Решение по дело №14671/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              15.07.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                  МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при участието на секретар Ирена Апостолова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 14671 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 31.07.2019г., гр.д.80640/17г., СРС, 81 с-в осъжда „Д.З.“ АД да заплати на И.А.Г. на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата 1 500 лв. за неимуществени вреди, настъпили при ПТП от 18.02.2017г., ведно със законна лихва от датата на ПТП – 18.02.2017г. до окончателното изплащане и сумата 311,25 лв. - разноски, а по сметка на СРС сумата 60 лв. – депозит за СМЕ, отхвърля  предявения от И.А.Г. срещу „Д.З.“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за разликата над 1 500 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. и осъжда И.А.Г. да заплати на „Д.З.“ АД сумата 297,50 лв. – разноски.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът постъпва въззивна жалба от ищеца И.А.Г.. Счита, че основен принос за ПТП има водачът на л.а. „Опел Астра“, застрахован при третото лице помагач на ответника - „А.“ АД. Неправилно претендираното застрахователно обезщетение е намалено със 70 %, след като чл.51, ал.2 ЗЗД урежда само приноса на пострадалия. Намира обезщетението за занижено по размер. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се  уважи искът. Оспорват жалбите на ответника по иска и на третото лице помагач.

Срещу решението в частта за законната лихва през периода 18.02.2017г. – 14.10.2017г. постъпва въззивна жалба от ответника по иска „Д.З.“ АД. Счита, че началният момент на забавата за плащане на застрахователното обезщетение трябва да се определи съобразно чл.497, ал.1 вр. чл.380 КЗ. Иска се отмяна на решението в тази част. Оспорва жалбата на ищеца и не изразява становище по жалбата на ответника.

Срещу решението в частта, с която е уважен искът постъпва въззивна жалба от третото лице помагач на ответника - З. „А.” АД. Посочва, че отговорността на ответника като пострадал е за цялото обезщетение за вреди, независимо от приноса на двамата водачи. Намира обезщетението за завишено. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се  отхвърли искът. Оспорва жалбата на ищеца и не изразява становище по жалбата на подпомагащата страна.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество, жалбата на ищеца е частично основателна, а жалбите на ответника по иска и подпомагащата страна са неоснователни.

Изцяло обжалваното решението е валидно, допустимо и отчасти правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции частично съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбите, с изключение на мотивите за намаляване на застрахователното обезщетение, поради съпричиняване. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва частично да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбите, с изключение на тези за намаляване на обезщетението.

В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд приема следното:

От съвпадащите писмени и гласни доказателства се установява механизмът на пътния инцидент от 18.02.2017г. Тогава водачът на л.а. „Опел Астра“, застрахован по „ГО“ при третото лице помагач на ответника – „А.“ АД,  е вече навлязъл с висока скорост на зелен светофар в кръстовището, но не дава предимство на навлизащия при червен светофар, обаче ползващ се със специален режим, автомобил на спешна помощ „Мерцедес  213 ЦДИ“, застрахован по „ГО“ при ответника „Д.З.“ АД, който автомобил е с включени светлинни и звукови сигнали. Водачът на „Мерцедес 213 ЦДИ“ не преценява правилно възможността да се възползва от предимството си, след като съществува явен риск от удар с бързо наближаващия л.а. „Опел Астра“. Според чл.5 от Наредба I-141/18.09.2002г., водачът на МПС със специален режим на движение може да преминава при забраняващ сигнал на светофара или да преминава, без да спира, при наличието на пътен знак, който изисква това, но само след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно, каквато не е настоящата хипотеза. Пострадалият ищец И.А.Г., пътува като лекар на пациент в задната част на автомобила за спешна помощ.

В тази насока е влязло в сила решение от 16.01.2018г., нахд 8210/17г., СРС, НО, 3 с-в, с което се потвърждава наказателно постановление №17-4332-003311 от 21.03.2017г. на ОПП-СДВР за наложена глоба на водача, управлявал автомобила със специален режим. Според разясненията на т.15 от ТР № 6/06.11.2013г., ОСГТК на ВКС, само актовете на наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние - с присъда, решение по чл. 78а НК или споразумение в наказателния процес, са задължителни по смисъла на чл.300 ГПК за гражданския съд, относно деянието, противоправността и виновността на дееца. Въпреки че в случая, решението във връзка с административното нарушение не е задължително за гражданския съд, възприетата в него фактическата обстановка се подкрепя от протокола за ПТП от 18.02.2018г., ведно със скица, свидетелските показания, снети от водача на автомобила със специален режим, като непосредствен участник, както и заключенията на първоначалната и повторна съдебно-техническа експертиза.

След като и двамата водачи способстват за настъпване на пътния инцидент и последвалото от него увреждане на ищеца като пътник, който от своя страна няма собствен принос за вредите, съотношението в приноса на делинквентите е без значение за размера на дължимото обезщетение. Когато увреждането е причинено от неколцина, на основание чл.53 ЗЗД те отговарят солидарно за пълния размер на вредите, а не разделно според личния им принос за деликта. Неприложим в случая е института на съпричиняването от пострадалия, което да обосновава съразмерно намаляване на неговото обезщетение, нито по делото е релевирано възражение за съпричиняване. Нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД регламентира допринасянето за вредите единствено от самия пострадал, а не от трети лица. При съобразяване на чл.122, ал.1 ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Според чл.122, ал.3 ЗЗД солидарният длъжник не може да му противопостави личните възражения на своите съдлъжници. Затова солидарният съдлъжник отговаря за целия дълг, в случая за пълния размер на вредите, независимо от обема на приноса си. Последният може да е релевантен единствено във вътрешните отношения между солидарно отговорните. Наред с всичко, чл.499, ал.7 КЗ изрично урежда солидарност на застрахователите, аналогична със солидарността на причинителите. Предвидено е, че при множество причинители на застрахователното събитие всеки застраховател, съответно ГФ по чл.518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Г.Ф.по чл.518, отговарят пред увреденото лице, както отговарят причинителите. Когато причинителите отговарят солидарно, застрахователите, съответно ГФ по чл.518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Г.Ф.по чл.518, също отговарят солидарно.

Според съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания, в резултат от удара, ищецът претърпява контузии в областта на главата, врата, гръдния кош, таза и дясната ръка, изпитва силни болки в главата и другите засегнати области, световъртеж и обща слабост. Проведено е 5-дневно медикаментозно лечение в неврологично отделение. Физическото възстановяване трае около 1 месец, през който болките постепенно затихват. В продължение на няколко месеца изпитва страх да управлява и да се вози в автомобил.

         С оглед вида, интензитета и продължителността на реално претърпените болки и страдания, свързани с множество контузии, силни болки, световъртеж и остатъчни страхови представи от пътуване с МПС, въззивният съд по реда на чл.52 ЗЗД определя обезщетение за неимуществени вреди от 5 000 лв. До този размер искът е основателен, а над него следва да се отхвърли.

По прекия иск  с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, застрахователят по „ГО” отговаря в същия обем както застрахования делинквент. Двете вземания са функционално обусловени и по правило тъждествени по съдържание и размер. По арг. на чл.84, ал.3 ЗЗД, лихвата за забавено плащане на застрахователното обезщетение се дължи от момента на застрахователното събитие. Относно началото на забавата не намира приложение чл.497, ал.1 вр. чл.380 КЗ, предвид наличие по делото на посочена банкова сметка ***. Когато застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, но не е определил дължим размер на застрахователно обезщетение и оспорва изцяло претенцията на увреденото лице, включително в съдебното производство по чл. 432, ал. 1 КЗ, в хода на което е посочена от увредения банкова сметка ***етение, не е налице забава на кредитора по смисъла на чл.380, ал.3 КЗ през периода от изпадане на длъжника в забава по чл.497, ал.1 КЗ до посочване от увреденото лице на пълните и точни данни за банковата сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението (решение № 1678/30.01.2020г., т.д.2273/18г., ВКС, ІІ т.о.).

Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.3 ГПК следва да се отмени в частта, с която се отхвърля искът за разликата над размера от 1 500 лв. до размера от 5 000 лв., или за сумата от още 3 500 лв. и тази за разноските, като вместо него се постанови друго, с което искът се уважи за тази сума. Решението в останалата част следва да се потвърди.

Ищецът пред  първа инстанция  реализира разноски за 400 лв. – д.т., 150 лв. – депозит за повторна САТЕ, 25 лв. – депозит за свидетел и 1 500 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, а пред въззивна - 170 лв. за д.т., от които на основание чл.78, ал.1 ГПК има право на 1 122 лв.

Ответникът пред  първа инстанция  реализира разноски за 250 лв. – депозит за първоначална САТЕ, а пред въззивна – 25 лв. за д.т, от които на основание чл.78, ал.3 ГПК има право на 137 лв.

На основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на две суми от по 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за първа и въззивна инстанция, или общо на 337 лв.

По компенсация, ответникът дължи на ищеца сумата 785 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.

На основание чл.78, ал.6 ГПК дължи по сметка на СРС сумата 200 лв. – платен от БС депозит за СМЕ, съразмерно уважената част от иска.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТМЕНЯ решение от 31.07.2019г., гр.д.80640/17г., СРС, 81 с-в в частта, с която се отхвърля  предявения от И.А.Г. срещу „Д.З.“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за разликата над 1 500 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. за неимуществени вреди, настъпили при ПТП от 18.02.2017г., осъжда „Д.З.“ АД да заплати на И.А.Г. сумата 311,25 лв. - разноски, а по сметка на СРС сумата 60 лв. – депозит за СМЕ и осъжда И.А.Г. да заплати на „Д.З.“ АД сумата 297,50 лв. – разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, *** да заплати на И.А.Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Самоков, кв. „******** на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от още 3 500 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди при ПТП от 18.02.2017г., ведно със законна лихва от 18.02.2017г. до окончателното изплащане и сумата 785 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция, а по сметка на СРС сумата 200 лв. – депозит за СМЕ.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ответника - З. „А.” АД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.