оспорва  изцяло всички предявени искове. Прави  възражения за нищожност на договорените клаузи за възнаградителна лихва и ГПР, тъй като при договаряне на същите е нарушен принципът на справедливост и се създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Счита, че размера на договорената годишна лихва надхвърля трикратния размер на законната такава. Посочва, че е налице е нееквивалентност на престациите, тъй като тези клаузи от договора за кредит са нищожни и не могат да бъдат заместени от повелителните норми на закона, то целият  договор  се  явява недействителен.

Алтернативно, прави възражение за периода и размера на претендираната възнаградителна лихва като се позовава на ТР № 3 от 2019 г. на ОСГК. Счита, че в съответствие с установената задължителна практика договореното възнаграждение за предоставената за ползване парична сума следва да се дължи за периода до настъпване на предсрочната изискуемост, поради което в случая този период от падежа на първата погасителна вноска   до падежа на последната погасителна вноска преди обявяването на предсрочната изискуемост е 20.08.2017г. - 17.07.2018г.. Това променя размера на възнаградителната лихва и същият се преизчислява в размер на 690.13лв., като за разликата до  предявения размер  от 3082.20лв., този иск следва да  се  отхвърли.   

Прави се възражение относно уговорената клауза за „такса ангажимент”, като неравноправна. Сочи се, че тази услуга не е предоставена на потребителя, поради което той не дължи плащането й и следва да се намали претенцията при процесните вземания със сумата от 105 лв. от главницата.

 

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

         От представените: Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-14957993 от 20.06.2017 г., кратък медицински въпросник за приемане на застраховане от 20.06.2017 г., сертификат № PLUS-14957993, ОУ на застраховка "защита на плащанията", сертификат № CARD - 14957993, приложение № 2 към чл. 5 ал. 2 от ЗПК, извлечение по кредит  PLUS-14957993, последна покана от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.  до М.К., обратна разписка, приложеното ч.гр.д. № 174/2019 г. на ГРС  и заключението  на вещото лице, по делото се установява следната  фактология:

         По силата на Договор за потребителски заем с  №PLUS-14957993  от  20.06.2017г., “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД е отпуснало на ответника М.Й.К. паричен кредит в размер на  3000лв., както  и закупуване  на  застраховка  със  застрахователна премия в  размер  на  1008лв.

Съгласно погасителния план, представляващ неразделна част от договора, кредитът е  следвало да бъде изплатен от ответника на 58 равни погасителни вноски, всяка в размер  на 123.27лева, като посочените вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите – 41.70% и годишния лихвен процент – 33.48%, посочени в параметрите на договора.  Ответникът е преустановил плащането по договора на 20.12.2017г., като към посочената дата е заплатил само една вноска в размер  на 390лв.. Тъй като съгласно клаузите на договора, при неплащане на две и повече месечни вноски, кредитът става предсрочно изискуем, ищецът  е обявил кредита за предсрочно изискуем. Ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с изпратената му покана за доброволно изпълнение, с която изрично му  е указано, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Поканата е била връчена чрез друго лице  на 17.07.2018г.- датата на която се счита, че кредитът е обявен  за предсрочно изискуем, което е станало преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 31.01.2019г.. 

Тъй като горепосочените суми не са били изплатени от страна на ответника, ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК е поискало издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът да му заплати следните суми: сумата 3100.80лв.- главница, сумата 3052.20лв. -възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017г. до 20.07.2022г.. и сумата 334.67лв. – лихва за забава върху претендираната главница за периода от 20.12.2017г. до 11.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

 Тъй като ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество, на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

В заключението  на  съдебно- икономическата експертиза, което не е оспорено от  страните и съдът  цени, като   компетентно  и обосновано, вещото  лице В.А. посочва, че по договора за потребителски паричен кредит  № PLUS-14957993 от  20.06.2017г. е усвоена сума  в  размер  на 3000лв., като е удържана  сума за еднократна  такса ангажимент   в  размер  на  105лв. и разликата  е  2895лв. е преведена   по банковата  сметка   на кредитополучателя.

       Дължимите   и  неизплатени  суми по договора съгласно  договорените  задължения по кредита за главница, за  лихви, за такси и за застрахователна премия към  датата на постъпване  на  заявлението  в съда -31.01.2019г. са следните:

-главница- 3000лв.;

-договорна  лихва- 3082.20лв.;

-лихва за забава- 350.57лв.;

-застраховка- 100.80лв.

-такси- няма;

В.лице е изчислило, че размера на възнаградителната лихва върху  главницата  за периода  20.08.2017г.- 17.07.2018г. е  996.13лв..

          При така установената фактология, съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, по силата на сключения на 20.06.2017г. договор за потребителски паричен кредит с номер №PLUS-14957993, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е отпуснало на ответника  М. Й.К. паричен кредит в  размер на 3000лева, към която е добавена сумата от 100.80лева, представляваща застрахователна премия по сключена застраховка, както и че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по договора. От заключението на вещото  лице  е установено, че дължимата и неизплатена  главница по договора за потребителски кредит с номер №PLUS-14957993 от  20.06.2017г.  е  в  размер  на  3000лв.

           В същото време не се спори между страните, че  ответникът е забавил плащането на част от падежните вноски, като единственото плащане е постъпило на 20.12.2017г.  в размер  на  390лв.. След посочената дата не са постъпвали плащания по кредита. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че както е посочено и по-горе, по делото са представени писмени доказателства – покана от 11.07.2017г. /л.49/ и известие за доставяне /л.50/,  от които се установява, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем и ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на 17.07.2018г. Следователно независимо от факта, че кредиторът  е предприел действия по събиране на вземането едва след настъпване на крайната падежна дата по договора, доколкото същият е упражнил преобразуващото си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, отговорността на длъжника следва да бъде ангажирана именно с оглед обявената предсрочна изискуемост. В този смисъл имайки предвид обстоятелството, че ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на 17.07.2018г., както и разясненията, дадени в Тълкувателно решение №3/2017г. от 27.03.2019г.  по тълк.дело №3/2017 год. на ОСГТК на ВКС, се налага извода, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 3000лв. – главница, представляваща неиздължена част от договор потребителски заем с номер №PLUS-14957993 от  20.06.2017г., съгласно   заключението  на  вещото лице. Поради  това, искът относно вземането за главницата  е основателен  и доказан  до размер  на сумата  от 3000лв., като  за разликата  до  пълния претендиран размер от  3100.80лв., искът следва да бъде отхвърлен.   

          По отношение на претендираната възнаградителна лихва съдът намира, че същата е дължима единствено до датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 17.07.2018г. При преценка на размера на втория обективно съединен  установителен иск, касаещ именно възнаградителната лихва по договора съдът взе предвид заключението на изготвената по делото съдебно- счетоводна експертиза, от което се установява, че размерът на същата до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е в размер  на  996.13лв.. Следователно ответникът дължи  възнаградителна лихва по договора за периода от 20.08.2017г.  до 17.07.2018г. в размер  на  996.13лв., като за разликата до пълния претендиран размер от  3082.20лева, както и за периода след 17.07.2017г., искът следва да бъде отхвърлен.

          По отношение на третия обективно съединен установителен иск за сумата от 334.67лв., съдът намира същият за частично основателен. Ищцовата страна претендира заплащане на законна лихва в размер на 334.67 лева, изчислена за периода от 20.12.2017г. до 11.01.2019г. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както е посочено  по-горе, кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем и е изпратил до ответника уведомление в този смисъл, като същото е било получено на 17.07.2018г. Следователно и в съответствие с Тълкувателно решение №3/2017г. от 27.03.2019г.  по тълк.дело №3/2017г. на ОСГТК на ВКС, ответникът дължи законната лихва за периода от датата на настъпване на предсрочната изискуемост  до  датата на плащането.

         Следователно искът за заплащане на лихва за забава върху претендираната главница следва да бъде уважен за сумата от 149.17лв., представляваща изчислена от съда, законна лихва върху  главницата от 3000лв. за периода от 17.07.2018г. до 11.01.2019г.. В останалата част до пълния претендиран размер от 334.67лв. и за периода от 20.12.2017г. до 17.07.2018г., искът като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.

По отношение на наведените в отговора на исковата молба доводи за неравноправност на клаузите на договора, съдът намира същите за неоснователни. При проверка на представените по делото писмени доказателства съдът намира, че клаузите на сключения между страните договор отговарят на изискванията на ЗПК, както по отношение на изискуемия за използване шрифт, така също и по отношение на останалите, предвидени в закона изисквания, като на длъжника са били предоставени общи условия и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Неоснователни са възраженията, че договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие с добрите нрави, защото заобикаля разпоредбата на чл. 19,ал. 4 от ЗПК за лимита на ГПР.

Посоченият в договора размер на сумата по кредита и ГПР в размер на 41,70%  е изцяло съобразен с разпоредбите на чл.19 ал.4 от ЗПК, съгласно който годишния размер на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В настоящия случай страните са договорили ГПР в размер на 41.70%, като размерът на законната лихва за просрочени задължения  през м. юни 2017г., когато е сключен договора, е 10.00 % (основен лихвен процент 0,00%, обявен от БНБ, плюс 10 пункта), съответно петкратният й  размер е  50.00 % .

 

          С  огледа изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден   да заплати  на ищеца направените разноски в исковото производство  съразмерно  с уважената част  от исковете общо  в  размер  на  551.40лв., на  основание чл.78,ал.1 от ГПК.

          С  огледа изхода на спора, ответникът  следва  да  бъде осъден   да заплати  на ищеца  направените разноски  в заповедното  производство по  ч.гр.д.№174/2019г. по описа  на ГРС, съразмерно  с уважената част от исковете общо  в  размер  на   114.70лв..

          Воден  от  горното  съдът 

                                            Р     Е     Ш     И:

          ПРИЗНАВА  ЗА УСТАНОВЕНО  в отношенията между страните, че М.Й.К., ЕГН**********, с адрес: ***, с  особен  представител: адвокат  А.И. *** ДЪЛЖИ НА „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А”. Париж, рег.№ *********” чрез  “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, със законен представител: Д.Т.Д., с пълномощник: юрисконсулт Н.А.  М., сумата от 3000лв./три хиляди лева/-главница по  договор потребителски заем с номер №PLUS-14957993/20.06.2017г., ведно със  законната лихва  считано от 31.01.2019г.  до  изплащане на вземането, по Заповед №1148/22.02.2019г. за  изпълнение на парично  задължение по чл.410 от ГПК, издадена  по  ч.гр.д.№174/2019г. на  Габровски районен съд, на  основание чл.422,ал.1 от ГПК, като отхвърля иска за главницата  за разликата над 3000лв./три хиляди лева/ до пълния претендиран размер от 3100.80лв./три хиляди и сто лева и осемдесет ст./, като неоснователен и недоказан.

          ПРИЗНАВА  ЗА УСТАНОВЕНО  в отношенията между страните, че М.Й.К., ЕГН**********, с адрес: ***, с  особен  представител: адвокат  А.И. *** ДЪЛЖИ НА „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А”. Париж, рег.№ *********” чрез  “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, клон България, ЕИК204915054, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, със законен представител: Д.Т.Д., с пълномощник: юрисконсулт Н.А.  М., сумата от 996.13лв./деветстотин деветдесет  и шест  лева и тринадесет ст./- възнаградителна  лихва за периода 20.08.2017г.- 17.07.2018г., по Заповед №1148/22.02.2019г. за  изпълнение на парично  задължение по чл.410 от ГПК, издадена  по  ч.гр.д.№174/2019г. на  Габровски районен съд, на  основание  чл.422,ал.1 от ГПК, като отхвърля иска за възнаградителна лихва за разликата над 996.13лв. /деветстотин деветдесет  и шест  лева и тринадесет ст./до пълния претендиран размер от 3082.20лв./три хиляди осемдесет и два лева и двадесет ст./ и за периода от 17.07.2018г.- 20.07.2022г., като  неоснователен  и недоказан.

          ПРИЗНАВА  ЗА УСТАНОВЕНО  в отношенията между страните, че М.Й.К., ЕГН**********, с адрес: ***, с  особен  представител: адвокат  А.И. *** ДЪЛЖИ НА „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А”. Париж, рег.№ *********” чрез  “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, със законен представител: Д.Т.Д., с пълномощник: юрисконсулт Н.А.  М., сумата от 149.17лв./сто четиридесет  и  девет  лева и седемнадесет ст./- лихва за забава периода 17.07.2018г.-11.01.2019г., по Заповед №1148/22.02.2019г. за  изпълнение на парично  задължение по чл.410 от ГПК, издадена  по  ч.гр.д.№174/2019г. на  Габровски районен съд, на  основание  чл.422,ал.1 от ГПК, като отхвърля иска за лихва  за забава за разликата над 149.17лв./сто четиридесет и девет лева и седемнадесет ст./ до пълния претендиран размер от 334.67лв./триста тридесет  и четири лева и шестдесет  и седем ст./ и за периода от  20.12.2017г.- 17.07.2018г., като  неоснователен  и недоказан.

           ОСЪЖДА М.Й.К., ЕГН**********, с адрес: ***, с особен  представител: адвокат  А.И. ***  да заплати на  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” Париж, рег.№ *********” чрез  “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, със законен представител: Д.Т.Д., с пълномощник: юрисконсулт Н.А.  М., направените разноски  в исковото  производство  съразмерно  с уважената част  от исковете  в  размер  на  551.40лв./петстотин  петдесет и един  лева и четиридесет ст./, на  основание чл.78,ал.1  от  ГПК.

           ОСЪЖДА М.Й.К., ЕГН**********, с адрес: ***, с  особен  представител: адвокат  А.И. ***  да заплати на  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” Париж, рег.№ *********” чрез  “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, със законен представител: Д.Т.Д., с пълномощник: юрисконсулт Н.А.М., направените разноски  в заповедното производство по  ч.гр.д.№174/2019г. по описа  на ГРС, съразмерно  с уважената част от исковете  в  размер  на  114.70лв./сто и четиринадесет  лева и седемдесет  ст./, на  основание чл.78,ал.1  от  ГПК.

          Решението  подлежи  на  въззивно обжалване  пред Габровски окръжен  съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването  му  на  страните.

                                                                                  

                                                                              

                                                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ: