О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Ловеч, 19.03.2024
г.
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен
състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и
четвърта година в състав :
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 244 по
описа за 2023 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.203 и сл., във връзка с чл.204, ал.1 от АПК.
Административното дело е образувано по искова молба с вх.№ 2043/12.07.2023
г., подадена от С.М.Л., ЕГН : **********, изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, с
посочено правно основание чл.12 от ЗИНЗС и цена на иска от 1000 лева,
представляваща претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди през
периода от 15.07.2019 г. до 22.07.2019 г., за това, че бил незаконно изолиран в
наказателна килия със Заповед № 819/10.07.2019 г. на Началника на ***, отменена
с Решение № 131/05.08.2019 г., постановено по адм.дело № 321/2019 г. по описа
на АдмС Ловеч.
Внесена е дължимата държавна такса.
С Разпореждане от 11.08.2023 г. е изпълнена процедурата по чл.131 – 133 от ГПК и е изпратен препис на ответника.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, от ответника, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Г.Г./пълномощно на л.19/ са представили писмен отговор
/л.18/, в който са заявили становище за недопустимост на иска, позовавайки се
на силата на присъдено нещо, като са изтъкнали, че между същите страни, на
същото основание и по същото искане вече е било постановено влязло в сила
решение по адм.дело № 41/2021 г. по описа на АдмС Ловеч. Поискали са
прекратяване на настоящето дело.
С оглед на така заявеното възражение и предвид дължимия служебен контрол за
допустимост на иска, както и с оглед данните съдържащи се в приложените
адм.дело № 321/2019 г. и адм.дело № 41/2021 г., и двете по описа на
Административен съд гр.Ловеч, настоящият съдебен състав намира следното :
Със Заповед № 819 от 10.07.2019 г. на Началника на *** ищецът С.Л., в
качеството му на лишен от свобода, изтърпяващ наказание в ***, е бил наказан с
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия.
Така постановената заповед е била обжалвана от Л. *** и образувано адм.дело №
321/2019 година. С Решение № 131 от 05.08.2019 г. по делото е била отменена,
като незаконосъобразна Заповед № 819 от 10.07.2019 г. на Началника на ***.
Решението е влязло в сила на 05.08.2019 година.
По искова молба с вх.№ 409/04.02.2021 г., подадена от С.М.Л. е било
образувано адм.дело № 41/2021 г. по описа на АдмС Ловеч за производство по реда
на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.284, ал.1 и сл. от ЗИНЗС. Заявената от Л.
претенция е била за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 10 000 лева, причинени му в периода от 11.07.2019 г. до
15.02.2021 г., в следствие на Заповед № 819 от 10.07.2019 г. на Началника на ***,
с която му е било наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна
килия“ за срок от 7 денонощия, отменена с Решение № 131 от 05.08.2019 г.,
постановено по адм.дело № 321/2019 г. на АдмС Ловеч. С Решение № 74 от
28.05.2021 г. по адм.дело № 41/2021 г. претенцията на ищеца Л. е била
отхвърлена, като неоснователна. Така постановеното решение е влязло в сила на
19.10.2021 г., когато е било потвърдено с Решение № 133 от 19.10.2021 г.,
постановено от тричленен състав при АдмС Ловеч по к.адм.дело № 253/2021 година.
При така установените данни, съдът намира, че исковата молба, подадена от С.М.Л.
по настоящето дело е недопустима, тъй като поставеният за разглеждане спор вече
е бил разрешен с Решение № 74 от 28.05.2021 г. по адм.дело № 41/2021 г. по
описа на АдмС Ловеч, влязло в сила на 19.10.2021 година. И по двете дела –
настоящето и адм.дело № 41/2021 г. на АдмС Ловеч е налице идентичност между
страните – ищец С.М.Л. и ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.София, с претенции за присъждане на неимуществени вреди в следствие на
отменената Заповед № 819 от 10.07.2019 г. на Началника на ***, в производства с
правно основание чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.284 и сл. от ЗИНЗС.
Разликата в периодите, за които се претендира, че са претърпени вредите не
променя така установената идентичност, тъй като периодът по претенцията, за
която е постановено влязлото в сила решение по адм.дело № 41/2021 г.
(11.07.2019 г. – 15.02.2021 г.) поглъща периода на претендираните неимуществени
вреди по настоящето дело – от 15.07.2019 г. до 22.07.2019 година.
Съгласно
разпоредбата на чл.298,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, влязлото в сила
съдебно решение е задължително за участвалите в производството страни и то за
разрешеното с него основание. Според чл.299, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК спор разрешен с влязло в
сила решение не може да бъде пререшаван, освен ако законът разпорежда друго,
като по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда - ал.2
на чл.299 от ГПК.
Непререшаемостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, която
обезпечава стабилността на правоустановяващото действие на силата на присъдено
нещо, срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите
страни, предизвикано от нов иск. Забраната за пререшаемост по чл.299 от ГПК е приложима за всяко
отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и
същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ
факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се
приеме, че относно правопораждащия факт съд се е произнесъл окончателно. Именно
такъв е настоящият случай – по горепосоченото административно дело № 41/2021 г. по описа на АдмС
Ловеч, с идентични страни,
основание и предмет с тези по настоящото съдебно производство, съдът се е
произнесъл по същество с окончателен съдебен акт – Решение № 74 от 28.05.2021 г., влязло в сила на 19.10.2021 г., поради което пререшаването на същия спор в
настоящото производство е недопустимо.
Предвид на изложените съображения, исковата молба на С.М.Л. срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София се явява недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане, като се върне на ищеца, а образуваното
производство се прекрати.
Поради това, Определение № 356 от 19.02.2024 г., постановено по настоящето
дело следва да бъде отменено в частта, с която е насрочено открито съдебно
заседание по делото за 25.03.2024 г. от 14:00 часа.
Водим от горното и на
основание чл.299, ал.2, във връзка с чл.130 от ГПК, във връзка с
чл.144 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 356 от 19.02.2024 г., постановено по
адм.дело № 244/2023 г. по описа на АдмС Ловеч, в ЧАСТТА, с която е насрочено
открито съдебно заседание по делото за 25.03.2024 г. от 14:00 часа.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба с вх.№
2043/12.07.2023 г., подадена от С.М.Л., ЕГН : **********, изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.София, с посочено правно основание чл.12 от ЗИНЗС и цена на иска от 1000
лева, представляваща претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди
през периода от 15.07.2019 г. до 22.07.2019 г., за това, че бил незаконно
изолиран в наказателна килия със Заповед № 819/10.07.2019 г. на Началника на ***,
отменена с Решение № 131/05.08.2019 г., постановено по адм.дело № 321/2019 г.
по описа на АдмС Ловеч.
ВРЪЩА искова молба с вх.№ 2043/12.07.2023 г. на С.М.Л..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 244/2023 г. по описа на
Административен съд гр.Ловеч.
Да се уведомят страните за настоящето определение и че
не следва да се явяват в насроченото открито съдебно заседание за 25.03.2024 г.
от 14:00 часа.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в
7-дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд
гр.Ловеч.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :