РЕШЕНИЕ
№ 1624
гр. Варна, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110118099 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от СВ. СТ. Р., действащ чрез адв. Й.А.,
срещу ЗАД „А.“ осъдителен иск за осъждане на ответника на основание чл. 405 от КЗ да
заплати на ищеца сумата в размер на 659.44 лева, частично от общо 1 846.57 лева, след
изменение на иска в хода на о.с.з. по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез неговото увеличаване
от 20.00 лева, която сума представлява застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, решетка,
радиатор комплект, преден капак и решетка предна броня лява на л. а. марка „А.“, модел „*“,
с рег. № *, застрахован при ответното дружество по договор № * от 02.04.2021 г. за „Каско“,
в резултат на настъпило застрахователно събитие на 13.09.2021 г. около 9:10 часа в гр. С., на
ул. „А. Е.“ посока от ул. „Т. к.“ към ул. „П.“, ведно с обезщетението за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.12.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 02.04.2021 г. е сключил застраховка
„каско“, клауза „пълно“ на собствения си автомобил „А. *“, с рег. № * с ответното
дружество със срок на действие от 02.04.2021 г. до 01.04.2022 г. Автомобилът е бил
застрахован за 4 700.00 лева, като застрахователната премия съгласно полица № * от
02.04.2021 г. възлизала на 323.60 лева. Страните са уговорили премията да бъде разсрочена
на 4 вноски, като към момента всички вноски били платени. Ищецът поддържа, че на
13.09.2021 г. около 9:10 часа в гр. С., управлявайки застрахованото МПС се движел по ул.
„Ал. Е.“ посока от ул. „Т. к.“ кум ул. „П.“. Твърди, че пред него се движел л. а. „П. *“, с рег.
№ *. Изведнъж водачът на движещия се пред него л. а. „П. *“ рязко спрял поради
преминаващо куче на пътя. Сочи, че е спазвал дистанцията, но въпреки това не успял да
спре и се блъснал в задната част на л. а. „П. *“. За настъпилото ПТП ищецът и водачът на л.
а. „П. *“ са съставили двустранен констативен протокол за ПТП.
На 15.09.2021 г. ответникът е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие,
1
като негов служител извършил оглед на застрахования автомобил, изготвил снимков
материал и съставил опис на щетите по претенция № *, като в него описал увредените части
– облицовка предна броня, решетка радиатор комплект, преден капак и решетка предна
броня лява.
Поддържа се в исковата молба, че ответникът е определил застрахователно
обезщетение в размер от 450.53 лева, като ищецът извънсъдебно е получил сумата в размер
от 288.74 лева, доколкото от определената от застрахователя сума са приспаднати
незаплатените към датата на ПТП застрахователни премии в общ размер от 161.74 лева.
Навежда се, че ищецът е извършил проучване, след което установил, че сумата необходима
за възстановяване на автомобила е в размер на 2 297.10 лева.
Твърди се, че сумата, която следва да се изплати на ищеца възлиза на 1 846.57 лева,
представляваща разликата над сумата заплатена до момента извънсъдебно /450.53 лева/ до
тази, която е необходима за ремонта на лекия автомобил.
По същество се моли съдът да уважи предявения иск като основателен.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗАД „А.“ е подал писмен отговор, в който не
оспорва твърденията на ищеца за учредено между страните застрахователно
правоотношение по полица № * от 02.04.2021 г. със срок на действие от 02.04.2021 г. до
01.04.2022 г., както и настъпилото по време на действие на договора застрахователно
събитие в гр. С.. Не оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и това, че
описаните щети по МПС са резултат от застрахователното събитие. Не оспорва и заведената
пред него щета на 15.09.2021 г., по която на ищеца е изплатена сумата в размер от 288.74
лева, формирана след приспадане на 3-та и 4-та вноска от застрахователната премия в общ
размер от 161.79 лева от определената сума като обезщетение в размер на 450.53 лева. Не
оспорва и твърдението на ищеца, че са заплатени всички вноски на уговорената
застрахователна премия към датата на ПТП.
Исковата претенция обаче оспорва изцяло както по основание, така и по размер.
Сочи, че страните изрично уговорили в договора, че размерът на застрахователното
обезщетение при настъпило събитие следва да се определи само по експертна оценка на
оторизирано от застрахователя вещо лице по цени за части, материали, труд и начисления за
отстраняване на щетите, съгласно Методика на застрахователя, доколкото процесното МПС
е на повече от 12 години, считано от датата на първоначалната регистрация към датата на
застрахователното събитие. Твърди се, че евентуалното заплащане на по-високи цени за
труд и материали от страна на ищеца е въпрос на негова лична преценка, а не на реално
настъпила вреда.
Ето защо счита, че заплатеното от застрахователя обезщетение е удовлетворило
напълно интереса на застрахования ищец, като същото е съобразено с конкретиката на
случая и приложимите законови норми. С оглед неоснователността на вземането на
главница, оспорва претенцията за присъждане на законна лихва като акцесорно вземане.
В условията на евентуалност обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Чрез
адв. А. поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен в изменения размер.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С
молба от 09.05.2022 г. поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
2
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК с доклада по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, между страните: че между страните е учредено валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“, обективирано в полица
№ * от 02.04.2021 г. със срок на действие от 02.04.2021 г. до 01.04.2022 г. на лек автомобил
марка „А.“, модел „*“, с рег. № *, което е в унисон с ангажираната полица на л. 6; че ищецът
е заплатил всички застрахователни вноски по договорената премия; че автомобилът е
собственост на ищеца, което е в унисон с представеното свидетелство за регистрация на л. а.
марка „А.“, модел „*“ с ДК № *, от което е видно, че автомобилът е собственост на ищеца
СВ. СТ. Р. /л. 5/; че по време на действие на договора на 13.09.2021 г. е настъпило
застрахователно събитие в гр. С. по описания в исковата молба механизъм, което е в унисон
с приобщения двустранен констативен протокол за ПТП на л. 7, неоспорен от ответника; че
по заявление на ищеца е заведена щета № * при ответното дружество, което е уведомено на
15.09.2021 г.; че е съставен опис техническа експертиза по щета № *, видно и от
ангажирания опис на щетите на л. 8; че щетите са по облицовка предна броня, решетка
радиатор комплект, преден капак и решетка предна броня лява и са резултат от процесното
застрахователно събитие; че застрахователя-ответник по заведената щета е заплатил на
ищеца преди завеждане на настоящото дело извънсъдебно сумата в размер от 288.74 лева,
формирана след приспадане на незаплатените към датата на ПТП вноски от
застрахователната премия, възлизащи на 161.79 лева от определеното от ответника
застрахователно обезщетение в размер на 450.53 лева.
От ангажираното експертно заключение по САТЕ се установява, че общата стойност
на щетите на автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на
1 109.97 лева и включва цената на труда и материалите. В хода на о.с.з. вещото лице
поддържа заключението и добавя, че методиката на затсрахователя не е съобразена с
пазарните цени. Стойността на ремонта по методиката на застрахователя се определя в
онлайн базиран софтуерен продукт „аудатекс“.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
За да бъде ангажирана договорната отговорност на застрахователя по застраховка
„Каско“ ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на
осъдителния иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ: 1./ наличието на валидно застрахователно
правоотношение между него и застрахователя – ответник; 2./ изпълнението на собствените
си задължения по договора; 3./ настъпването на процесното застрахователно събитие по
време на действие на договора за застраховка „Каско“; 4./ размера на претендираните вреди.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че
е погасил претендираните суми.
Не е спорно по делото, че ПТП се е осъществило на посочените в исковата молба
място, дата, час; че л. а. „А. *“ с ДК № * е бил застрахован при ответника по силата на
застраховка „Каско“ към датата на ПТП; че сумата от 450.53 лева е заплатена от
застрахователя извънсъдебно в полза на ищеца, от която сумата от 161.74 лева е прихваната
за погасяване на дължимите вноски по застрахователната премия. Няма спор по делото и че
в резултат на събитието са настъпили именно описаните в исковата молба щети по лекия
автомобил.
Настъпването на щетите по процесния лек автомобил „А. *“, а оттам и на
3
имуществени вреди в правната сфера на ищеца като негов собственик се установява както
от представения опис по щета, така и от заключението на вещото лице по САТЕ.
Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е
досежно размера на предявените граждански притезания. Ответникът към датата на устните
състезания е заплатил сумата в общ размер от 450.53 лева, с което счита, че интересът на
кредитора е напълно удовлетворен.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС,
обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение №
109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009
г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима
към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност
на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката (Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.,
ТК).
По отношение размера на претенцията, съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице като пълно, ясно, обективно и компетентно дадено от лице, което разполага с
необходимите специални знания, като намира, че за обезщетяване на вредата следва да вземе
предвид дадената от вещото лице като средна пазарна стойност към датата на ПТП сума от
1 109.97 лева.
С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки,
предявеният осъдителен иск за изплащане на застрахователно обезщетение е основателен и
следва да бъде уважен в претендирания изменен размер от 659.44 лева, частично от 1 846.57
лева, представляващ разликата над изплатеното до момента обезщетение от застрахователя
в размер от 450.53 лева лева до действително претърпените вреди в размер от 1 109.97 лева.
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта на акцесорното за обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от датата на исковата молба – 20.12.2021 г.,
до окончателното изплащане на задължението, доколкото към датата на завеждане на делото
срокът по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496 от КЗ е бил изтекъл с оглед представяне на всички
доказателства на застрахователя.
По съдебно-деловодните разноски:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на 560.00
лева, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и ангажираните писмени документи,
удостоверяващи сторените разходи, от която 50.00 лева за държавна такса; 150.00 лева за
депозит за вещо лице по САвТЕ и 360.00 лева с ДДС за заплатен хонорар за един адвокат в
4
нормативно установения минимум, което обуславя неоснователността на искането на
насрещната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, ЗАД „А.“, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „С. К.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на СВ. СТ. Р., ЕГН **********, с
адрес: * сумата в размер от 659.44 лева, частично от общо 1 846.57 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се
в увреждане на облицовка предна броня, решетка, радиатор комплект, преден капак и
решетка предна броня лява на л. а. марка „А.“, модел „*“, с рег. № *, застрахован при
ответното дружество по договор № * от 02.04.2021 г. за „Каско“, в резултат на настъпило
застрахователно събитие на 13.09.2021 г. около 9:10 часа в гр. С., на ул. „А. Е.“ посока от
ул. „Т. к.“ към ул. „П.“, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.12.2021 г. до окончателното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗАД „А.“, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „С. К.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на СВ. СТ. Р., ЕГН **********, с
адрес: * сумата в общ размер от 560.00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски, от които 50.00 лева – държавна такса; 150.00 лева – депозит за вещо
лице по САТЕ и 360.00 лева с ДДС – възнаграждение за един адвокат.
Присъдените суми да се преведат по следната банкова сметка: IBAN – *, с
титуляр адв. Й.А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5