№ 479
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20211000502415 по описа за 2021 година
Разгледа в съдебно заседание на 21.02.22г. /с участието на секретаря Георгиева/
въззивно гражданско дело № 2415/21г. и констатира следното:
С решение на ОС - Видин от 01.06.21г. по г.д. № 472/19г. са отхвърлени /изцяло/
искове по чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД на Б. В. против „Първа частна МБАЛ - Враца“
ЕООД /с предмет: присъждане на обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени вреди в
размер на сумите 120 000 лева и общо 5 665 лева/.
Решението на ОС – Видин се обжалва /изцяло/ от Б. В..
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
ОС - Видин и пред САС/.
Сбраните /в рамките на производствата пред ОС - Видин и пред САС/ доказателства
/писмени, гласни и експертни, в това число и подробните обяснения на вещите лица от съдебните
заседания – преценени в съвкупност/ удостоверяват, че:
На 09.11.16г. в Италия /при медицински преглед и след извършване на изследване с
рентген и ЯМР/ е констатирано, че ищцата страда от заболяването /което се характеризира с
усещане за силна болка, затруднени движения и слабост в областта на рамото, нарушен захват на
ръката/ „импийджмен синдром“ /“синдром на ротаторния маншон“/. Именно с такива оплаквания
Б. В. е била прегледана /на 16.01.17г./ от д-р Х. Г. /служител в болницата на ответника/. По
предписание на последния е била проведена медикаментозна терапия, но същата не е дала резултат
/не е облекчила болките в раменната става, не е улеснила движението на ставата/. На 17.01.17г.
/след повторен преглед от д-р А. Г. – служител в същото лечебно заведение/ първоначално
поставената диагноза /“синдром на ротаторния маншон на рамото“/ е била потвърдена /и заради
това ищцата е била насочена към хоспитализация с цел провеждане на хирургическа интервенция/.
Такава е била осъществена /по т. нар. „класически – открит“ метод/ на 23.01.17г. След операция е
била поставена /в зоната на раменната става/ „абдукционна ортеза - шина“ /предназначението на
която е – за определен период от време да фиксира ставата в определена позиция – с оглед
правилното й зарастване/. През периода 13.02.17г. – 20.02.17г. е била извършена /двукратно/
рехабилитация на рамото /но същата не е дала резултат – не е подобрила двигателната способност
на раменната става/. На 21.02.17г. ищцата е била приета в неврологично отделение на „Първа
1
частна МБАЛ - Враца“ ЕООД с оплакване /и диагноза/ „увреждане на междупрешленен диск в
шийния отдел на гръбначния стълб“. След проведено медикаментозно лечение /терапия/ Б. В. е
била изписана /на 26.02.17г./ с констатация за „подобрение“ и същата е била насочена към
специализирана рехабилитационна терапия. На 03.04.17г. ищцата е претърпяла /поради
неотзвучаващ болков синдром и незадоволителна функция на раменната става/ втора операция /по
т. нар. „артроскопски“ метод/ във ВМИ – София.
Жалбата е неоснователна:
Ищцата поддържа, че: ответникът /чрез служителите си – доктори в болницата/ е
провел некачествено лечение /което не постигнало необходимите цели и резултати, а именно:
излекуване или подобрение в здравословното състояние на пациента/ и поради това – претендира
/при условията на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ обезщетение за претърпените от
/вследствие на/ процесното лечение неимуществени вреди /физически болки и психически
страдания/ и обезщетение за имуществените вреди - следствие от същото лечение /сторени
разходи за повторна операция и разходвани в същата връзка средства за лекарства, консумативи,
рехабилитационни процедури, транспорт/.
В процесната хипотеза „поведението“ /действията и бездействията/ на ответника не
могат да се окачествят като „противоправни“ по смисъла на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от
ЗЗД /поради това – имуществената отговорност на болницата не може да бъде ангажирана/:
От една страна:
Вещите лица /от двете приети по делото експертизи/ констатират /като краен извод/ че:
по отношение на ищцата първоначално /преди постъпването й в болницата на ответника/ е била
проведена /в съответствие с медицинската практика, в съответствие с вида и естеството на
процесното заболяване/ медикаментозна терапия. Тази терапия обаче не е довела до позитивен
резултат /не поради неправилното й предписание и извършване, а поради – напредналия стадий на
болестта, съответно поради – възрастта на пациента; констатацията на вещото лице Б. в тази
връзка е, че: подобен вид терапия принципно дава добри резултати при по-млади пациенти и при
по – ранна фаза на заболяването/. В съответствие с развитието на болестта /и поради
обстоятелството, че първоначалната медикаментозна терапия не е дала резултат/ ищцата е била
насочена към оперативна интервенция /това в случая е бил единственият възможен вариант за
лекуване на заболяването; предписание в такава насока е било дадено още в Италия – когато за
пръв път е било констатирано същото/. Преди извършване на операцията са били проведени /в
съответствие с медицинските правила/ консултации с интернист, рентгенолог, невролог,
анестезиолог; били са направени кръвни изследвания и рентгенова снимка; още към този момент
/което по-късно е било потвърдено при приемането на ищцата в неврологичното отделение на
болницата/ са констатирани дегенеративни неврологични увреди в шийно - раменния сплит /при
престоя на Б. В. в това отделение през периода 21.02.17г. – 26.02.17г. посочените увреди са били
квалифицирани като „увреждане на междупрешленен диск в шийния отдел на гръбначния стълб“/.
Операцията е била извършена /съгласно крайната – принципна констатация на вещите лица/
правилно /от медицинска гледна точка – в съответствие с медицинските стандарти и практика/.
При оперативната интервенция не са били допуснати срязвания на сухожилия в зоната на ставата и
мишницата /следващият преглед във ВМА – София и извършената там повторна операция – не
установява наличие на такива прорези, а съществуване само на „разнищени и частично
прекъснати“ сухожилия/. След оперативната интервенция е била поставена /в съответствие с
медицинския стандарт/ и обездвижваща отреза /шина/.
Изложеното не може да обоснове извод за – неправилно /некачествено/ проведено
/приложено/ лечение /в това число и оперативно такова/ от ответника.
От друга страна:
Извършената при ответника оперативна интервенция не е /въпреки принципната –
крайна констатация на експертите, че е проведена правилно/ дала /обективно – фактически/ добър
резултат /не е подобрила здравословното състояние на пациента – болките в зоната на раменната
става на са отшумели и двигателната способност на ставата не е била подобрена/. Такива
резултати не е дала и двукратно проведената /през периода 13.02.17г. – 20.02.17г./ рехабилитация.
Именно това /неотзвучаващия болков синдром и незадоволителна функция на раменната става/ е
наложило да бъде извършена втората операция /във ВМА - София/. Във връзка с тези констатации:
Действително – проведената рехабилитация /в периода между първата и втората
2
операция/ и самата втора хирургическа интервенция са били извършени /съгласно изричната
констатация на вещото лице Б. в тази връзка/ преждевременно. Тези факти обаче – не могат /сами
по себе си/ да обосноват ангажиране /в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД/
имуществената отговорност на ответника – доколкото:
Съгласно изложеното по-горе /такава е крайната – принципна констатация на
експертите/: оперативното лечение /първото такова – извършено при ответника и второто такова -
извършено във ВМА - София/ са били проведени правилно /в съответствие с медицинските
стандарти и практика/. Вещите лица не констатират /изрично/ пряка причинно-следствена връзка
между действията /бездействията/ извършени от служители на ответника по време на първата
операция /съответно между проведената след това макар и преждевременна рехабилитация/ и
появилата се впоследствие необходимост да бъде извършена втора хирургическа интервенция. В
този смисъл /с оглед изложеното/: негативният прогрес на болестта /за времето между двете
операции/ не може да бъде съотнесен /пряко/ към неправилно лечение по време на първата
/процесната интервенция/ или към преждевременно проведената след това рехабилитация. Косвено
доказателство в тази насока е обстоятелството, че: втората операция /макар и преждевременно
извършена, но проведена също правилно – в съответствие с медицинските стандарти и по
„артроскопски“ метод/ също не е успяла да отстрани процесното заболяване /констатацията на
вещото лице Б. в тази насока е, че „въпреки двете операции – болките и ограниченията в
движенията на ставата остават и до днес“/. На практика /във връзка с всичко изложено/:
съвкупната преценка на двете експертизи /в това число и на обясненията на вещите лица от
съдебните заседания/ налага /обосновава/ извода, че – неуспехът на проведеното /двукратно/
оперативно лечение /а и констатираното при втората операция „разнищване и частично прекъсване
на сухожилия“/ се явяват следствие не от самите хирургически интервенции /които са били
проведени правилно – съобразно изложеното по-горе/ или от ненавременната рехабилитация, а от
самото естество на заболяването /от дегенеративния – прогресиращ във времето характер на
последното, към който се е насложил е негативния ефект от констатираното друго заболяване на
ищцата - „увреждане на междупрешленен диск в шийния отдел на гръбначния стълб“ или
„неврологични увреди в шийно - раменния сплит“/. Поради това /предвид изложеното/: и самите
действия на ищцата /изразяващи се в противопоказно премахване – разместване на поставената
след операцията ортеза – шина; в каквато връзка са събрани гласни доказателства пред
първоинстанционния съд/ също не могат да бъдат поставени в причинно-следствена връзка с
настъпилата необходимост за провеждане на второто оперативно лечение /т.е. тези действия не
могат да бъдат възложени в тежест на пациента нито в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД, нито при
условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.
По същите съображения /обосновани с крайния – принципен извод на вещите лица, че
– и двете оперативни интервенции са били правилно извършени/ доводите на ищцата, че
процесната /първа/ оперативно интервенция е следвало да бъде артроскопска /а не класическа –
открита/ също не могат да обосноват уважаване на исковете:
От една страна:
Лекарският екип разполага с принципната възможност - право /такива са
медицинските стандарти и практика/ да прецени /с оглед конкретните - вид и естество на
съответното заболяване/ какъв тип оперативна интервенция /особено когато – последната е
единствената възможност за лечение/ да бъде предприета изначално /или в процеса на
оперативното лечение да бъде заменена с друг вид, дори и без съгласието, но във всички случаи в
интерес на пациента – за да се защитят здравето и живота му/.
От друга страна:
Констатациите на двете експертизи /преценени в съвкупност/ дават основание да се
направи извод, че в процесната хипотеза – артроскопска интервенция не е могла да бъде
извършена /предвид естеството на заболяването – така, както е било констатирано в Италия и при
пред-оперативните прегледи в болницата на ответника, където е била на разположение, ако не
визуализацията на диска от извършения в чужбина ЯМР, то поне писменото разчитане на същия;
констатацията на вещото лице Б. в тази конкретно насока е, че – ново ЯМР изследване не би дало
различни резултати – предвид близкия период от време с вече извършеното такова в Италия/.
Такава /артроскопска/ интервенция /като се съобрази обстоятелството, че – откритата операция във
всички случаи предоставя по широка възможност за наблюдение и манипулация/ в случая не би
довела до други /по-добри/ резултати /косвено доказателство в тази насока е фактът, че втората
3
операция, направена по такъв метод – също не е успяла да постигне ефект/.
В същата насока са изводите и на първоинстанционния съд /с оглед това атакуваното
решение следва да бъде – потвърдено/.
Обжалваният съдебен акт е постановен „свръх петитум“ в частта, касаеща
обезщетението за имуществени вреди /в тази насока е заявено изрично възражение от
жалбоподателката/:
Съдържанието на първоначалната искова молба и на допълнителната /уточняваща/
молба на ищцата от 15.05.19г. /преценени в съвкупност/ сочат, че: искът за имуществени вреди се
явява заявен /поддържан/ до размера на сумата общо 3 635, 92 лева. Първоинстанционният съд
обаче е постановил отхвърлителен дизпозитив /относно този иск/ за сума в размер на общо 5 665
лева. С оглед това – обжалваното решение следва да бъде обезсилено /като постановено именно
„свръх петитум“/ за разликата над 3 635, 92 лева до 5 665 лева.
С оглед изхода на спора – в полза на ответника се следват съдебни разноски /за
производството пред САС/.
Възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК – не са заявени от страните.
Съдът,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение на ОС - Видин от 01.06.21г. по г.д. № 472/19г. в частта, с която
искът за имуществени вреди по чл. 49 от ЗЗД на Б. Л. В. против „Първа частна МБАЛ - Враца“
ЕООД е отхвърлен за разликата над 3 635, 92 лева до 5 665 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение на ОС - Видин от 01.06.21г. по г.д. № 472/19г. в останалата
част.
ОСЪЖДА Б. Л. В. да плати на „Първа частна МБАЛ - Враца“ ЕООД 4 050 лева –
съдебни разноски за производството пред САС /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4