С присъда № 4/09.02.2005 г.,постановена по НОХД № 68/2004 г. по описа на Ардинския районен съд,подсъдимият Росен Стоянов Енев е признат за виновен в това,че на 03.05.2003 г. в с. Стояново,общ. Ардино,самоволно ,не по установения по закона ред осъществил едно оспорвано от другиго свое предполагаемо право,като случая не е маловажен ,поради което и на основание чл.323,ал.1 от НК е осъден на наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца,както и на наказания “глоба” в размер на 100 лв. На основание чл.66 от НК,изтърпяването на наложеното наказание “лишаване от свобода” е било отложено за срок от три години,считано от датата на влизане на присъдата в сила. Съдът е признал подсъдимия за виновен и в това,че на 03.05.2003 г. в с. Стояново,унищожил противозаконно чужди движими вещи-150 кг. картофи и 2 кг. бял фасул,на обща стойност 129.50 лв.,собственост на Албена Неделчева Соколова от гр. Мадан,поради което и на основание чл.216 ,ал.1 от НК го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца. На основание чл.66 от НК,изтърпяването на наложеното наказание “лишаване от свобода” е било отложено за срок от три години,считано от датата на влизане на присъдата в сила. На основание чл.23 от НК съдът е наложил на подсъдимия Енев ,едно общо наказание,а именно най-тежкото такова -“лишаване от свобода” за срок от три месеца,като на основание чл.66 от НК,изтърпяването на наложеното наказание “лишаване от свобода” е било отложено за срок от три години,считано от датата на влизане на присъдата в сила. Съдът е признал подсъдимия Енев за невиновен в това ,че на 03.05.2003 г. в с. Стояново,унищожил противозаконно чужди движими вещи- 1 кг. бял фасул,на обща стойност 4.50 лв.,собственост на Албена Неделчева Соколова от гр. Мадан,поради което го оправдава по това му обвинение по чл.216,ал.1 от НК. Ардинският районен съд е отхвърлил предявения от Шазие Юсеинова Чаушева от с. Бял извор,общ. Ардино,против Росен Стоянов Енев ,граждански иск за сумата 630 лв.,като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е осъден и да заплати по сметка на РС,гр. Ардино,направените разноски по делото в размер на 160 лв. Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от присъдата,изцяло,подсъдим Енев. Във възивната си жалба,и в допълнително депозираните към същата ,писмени изложения по смисъла на чл.319,ал.3 от НПК,жалбодателят твърди,че присъдата е постановена при допуснати процесуални нарушения и непълнота на доказателствата. Излага съображения,че първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на св. Чаушева и св. Соколова,които били заинтересовани от изхода на делото,както че е дал вяра и на показанията на останалите разпитани по делото,свидетели, които обаче били неотносими към делото. Твърди също,че не бил извършен оглед на место,защото времето било лошо и имало сняг на местото,а и в отсъствие на вещо лице. В съдебно заседание,жалбодателят Енев,лично и чрез процесуалния си представител,поддържа жалбата си изцяло,по изложените съображения. Гражданският ищец,Шазие Юсеинова Чаушева,намира жалбата за неоснователна. Представителят на Окръжна прокуратура,гр. Кърджали,намира депозираната въззивна жалба за неоснователна,поради което моли същата да бъде оставена без уважение. Окръжният съд,при направената проверка на атакуваната присъда,на основание чл.313,ал.1 и ал.2 от НПК,с оглед нейната обоснованост,законност и справедливост,по повод и във връзка с подадената въззивна жалба,приема за установено следното: Жалбата като депозирана в сроковете посочени от разпоредбата на чл.318 ,ал.1 от НПК,е допустима,но разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил усилия за изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение,събрал е необходимите доказателства. Въз основа на тях и настоящата въззивна инстанция,формира своето виждане за безспорността на установената фактическа обстановка,а именно,че подсъдимият Енев и св. Ш.Чаушева били роднини по съребрена линия,наследници на земеделски земи в местността “Бърце” в землището на с. Стояново. Така св. Чаушева, като наследник на Зекия Юсеинова Салиефендиева,станала собственик на имот в м.”Бърце” с кад.№ 000130 по КВС на с. Стояново, общ. Ардино,като за същия последната притежавала и констативен нотариален акт . Ползвател на този имот до момента на това наследяване и възстановяване бил подсъдимият Енев ,който бил изведен от ползването на имота със Заповед № 429/17.11.1998 г. на Кмета на Община Ардино. Въпреки това последният не искал да признае правото на собственост на св.Чаушева,поради което неколкократно същият разоравал засятата от нея земеделска земя,както и премахвал поставените от служителите на ОбС “Земеделие и гори”,гр. Ардино,ограничителни знаци /колчета/. На подсъдимия Енев като наследник на Хасан Азизов Салихефендов ,били възстановени земеделски земи в същата местност “Бърце”,но с кад. №№ 000147 и 000148 . Не съобразявайки се с тези обстоятелства,подсъдимият Енев с¸итал за свой имот с кад.№ 0000130. На 26.04.2003 г.,св. Ш.Чаушева и св.А.Кирчева изорали процесното место,съставляващо имот с кад.№ 0000130 по КВС на с.Стояново,м.”Бърце”,като в него засадили,закупените от св. Кирчева ,2 кг.бял фасул и 150 кг. картофи. На 03.05.2003 г.,подсъдимият Енев,с помощта на св. Б.Османчев, изорал същото това засято место,находящото се до изораната още от есента,негова земеделска земя,от което при изораването излизали картофи. За последните подсъдимият Енев обяснил на св.Османчев,че са негови,останали в земята от предходната година. Св. Османчев при извършения оглед на място посочва,че по искане на подсъдимия е изорал целия имот с кад.№000147, с кад .№ 000131 и повече от половината от процесния имот с кад. № 000130. Безспорността на така описаната в предходния абзац,фактическа обстановка,се налага от извършеното от настоящата инстанция,обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и в съпоставка с всички останали. Безспорно в аспекта на изложеното съдът обсъди и кредитира приложените към делото,решения на Поземлена комисия ,гр. Ардино,скици, протоколи за трасиране,удостоверения за наследници, писма, удостоверения, заповед,свидетелски показания,протокол от извършен на място оглед на стадия на съдебното производство,както и заключението по назначената на стадия на досъдебното производство,оценъчна експертиза. В този аспект се установява и стойността на унищожените вещи -150 кг. картофи и 2 кг. бял фасул .Същата е в размер на 129,50 лв. Безспорността на фактическата обстановка,с оглед изложените в предходния абзац,съображения,формира и у настоящата въззивна инстанция, приетия и от първоинстанционния съд,извод,че условно нареченото първо деяние,осъществено от подсъдимия,е съставомерно,от обективна и субективна страна, по предявеното му обвинение по чл.323,ал.1 от НК,за това,че на 03.05.2003 г. в с. Стояново,общ. Ардино,самоволно ,не по установения от закона ред осъществил едно оспорвано от другиго свое предполагаемо право,като случая не е маловажен. Немаловажността на случая правилно е преценена от решаващия съд с оглед многократността на извършените от подсъдимия предходни действия,целящи осъществяване на оспорваното му от другиго предполагаемо негово право,а именно – премахването от последния на поставените от служителите на ОбС “Земеделие и гори”,гр. Ардино,ограничителни знаци /колчета/. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд и досежно извода,че подсъдимият Енев е осъществил от обективна и субективна страна, и състава на чл.216 ,ал.1 от НК,като на 03.05.2003 г. в с. Стояново,общ. Ардино,унищожил противозаконно чужди движими вещи-150 кг. картофи и 2 кг. бял фасул,на обща стойност 129.50 лв.,собственост на Албена Неделчева Соколова от гр. Мадан,като е оправдал подсъдимия за предявеното му обвинение по чл.216,ал.1 от НК,за това ,че на 03.05.2003 г. в с. Стояново,унищожил противозаконно чужди движими вещи- 1 кг. бял фасул,на обща стойност 4.50 лв.,собственост на Албена Неделчева Соколова от гр. Мадан. Правилно в аспекта на изложеното до тук е определена и формата на вината –пряк умисъл,като отношение на подсъдимия към всеки от целения общественоопасен резултат,поотделно. Настоящата инстанция, при направената проверка на атакуваната присъда и досежно нейната законност и справедливост,по повод и във връзка с подадената въззивна жалба намира,че наложените от първоинстанционния съд,наказания за всяко от извършените престъпни деяния и по чл.323,ал.1 от НК и по чл.216,ал.1 от НК,а именно наказанията “лишаване от свобода” за минимално предвидения в закона,срок от 3 месеца,чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за минимално предвидения в закона,срок от 3 години,както и кумулативно предвиденото за извършеното деяние по чл.323,ал.1 от НК,деяние,наказание “глоба” в минималния размер от 100 лв. ,са в състояние да изпълнят целите на наказанието,визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.В този аспект,съдът констатира,че при така определеното на подсъдимия наказание,поотделно,за всяко от извършените деяния,първоинстанционният съд е отчел критериите за индивидуализацията му,съобразно разпоредбата на чл.54 от НК,безспорно е определил наказанието в пределите,предвидени от закона за всяко от извършените престъпления и е взел предвид степента на обществена опасност на деянията и на дееца. Отчел е и значимите смекчаващи вината обстоятелства като чистото съдебно минало на подсъдимия,извършените самопризнания и оказаното от него съдействие за изясняване на обективната истина по делото, и в този аспект правилно е определил всяко от наложените наказания за всяко от извършените деяния,при превес на последните. Решаващият съд правилно е преценил наличието на предпоставките на чл.23 от НК,налагайки на подсъдимият едно общо наказание. При налагането на това по смисъла на закона, едно общо,най -тежкото от наложените наказания,наказание,първоинстанционният съд е допуснал грешка,налагайки наказанието “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца,чието изпълнение е отложил на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години,без да наложи и кумулативно предвиденото за извършеното деяние по чл.323,ал.1 от НК,деяние,наказание “глоба” в размер от 100 лв. Този пропуск на първоинстанционния съд обаче не може да бъде поправен нито от настоящата инстанция,нито при отмяна на присъдата и връщане на делото за ново гледане от друг състав на същия съд,поради наличие само на жалба от подсъдимия и императивната забрана при това положение да бъде утежнявано положението на подсъдимия. ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК : В съответствие с разпоредбата на чл.305 от НПК,първоинстанционният съд се е произнесъл и досежно предявените от гражданския ищец Шазие Юсеинова Чаушева,в сроковете и при условията на чл.61 от НПК,граждански искове,предявени като обективно съединени. Настоящата инстанция намира,че правилно и законосъобразно съдът,с оглед установената по делото обективна истина,е отхвърлил предявените против подсъдимия Енев,искове за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 130 лв. за унищожените движими вещи,и неимуществени вреди в размер на 500 лв. за преживян стрес, в резултат на престъпните деяния ,като недоказани. Безспорно в производството беше установено,че унищожените 150 кг. засети картофи и 2 кг. засят бял фасул не са собственост на гражданския ищец,както и че по делото не се представят доказателства за изживян от последния,стрес. Настоящата въззивна инстанция при извършената цялостна проверка на атакуваната присъда досежно нейната обоснованост,законност и справедливост по смисъла на чл.312 от НПК,в обема очертан в разпоредбата на чл.313,ал.1 и ал.2 от НПК,не констатира нарушения от естеството на тези,водещи до отменяване или изменяване на постановената присъда. Прочие,въззивният съд,с оглед изложеното и на основание чл.332,т.6 във вр. с чл.336 от НПК,намира,че следва същата да бъде потвърдена,като обоснова,законосъобразна и справедлива. Водим от изложеното,Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4/09.02.2005 г.,постановена по НОХД № 68/2004 г. по описа на Ардинския районен съд. Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|