РЕШЕНИЕ
№
468 гр.
Пловдив 18.02.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на двадесет и първи януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г.и участието на прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ, като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 3586 по описа на съда за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството е образувано по жалба на П.Д.К., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адвокат С.П., против
Решение № 1922 от 25.10.2019 г., постановено по АНД № 4025/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, ХХV н.с., с
което е потвърдено Наказателно
постановление № 561 от 30.04.2019, издадено от заместник кмета по „Транспорт“
на Община Пловдив, с което на К. е било наложено административно наказание
глоба в размер на 20 лева на основание чл.43, ал.4 от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив /НРСППППСТГП/, за нарушение на чл.4а от НРСППППСТГП.
В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Иска се
неговата отмяна и отмяна на
наказателното постановление. Претендира разноски.
Ответникът
по касационна жалба Община Пловдив,чрез процесуалния си представител
юрисконсулт М. моли жалбата да се остави без уважение.
Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Христев
дава становище за правилност и законосъобразност на съдебното решение.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение и
във връзка с наведените касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в срок от страна в съдебното производство, за която решението
е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Районният
съд е бил сезиран с жалба против Наказателно постановление № 561 от 30.04.2019,
издадено от заместник кмета по „Транспорт“ на Община Пловдив, с което на К. е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание
чл.43, ал.4 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/, за нарушение на
чл.4а от НРСППППСТГП.
От
фактическа страна е установено,че при
извършена служебна проверка от старши полицай при сектор „Общинска
полиция” Пловдив, на 02.02.2019г. около 11:00ч. в гр.
Пловдив, на ул. „Кръстьо Пастухов” срещу № 34 е
констатирано,че жалбоподателят,като
водач на лек автомобил „Ауди”, с рег. № ***е извършил нарушение, като е
паркирал в зоната на действие на пътен знак „В27”. За констатираното срещу
жалбоподателя бил съставен фиш № **********/02.02.2019г. в негово отсъствие и
наложена глоба в размер на 20 лв. за
нарушение на чл.4а от НРСППППСТГП. Поради оспорването на фиша е съставен АУАН,
а въз основа на него и обжалваното НП.
За
да потвърди НП, районният съд е приел,че жалбоподателят е извършил нарушението,
същото е констатирано в негово отсъствие, поради което и възраженията за
недоказано авторство са неоснователни. Мотивирано е правилното приложение на
нормата на чл.39, ал.2 от НРСППППСТГП във връзка с чл. 188, ал.1 от ЗДвП.
Констатирана е липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и издаване
на НП,спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и правилно определена правна
квалификация на нарушението и съответна на същото санкционната разпоредба –
чл.43, ал.4 от НРСППППСТГП. Изложено е още,че не може да намери приложение
нормата на чл.28 от ЗАНН.
Решението
е неправилно.
Нарушението,
за което е санкциониран жалбоподателят е квалифицирано като такова по чл.4а от НРСППППСТГП,
според която разпоредба участниците в движението съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка.
Тази
разпоредба на Наредбата преповтаря чл. 6,т.1 от ЗДвП, където е предвидено, че участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;
Приложената
санкционна норма е чл.43,ал.4 от Наредбата, като същевременно за нарушението на
чл.6т.1 от ЗДвП има санкционна норма в самият закон,а именно чл.180,ал.1,т.1 от ЗДвП. Прави впечатление разминаването между двете санкционни норми,като в тази
по Наредбата предвиденото наказание е фиксирано по размер, а в тази по закона е
предвиден минимум и максимум.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), подзаконови нормативни актове се издават в
случаите, когато е необходимо уреждането на други обществени отношения, които
не са били първично регулирани със закон. Същевременно съгласно разпоредбата на
чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен.
В
настоящия случай с посочените разпоредби на Наредбата не се уреждат обществени
отношения, които да не са уредени и първично регулирани от закон.
Същевременно,
според § 2 от ПЗР към НРСППППСТГП, същата се издава на основание чл. 21, ал. 2
от ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация), чл. 76,
ал. 3 АПК, чл. 8 ЗНА (Закон за нормативните актове) и чл. 23, във връзка с чл.
19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 99 от ЗДвП. Обществените
отношения, които следва да се доуредят в контекста на
ЗДвП касаят определянето на зони за платено и безплатно паркиране и часовете за
това. Уреждането на различни от тези обществени отношения е в противоречие и с чл. 12 от ЗНА, според която разпоредба актът
по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той
да бъде издаден.
Тоест,
нарушаването на пътните знаци и маркировката, когато касае правилата за
движение,а не зони за платено и безплатно паркиране, е предмет на специалния
закон и няма място в разпоредбите на Наредбата. Аргумент за това са самите разпоредби в Наредбата, а
именно § 7 от ПЗР, според който разпоредбите на тази наредба се прилагат,
доколкото не противоречат на нормативен акт с по-висока степен, както и чл. 41,
според който при констатирани и/или установени нарушения на правилата за
паркиране, за които няма изрично и конкретно определена санкция в Закона за
движение по пътищата на лицата, извършили или допуснали нарушението, се налагат
санкциите предвидени в настоящата наредба. Тоест, самият Общински съвет е
ограничил действието на създадения от него подзаконов нормативен акт само до
случаите, които не са уредени от закона.
От
тук, административнонаказващият орган е следвало да
квалифицира извършеното административно нарушение по чл. 6 от ЗДвП, а не по
идентичната по съдържание норма на подзаконовия нормативен акт.
Същото
се отнася и до санкционната норма, като е следвало да се приложи тази по ЗДвП,а
не по Наредбата. Констатираното по-горе
разминаване пък е основание да се приеме и наличието на противоречие между
закона и подзаконовия нормативен акт.
Изводът
от тук е за неправилно приложение на материалния закон относно квалифициране на
извършеното административно нарушение и приложение на санкционната разпоредба.
По
изложените съображения съдът намира подадената жалба за основателна, поради
което обжалваното съдебно решение следва да се отмени и вместо него да се
постанови отмяна на наказателното постановление.
За разноските: С оглед разпоредбата на чл.63,ал.3 ЗАНН, във връзка с чл.228 АПК, вр. с чл.143,ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя се следват разноски за двете инстанции, като за въззивната ще се присъдят и на основание чл.222,ал.1 от АПК
с оглед на решаването на спора по същество тук. Съгласно представения списък на
разноските същите са в размер на 600лв. общо за касационната инстанция и за въззивното производство.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1922 от 25.10.2019 г., постановено по АНД № 4025/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, ХХV н.с. И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 561 от
30.04.2019, издадено от заместник кмета по „Транспорт“ на Община Пловдив, с
което на П.Д.К., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл.43, ал.4 от
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/, за нарушение на чл.4а от
НРСППППСТГП.
ОСЪЖДА
Община Пловдив да заплати на П.Д.К., ЕГН ********** сумата от
600/шестстотин/ лева разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: