РЕШЕНИЕ
гр. София, 12.03.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на тридесети
януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6211 по описа за 2015 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т.
2, б. „в“ КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищцата В.С. Щ.твърди, че на
08.05.2012 г. в качеството си на пешеходец е пострадала при ПТП, вследствие на
което е претърпяла подробно описаните в исковата молба вреди. Водачът на лекият
автомобил К.В.М. бил признат за виновен с влязло в законна сила Решение № 1018 от 22.04.2013 г.
по н.а.х.д. № 244/2013 г. на Районен съд – Сандански, за това, че на 08.05.2012
г. около 10.00 часа в гр.Сандански на бул.“Свобода“, на входа на бившето военно
поделение, като правоспособен водач, при управление на лек автомобил
„Фолксваген Поло“, с регистрационен № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл. 20, ал.2, изреч. второ ЗДвП; чл. 21, ал. 1 ЗДвП; чл. 116 ЗДвП, като
е блъснал пресичащия на пътното платно пешеходец В.С. Щ., в резултат на което
по непредпазливост й е причинил четири средни телесни повреди, подробно описани
в диспозитива на решението. Излага, че ПТП е настъпило на територията на РБ,
увреждащото МПС обичайно се намира на
територията на друга държава, видно от регистрационния му номер, който е на Р.С.,
а водачът М. нямал сключена „гражданска отговорност на автомобилистите“,
гранична застраховка или издаден сертификат „зелена карта“, поради което
ответникът Г.Ф.бил легитимиран да отговаря по така предявените искове. В
исковата молба се сочи, че ищцата Щ.е предявила извънсъдебна претенция пред
фонда, за репариране на имуществените и неимуществени вреди вследствие на
горното ПТП, за което била образувана преписка по щета № 210139 от 17.06.2013
г. Ответникът Г.Ф.се произнесъл с решение № 18-2 от 08.08.2013 г., с което УС
на фонда определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000
лева, което редуцирал с ½ предвид прието допринасяне от пострадалата за
вредоносния резултат. Обезщетението за имуществени вреди било в размер на 800
лв., които ответникът намалил също наполовина с оглед приетото съпричиняване.
Одобрените суми в общ размер 15 400 лв. били заплатени на ищцата, но
последната счита, че несъответстват на претърпените от нея неимуществени вреди.
Съобразно с изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Г.Ф.да заплати на ищцата сума в размер на 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
ПТП, настъпило на 08.05.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на ПТП – 08.05.2012 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът Г.Ф.оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че на ищцата извънсъдебно
е заплатена сума в размер на 15 000 лв. за неимуществени вреди и 400 лв.
за имуществени, понесени вследствие на ПТП от 08.05.2012 г. Заявява възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, за която
твърди, да е пресичала платното за движение
извън обозначените за това пешеходни пътеки, като не се е съобразила с
посоката, разстоянието и скоростта на
МПС. Оспорва размера на исковата претенция като завишен, поради това, че не
отговаря на броя и вида на уврежданията, продължителността на лечението,
наличието на съществен принос на пострадалата, обществено икономическите
условия в страната към датата на ПТП. Оспорва датата, от която се претендира
обезщетението за забава, като сочи, че съгласно чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./
задължението за лихва възниква след изтичане на тримесечния срок за произнасяне
по претенцията на пострадалия. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на
ответника, К.В.М. не е взел становище по исковата молба и отговора на исковата
молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Между страните не е спорно, че
на 08.05.2012 г. около 10.00 часа в гр.Сандански на бул.“Свобода“, на входа на
бившето военно поделение, е настъпило ПТП с участници – В.С. Щ.като пешеходец,
и лек автомобил „Фолксваген Поло“, с регистрационен № *******, управляван от К.В.М..
С влязло в законна сила
Решение № 1018 от 22.04.2013 г. по н.а.х.д. № 244/2013 г. Районен съд –
Сандански признал водача К.В.М. за
виновен, в това че на
08.05.2012 г. около 10.00 часа в гр. Сандански, на бул. „Свобода”, пред входа
на бившето военно поделение като „правоспособен водач“, притежаващ категория
“В”, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген Поло” с peг. №*******е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство
е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, при възникнала
опасност за движението - пресичащ пътното платно пешеходец; чл.21, ал.1 от ЗДвП - при избиране на
скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е превишил
допустимата скорост на движение в населено място от 50 км/ч като е управлявал с
55 км/ч, чл.116 от ЗДвП- като водач
на пътно превозно средство е нарушил задължението да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, като е блъснал пресичащия пътното платно пешеходец В.С.
Щ., с ЕГН **********, в
резултат на което по непредпазливост й е причинил: счупване на втора предкиткова
кост на дясната ръка, представляващо средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затруднение движението на горен десен крайник, счупване на срамната и
седалищната кости на таза в ляво, представляващо средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение движението на долен ляв крайник, счупване на
срамната и седалищната кости на таза в дясно, представляващо средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на долен десен крайник,
счупване на глезените на лявата подбедрица, представляващо средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на долен ляв крайник -
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”,
пр.2, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
За установяване механизма на ПТП и на
основание чл. 195, ал. 1 ГПК е изслушана съдебна – автотехническа експертиза /
САТЕ/, неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира като обективно,
пълно и компетентно изготвено. САТЕ сочи, че процесното ПТП е настъпило в гр.
Сандански на бул. „Свобода” на прав пътен участък. Бул. „Свобода” се състои от
едно платно и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за
всяка посока има по една пътна лента.
Широчината на пътната лента, в която е настъпило ПТП е 5.96 м.
Произшествието е станало в светлата част от денонощието с добра метеорологична
видимост. Лекият автомобил „Фолксваген”
се е движил по бул. „Свобода” в дясната пътна лента със скорост на движение 50
км/ч. В същото време, пострадалата пешеходка предприела пресичане на платното
за движение на бул. „Свобода”, от ляво на дясно за посоката на
автомобила. В. Щ.е преминала върху пътната лента за насрещно движение на
процесния автомобил, движейки се със спокоен ход, след което е навлязла в пътната
лента, по която се е движил увреждащото МПС със спокойно бягане. Пешеходката е
изминала 3.2 м от разделителната линия и е била ударена от приближаващия от
дясната й страна процесен автомобил. Автомобилът е ударил пешеходката с предната
си дясна част челно от лявата й страна. Тъй като ударът е бил под масовия
център на тялото на В. Щ., тя била качена върху предния капак на автомобила,
като е достигнала с главата си до предното стъкло и го е счупила. След удара,
пешеходката е била отхвърлена напред и в дясно от автомобила,
като се е установила върху платното за движение. Вещото лице излага в
заключението си, че в момента на навлизане на пешеходката на платното за
движение, водачът на процесния автомобил е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП. В момента на
навлизане на пешеходката в пътната лента, по която се е движил процесния
автомобил, обаче, водачът, движейки се
със скорост 50 км/ч, не е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара и да предотврати настъпването на ПТП. САТЕ определя, че скоростта на
движение, при която е съществувала техническа възможност за предотвратяване на
произшествието е 41 км/ч или по – ниска от нея. Т.е. водачът М. е следвало да
намали скоростта си до посочената, забелязвайки навлизането на
пешеходката в момента на първото й стъпване на платното за движение, за да
избегне удара с пострадалата В. Щ.. В района не е имало обособена пешеходна
пътека. На следващо място вещото лице е дало заключение, че няма отразени спирачни следи в района на
настъпилото ПТП, от което се определя, че преди момента на удара с пешеходката,
процесния лек автомобил не е спирал
аварийно. Преди удара не е имало автомобили или предмети, които да ограничават
видимостта на пешеходката към посоката на приближаващия я автомобил. Заключението на САТЕ е, че пострадалата пешеходка е имала възможност да
предотврати настъпването на удара и ПТП, като не предприема пресичане на
пътната лента, по която се е движило увреждащото МПС, преди то да е преминало
пред нея. При изслушването си по реда на чл. 200 ГПК вещото лице заяви, че и
двамата участници са имали възможност да се виждат един друг от достатъчно
разстояние.
Приети
са по настоящото дело протоколи за разпит на свидетели, които писмени
доказателства, макар и съставени в хода на досъдебното производство,
съставляват частни свидетелстващи документи. Същите са подписани от страните в
настоящото производство – ищцата В. Щ.и виновният водач, конституиран на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице помагач на страната на ответника,
съдържайки изявления, относими към премета на доказване, които съдът може да
цени и по реда на чл. 175 ГПК. Видно от
Протокол за разпит на свидетеля К.В.М. от 09.05.2012 г. същият е заявил,
че точно срещу входа на военното поделение е видял, възрастна жена, че е
тръгнала да пресича от ляво на дясно в посока към поделението. Сочил е
същевременно пред органа на досъдебното производство, че не можел да каже как е
вървяла жената, защото я е видял в последния момент и нямал време да реагира.
Пострадалата от своя страна е заявила за процесното ПТП ( Протокол за разпит на
В. Шърбева от 04.06.2012 г. на л.20 от делото), че на 08.05.2012 г.
вървяла по булеварда, и там където
оградата била отворена тръгнала да пресича в посока към фонтаните. Погледнала отдолу
в ляво – нямало автомобили. Пресякла и на осевата линия погледнала нагоре в
посока към града и видяла червена кола (увреждащия лек автомобил „Фолксваген“ ,
който бил червен на цвят, видно от описанието, дадено с Протокола за оглед на
местопроизшествието). Червената кола била преди отбивката за гр. София.
Пострадалата Щ.преценила, че ще може да мине, затърчала се и на около 1 метър
от тротоара отсреща автомобила я ударил. От протокола за оглед на
местопроизшествието, както и от представения фотоалбум се установява, че по булеварда
по който се е движела пешеходката и от който е започнала пресичането на пътното
платно, е поставена метална ограда с дължина
11.5 м., прекъсната от неограден участък от тротоара, след което
оградата започва отново.
Изслушани
са по делото и две комплексни – съдебно – медицински експертизи /КСМЕ/, също
неоспорени от страните, чиито заключения съдът кредитира. Първоначалната КСМЕ
сочи, че ищцата В. Щ.е претърпяла следните травматични увреждания, вследствие
на процесното ПТП: 1.контузия на главата. 2. множество охлузни рани на лицето. 3.
контузия на гръден кош; 4. счупване на втора метакарпална кост на дясната длан;
5. пеперудообразно счупване на таза; 6. травматичен шок; 7. охлузни рани по
коленете; 8. счупване на главичката на лявата малкопищялна кост; 9. счупване на
двата глезена на лява подбедрица с изкълчване на глезенната става. Изброените
увреди са причинени съвкупно и общият възстановителен период е бил около 6
месеца, както следва: контузията на главата и раните по лицето - възстановителен
период под 30 дни; контузията на гръден
кош - възстановителен период под 30 дни; Счупване на втора метакарпална кост на дланта
- възстановителен период между 45 и 60 дни; Пеперудообразно счупване на таза -
възстановителен период около 6 месеца; Травматичния шок е общо състояние на
организма, което е било овладяно за 2-3 дни; охлузните рани по коленете -
възстановителен период под 30 дни. Счупване на главичката на малкия пищял -
възстановителен период около 30-35 дни; счупване на двата глезена на лявата подбедрица
- възстановителен период около 3 месеца. Заключението на вещите лица е, че тазовото
счупване е с двойно отваряне на тазовия пръстен. При консервативното лечение
строгият постелен режим е около 2 месеца. През този период ищцата е имала
абсолютна необходимост от чужда помощ. След този период започвала постепенна
вертикализация ( изправяне ) и раздвижване и нуждата от чужда помощ ставала
относителна и намалявала с времето. След 6- тия месец ищцата би трябвало да
може да се самообслужва. По делото не са представени
доказателства за невъзстановени увреди, в това число и намален обем на
движения. Тазовото счупване засягало клоновете на срамната и седалищната кости,
а не пряко става, поради което не се очаквало наличие на невъзстановен обем на
движение, дължащ се на травмата. Счупването на метакарпалната кост би могло да
повлияе върху движенията на показалеца, но по делото не са представени такива
данни. Счупването на главичката на малкопищялната кост било без значение, тъй
като тази кост не участвала в колянната става и нямала отношение към движенията
в нея. Най-вероятен проблем с движенията, пострадалата би могла да има в лявата глезенна става, но
това можело да се твърди със сигурност само след извършване на личен преглед.
Заключението на допълнителната КСМЕ е, че в материалите по делото няма
приложена медицинска документация за настъпили усложнения (ексцес) и с оглед
давността на травматичните увреждания ( 2012 г.), вещите лица считат, че
оздравителния процес е завършен напълно. Единствено при промяна на времето и по
продължително физическо натоварване би могло да се появят болеви симптоми,
които да се купират с противовъзпалителни и аналгетични медикаменти. Най -
вероятен проблем с движенията ищцата би могла да има в лявата глезенна става,
поради дегенеративните промени с оглед възрастта й.
От Епикриза на л. 28 от делото се
установява, че на 15.05.2012 г. ищцата В. Щ.е претърпяла оперативна
интервенция. Извършена била репозиция и осеоцинтеза с 4 кортикални винта. От
Оперативен протокол на л. 41 се изяснява, че извършената операция е била на
лявата подбедрица.
В хода на съдебното дирене са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.С.Щ.– съпруг на
ищцата. Същият заяви, че е научил за процесното ПТП в 5 часа вечерта на
08.05.2012 г. и отишъл в болницата при
съпругата си. Тя била цялата обвита с бинтове и била в шок. Охкала и гърдите
много я болели, там където била ударена. В болницата престояла един месец. Свидетелят Щ.излага още, че след като я
изписали лечението й продължило у дома. Четири месеца била лежащо болна. Не можела да се изправя през това време и не можела да
се обръща от една страна на друга. Той я обръщал. След шестия месец започнало
раздвижването на ищцата В. Щ.. Последната според свидетеля имала болки много. Боляло
я и сега - в крака, където е счупен и по гърдите, където я е блъснала колата. В
началото се придвижвала с патерици и съпругът и я поддържал. Сега ползвала бастун. И не можела
да ходи продължително и да стои права. Преди инцидента била много подвижна. Работела
в оранжериите. И това била редовна работа. Сега не се занимавала с нищо. Даже и домакинска работа, и по градината не
можела да върши. Съдът кредитира показанията на свидетеля Щ.като непосредствени,
логични и съответстващи с останалия по делото доказателствен материал, а след
преценка и по реда на чл. 172 ГПК и за незаинтересовани, независимо от
обстоятелството, че свидетеля е съпруг на ищцата.
При липса на спор между страните и
след извършена служебна справка в Информационния масив при Г.Ф., съдът приема
за установено, че към датата на ПТП – 08.05.2012 г. за увреждащото МПС „Фолксваген
Поло“, с регистрационен № *******,
не е имало сключена гранична застраховка „гражданска отговорност“ или сертификат "Зелена карта". От
представен по делото, но без точен превод на български език писмен документ,
както и от другите данни по делото, е видно, че МПС е било регистрирано в Р.С..
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените по реда на чл. 288, ал.1, т. 2, б.”в” КЗ
/отм./ искове са допустими и са насочени срещу надлежен ответник – Г.Ф.,
предвид разпоредбата на чл. 288, ал. 11, предл. последно от КЗ /отм./. От представените писмени
доказателства се установи, че ищцата е
пострадала от ПТП, настъпило на 08.05.2012 г. на бул. “Свобода“ в гр. Сандански,
причинено е от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на трета държава, предвид
регистрационния му номер и виновният водач К.В.М. няма сключена гранична
застраховка „Гражданска отговорност“ или сертификат "Зелена карта".
Ищцата В. Щ.е завела претенция под № 24 – 01 – 318/17.06.2013г. пред ответника,
по която Г.Ф.се произнесъл с решение № 18-2
от 08.08.2013 г. Не е спорно между страните, че на ищцата са заплатени
извънсъдебно сумите, определение с цитираното решение на УС на Г.Ф., съответно
15 000 лв. за неимуществени вреди и 400 лв. за имуществените. Спорно е
дали тези суми съставляват окончателно плащане по претенциите за
обезвреда. Съдът в тази връзка, намира,
че между страните не е налице постигната извънсъдебно спогодба по смисъла на
чл. 365 ЗЗД, с която да са уредили окончателно правоотношението по между си
досежно дължимото обезщетение. Не са ангажирани нито от ищеца, нито от
ответника съобразно с правилата за разпределение на доказателствена тежест,
надлежни доказателства, от които съдът да е в състояние да формира убеждение,
че са налице съвпадащи волеизявления на пострадалата В. Щ.и дължащия
обезщетение Г.Ф., че заплатената сума в размер на 15 000 лв. за
неимуществени вреди покрива изцяло последните. В този смисъл и Решение № 10 от
27.02.2014 г. по т.д.№ 1054/2012 г. на II т.о. на ВКС. Предвид изложеното
настоящият състав на съда намира, че посочената по – горе сума съставлява
частично плащане и пострадалата ищца има право да претендира от ответника
обезщетение за разликата над размера, определен и изплатен от Г.Ф., и
действително претърпените вреди.
От
своя страна уважаването на предявените искове предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на елементите от фактическия
състав на генералния деликт по чл. 45 ЗЗД. В тази връзка по делото е
представено и прието влязло в законна сила Решение № 1018 от 22.04.2013 г. по
н.а.х.д. № 244/2013 г. на Районен съд –
Сандански, с което водачът К.В.М. е признат за винове, в това че на 08.05.2012 г. около 10.00 часа в гр.
Сандански, на бул. „Свобода”, пред входа на бившето военно поделение като
„правоспособен водач“, притежаващ категория “В”, при управление на лек
автомобил марка „Фолксваген Поло” с peг .№*******е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - като
водач на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, при възникнала опасност за движението - пресичащ пътното
платно пешеходец; чл.21, ал.1 от ЗДвП
- при избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство
е превишил допустимата скорост на движение в населено място от 50 км/ч като е
управлявал с 55 км/ч, чл.116 от ЗДвП-
като водач на пътно превозно средство е нарушил задължението да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците, като е блъснал пресичащия пътното платно
пешеходец В.С. Щ., с ЕГН **********,
в резултат на което по непредпазливост й е причинил подробно
описаните по – горе средни телесни повреди. Описаното деяние съставлява
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”, пр.2, вр. чл. 342, ал.1
от НК. В тази връзка предвид чл. 300 ГПК
влязлата
в сила присъда, споразумение, решение по чл. 78а НК има доказателствено
значение за вината, противоправността
и деянието на извършителя на
престъплението относно деянието, за
което му е било наложено съответно наказание. Предмет на изследване в
наказателното дело е поведението на увредителя, затова преценката за
извършеното от него е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от престъпното деяние. Ето защо съдът намира, че по
делото е налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта по чл. 45 ЗЗД. Доказателствената съвкупност по делото ( КСМЕ, свидетелски
показания и писмени документи ), установяват по безспорен и категоричен начин и претърпените от пострадалата неимуществени вреди – болки и страдания,
стоящи в пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Ето защо съдът
следва да определи размера на дължимото обезщетение по справедливост, съгласно
предвиденото с нормата на чл. 52 ЗЗД.
Критерият „справедливост” предвид задължителната и трайна практика не е
абстрактен. Съобразно дадените с ППВС № 4 от 1968 г. разяснения, преценката на съда е свързана с редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, например: характерът, вида и
броя на уврежданията, продължителността на лечебния и възстановителния период,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, възрастта на пострадалия, обстоятелствата, при които са причинени
вредите, последиците за здравето на ищеца и прогнозите за бъдещото му
здравословно състояние и др. В конкретния случай пострадалата, макар и да не е
била в активна трудоспособна възраст е претърпяла множество травматични
увреждания: 1.контузия
на главата. 2. множество охлузни рани на лицето. 3. контузия на гръден кош; 4.
счупване на втора метакарпална кост на дясната длан; 5. пеперудообразно
счупване на таза; 6. травматичен шок; 7. охлузни рани по коленете; 8. счупване
на главичката на лявата малкопищялна кост; 9. счупване на двата глезена на лява
подбедрица с изкълчване на глезенната става. Възстановителния период е бил около 6 месеца за всички увреди,
като по данни на КСМЕ първите два месеца ищцата е била на строг постелен режим, през който период е имала абсолютна
необходимост от чужда помощ, а по данни на свидетеля, е била лежащо болна в
продължение на 4 месеца.
Не можела да се изправя през
това време и не можела да се обръща. За в бъдеще според експертите по КСМЕ, че при
промяна на времето и по - продължително физическо натоварване би могло да се
появят болеви симптоми, които могат да се купират с противовъзпалителни и
аналгетични медикаменти. Най - вероятен проблем с движенията, ищцата би могла
да има в лявата глезенна става, поради дегенеративните промени с оглед
възрастта й. От своя страна свидетелят Щ.установи, че пострадалата В. Щ.има
болки в крака, където е счупен и по
гърдите, където я е блъснала колата, като ползвала бастун. Не може да ходи
продължително и да стои права. Ищцата е претърпяла и оперативна интервенция на
лявата подбедрица на 15.05.2012 г. Претърпените от ПТП травматични увреждания
са засегнали и възможностите на ищцата да извършва обичайните си дейности
отпреди инцидента - в домакинството, работа в градината, работа в оранжериите.
На следващо място като база при определяне на паричното обезщетение за
причинени неимуществени вреди служат и стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респ. - нормативно
определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на
автомобилистите“, са от значение при определяне размера на обезщетенията за
неимуществени вреди относно възможния максимален размер, при произнасяне по
отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, индиция са за
икономическата конюнктура, но сами по себе си не са критерий, нито са база за
определяне размера на обезщетението (в този см. например решение №
95/24.10.2012 г., постановено по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о. решение №
207/03.09.2013 г. по т.д. № 207/2011 г. на II т.о., решение № 83/06.07.2012 г.
по т.д. № 795/2008 г. на II т.о. и решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011
г. на II т.о. на ВКС и др.) Принципът на справедливост изисква да се съобразява
и съдебната практика в сходни хипотези. Следва
да бъдат отчетени и официалните средностатистическите данни на НСИ за 2012 г., които
са както следва: средностатистически показатели за едно лице за общ годишен
доход – 4541 лв., и средногодишен разход от 4293лв., което показва тенденция за
повишаване стандарта на живот в сравнение с предходни години ( така за 2010 г.и
2011 г. общото повишаване в доходите е с около 729 лв.). Предвид тези критерии, настоящия
състав намира, че справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, е сумата от 85 000 лева ( като се
вземе предвид, че извънсъдебно на ищцата
за неимуществени вреди е платена сума в
размер на 15 000 лв., и така определения справедлив размер се явява разликата
над посочената сума). Същата следва да бъде редуцирана с 20% , поради това, че
съдът намира възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата за частично основателно до посочения размер от 20 % ( предвид
изявленията на ответника за съпричиняване в размер на 50%). База за този извод
на съда е изслушаната по делото САТЕ, установяваща механизма на процесното ПТП,
както и самите изявления на ищцата, дадени пред органа на досъдебното
производство, че е възприела приближаващият я автомобил, но е счела, че може да
премине платното за движение. Съгласно установената практика не всяко нарушение
на правилата за движение обосновава съпричиняване, а само това, което по
необходимост и закономерно, наред с поведението на делинквента, е причинило
вредоносния резултат – в случая установените по делото травматични увреждания на
В. Щ.. От данните по делото може да се заключи, че същата е извършила нарушение на
правилата за движение на пешеходците, установени с чл. 113, ал. 1 ЗДвП и
чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП в редакция към датата на ПТП. Посочените текстове,
установяват задължение за пешеходците в населени места да пресичат платното за
движение само по пешеходните пътеки, като
преди да навлязат на платното за движение, следва да се съобразят с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост
на движение. В тази връзка по делото е установено, че ищцата е пресякла
платното за движение на необозначено за това място, навлизайки в платното за
движение на автомобила, без да извърши предварителна преценка за отстоянието на
същия от мястото й, и скоростта му на движение, като не са били налице други
автомобили или предмети, ограничаващи видимостта й и препятстващи възможността
да извърши сочената преценка. САТЕ категорично заключава, че пострадалата
пешеходка е имала възможност да
предотврати процесното транспортно произшествие. От своя страна водачът на
автомобила е допринесъл в много по – голяма степен за увреждащия резултат, тъй
като независимо, че се е движил с позволената за населено място скорост, също е
възприел пресичащата неправилно В. Щ., имал е възможност да намали скоростта
или да предприеме спасителна маневра
като аварийно спиране или заобикаляне, но не го е сторил. Липсват данни за
спирачен път, поради което и вещото лице е заключило, че водачът е ударил
пешеходката със същата скорост с която се е движил и когато я е възприел,
виждайки я да пресича платното за движение в посока от ляво на дясно спрямо
собствената му посока на движение. Нарушил
е задължението да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците. При така определения процент на съпричиняване дължимото на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от 68 000 лв., до който
размер искът е основателен и доказан, като следва да се отхвърли за разликата
до пълния претендиран размер от 100 000 лв.
Основателността на главния иск
обосновава уважаване и на акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху
присъдената главница от 68 000 лева, като законната лихва по аргумент от чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./ следва да се
начислява от 08.08.2013
г. - датата на постановяване на
решението на Г.Ф.с № 18-2/08.08.2013 г., до окончателното изплащане.
По разноските за настоящото производство:
Ищцата е претендирала присъждане на разноски за
настоящото производство, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК е освободена
от задължението за внасяне на държавна такса и съдебно – деловодни разноски. В.
Шърбева е представлявана от пълномощник, за когото по делото е представено
единствено пълномощно, без да са налице доказателства за заплатено възнаграждение,
респективно доказателства за това правната защита да е осъществена безплатно –
по реда на чл. 38 ЗАдв. Ето защо на ищцата разноски не следва да бъдат
присъждани.
На ответника разноски се
следват на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска,
в общ размер на 108.80 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, депозит за САТЕ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът Г.Ф.следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 2720
лв. – държавна такса за уважената част от иска, и 416.84 лева - депозит за вещи лица по КСМЕ.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Г.Ф., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.С. Щ., ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „в“ КЗ /отм./ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 68 000 лв./шестдесет и осем хиляди/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
ПТП, настъпило на 08.05.2012 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 08.08.2013 г. - датата на
постановяване на решението на Г.Ф.с № 18-2/08.08.2013 г./, до
окончателното изплащане, като отхвърля
исковете по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „в“
КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над сумата от 68 000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000
лева, ведно със законната лихва върху разликата над уважения размер, като
неоснователни.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на
ищцата В.С. Щ., ЕГН **********, за заплащане на разноски
за настоящото производство, като
неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК В.С.Щ., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Г.Ф., със
седалище и адрес на управление:***, сума в
размер на 108.80 лева /
сто и осем лв. и осемдесет стотинки/ – възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г.Ф., със седалище и адрес на управление:***, да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 2720 лв. / две хиляди
седемстотин и двадесет/ – държавна такса
за уважената част от иска, и сумата от 416.84
лева / четиристотин и шестнадесет лв.
и осемдесет и четири стотинки/ - депозит за вещи лица по КСМЕ.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ответника – К.В.М..
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: